Решение по дело №5558/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 5 558 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д.А.Г. дължи на „И.К.П.“ ООД следните суми:

- 41 000,00 лева на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), връзка с чл. 288 от Търговския закон (ТЗ), връзка с чл. 318 от ТЗ главница по договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 12.04.2016 г. плюс законната лихва от 07.11.2017 г. до окончателното изплащане;

- 2 994,44 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД законна лихва върху 22 000,00 лева от 01.07.2016 г. до 02.11.2017 г.;

- 1 936,94 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД законна лихва върху 19 000,00 лева от 01.11.2016 г. до 02.11.2017 г.;

 

[2] ОСЪЖДА Д.Г. да заплати на „И.К.П.“ ООД 3 430,26 лева разноски по исковото производство и 2 718,42 лева разноски по заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

[3] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „И.К.П.“ ООД срещу Д.Г. за разликата:

-                над 2 994,44 лева до пълния предявен размер от 3 000,43 лева законна лихва върху 22 000,00 лева от 01.07.2016 г. до 02.11.2017 г.;

-                над 1 936,94 лева до пълния предявен размер от 1 940,82 лева законна лихва върху 19 000,00 лева от 01.11.2016 г. до 02.11.2017 г. 

 

[4] ОСЪЖДА „И.К.П.“ ООД да заплати на Д.Г. 0,37 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[6] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 918,83 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.  

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[7] В искова молба от 25.04.2018 г. „И.К.П.“ ЕООД (ПЛЮС) е заявил, че с ответника Д.Г. е бил сключил договор за покупко-продажба на дружествени дялове. По този договор Д.Г. е следвало да заплати 81 000,00 лева цена, платима по следния начин:

- 40 000,00 лева в деня на сключването на договора;

- 22 000,00 лева до 30.06.2016 г.;

- 19 000,00 лева до 31.10.2016 г. Договорът е бил с нотариална заверка на подписите.

 

[8] Д.Г. не е заплатил сумите от 22 000,00 лева и 19 000,00 лева, въпреки че падежът за плащането им е бил настъпил. Затова ПЛЮС е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съдът е издал такава, но Д.Г. е възразил. Затова ПЛЮС моли съда да приеме за установено, че Д.Г. му дължи:

- 41 000,00 лева цена по договора за покупко-продажба на дружествени дялове;

- 3 000,43 лева законна лихва върху 22 000,00 лева от 01.07.2016 г. до 02.11.2017 г.;

- 1 940,82 лева законна лихва върху 19 000,00 лева от 01.11.2016 г. до 02.11.2017 г. Той моли съда да осъди ответника да му заплати разноските по заповедното и исковото производство (исковата молба, л. 2-5 от делото на СГС).

 

2.           На ответника

 

[9] Д.Г. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че 40 000,00 лева от цената на договора е заплатил още в деня на сключването му, което е описано в договора. На 18.04.2016 г. той е заплатил още 40 000,00 лева. Той признава, че дължи на ПЛЮС само 1 000,00 лева по договора. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска за разликата над 1 000,00 лева до пълния предявен размер от 41 000,00 лева главница (писмения отговор, л. 28-31).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] Д.Г. е бил народен представител: от 17.11.2009 г. до 14.03.2012 г.; от 21.05.2013 г. до 05.07.2014 г.; от 27.10.2014 г. до 26.01.2017 г. (справката, л. 69-7). Като народен представител в декларацията си за 2015 г. по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД), той е декларирал, че към 31.12.2015 г. съпругата му е имала 30 000,00 лева спестявания, докато за себе си той не е декларирал да е имал пари в наличност или по банкови сметки (стр. 4 от декларацията, л. 47-50)

 

[11] На 09.02.2016 г. Д.Г. е сключил договор за жилищен кредит за 70 000,00 евро (136 908,10 лева) за закупуване на апартамент в гр. София, ул. „*********(договора, л. 135-144). Той е следвало да усвои кредита до 19.03.2016 г. (чл. 3.1. от договора). Д.Г. и съпругата му са закупили апартамента за 179 400,00 лева, като той е декларирал покупката в декларацията си за 2016 по ЗПИЛЗВДД (стр. 2 от декларацията, л. 51-54). Разликата между покупната цена на апартамента и кредита за покупката му, който е бил усвоен от Д.Г., е 42 491,90 лева (179 400,00-136 908,10).

