М О Т
И В И
към присъда № 21 от 06.03.2017 год. по НОХД №1009 /2016 год.по
описа на РС-Хасково
Против
подсъдимия Х.Ф.Й.,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2, вр. чл.
195,ал.1, т.2, вр.чл.194, ал.1, вр.
чл. 26 ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а" и „б",
вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1
от НК ,затова че на 18.08.2015г. и
29.09.2015г. в гр. Хасково в съучастие като съизвършител
с Х.Х.Й. ***, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление е
отнел чужди движими вещи не под постоянен надзор, а именно: съответно 129 кг
орехи на стойност 38,70 лева от владението на М.З.М. *** на 18.08.2015г. и 4,30
кг орехи на стойност 21,52 лева от владението на Р.М.К. *** на 29.09.2015г,
всичко на обща стойност 60,22 лева ,без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Против подсъдимия Х.Х.Й., със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 195,ал.1,
т.2, вр.чл.194, ал.1, вр.
чл. 26 ал.1 вр. чл. 28, ал.1, вр.
чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК затова ,че на 18.08.2015г. и 29.09.2015г. в гр. Хасково
в съучастие като съизвършител с Х.Х.Й. *** при
условията на повторност и продължавано престъпление е отнел чужди
движими вещи не под постоянен надзор, а именно: съответно 129 кг орехи на
стойност 38,70 левг от владението на М.З.М. *** на
18.08.2015г. и 4,30' кг орехи на стойност 21,52 лева от владението на Р.М.К. ***
на 29.09.2015г, всичко на обща стойност 60,22 лева без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимите Х.Ф.Й. и Х.Х.Й. разбират в
какво са обвинени, не се признават
за виновни и не се възползват от правото си дадат
обяснения в хода на съдебното следствие.В последната си дума подсъдимите молят да бъдат
оправдани.
Защитникът на подсъдимите адв. Д.С.
намира обвинението за недоказано
по несъмнен начин и изградено само на
предположения относно авторството и
участието на подзащитните му в
задружната дейност .Изводът за
виновност на подсъдимите в
инкриминираните кражби почивал
единствено и само на логически
съждения,а основни въпроси от предмета
на доказване не били неизяснени по
делото.Поради липсата на категорични доказателства за виновността на
подсъдимите Й. пледира същите
да бъдат признати за невинни и
оправдани по повдигнатото им обвинение.
В съдебно заседание представителят на РП-Хасково поддържа обвинението по отношение на двамата подсъдими ,което счита за доказани по категоричен и
несъмнен начин. По отношение на
наказанието за подсъдимите ,счита
че следва да бъде определено в
минимален размер , с оглед
ниската стойност на предмета на
престъплението.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите Х.Ф.Й. и Х.Х.Й. *** и са
баща и син. Не са трудово ангажирани ,а
обичайно прехраната си изкарвали
по други обществено неприемливи
начини,в т. ч. и от престъпления -кражби .
На
18.08.2015 година подсъдимите Х.Ф.Й. и синът му Х.Х.Й. се отправили към вилна зона „Каменец ",
находяща се в строителните граници на гр.Хасково. Знаели, че в
района на тази местност
имало много орехови дървета ,оставени
без надзор от техните собственици ,като
целта им била да приберат
готовата от тях реколта. Носели със себе
си чували и кофи за събиране на ореховите плодове.Към този момент орехите
били със
зелена месеста обвивка и не
притежавали т.н. технологична зрялост . Първоначално двамата
подсъдими събирали падналите
на земята орехи
, а след това и започнали да ги брулят от клоните на дърветата .Около 13.30 часа св.А. С.Т.
/притежаващ съседен имот на този на пострадалия М.М. / чул
специфичен шум от бруленето на орех и
излязъл да види какво се случва.Забелязал
две лица от ромски произход ,разпознати впоследствие като подсъдимите Х.Х.Й. и Х.Ф.
