№ 297
гр. гр.Велинград, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210100366 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Образувано е по искова молба, депозирана от „Йеттел България“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, със селище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
№6, представлявано от Дж. Кр. к. и М.С., против К. А. Д., с ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. Велинград, ул. „*****“ № 18 , с която са предявени
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 342 ТЗ, вр. с чл.
92 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество
сумата в общ размер на 374.73 лв. (триста седемдесет и четири лв. и 73 ст.), от
които: сумата от 57,54 лв. (петдесет и седем лв. и 54 ст.), представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури **********/05.03.2020 г„
**********/05.04.2020 г., за периода от 05.02.2020 г. до 04.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху общо дължимата сума, считано от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК - 08.12.2021 г. до окончателно заплащане на
дължимата сума; сумата от общо 317.19 лв. (триста и седемнадесет лв. и 19
ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, от които: 43.07 лв. (четиридесет и три лв. и 7 ст.) - неустойка за
1
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.02.2020 г. за
мобилен номер +359*********, а сумата от 274.12 лв. (Двеста седемдесет и
четири лв. и 12 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 24.02.2020 г. за мобилен номер +359********* ,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 539 от
09.12.2021 г., по гр.д. № 1218, по описа на Районен съд Велинград за 2021 г..
Ищцовото дружество твърди, че подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение от № 539 от 09.12.2021 г., по гр.д. № 1218, по описа на Районен
съд Велинград за 2021 г., като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му
били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск,
поради което е налице правен интерес. Излага, че между страните бил
сключен Договор за мобилни услуги от дата 24.02.2020 г. абонатът е
предпочел мобилен номер +359********* с абонаментна програма Интернет
15.99 със срок на действие 24 месеца до 24.02.2022 г. и Договор за мобилни
услуги от дата 24.02.2020 г., съгласно който абонатът е предпочел мобилен
номер +359*********, с абонаментна програма „Тотал +“, със срок на действие
24 месеца до 24.02.2022 г., както и Договор за лизинг към договора за
мобилни услуги от 24.02.2020 г., по силата на който му е предоставено за
ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black.
Твърди се, че въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните от ищцовото дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано за периода 05.02.2020 до дата 04.04.2020 г. и са
издадени както следва: Фактура №**********/05.03.2020 г. за отчетен период
на потребление от 05.02.2020- 04.03.2020 г. с дължима стойност за плащане в
общ размер на 26.76 лв., от които 15.67 лв. без ДДС за пропорционален
месечен абонамент във връзка с мобилен номер 0895/729 416 и 33.61 лв. без
ДДС за пропорционален месечен абонамент във връзка с мобилен номер
0899/824 919, платима в срок 20.03.2020 г.; Фактура №**********/05.04.2020
г. за отчетен период на потребление от 05.03.2020 г.- 04.04.2020 г., с дължима
стойност за плащане в общ размер на 30.78 лв., от които 11.65 лв. без ДДС, за
пропорционален месечен абонамент във връзка с мобилен номер 0895/729 416
и 24.99 лв. без ДДС за пропорционален месечен абонамент във връзка с
мобилен номер 0899/824919, платима в срок 20.04.2020 г., като към фактурата
е прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер
2
на 26.76 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на сума в размер
на 57.54 лв.. Поддържа се, че неизпълнението на ответника да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 57.54 лв., е
ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесните Договори за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор България ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура № **********
от дата 05.06.2020 г.. Сочи се, че датата на деактивация на процесиите
абонаменти е 27.04.2020 г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Твърди се, че неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от
договорите, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Излага се, че предвид
влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор България ЕАД и
Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратявана на договорен
абонамент, начислените на абоната неустойка са в сихрон със същата, а
именно неустойката в общ размер на 317.19 лв. се формира, както следва:
сумата от 43.07 лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 24.02.2020 г. за мобилен номер +359*********, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС и 274.12 лв. за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.02.2020 г. за
мобилен номер +359*********, от които: 91,18 лв. представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС и 182.94 лв. представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А10
32GB Dual Black, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора
от 24.02.2020 г.. Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат
уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Ответникът в срок
по чл. 131 ГПК не подава отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
3
следното от правна и фактическа страна:
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл.79, ал.1
ЗЗД
За основателността на предявените искове с правно основание чл.422
ГПК вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е
било да установи, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, по Договор за мобилни услуги от дата 24.02.2020 г. с абонатен
номер +359********* с абонаментна програма Интернет 15.99, Договор за
мобилни услуги от дата 24.02.2020 г. с абонатен номер +359********* с
абонаментна програма Тотал +, по силата на които на ответника са
предоставени мобилни услуги през процесния периода на стойност в
претендираните размери. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания.