 

[12] На 12.04.2016 г. ПЛЮС и Д.Г. са сключили валиден договор. По него ПЛЮС е продал на Д.Г. 40 дружествени дяла, представляващи 40% от капитала на „А.“ ООД, срещу заплащането от Д.Г. на 81 000,00 лева (договор, л. 10 от делото). Не се спори, че ПЛЮС е прехвърлил собствеността върху дяловете на Д.Г..

 

[13] За заплащането на цената в договора е бил вписан следният текст: „т. 2. КУПУВАЧЪТ заявява, че е съгласен и купува от ПРОДАВАЧА 40 дружествени дяла с единична номинална стойност от 50 лева с обща номинална стойност 2 000 лева (наричани по-нататък „Дяловете“), представляващи 40% от капитала на „А.“ ООД с ЕИК:********, за сумата от 81 000 лв.

т. 3. ПРОДАВАЧЪТ заявява, че е получил от КУПУВАЧА сумата по т. 2 от настоящия договор както следва:

3.1. В деня на сключване на настоящия договор-сумата от 40 000,00 лв.

3.2. Сумата от 22 000 лв КУПУВАЧЪТ се задължава да заплати в срок до 30.06.2016 г.

3.3. Сумата от 19 000 лв КУПУВАЧЪТ се задължава да заплати в срок до 31.10.2016 г.“ (договора, л. 10).

 

[14] В същия ден Д.Г. е сключил още два подобни договора. Първият е бил със З.Й.за покупката на 20 дружествени дяла от същото дружество за цена от 26 000,00 лева. За заплащането на цената в договора е бил вписан следния текст:

„т. 2 КУПУВАЧЪТ Д.А.Г. заявява, че е съгласен и купува от ПРОДАВАЧА З.Д.Й., действащ чрез пълномощника си Ц. Р.Р., 20 дружествени дяла с единична номинална стойност от 50 лева, с обща номинална стойност 1 000 лева, представляващи 20% от капитала на „А.“ ООД с ЕИК: ********, за сумата от 26 000 лв.

т. 3 ПРОДАВАЧЪТ З.Д.Й., действащ чрез пълномощника си Ц. Рангелов, заявява, че е получил от КУПУВАЧА Д.А.Г. сумата по т. 2 от настоящия договор както следва:

3.1. В деня на сключването на настоящия договор-сумата от 20 000 лв.

3.2. Остатъка от продажната цена в размер на 6 000 лв КУПУВАЧЪТ се задължава да заплати в срок до 30.06.2016 г.“ (договора, л. 46).

 

[15] Вторият договор е бил със „С.И.“ ЕООД за покупката на още 40 дяла от същото дружество. За заплащането на цената в договора е бил вписан следния текст:

„т. 2 КУПУВАЧЪТ заявява, че е съгласен и купува от ПРОДАВАЧА 40 дружествени дяла с единична номинална стойност от 50 лева с обща номинална стойност 2 000 лева (наричани по-нататък „Дяловете“), представляващи 40% от капитала на „А.“ ООД с ЕИК: ********, за сумата от 75 000 лв.

Т. 3. ПРОДАВАЧЪТ заявява, че е получил от КУПУВАЧА сумата по т. 2 от настоящия договор както следва:

3.1. В деня на сключване на настоящия договор-сумата от 40 000 лв.

3.2. Сумата от 22 000 лв КУПУВАЧЪТ се задължава да заплати в срок до 30.06.2016 г.;

3.3. Сумата от 13 000 лв КУПУВАЧЪТ се задължава да заплати в срок до 31.10.2016 г.“ (договора, л. 45).

 

[16] На 14.04.2016 г. Д.Г. е сключил с „БАНКА ДСК“ ЕАД (ДСК) договор за кредит за текущо потребление за 50 000,00 лева (договора, л. 145-147). Той е усвоил кредита в същия ден по негова разплащателна сметка в ДСК (погасителния план, л. 148).

 

[17] На 18.04.2016 г. Д.Г. е платил по банкова сметка ***,00 лева (банковото извлечение, л. 33 от делото). В същия ден той е заплатил и на З.Й.10 000,00 лева (пак там). Д.Г. е превел и двете суми от разплащателната си сметка в ДСК, по която е усвоил четири дни по-рано потребителския си кредит (сравни номерата на сметките в извлечението, л. 33 и договора за кредит за текущо потребление, л. 145).