Й. на пътя ,като по-възрастния от
тях събирал орехите и ги
прибирал в чувал,който бил наполовина
пълен. Св. Т. казал на
подсъдимите да не
брулят орехите , защото се
вдигал шум ,а наближавало 14.00
часа-време отредено за следобедна
почивка .Според св.Т. местата, откъдето
подсъдимите събирали и брулели орехите
от години били изоставени и не се обработвали от
собствениците им ,които дори не познавал .В близост до имота на св. Т. се
намирал и парцела №1544
по плана на местността „Каменец", гр. Хасково,
собственост на пострадалия М. М., в
който също имало две
орехови дървета.Имота на пострадалия
от едната страна не бил ограден и граничел с пътя
,в която посока се отправили двамата подсъдими . В
този район вилно място
притежавала и св.А.А.Т.,която въпросния ден се намирала там , заедно със съпруга си. Около 14.00 часа св. Т. чула
шум от брулене на корона на дърво и
излязла да види какво става.Понеже не чувала и не виждала добре се приближила към оградата на съседния имот ,в който видяла
две лица от ромски произход да
брулят намиращото се там орехово дърво. Извикала към тях
да не брулят чуждия орех ,на което единия се ядосал и започнал да хвърля по нея
събраните в кофа орехи,а другия измъкнал
едно дървено колче, на което
били вързани отглежданите от св.Т. домати и я
ударил с него по крака . Изплашена от физическите действия спрямо нея св.Т.
започнала да вика за помощ,на който зов
се отзовал св. А.Т. .Когато последния
пристигнал в имота на св.Т. лицата вече го били напуснали . Св. Т. му
разказала за причинената и телесна повреда
,а св. Т. се обадил
на спешен номер 112 ,за
да потърси полицейско съдействие
.Междувременно подс.Х.Ф.Й. се свързал по телефона със св. Г.
Ш.А. и се уговорил
с него срещу сумата от 10
лв. А. да ги превози с орехите до града
. Св. А. пристигнал във вилна зона „Каменец",
гр. Хасково със собствения си лек
автомобил Опел Астра"
с ДК№ *******.На
уговореното място не заварил подсъдимите ,а само два чувала с орехи ,които натоварил в багажника на автомобила. Самите
подсъдими намерил по-надолу по пътя,носещи един чувал и една кофа с орехи ,които
качили в багажника на автомобила
и потеглили .По пътя за града
били пресрещнати от
патрулния автомобил,в който се
намирали свидетелите И.П.Т. и Р.И. К. ,изпратени във връзка със сигнала, подаден
от св. Т.. Полицейските служители спрели
за проверка лекия автомобил,управляван от св. Г.А. и
открили в багажника му 3 бр. чували и една кофа ,пълни с орехи.Пред
св.Т. и К. двамата подсъдими заявили ,че орехите били ничии и ги събирали от
места без собственици.
За изясняване на случая трите лица
били отведени в РУП-Хасково, където разпределените в 3 бр. бели полиетиленови чували и 1 кофа
орехи със зелена месеста обвивка били
предадени с протокол за доброволно предаване от подс.
Х.Ф.Й. на полицейския служител в РУП-Хасково св. П.И.Б..Впоследствие предадените
3 чувала и 1 кофа с орехи
били претеглени от св.Д.Д.
в база „Недев“ с помощта на електронна везна,която отчела количество от 129 кг.орехи ,което било върнато
срещу разписка на пострадалия М.М..
На 29.09.2015 година подсъдимите Х.Ф.Й.
и Х.Х.Й. отново решили да събират орехи,като за
целта отишли във вилна зона „Куба
2" в гр. Хасково.Дотам се придвижили
с велосипеди, носейки със себе
си бели полиетиленови чували.
Минавайки по главния път ,свързващ
гробищния парк със зоологическата
градина в парк“Кенана“ забелязали , че в имот с пл. №93
по нотариален акт за собственост на М. П. Л. , находящ се във вилна зона
„Куба" имало построена вила и голям узрял орех.Повече от 20 години въпросният недвижим имот, заедно с вилата и
ореховото дърво се стопанисвали от св. Р.М.К.
,като й било поверено да се грижи за имота лично от собственичката Луканова,
понеже последната от дълги години със
семейството си живеела в Канада. Св. К. ходила да наглежда въпросния имот 1-2
пъти седмично. Подсъдимите Х.Ф.Й. и Х.Х.Й. оставили велосипедите си и прескочили
оградата на имота, ползван от пострадалата К., като взели чувал със себе си.
Първоначално двамата подсъдимите
събирали падналите на земята в
имота на св. К. орехи. Тъй като ореховото дърво било високо подс.