По делото са приети и неоспорени заверени преписи на двустранно
подписани: Договор за мобилни услуги от дата 24.02.2020 г. абонатът е
предпочел мобилен номер +359********* с абонаментна програма Интернет
15.99 със срок на действие 24 месеца до 24.02.2022 г. и Договор за мобилни
услуги от дата 24.02.2020 г., съгласно който абонатът е предпочел мобилен
номер +359*********, с абонаментна програма „Тотал +“, със срок на действие
24 месеца до 24.02.2022 г., както и Договор за лизинг към договора за
мобилни услуги от 24.02.2020 г., по силата на който му е предоставено за
ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black.;
фактури № №**********/05.03.2020 г. за отчетен период от 05.02.2020-
04.03.2020 г. за сума в размер на 26.76 лв., представляваща месечен
абонамент за мобилен номер 0895/729 416 и за мобилен номер 0899/824 919;
Фактура №**********/05.04.2020 г. за отчетен период от 05.03.2020 г.-
04.04.2020 г. за сума в размер на 30.78 лв., представляваща месечен
абонамент за мобилен номер 0895/729 416 и мобилен номер 0899/824919;
От така приетите писмени доказателства съдът намира, че несъмнено се
установява между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
ответника да е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 24.02.2020 г.,
по силата на което на ответникът е потребил далекосъобщителна услуга на
обща стойност от 57,54 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
4
абонаментни такси за мобилни услуги, за периода от 05.02.2020 г. до
04.04.2020 г.. Не се твърди, а и от писмените доказателства по делото не се
установява ответникът да е погасил така възникналите задължения, въпреки
че съдът с доклада по делото му е указал, че това обстоятелство е в негова
доказателствена тежест. Предвид процесуалното бездействие на ответника в
тази насока съдът намира, че предявеният главен иск следва да бъде уважен
изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД
За основателността на претенцията в тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е налице валидно облигационно отношение, по Договор за
мобилни услуги от дата 24.02.2020 г. с абонатен номер +359********* с
абонаментна програма Интернет 15.99, Договор за мобилни услуги от дата
24.02.2020 г. с абонатен номер +359********* с абонаментна програма Тотал +
и Договор за лизинг към договора за мобилни услуги от 24.02.2020 г., по
силата на който му е предоставено за ползване мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black; 2. наличието на неустоечни
съглашения по процесиите договори; 3. че е изправна страна по тях; 4.
размера на неустойката.
От приетите и неоспорени писмени доказателства (договори за мобилни
услуги и Приложения към тях), се установява, че по силата на възникналите
между страните валидни облигационни отношения, ищцовото дружество се е
задължило да предостави на ответника мобилни услуги, като не се оспорва, че
ищцовото е изпълнило задължението по тях и е предоставило на абоната
телефонни номера +359********* и +359*********.
Видно от т. 11 от договорите между страните е постигнато съглашение,
по силата на което договорът може да бъде прекратен едностранно от
мобилния оператор по вина на абоната, ако от негова страна не бъде
извършено в договорения срок плащане на дължимите месечни вноски.
Безспорно по делото се установи, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати в срока цената на предоставените му услуги, поради което за
ищцовото дружество е възникнало правото едностранно да прекрати
договорите, поради виновно неизпълнение от страна на ответника.
Предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по правната
си същност представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от
5
ЗЗД. С правото да развали договора разполага единствено изправната страна
по един двустранен договор. То се упражнява с отправяне на изявление до
неизправния съконтрахент, съдържащо по ясен и недвусмислен начин волята
на изправната страна за разваляне на договора. Тази законова разпоредба не е
дерогирана от волята на страните, доколкото нито в договора за мобилни
услуги, нито в общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора.
Съгласно чл. 19б и чл. 75 от Общите условия към договорите
едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор не настъпва
автоматично поради изпадане на потребителя в забава, а само дава право на
оператора да прекрати договора. По делото не се твърди и не се доказва
ищцовото дружество да е отправило волеизявление за разваляне на
процесните договори, нито са ангажирани доказателства за достигане до
ответника на такова, каквото е необходимо съгласно разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД щом договорът е сключен в писмена форма. Неспазването на това
изискване опорочава твърдяното от ищеца разваляне на договора по вина на
абоната, което би имало за последица задължение за заплащане на неустойка.
Разбира се съдебната практика приема, че е допустимо развалянето на
двустранен договор с исковата молба, в която волята на ищеца за разваляне
на възникналото между страните договорно правоотношение е точно и ясно
изразена – в този смисъл е Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010
г. на ВКС, ІІ т. о. В случая препис от исковата молба и приложенията към нея
е връчен на ответника чрез особения му представител на 09.06.2022 г., т. е.
след изтичане на срока на договора –24.02.2022 гпоради което не може да има
за последица възникване на задължение за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване.
По делото липсват доказателства за разваляне на договора преди
изтичане на срочните договори, поради което следва да се отрече
дължимостта на неустойката на твърдяното от ищцовото дружество
основание. Не би могло да се приеме, че абонатът е уведомен за развалянето
на договора за мобилни услуги още в хода на заповедното производство, тъй
като заповедта за изпълнение не съдържа изявление на кредитора в този
смисъл, а самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не се връчва
на длъжника, а и в случая заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК и на практика не е достигнала до знанието на длъжника. За
дължимостта на неустойката е без значение и обстоятелството, че между
6
страните е уговорено след изтичане на първоначалния срок на договора
същият да се превърне в безсрочен, тъй като щом е изтекъл срокът на
договора, то очевидно същият не е бил прекратен предсрочно, респективно не
се е осъществил фактическият състав, пораждащ задължението за неустойка.
При тези данни съдът приема, че сключените между страните договори
за мобилни услуги не са били прекратени (развалени по смисъла на чл. 87, ал.
1 от ЗЗД) преди изтичане на уговорения срок. Липсата на твърдяното от
ищеца едностранно предсрочно прекратяване (разваляне) на договора за
мобилни услуги води до извод за недължимост на претендираната неустойка,
поради което исковете за съществуване на вземане за неустойка се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
За пълнота следва да се посочи и че по делото не са представени
доказателства ищцовото дружество да е предало на потребителя мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black по договор за лизинг от
24.02.2020 г., поради което по този договор не е установено пълно и главно да
е изправна страна. Само на това основание искът с правно основание по чл. 92
ЗЗД за сумата от 274.12 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 24.02.2020 г. за мобилен номер
+359********* и Договор за лизинг към договора за мобилни услуги от
24.02.2020 г..
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1
ГПК на ищцовото дружество се следват разноски съобразно уважената част от
исковете или ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 70,63
лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото
и заповедното производство, съобразно представените доказателства и списък
по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Йеттел България“ ЕАД
7
/с предишно наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, със селище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда №6, представлявано от Дж. Кр. к. и М.С., против К. А. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Велинград, ул. „*****“ № 18 , иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че К. А. Д., с ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България“/, ЕИК *********, сумата 57,54 лв. (петдесет и седем лв. и 54 ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
**********/05.03.2020 г„ **********/05.04.2020 г., за периода от 05.02.2020
г. до 04.04.2020 г., ведно със законната лихва върху общо дължимата сума,
считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.12.2021 г. до
окончателно заплащане на дължимата сума, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 539 от 09.12.2021 г., по гр.д. № 1218, по
описа на Районен съд Велинград за 2021 г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, със селище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6,
представлявано от Дж. Кр. к. и М.С., против К. А. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Велинград, ул. „*****“ № 18, искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. с чл. 342 ТЗ, вр. с чл. 92 от ЗЗД, с който се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото
дружество сумата в общ размер на 317.19 лв. (триста и седемнадесет лв. и 19
ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, от които: 43.07 лв. (четиридесет и три лв. и 7 ст.) - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.02.2020 г. за
мобилен номер +359*********, а сумата от 274.12 лв. (Двеста седемдесет и
четири лв. и 12 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 24.02.2020 г. за мобилен номер +359********* ,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 539 от
09.12.2021 г., по гр.д. № 1218, по описа на Районен съд Велинград за 2021 г..
ОСЪЖДА К. А. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Велинград, ул.
„*****“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“/, ЕИК *********, със селище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6,
8
представлявано от Дж. Кр. к. и М.С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
70,63 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9