 

[18] В декларацията си за 2016 г. по ЗПИЛЗВДД като народен представител Д.Г. е вписал, че той не е имал налични пари или такива по сметки в банки, а съпругата му отново е имала 30 000,00 лева на влог в банка. Той е декларирал като задължения: 10 000,00 лева овърдрафт към ДСК; 50 000,00 лева потребителски кредит към ДСК; 18 000,00 лева кредит към „А.“ ООД (А.); 70 0000,00 евро ипотечен кредит (стр. 4 от декларацията, л. 51-54).

 

[19] В тази декларация Д.Г. е декларирал и придобиването на 100% от дяловете на А.. За произход на средствата за придобиването той е вписал – „заплата, лични парични, кредит“ (стр. 5 от декларацията, л. 51-54). Д.Г. не е декларирал през 2016 г. да е продавал движимо или недвижимо имущество (пак там).

 

[20] Годишният облагаем доход на Д.Г. за 2016 г. е бил 56 562,07, от който са били удържани 4 024,80 лева осигуровки и 5 253,73 лева данъци (служебната бележка, л. 124). Следователно чистото възнаграждение, което той е получил, е било 47 283,54 лева ((56 562,07-(4 024,80+5 253,73)) или по 3 940,30 лева на месец (47 283,54/12).

 

[21] През същата година допълнително той е получил за периода януари-април включително още 8 184,00 лева съгласно финансовите правила на Народното събрание (1 866,00+1 866,00+2 406,00+2 046,00) (стр. 2 от справката, л. 69-70). От тях той е внесъл 4 091,00 лева за общи разходи на парламентарната група, към която е принадлежал (936,00+936,00+1 196,00+1 023,00) (стр. 3 от справката, л. 107-110). Така са останали 4 093,00 лева (8 184,00-4 091). Следователно за периода януари-април включително 2016 г. Д.Г. е получил от НС общо 19 854,20 лева (4х3 940,30+4 093,00).

 

[22] За цялата 2016 г. съпругата на Д.Г. – Ж.П.-Г. - е получила 6 004,88 лева брутно трудово възнаграждение – преди удръжките за осигуровки и данъци – или по 500,41 лева на месец (6 004,88/12). При такова брутно трудово възнаграждение удръжките към януари 2016 г. са били 108,05 лева (<https://kik-info.com/trz/zaplata.php>). Следователно тя е получила по 392,35 лева на месец (500,41-108,05). Следователно общо с Д.Г. те са получили 21 423,60 лева за периода януари-април включително 2016 г. (19 854,20+4х392,35). Други доходи те не са декларирали.

 

[23] На 07.11.2017 г. ПЛЮС е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съдът е издал такава в същия ден (заповед за незабавно изпълнение, л. 11 от делото). На 14.12.2017 г. Д.Г. е възразил срещу издадената заповед (разпореждане, л. 13 от делото).

 

[24] ПЛЮС е заплатил: 919,00 лева държавна такса в заповедното производство; 919,00 лева държавна такса в исковото производство (л. 194); 1 800,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение в заповедното производство (л. 185-189); 2 112,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение в исковото производство (л. 191-193); 400,00 лева депозит за вещо лице (л. 204). Общо разноските му са за 3 431,00 лева в исковото производство и 2 719,00 лева в заповедното производство. Д.Г. е заплатил 1 700,00 лева за адвокатско възнаграждение (л. 26-27).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[25] ПЛЮС е предявил иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 288 от ТЗ, връзка с чл. 318 ТЗ и иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Първият иск е основателен, а вторият е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 288 от ТЗ, връзка с чл. 318 ТЗ

 

[26] Съгласно чл. 288 от ТЗ, за неуредените в ТЗ положения относно търговските сделки се прилага гражданският закон. Гражданският закон е ЗЗД. Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Ако купувачът не изпълни точно задължението си за заплащане на цената, продавачът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).  

 

[27] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. наличие на валиден договор за продажба, по който ищецът е продавач, а ответникът купувач;

2. купувачът да не е заплатил цената на продавача.

 

[28] Съдът установи, че:

1. между ПЛЮС и Д.Г. е бил сключен валиден договор, по който на 12.04.2016 г. ПЛЮС е продал на Д.Г. 40 дружествени дяла, представляващи 40 % от капитала на А., срещу заплащането от Д.Г. на 81 000,00 лева;

2. Д.Г. е заплатил на ПЛЮС само 40 000,00 лева, но не и остатъка от 41 000,00 лева.