Х.Х.Й. се качил на покрива на вилата и
започнал да брули орехите, а подс . Х.Ф.Й. ги
събирал в чувала. След известно време
действията на подсъдимите по брулене и събиране на орехите били възприети от св. М.Т.И..Последната
притежавала имот ,който се намирал югозападно от имота, ползван от
пострадалата и преди настоящия случай неколкократно била виждала двамата подсъдими да събират орехи във вилната
зона.Св. И. извикала на подсъдимите да
преустановят бруленето на орехи ,при което те взели чувала със събраните орехи- общо
4.304кг., качили се на велосипедите си и се отдалечили по главния път в посока
зоологическата градина на града . По същото време в района на вилна зона
„Куба ", гр. Хасково се намирали полицейските служители св. А.К. и св. Г.Г.
във връзка с получен сигнал за кражба
на орехи.След обход на района
полицейските служител установили подс. Х.Ф.Й. и Х.Х.Й.
на главния път, на разстояние около
200-300 метра от имота на пострадалата .Подсъдимите били с два велосипеда ,на единия от който имало
поставен бял полиетиленов чувал с орехи .Пред св.Г. и К. подсъдимите обяснили, че намиращите се в чувала орехи
събрали от частен имот и заедно с
полицейските служители се върнали до имота, ползван от пострадалата К.,откъдето признали, че са отнели орехите
. Подсъдимите Й. били отведени за снемане на обяснения в
РУП-Хасково,където подс Х.Ф.Й. предал с протокол за доброволно предаване
инкриминираните 4.304 кг. орехи и същите с приемо-предавателен
протокол били върнати на пострадалата К.. В
самия протокол за доброволно
предаване от 29.09.2015г. подс.Х. Ф.Й.
вписал следния текст : „варяхме
по пътя видяхме един орех от
вилната зона Куба 2 на земята имаше и от
дървото събирахме около 5 кг. Дойде една
жена и ни се развика и ние си тръгнахме
по това време дойде патрулната кола и
им показахме откъде сме ти събрали“. /л.77 от ДП/ .
От
заключението на назначената на ДП и изслушана в съдебното следствие ботанико- оценъчна
експертиза е видно ,че стойността на
инкриминираните вещи, а именно: 129 кг орехи със зелена месеста обвивка възлиза на
38,70 лева, а останалите 4.304 кг. орехи с черупка били стойност 21,52
лева или всичко на обща стойност 60,22 лева.
В устния си доклад от съдебно заседание вещото лице разяснява,че представените му за изследване
орехи в количество от 129 кг. и от 4.304
кг. са от един сорт орех , специално
райониран за Хасковския район . Изхождайки обаче от факта
, че 2015 година не била добра откъм
реколта при орехите твърди ,че
само от едно орехово дърво не би могло да се добие
такова голямо количество орехи - 129 кг.
Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва от показанията на
св.М.М.,А.Т.,И.Т. ,П.Б. , М.И. ,Р.К.,Г.Г. ,А.К. и А.Т. ,дадени в хода на съдебното
следствие ,показанията на св.Р.К.
,дадени пред разследващ полицай и приобщени по реда на чл.281 ал.4,вр.ал.1 от НПК и показанията на св.Г.А. дадени пред разследващ полицай
на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл.281 ал.5 от НПК и тези
дадени в хода на съдебното следствие ,от заключението на ботанико-оценителната
експертиза,протоколите за разпознаване,доброволно предаване и оглед
на веществени доказателства,ведно с
фотоалбуми към тях и другите писмени доказателства,приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за
доказано участието и
на двамата подсъдими в
инкриминираното деяние от 25.09.2015 година . По въпроса за
авторството на подсъдимите са налице
преки доказателствени източници,каквито се явяват показанията на св.М.Т.И.
и косвени по своя характер, каквито са показанията на св. Г. Ж.Г. и А.К.
.Свидетелските показания
в съвкупност не страдат от
противоречия и са логически взаимно свързани, поради което и съдът ги кредитира с доверие. Така от показанията
на св.М.И. се установява ,че непосредствено преди да бъдат заловени
от полицейските служители в близост до
местопрестъплението, именно св.И.
е била лицето, което е
възприело както местонахождението на двамата подсъдими/
разпознати от нея/ вътре в имота,ползван
от св.Р.К. , така и извършваните от
тях действия по брулене на ореховото
дърво и събиране на плодовете от него в бял
чувал . Пак от тези показания се
доказва ,че след като подсъдимите
са заварени в
имота на св.К. и след
направена им от страна на св.И. забележка
да не събират орехите
,двамата са напуснали имота
,вземайки със себе си и чувала с орехите , като са се
отдалечили с два велосипеда по главния път в посока зоологическата градина. Показанията на
свидетелката М.И. относно интересуващите съда факти за
участието на подсъдимите в извършване на инкриминираното престъпление от
29.09.2015г. не са изолирани ,а са в
кореспонденция и с
други гласни доказателства ,каквито са показанията на свидетелите Г.Г. и А.К.
- полицейски служители в
РУП-Хасково . Последните в показанията си от съдебното следствие еднопосочно и безпротиворечиво
обясняват ,че след установяването
на подсъдимите на главния път във вилна
зона „Куба 2" /свързващ гробищния парк със зоологическата градина/ на разстояние около 200-300 метра
от имота на св.К. ,заедно с
двамата подсъдими се върнали на
местопрестъплението ,където Й. потвърдили , че от него са събирали орехите . Пред свидетелите Г. и К. подсъдимите
направили самопризнания ,че намерения в тях чувал с около 5 кг.орехи ,
впоследствие доброволно предаден от подс.Х.Ф. Й. на
разследващите органи са отнети именно от ореховото дърво в имота на св.К. . Не е спорно, че тези самопризнания са извънпроцесуални, тъй като не са направени по реда на НПК и
не биха могли да бъдат приравнени на дадени от обвиняем/подсъдим обяснения в
рамките на наказателното производство. В случая показанията на посочените
по-горе свидетели Г. и К. могат да бъдат ценени от
съда , тъй като същите са източник на производни доказателства, касателно авторството на деянието, проверяващи показанията
на свидетелката М. И. , а не като противопоставени на позицията на подсъдимите по
отричане участието им в деянието. Установеното в случая
събиране на информация от полицейските
служители /св.Г. и К. / във
връзка с констатираните при залавянето
на подсъдимите данни за евентуално
извършено противоправно деяние, с предмет процесните
орехи /която информация включва и
конкретно заявеното пред тях от
подсъдимите за произхода им/, съответно пресъздаването на тази информация в
наказателното производство, чрез показанията им, в качеството им на свидетели, не противоречи на която и да е
ограничителна норма. Всъщност то е в съгласие с логиката и отговаря на вменените служебни функции на полицейските служители и
обичайното установяване на обстоятелства, свързани с дадено деяние именно от
тях, независимо преди или по време на започнало наказателно
производство.Пресъздаването на информация в показанията на тези свидетели не
противоречи и на нормата на чл.118 от НПК,поради което и показанията им следва
да се ценят като годен доказателствен източник. Факта на направено признание за
извършеното, с конкретика като установяващата се от
показанията на свидетелите Г.Г. и А.К.
, се потвърждава и от друг доказателствен източник, а именно –
съдържанието на писмено заявеното от подс.Х.Ф.Й. , в съставения на 29.09.2015 год. протокол за
доброволно предаване /приложени на л.77 от ДП/. Същият изрично посочил, че предадените от него орехи са събирани от имот
във вилна зона Куба 2 ,когато една жена дошла и им се развикала ”.В този смисъл показанията на св.Г. и К. изцяло съответстват на признанието на подс.Х.Ф.Й. , направено в
протокола за доброволно предаване.
На следващо място следва да бъде
отчетена доказващата се
взаимовръзка между факта на
дадените самопризнания на първо място
/за място и начин на отнемане на процесните
орехи от място, което не било и нямало как да е известно на
полицейските служители при установяване на деянието/ и на второ място – обективирането
на това самопризнание конкретно от единият подсъдим / в протокола за доброволно предаване/ . Оценката на всички
тези фактически данни, установени по делото дава фактическа
основа за правни изводи, които очертават
обективната и субективна съставомерност на
деянието на подсъдимите от 29.09.2015г.
по възведеното им обвинение.
За
участието на подсъдимите в твърдяната от обвинението
кражба на орехи на 18.08.2015 год.
събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност е
изключително противоречива . Така ,от
показанията на самия пострадал М.З.М.
се установява,че за кражбата на орехи от имота си разбрал от св.А.Т. ,а самия той установил
следите от бруленето на орехи ден след
това.Същевременно св.М. е
категоричен при разпита си ,че от
върнатите му срещу разписка 129 кг.орехи
само една трета били от неговото орехово дърво,което плододавало
средни по размер орехови ядки,а измежду върнатите му имало големи и малки по
размер орехи . Св.А.Т. ,който според обвинението е пряк очевидец на действията на двамата подсъдими потвърждава
в показанията си от съдебното следствие ,че е видял двамата подсъдими
/които впоследствие разпознава /да брулят и
събират орехи покрай пътя от изоставени от собствениците им имоти в
местността "Каменец" .Противно обаче на заявеното
от пострадалия, св.Т. отрича да е
съобщавал на св. М. за събирани
от имота му орехи, по причина ,че
не е видял подсъдимите в неговия имот .В показанията си пък св.А.А. ,която е с увредено
зрение и слух твърди,че е
възприела факта на бруленето на орехи в имота в съседство с нейния , без
възможност обаче да разпознае двете лица
от ромски произход ,едното от които при направена от нейна страна забележка и е
посегнало физически. Показанията на полицейските служители св. И.Т. и Р.К. ,
изпратени след обаждането на св.Т. на телефон 112 за съдействие също
не допринасят за изясняване на
главния факт от предмета на доказване .И двамата свидетели обясняват , че при
спирането на автомобила,управляван от
св.Г.А. и намирането в
багажника му на три
чувала и една кофа с орехи
подсъдимите Й. заявили ,че
орехите са ничии, понеже ги събирали от места без собственици.
Единствено в показанията на св.П.Б. от съдебното следствие се изнасят данни ,че
доброволно предадените от подс.Х.Ф. три чувала и една
кофа орехи били събрани от имота на
пострадалия М. ,факт установен от него
при проведената полицейска беседа
и направените самопризнания на подсъдимите . Показанията на св.Б.
за това по какъв начин е установен
произхода на инкриминираните 129
кг. орехи и техния собственик обаче не
кореспондират,нито с изнесеното от св.Т., който отрича да е посочвал на полицейските органи
,че орехите са били отнети от
мястото на пострадалия,нито в
показанията на св.Т. и К. се съдържа информация
св.Т. или подсъдимите да сторили
това . Всъщност безспорно
установена по делото е липсата
на орехи от дървото на
пострадалия ,намирането на три чувала и една кофа в количество от 129 кг.в автомобила на св.Г.Ш. и
последвалото им доброволно
предаване от подс.Х.Ф.Й. на разследващите органи. Дори
да се приеме за целите на настоящото изложение , че подсъдимите са отнели орехи,
именно от имота и дървото на пострадалия липсват безспорни доказателствени източници
те да са в твърдяното от обвинението количество от 129 кг. ,заради заявеното от самия пострадал М. че това, което му е върнато не би могло да
бъде от неговия орех / върнатите му орехи
не само че са повече като количество , но са и различни по размер и
големина /,а и с оглед експертното заключение , че от едно орехово дърво имайки предвид
годината- 2015 не могат да бъдат добити 129 кг. орехи.
При така установената фактическа обстановка ,съдът прием за доказано ,че
двамата подсъдими Х.Ф.Й. и Х.Х.Й. *** са
извършили кражба на 4,30 кг орехи
на стойност 21,52 лева от владението на Р.М.К. ***.Видно от приобщените от ДП
справка за съдимост и копия от бюлетини за съдимост подс.Х.Ф. е осъждан многократно.Така с влязло в сила на 04.04.2012 г. определение
по ЧНД№183/2012 г.
по описа на PC-Хасково на основание чл.25 ал.1,вр.чл.23
ал.1 от НК на подсъдимия Х.Ф.Й. е
определено общо наказание измежду наложените по НОХД№325/2011г.,НОХД№107/2011г.,НОХД№125/2011г.
и НОХД№1142/2011г. всички по описа на РС-Хасково,а
именно: лишаване от свобода за срок от
2 години .Общото наказание е изтърпяно
на 27.08.2012 год.С влязло в сила на 27.11.2014год. определение по ЧНД№1042/2014г.
по описа на РС-Хасково по реда на чл.25 ал.1,вр.чл.23
ал.1 от НК е определено общо наказание измежду наложените на подс.Х.Ф. по влезли в сила съдебни актове по НОХД№799/2013г.,НОХД№915/2013г.
и НОХД№966/2013г. и трите по описа на РС-Хасково в
размер на най-тежкото от тях,а именно: лишаване от свобода за срок от 2
година,което по реда на чл.24 от НК е увеличено с 4 месеца ,като така определеното общо и
увеличено наказание „лишаване от свобода „ за срок от 2 години и 4 месеца подсъдимия е изтърпял на
06.07.2015 год. Тези осъждания на подс.Х.Ф.Й. обуславят деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт, като извършено при условията на „опасен рецидив" по
чл.29, ал.1, б. "а" и б. "б" от НК.Подс.Х.Х. ,видно от приложената справка за
съдимост е осъждан както следва: С
присъда по НОХД №915/2013г. по описа на Районен съд гр.Хасково,
за
престъпление по чл.195 от НК му е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 6
месеца,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок
от 3 години . Присъдата е влязла в сила
на 27.12.2013 г. Същевременно с присъда по НОХД №966/2013 г. по описа на
Районен съд-Хасково, за престъпление по чл.195 от НК му е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 5
месеца,чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години .
Присъдата е влязла в сила на 29.04.2014г. Понеже до извършване на
настоящото престъпление не е изтекъл 5
годишния срок по чл.30 ал.1 от НК
за тези две осъждания,правилно престъплението на подс.Х.Х.Й. е квалифицирано от държавното обвинение
,като извършено при условията на повторност по смисъла
на чл.28 ал.1 от НК. Обсъдените по –горе доказателства не оставят съмнение, че подсъдимите след като
са установили свое владение
върху отнетото количество от 4.30 кг.орехи
са се отдалечили заедно с тях от
местопрестъплението а това е достатъчно
действията им като цяло да бъдат квалифицирани
като кражба,както е възприето и от
обвинението . Безспорно е , въз основа на обсъдените по-горе
доказателствени средства , че по своето естество и предназначение ореховите
дървета и плода ,който дават,когато не са прибрани са вещи , които не се
намират под постоянен надзор,което пък обосновава правилността на дадената
квалификация на обвинението по чл. 195,
ал. 1, т.2 от НК От обективна страна, кражбата не може да бъде квалифицирана по
чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като от данните по
делото не се установява подсъдимите
предварително да са се уговорили и разбрали да я осъществят, да са планували
нейното извършване,чрез предварителна подготовка по
набавяне на средства,които
впоследствие да използват, т. е.
в случая не са установява предварителен сговор за извършване на кражбата.Затова и следва да се приеме ,че кражбата
е извършена при обикновено
съучастие ,под формата на съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК за двамата
подсъдими. Съдът намира, че
в настоящия случай не може да
намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК,независимо от акцентираната от защитата ниска стойност на предмета на престъплението . В
този смисъл и трайната съдебна
практика приема , че ниската стойност на
предмета на престъплението като единствен аргумент, не е достатъчен за
обосноваване приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. В принципен план водеща
роля за приложението на чл.9 ал.2 от НК има оценката на степента на обществена
опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на
дееца,която може да окаже влияние в случаите, когато неговите особени качества
имат значение или когато се установи завишена степен на неговата лична
обществена опасност . На първо място е необходимо да се отбележи, че деянието на
подсъдимите не е приключило във фазата на опита, а е довършено с предмет
вещи,които не се намират под постоянен надзор.На второ място данните за
личността на подсъдимите , макар и да нямат съществено значение за преценката
дали деянието е малозначително или обществената му
опасност е явно незначителна, не
могат да бъдат пренебрегвани. В
конкретния случай и двамата подсъдими са с обременено съдебно
минало .Подсъдимият Х.Ф.Й. е осъждан общо 24
пъти,а подсъдимият Х.Х.Й. е
осъждан два пъти,при това все за квалифицирани кражби,като деянието по настоящето дело е извършено от
първия подсъдим при условията на опасен рецидив
и при повторност и то в изпитателния срок на
предходните две условни присъди за втория подсъдим . Подбудите за
извършване на деянието не са свързани толкова със задоволяване на елементарни житейски
потребности, а са обусловени от престъпния начин на живот на двамата
подсъдими и възприетия от тях модел на поведение, който се характеризира с
трайно създадени престъпни навици и постоянно отсъствие на трудова дейност.
Именно съвкупната оценка на всички тези обстоятелства дават основание на съда да отрече липсата или
незначителността на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца.
От субективна страна, подсъдимите са извършили кражба на процесните движими вещи при форма на вината пряк
умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния
характер на своите действия, респ. на своето деяние, предвиждали са общественоопасните последици на тези свои действия, респ.
деяние и са искали настъпването на тези последици. Подсъдимите безспорно са
имали съзнание за всички обективни елементи от състава на престъплението - че
движимите вещи са чужди и че не им се следват на никакво основание. В
съзнанието си подсъдимите са имали и непосредствени представи, че осъществяват
деянието в съучастие.
Настоящия състав на
съда констатира, че не по този начин е
доказано обвинението спрямо подсъдимите за извършена на 18.08.2015г.
кражба с предмет 129 кг. орехи
, отнети от владението на св.М. М. ..Както бе
изложено по-горе липсват
категорични и несъмнени доказателства
подсъдимите да са влизали в имота на пострадалия М. и оттам да са
събирали орехи ,разпределени в
три чувала и една кофа.Фактът, че в
имота на св. М. също е имало следи от брулене на
ореховото дърво и събиране на орехите от него ,установени ден/дни след твърдяната кражба
не е достатъчен и може да бъде сигурно доказателство, че това първо е станало на датата, възведена от обвинението и след това
,че е осъществено именно от двамата подсъдими ,
независимо от установяването им в близост до твърдяното
местопрестъпление , но не и конкретно в
имота на пострадалия ./св.А.Т./ . На
още силно основание съдът не
намира опора в доказателствените източници да
обоснове доказаност на
цялото инкриминирано от държавното обвинение количество от 129 кг. орехи,при заявеното от самия
пострадал М. че това, което му е върнато
не би могло да бъде от неговия орех / върнатите му орехи не само че са повече като количество , но са
и различни по размер и големина/,а
и с оглед експертното заключение
, че от едно орехово дърво имайки
предвид годината -2015 не могат да
бъдат добити 129 кг. орехи. Затова и приемането на извод, че подсъдимите
са извършили кражбата и на
129 кг. орехи , би се основавало на
сериозни предположения, но не и на
сигурни и несъмнени доказателства. Поради това
и на осн. чл. 303, ал. 2 от НПК съдът не
следва да признава
подсъдимите за виновни по
обвинението на 18.08.2015г. в град Хасково да са извършили кражба на 129 кг.
орехи от владението на св.М. М..
С тези
правни съображения съдът прие, че
подсъдимия Х.Ф.Й. следва да
бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл.196 ал.1 т. 2, вр.
чл. 195 ал. 1 т.2 , вр. с чл. 194 ал.1 вр. чл.20 ал.2, вр. чл. 29 ал.1
б."а" и б."б" от НК ,затова че на 29.09.2015г. в гр. Хасково при условията на
опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с Х.Х.Й.
*** е отнел чужди движими
вещи,които не са под постоянен надзор, а именно: 4,30 кг.
орехи на стойност 21,52 лева от владението на Р.М.К. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,а
подсъдимия Х.Х.Й. да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл.195
ал.1 т.2 и т.7,вр.чл.194 ал.1,вр.чл.20
ал.2,вр.чл.28 ал.1
от НК, затова че на 29.09.2015г.
в гр. Хасково при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с Х.Ф.Й. ***
е отнел чужди движими вещи,които
не са под постоянен надзор, а
именно: 4,30 кг. орехи на стойност 21,52 лева от владението на Р.М.К. ***, без
нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. С оглед на така
установеното двамата подсъдими следва да бъдат признати за невинни
, че на 18.08.2015 година в гр.Хасково, при условията
на продължавано престъпление са отнели чужди движими вещи , а именно: 129
кг орехи на стойност 38,70 лева от владението на М.З.М. *** и оправдани по първоначално повдигнатото обвинение за
осъществяване на деянието в условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК и за разликата в предмета
на престъплението от 21.52 лева до
60.22 лева.
Причини за извършване на престъплението от
подсъдимите са стремежа за бързо и лесно
облагодетелстване, незачитането на отношенията, възникващи по повод
собствеността.
По отношение на наказанието:При
определяне на наказанието задвамата подсъдими, съдът взе в предвид степента на
обществена опасност на деянието и на дееца , подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Видно от
приложените на ДП справки за
съдимост подс.
Х.Ф.Й. извън горепосочените осъждания ,квалифициращи деянието му при условията на опасен рецидив е
многократно осъждан за
извършени престъпления от общ
характер , в т.ч. и на наказания „лишаване от свобода”,изтърпявани в пенетенциарно
заведение. Макар тези
осъждания на подсъдимия да не оказват влияние върху правната квалификация на
престъплението , следва де се ценят от съда като
отегчаващи наказателната му
отговорност обстоятелства. За
подсъдимия Х.Х.Й. настоящото деяние се
явява извършено в изпитателния срок на
двете условни присъди по НОХД № 915/2013 г. и по НОХД№966/2013г. и
двете по описа на РС-Хасково ,освен това квалифициращи го за осъществено при условията повторност , като извън тези осъждания са налице
още две осъждания по НОХД№745/2004г. и
НОХД№150/2005г. и двете на РС-Хасково,за
които обаче е настъпила реабилитация по право . От друга
страна и за двамата подсъдими
по делото са събрани
недобри личностни данни,сочещи ги като лица с криминални регистрации в масивите на
МВР. Обремененото съдебно минало,
в съчетание с лошите
характеристични данни очертават
подсъдимите Х.Ф.Й. и Х.Х.Й. , като личности, склонни не само към противоправно
,но и престъпно поведение и същевременно сочат на по-висока степен на
обществена опасност на самия
деец. Други утежняващи
вината на подсъдимите
обстоятелства съдът не може да
изведе от начина и условията, при които е
реализирано деянието. Стореното
от тях
по-скоро е резултат на открилата се възможност за лесно
облагодетелстване от вещи,които не
са на подсъдимите. Горното
в съчетание с изключително
ниската стойност на предмета на престъплението -21.52 лв. / далеч под
размера на минималната за страната работна заплата / инициират
и ниска степен на обществена опасност на самото деяние . Смекчаващи отговорността
обстоятелства са и донякъде процесуалното поведение на подсъдимите на
досъдебното производство/независимо от позицията им в двете фази на
процеса по отричане участието им в инкриминираната кражба / , като
още от започване на наказателното преследване подсъдимите , макар и да
не признават вината си са съдействали на полицейските органи , чрез посочване на
мястото ,откъдето са отнели орехите и тяхното доброволното предаване и затова
трябва да се третират като смекчаващо вината им обстоятелство. Подс.Х.Х.Й. освен
това е баща на две
малолетни деца и не е трудово
ангажиран , което пък
води до извод за тежко семейно положение,поради което и следва да
рефлектира върху преценките на съда за размера на наказанието за
конкретното престъпно
посегателство. Предвид изложеното съдът
прие като цяло по- висока степен на обществена опасност за подсъдимите и
по-ниска такава на самото деяние. Преценявайки поотделно и съвкупно смекчаващите и
отегчаващите отговорността на дееца
обстоятелства, в контекста на целите на чл.36 от НК съдът
прие,че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства,поради и
най-лекото предвидено в текста на закона наказание се явява несъразмерно тежко
за извършеното. С оглед на това съдът определи наказанието за двамата подсъдими , при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК,като съобразно предвиденото в чл.196
ал.1 ал.1 т.2 от НК , наложи на подс.Х.Ф.Й.
наказанието под най-ниския предел ,а
именно :”лишаване от свобода “ за срок от 1/една /година ,което
следва да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим ,съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017 г.). За подсъдимия Х.Х.Й., в съответствие
с предписанато
от разпоредбата на чл.195 ал.1 от НК и
при коментираните вече смекчаващи вината обстоятелства наказанието
„лишаване от свобода” бе определено в размер на 6 месеца , което на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС /в сила
от 07.02.2017г./ следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Наложените по вид и размер наказания , според съда ще бъдат в състояние да съдейства за поправянето на
подсъдимите и за постигане на поставените от закона превантивни цели,както по
отношение на тях,така и по отношение на
останалите членове на обществото.
Настоящото деяние за подсъдимия Х.Х.Й. се явява извършено в изпитателния срок на
предходните две условни осъждания по
НОХД № 915/2013 г. и по НОХД№966/2013г. и двете
по описа на РС-Хасково .
Престъпленията по двете наказателни
деля са
в отношение на реална съвкупност и
съобразно разпоредбите на чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 НК за тях следва да се
определи общо, най-тежко наказание между наложените наказания, а именно 6/
шест/ месеца „лишаване от свобода“. Поради
юридическата невъзможност изпълнението
на така определеното общо и най-тежко наказание да бъде отложено по реда на
чл.66 ал.1 от НК ,защото е нарушен
изпитателния срок, който е
изгубил своето самостоятелно правно значение и същевременно прави невъзможно приложението на чл. 68 НК, на основание чл. 25, ал. 4 НК настоящият състав постанови ефективното изтърпяване на определеното общо наказание за срок от 6/шест/ шест месеца „лишаване от свобода”,
което по силата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС ще следва се изтърпи
от подс.Х.Х. при първоначален „общ“ режим.
Предвид престъплението ,в
извършването на което подсъдимите
са признати за виновни и на
основание чл.189 ал.3 от НПК ,съдът ги осъди да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково
направените на ДП разноски за вещо лице в размер на по 39.33
лв.всеки от тях,както и в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС-Хасково направените в съдебното производство разноски за вещо лице в размер на по 10 лв.всеки от тях.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
постанови присъдата си.
Съдия: /П/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Г. Д.