 

[29] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Затова съдът признава за установено, че Д.Г. дължи на ПЛЮС 41 000,00 лева цена по договора за покупко-продажба на дружествени дялове.

 

[30] Съдът приема, че Д.Г. е заплатил на ПЛЮС само първите 40 000,00 лева поради следното: действително при буквалния прочит на т. 3.1. от процесния договор, би могло да се приеме, че Д.Г. е заплатил 40 000,00 лева в деня на сключването на договора. Това е така, защото т. 3 започва с текста „продавачът заявява, че е получил от купувача сумата по т. 2 от настоящия договор както следва:

3.1. В деня на сключването на настоящия договор-сумата 40 000 лв“. В следващите две точки 3.2. и 3.3. вече е вписано, че сумите 22 000,00 лева и 19 000,00 лева купувачът се задължава да заплати в срок съответно до 30.06.2016 г. и до 31.10.2016 г.

 

[31] Докато точки 3.2. и 3.3. съвсем ясно са насочени към бъдещо събитие, то т. 3.1. в съвкупност с началния текст на т. 3 сочат към минало събитие – вече платена сума. Точно затова съдът е приел, че в тежест на ищеца е било да установи, че плащане не е имало.

 

[32] Съдът приема, че ищецът е установил обстоятелството, че Д.Г. не му е заплатил 40 000,00 лева в деня на сключването на договора. Текстът на т. 3 и т. 3.1. от договора, който прави вероятно плащането от Д.Г. на 40 000,00 лева в деня на сключването на процесния договор, е разписка. Доказателствената стойност на разписката може да се оборва с всички доказателства, с изключение на свидетелски показания. По делото са събрани доказателства, от чиято съвкупна преценка е напълно ясно, че Д.Г. не би могъл да има 40 000,00 лева към 12.04.2016 г.

 

[33] Съдът установи, че както към 2015 г., така и през цялата 2016 г. Д.Г. е бил народен представител. Като народен представител той е бил длъжен да подава декларация по ЗПИЛЗВДД. Той е направил това както за 2015 г., така и за 2016 г. От тях съдът установи, че единствените пари в наличност и по банкови сметки, които той и съпругата му са имали към 31.12.2015 г., са били 30 000,00 лева. Съпругата на Д.Г. е продължила да има тези пари и към 31.12.2016 г.

 

[34] Същевременно освен процесния договор Д.Г. е сключил още два договора за покупка на дялове от А., в които е имало идентични текстове на т. 3 и 3.1. от процесния договор. Ако се приеме, че Д.Г. е извършил плащания в деня на сключването на договорите на всяка една от посочените в тях суми, само на 12.04.2016 г. той би следвало да е заплатил 100 000,00 лева (40 000,00+20 000,00+40 000,00 лева по трите договора за покупка на дружествени дялове на А.).

 

[35] Нещо повече, той би следвало да е заплатил към тази дата и 42 491,90 лева за покупката на апартамента, които са разликата между покупната цена и усвоения жилищен кредит. Следователно към 12.04.2016 г. Д.Г. е следвало да направи разходи за поне 142 491,90 лева.

 

[36] Към този момент неговите и на съпругата му чисти приходи за първите четири месеца на 2016 г. са били 21 423,60 лева, към която сума е включен доходът за април 2016 г., който по-скоро не е бил получен, а не са извадени разходите за издръжката на семейството, които са били поне по 900,00 лева на месец[1]. Разликата между 21 423,60 лева приходи и 142 491,90 лева е 121 068,30 лева - доход, който Д.Г. и съпругата му биха реализирали не за три месеца, а за повече от 24 месеца.

 

[37] Дори съдът да приеме, че за покупката биха могли да бъдат използвани 30 000,00 лева от влога на съпругата на Д.Г., който да е бил възстановен до края на 2016 г., разликата е 91 068,30 лева. Отново Д.Г. и съпругата му не биха успели да спестят тези пари за три месеца, а за много повече.

 

[38] Нещо повече, сумата не би могла да бъде покрита нито от овърдрафта от 10 000,00 лева, нито от заема от 18 000,00 лева от А., за който липсват доказателства, че е бил усвоен към 12.04.2016 г. Анализът е уместен, защото съдът установи, че към този момент Д.Г. е бил народен представител и е бил длъжен по ЗПИЛЗВДД да декларира имуществото си всяка година. Няма причина съдът да не приеме, че като народен представител Д.Г. е декларирал напълно верни обстоятелства в декларациите си по ЗПИЛЗВДД за 2015 г. и 2016 г., а именно, че към началото на 2016 г. наличните пари, с които той и съпругата му са разполагали, са били само 30 000,00 лева. Сборът от тази сума и чистите доходи на Д.Г. и съпругата му за първите четири месеца на 2016 г. обаче, е много под сбора от сумата, която той би следвало да е заплатил по трите договора за покупка на дялове от А., и сумата, необходима за доплащане на цената на закупения апартамент.

 

[39] За да приеме, че Д.Г., не е заплатил 40 000,00 лева при сключването на процесния договор, съдът преценява и, че на 14.04.2016 г., два дни след сключването на договора, Д.Г. е усвоил 50 000,00 лева кредит за текущо потребление. Четири дни по-късно, на 18.04.2016 г. Д.Г. е превел на ПЛЮС 40 000,00 лева от този кредит (сумата е била преведена от същата банкова сметка, ***). Тази сума напълно съответства на първата вноска 40 000,00 лева от цената по процесния договор, но не и на втората вноска от 22 000,00 лева, третата вноска от 19 000,00 лева, и на сбора от тях – 41 000,00 лева.

 

[40] Нещо повече, ако тези 40 000,00 лева са погасявали втора и трета вноска защо това:

- не е било вписано в основанието за плащането;

- е било направено четири и шест месеца преди падежа, при положение, че съдът установява, че Д.Г. на 12.04.2016 г. не е имал финансовия ресурс да заплати дори първата вноска. Ето защо съдът приема, че Д.Г. не е заплатил на ПЛЮС 40 000,00 лева в деня на сключването на процесния договор, а го е направил на 18.04.2016 г., като не е заплатил на ПЛЮС втората вноска от 22 000,00 лева и третата от 19 000,00 лева – общо 41 000,00 лева.

 

[41] Съдът не обсъжда заключението на вещото лицеК., защото от правно значение в случая е не какви са били общите приходи и общите разходи на Д.Г. за период от 2009 г. до 19.04.2016 г., и съответно разликата между тях. Те биха били правнозначими, ако Д.Г. не е бил народен представител и е не е имал задължение да декларира имуществото по реда на си ЗПИЛЗВДД. Понеже Д.Г. е бил народен представител, съдът приема, че декларираната от него информация е истинска – ако съдът приеме обратното, това би означавало Д.Г. евентуално да е извършил престъпление. След като декларираната информация е истинска, то към началото на 2016 г. Д.Г. и съпругата му са имали налични пари само от влога от 30 000,00 лева. От това следва, че към този момент е била похарчена всяка друга разлика между реализирани приходи и разходи, освен тези 30 000,00 лева. Затова съдът не обсъжда заключението на вещото лицеК..

 

1.           По иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД[2]

 

[42] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да има парично вземане към ответника;

2. ответникът да е изпаднал в забава;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

                                                                        

[43] Съдът установи, че Д.Г. дължи на ПЛЮС 22 000,00 лева и 19 000 лева, чиито падежи са били съответно на 30.06.2016 г. и 31.10.2016 г., а ПЛЮС търси законна лихва от тези дати до 02.07.2017 г. Размерът на законната лихва върху всяка една от сумите е 2 994,44 лева и съответно 1 936,94 лева.[3] Следователно в тази му част искът е основателен за тези суми, като е неоснователен за разликата над тях до пълните предявени размери.

 

2. По разноските

 

[43] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 3 431,00 лева в исковото производство и 2 719,00 лева в заповедното производство.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 45 931,38 лева при предявен размер от 45 941,25 лева. Затова съдът осъжда Д.Г. да заплати на ПЛЮС 3 430,26 лева разноски по исковото производство (3 431,00х45 931,38/45 941,25) и 2 718,42 лева разноски по заповедното производство (2719,00х45 931,38/45 941,25).

 

[45] Д.Г. също търси разноски. Той е направил такива за 1 700,00 лева.

 

[46] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 9,87 лева при предявен размер от 45 941,25 лева. Затова съдът осъжда ПЛЮС да заплати на Д.Г. 0,37 лева разноски по делото (1 700,00х9,87/45 941,25).

Съдия: