РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Силистра, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20213400900165 по описа за 2021 година
Иискове с правно основание чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцецът – В. Л. С., , с постоянен адрес в гр. Силистра, ул. „Александър
Стамболийски“ № 12, ет. 4, ап. 12, чрез адв. И. А. от САК, л. , със съдебен адрес:
гр.Силистра, ул. „Христо Ботев,, № 2, офис № 2, желае съда да осъди ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, е ЕИК *********, да
заплати В. Л. С., , с постоянен адрес в гр. Силистра, ул. „Александър Стамболийски“ № 12,
ет. 4, ап. 12, сумата от 100000.00 лв. /сто хиляди лева/ като част от общата сума от 200000.00
лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди - морални болки и страдания от загубата на баща й Л В К, починал в
резултат на ПТП от същата дата, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане, както и разноски за делото, включително
разноски за адвокат, при условията на чл. 38 от ЗА, на адв. И. А. от Силистренска
адвокатска колегия, при условията на чл. 38 от Закон за адвокатурата, съобразно Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните адв. възнаграждения, като в тази връзка обръща внимание
на съда, че адвоката е регистриран по ЗДДС и възнаграждението следва да е съобразено с
параграф 2 от тази Наредба, по банкова сметка Райфайзенбанк /България /ЕАД - IB AN:
BG28RZBB91551001877260, BIC: RZBBBGSF.
Ответникът – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, представлявано от процесуален представител, оспорва предявените
искове като допустими но неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на вина, като
субективен елемент у водача С. А, както и наличието на противоправност в поведението му.
Оспорва причинната връзка между уврежданията на Л К и процесното ПТП, оспорват
всички фактически твърдения в исковата молба, включително посочения механизъм на
ПТП, като и размера на исковите претенции. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и прекомерност на претенциите. Не
1
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
Ищцата е наследница по права линия от първа степен на Л В К, бивш жител на гр.
Силистра, починал на 26.10.2016г. при ПТП, възникнало на 26.10.2016 год., около 18. 35
часа, на ПП 1-3, км. 157.
От данните по делото се установява, че водача С. Б. А, при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес", модел „С 500" (S 500) с peг. № СА7893РВ, собственост на
„Обитех" ЕООД, с ЕИК 13098920, по непредпазливост причинил смъртта на бащата на
ищцата.
Срещу водача С. Б. А било образувано досъдебно производство № 211 от 216 г. по
описа на РУ гр. Ябланица при ОД на МВР — гр. Ловеч, пр. пр. № 2885 от 216г, по описа на
Окръжна прокуратура гр. Ловеч, за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, пр.1-во, във връзка
с чл.342, ал.1, пр.З от НК. Във връзка с внесеният обвинителен акт, било образувано НОХД
№ 328/2019 г. по описа на Окръжен съд Ловеч.
Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства включително и
експертни заключения ОП-Ловеч приема, че настъпилият общественоопасен резултат е в
пряка причинна връзка с допуснатото от А нарушение на правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като неправомерно е навлязъл в лентата
за насрещно движение без да извършва изпреварване или заобикаляне.
С Присъда № 11/11.07.2020 г., постановена по НОХД № 328/2019 г., по описа на
Окръжен съд Ловеч, С. Б. А е признат за невиновен в това, че на 26.10.2016 година, около
18:35 часа, на ПП 1-3, км. 157, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес", модел
„С 500" (S 500) с per. № СА7893РВ, собственост на „Обитех“ ЕООД, на пътно платно с
двупосочно движение, с две пътни ленти, да е навлязъл в лентата за насрещно движение, без
да извършва заобикаляне или изпреварване, с което е нарушил: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне", и по непредпазливост
причинил смъртта на Л В К от гр. Силистра, поради което и на основание чл. 304 от НПК
съдът го оправдал за престъплението по чл.343, ал.1, б. „в", np.l-во, във вр. с чл.342, ал.1,
пр.З от НК.
Присъдата е протестирана, в резултат на което е образувано ВНОХД № 356/2020г. по
описа на Апелативен съд Велико Търново. С Присъда от 07.12.2020 г. решаващият съд -
Апелативен съд Велико Търново е отменил оправдателната Присъда № 11/11.07.2020 г.,
постановена по НОХД № 328/2019 г. по описа на Окръжен съд Ловеч и на основание чл.
336, ал. 1 т. 2 от ГПК е признал подсъдимият С. Б. А за виновен в това, че на 26.10.2016
година, около 18:35 часа, на ПП 1-3, км. 157, при управление на лек автомобил марка
„Мерцедес", модел „С 500" (S 500) с peг. № СА7893РВ, собственост на „Обитех" ЕООД, на
пътно платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, да е навлязъл в лентата за
насрещно движение, без да извършва заобикаляне или изпреварване, с което е нарушил:
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Л К от гр. Силистра,
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", пр.1-во, във вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК. На
подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието
изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 4 години.
Срещу присъдата по ВНОХД № 356/2020 г., по описа на Апелативен съд Велико
Търново, е подадена касационна жалба с вх № във ВКС №60698/20.10.2021 г. по която е
образувано касационно НОХД № 935/2021 г., I-во НО. Производството пред ВКС е
приключило с Решение № 60225 / 12.01.2022г., с което е оставена в сила въззивната присъда
постановена от АС – Велико Търново.
2
От данните установени от заключението на вещото лице изготвило назначената от
съда ССЕ, може да се установи следното: Произшествието е настъпило извън населено
място, в района на пътен възел образуван от път 1-3, път 1-4 и подход към бензиностанция
“ШЕЛ”, между два леки автомобила - лек автомобил “Мерцедес S500” с peг. № СА 78 93 РВ
движещ се в посока към гр. София по път 1-3 и лек автомобил “Тойота Авенсис” с peг. №
СА 60 66 ХА, движещ се по път 1-4 в по¬сока гр. София и извършващ маневра “завИ.е
наляво” към намиращата се от лявата страна на път 1-3 бензиностанция “ШЕЛ”. Маневрата
“завИ.е на ляво” водачът на лекия автомобил “Тойота Авенсис” е извършил в защрихован
участък с пътна маркировка “М15”. Времето към момента на произшествието било мъгливо
и е ръмяло дъжд. Пътното платно в процесния участък е двупосочно с по една лента за
движение във всяка посока. Според експерта при наближаване мястото на произшествието
водачът на лекия автомобил “Мерцедес S500” е възприел, че по пътното платно на път 1-4 се
спуска лек автомобил за да може евентуално по - късно да се включи в дясната лента на път
1-3. При наближаване края на ската намиращ се от дясната страна на пътното платно на път
1-3 водачът на лекия автомобил “Мерцедес S500” е възприел, че движещият се по
наклонения участък надолу намиращ се от дясната му страна лек автомобил завива наляво,
преминавайки през защрихованата площ с маркировка М15 и пресича напречно пътното
платно на път 1-3. След като водачът на лекия автомобил “Мерцедес S500” е възприел това
внезапно навлизане на лекия автомобил “Тойота Авенсис” (движещият се по наклона на път
1-4) е завъртял волана наляво и е задействал спирачната система на автомобила. Според
вещото лице липсват данни за извършени действия от страна на водача на лекия автомобил
“Тойота Авенсис” за предотвратяване на сблъсъка, който въпреки задействаната спирачна
система на лекия автомобил “Мерцедес S500” и завъртения наляво волан е настъпил.
Ударът между двата автомобила е настъпил с предната част на лекия автомобил
“Мерцедес S 500” в лявата странична част на лекия автомобил “Тойота Авенсис”. След
съприкосновението два та автомобила са продължили движението си заедно, като посоката
им на движение е била косо на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил
“Мерцедес S500”. След удара са били задействани всички предпазни въздушни възглавници
на лекия автомобил “Мерцедес S500”, а водачът му излязъл сам от автомобила, а водачът на
лекия автомобил “Тойота Авенсис” бил в безсъзнателно състояние. Експерта сочи, че
причините за сблъсъка между двата автомобила са - изпълнението на маневрата “завИ.е
наляво”, преминаване през защрихован участък пътна маркировка “Ml5” и пресичане
напречно на пътното платно на път 1-3 от лекия автомобил “Тойота Авенсис”; Движение със
скорост над максимално разрешената за конкретния участък от лекия автомобил “Мерцедес
S500”; Изпълнение на маневрата - отклонение наляво и навлизане в лентата за насрещно
движение с цел избягване на удара с пресичащия пътното платно лек автомобил “Тойота
Авенсис”. Според вещото лице водачът на лекия автомобил “Мерцедес S500” е задействал
своевременно спирачната система на автомобила и не е напускал лентата си за движение,
като се е движел със скорост от около 60 км/ч, която е и максимално разрешената скорост на
движение за конкретния пътен участък. Според вещото лице пътно - транспортното
произшествие е настъпило около 18:35ч. на 26.10.2016г. в района на своеобразен пътен
възел в рамките, на който успоредно един на друг се намират главен път 1-3 /ГП1-3/ гр.
София - гр. Русе и лентата за движение посока гр. София на главен път 1-4 /ГПI - 4/, като
тази лента се намира вдясно, успоредно до лентата за движение на автомобили на ГП 1-3 в
по сока гр. София. Движението по конкретния пътен участък е било урегулирано с
необходимите пътни знаци и маркировки. Пътната настилка по време на извършване на
огледа е суха. Към момента на настъпване на удара лекия автомобил “Мерцедес S500” е бил
косо ориентиран наляво спрямо надлъжната ос на път “1-3” под ъгъл от около 15°, а лекия
автомобил “Тойота Авенсис” към момента на настъпване на произшествието е бил косо
ориентиран под ъгъл от около 110° -г- 120° спрямо надлъжната ос на пътното платно на път
“1-3”. Лекия автомобил “Мерцедес S 500” е бил насочен с предната си част в посока към
гр.София, а лекия автомобил “Тойота Авенсис е бил насочен с предната си част в посока
бензиностанция “ШЕЛ”. Скоростта на движение на лек автомобил “Мерцедес S500” към
момента на настъпване на произшествието е била около 82,3 км/ч ~ 82 км/ч, а скоростта на
3
движение на лек автомобил “Тойота Авенсис” към момента на настъпва не на
произшествието е била около 20,3 км/ч ~ 20 км/ч. Според вещото лице разстоянието, на
което се е намирал лекия автомобил “Мерцедес S500”, когато водачът му е възприел
навлизащият от дясно в пътното платно за движение „1-3” лек автомобил “Тойота Авенсис”
и е завъртял волана наляво е било около 59,9 м ~ 60 м. При конкретните пътни условия на
настъпване на произшествието водачът на лекия авто¬мобил „Тойота Авенсис” е имал
видимост от към посоката, от която се е движел лекия автомобил „Мерцедес S500”. При
скорост на движение от около 60 км/ч - максимално разрешената за конкретния пътен
участък скорост водачът на лекия автомобил би имал техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието чрез спиране преди достигане мястото на
удара. При скорост на движение от около 82,3 км/ч при своевременно задействане на
спирачната система и оставане в своята си лента за движение водачът на лекия автомобил
също така би имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието,
тъй като коридорът му на движение би бил освободен от пресичащият от дясно на ляво лек
автомобил „Тойота Авенсис”. Маневрата “завИ.е на ляво” водачът на лекия автомобил
“Тойота Авенсис” е извършил в защрихован участък с пътна маркировка “М15”. Скоростта
на движение на лекия автомобил „Тойота Авенсис” към момента на настъпване на
произшествието е била около 20,3 ~ 20 км/ч. Движещите се по път 1-4 се движат в посока
към гр.София и в участъка на настъпване на произшествието път 1-4 се слива с път 1-3. В
участъка на настъпване на произшествието е забра нено пресичането на път 1-3 с цел
навлизане в бензиностанция „ШЕЛ”. Входът на бензиностанция „ШЕЛ” е валиден за
движещите се по път 1-3 в посока от гр. София към гр. Плевен.Двете ленти за движение на
път 1-3 са разделени с непрекъсната осева линия. При конкретните пътни условия на
настъпване на произшествието при положение, че водачът на лекия автомобил „Тойо та
Авенсис” не е насочил автомобила към входа на бензиностанцията, т.е. не е пресякъл пътно
то платно на път 1-3 произшествието би било избегнато и не би настъпило.
От показанията на експерта инж. Д. Ж. снети в проведеното открито съдебно
заседание може да се установи, че водачът на „Тойота Авенсис“ е пресякъл маркировка
„М15“, която е защрихована забранителна за преминаване ивица, след което пресякъл
двойна непрекъсната маркировка на път 1-3, също забранена за пресичане. Според вещото
лице водача на автомобил „Мерцедес“ е можел да предотврати произшествието ако се е
движил с максимално разрешената за този участък скорост от 60 км/ ч. а не с около 82 км/ч,
колкото е била скоростта му в действителност.
Според данните установени от заключението на вещото лице изготвило назначената
от съда СМЕ, може да се установи следното Пострадалия при процесното ПТП Л В К е
получил следните телесни увреждания: контузия на лява гръдна половина със счупване на
1,2,3,4 ребра по две фрактурни линии по предна мишнична линия и паравертебрално, както
и счупване на останалите ребра в ляво по предна мишнична линия с дислокация и
разкъсване на паренхима на ляв бял дроб и натрупване на хемоторакс около 2000 мл.,
контузия на корема с руптура на далака и хемаскус в количество около 500 мл., хематоми
ретроперитонеално в мастните капсули на бъбреците, кръвонасядания по предните и
външните повърхности на бедрата и подбедриците. Експерта сочи, че непосредствената
причина за смъртта на Лъчо Костов се дължи на тежката съчетана травма гърди - корем с
множествено счупване на ребрата в лява гръдна половина, с нарушаване целостта на ляв бял
дроб и кръвозагуба в лява гръдна половина в обем около 2000 мл., както и разкъсване на
далака с излИ.е на кръв в коремната кухина в обем от около 500 мл., довела до остра
следкръвоизливна анемия. Експертът е категоричен, че е налице причинно - следствена
връзка между смъртта на К и процесното ПТП. Коментира още, че механизма на ПТП, удар
нанесен от МПС Мерцедес в лявата странична част на МПС Тойота Авенсис, т.е. страничен
удар, кореспондира пряко с локализацията на травмите на водача, а именно в лявата гръдна
и коремна области, като сочи, че при този механизъм предпазният колан играе незначителна
роля, в съхраняване на тялото на водача от нанасяне на механичните увреждания.
Коментира, че в настоящия случай е налице тежка деформация на лявата странична част на
купето на Тойотата в посока вътрешността на автомобила, т.е. самите детайли при своята
4
деформация причиняват тежките механични увреждания в лявата телесна половина. С
поставен обезопасителен колан и без поставен такъв травмите на водача и тяхната тежест се
определя от механизма на самото ПТП, т.е. силен страничен удар с тежка деформация на
купето в посока вътрешността на автомобила.
Според данните установени от заключението на вещото лице изготвило назначената
от съда СМПЕ, може да се установи, че вследствие внезапната смърт на баща си ищцата е
отключила разстройство в адаптацията с тревожно депресивна симптоматика. Първоначално
душевната травма била с висок интензитет и е довела до дезорганизация в ежедневието и на
работното място. Експерта е установил, че внезапната загуба на родител в случая е оказала
влияние върху емоционалното състояние на ищцата за по – продължителен период.
От разпита на свидетеля С. А управлявал участващия в ПТП лек автомобил
„Мерцедес S500”.се установява че пътувал по път отляво на бензиностанция „Шел“, в
посока София, а в този участък пътят Варна - София през В.Търново минавал отгоре на
моста - естакадата, а аз съм отдолу. Свидетелят заявява, че другия автомобил „Тойота
Авенсис”, управляван от загиналия близък на ищцата се е движел отгоре но завил
перпендикулярно на пътя, за да отиде в бензиностанция „Шел“. Свидетелят съобщава, че не
можал да реагирам и блъснах другия автомобил странично. Съобщава също, че след около
200м. двата пътя се събират и стават вече един път, но преди това са разделени с двойна
непрекъсната линия, а от другата страна на пътя, по който се движил пострадалия водач е
имало зона забранена за преминаване и спиране на МПС, указана с маркировка. Свидетеля
сочи още, че възприел другия автомобил на разстояние не повече от 10 - 15 метра, без да
очаква, че другият водач би предприел маневра завой на ляво при наличие на забранителна
маркировка. Съобщава, че управлявания т него автомобил се движил с не повече от 60 - 65
км/ч, защото през целия ден превалявало дъжд.
От разпита на свидетеля М Т майка на ищцата се установява, че макар да не живеели
в едно домакинство срещите на ищцата с нейния баща били много чести, а контактите по
телефона ежедневни. Веднъж седмично се събирали на вечеря. Свидетелката сочи, че
ищцата посрещнала тежко вестта за смъртта на баща й дори посещавала известно време
медицински специалист, защото имала автоимунно заболяване на стресова основа., което се
обострило. Имала проблеми и със съня. Свидетелката съобщава, че между ищцата и
покойния й баща имало силна емоционална връзка липсата, на която понастоящем тежала
много на ищцата.
Свидетеля Ц И.а без родствени връзки със страните по делото съобщава, че с ищцата
се познават от ученички и по настоящем са приятелки. Съобщава, че В. била изключително
разстроена от смъртта на баща си и все още говори с болка за случилото се.
Спор относно наличието на валидно застрахователно правоотношение обусловило
пасивната процесуална легитимация на ответника и предявената пред него извън съдебна
претенция няма.
от правна страна:
Съдът намира предявените искове за допустими, предвид на това, че са подадени от
активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по
същество съдът намира исковите претенции за частично основателни по следните причини:
По изложени по – горе съображения съдът приема за доказани обстоятелствата относно
процесното ПТП, вината на застрахования при ответника водач и наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” обусловила пасивната процесуална
легитимация на ответника.
Спорният въпрос е размера на дължимото обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди изразяващи се в преживени душевни болки и страдания. По
твърдения на ищцата същата преживяла тежко смъртта на баща си с когото били в
изключително силна емоционална връзка. Загубата повлияла на емоционалното състояние
на ищцата, която тъгувала за своя родител и по настоящем.
Съдът не кредитира ответниковите оспорвания касателно наличието на вина, като
5
субективен елемент у водача С. , както и наличието на противоправност в поведението му, а
също и наличието на причинна връзка между уврежданията на Л К и процесното ПТП,
както фактическите твърдения в исковата молба относно посочения механизъм на ПТП.
Наличието на вина у водача С. Б. А е установено по настоящото дело по силата на чл.
300 от ГПК, предвид коментираната по горе и влязла в сила присъда според, която
последния виновно е причинил смъртта на Л К – баща на ищцата. Ето защо съдът следва да
отхвърли така направените възражения и да приеме за доказани обстоятелствата относно
вината на застрахования при ответника водач за смъртта на наследодателя на ищцата.
По тези съображения и предвид неоспореното наличие на валидно застрахователно
правоотношение между виновния водач С. А и ответника съдът намира основния иск за
доказан по основание.
Съдът счита, че са налице всички елементи за формиране на отговорност за
непозволено увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка
и вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно
правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 432, ал. 1, от
КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата
/Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата
конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на
ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално
застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования
неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние
в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай претендираното обезщетение е за неимуществени вреди във
формата на психически болки и страдания преживени от ищцата вследствие загубата на
нейния баща.
Ищцата счита, че паричния еквивалент на причинените й вследствие ПТП
неимуществени вреди е в общ размер от 200 000 лв., но отчитайки обстоятелството, че
покойният и баща е допринесъл с поведението си за постигане на вредоносния резултат
претендира от ответника само половината от тази сума, а именно 100 000лв.
Ответникът твърди липса на доказателства за наличието на силна емоционална връзка
между ищцата и покойния й наследодател, както и наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от ПТП от негова страна.
Съдът след, като обсъди информацията установена от събрания по делото
доказателствен материал относно този спорен въпрос прие за установено следното:
Ищцата е била на тридесет и две години когато баща й е загинал при ПТП, към него
момент и както сама посочва е имала собствено семейство и живеела отделно от родителите
си. От разпита на свидетелката МТ – майка на ищцата се установява, че след 1989г. В.,
която тогава е била на пет години не е живяла в едно домакинство с баща си, тъй като след
раздялата на родителите й тя останала да живее при майка си.
От оскъдните разкази на двете разпитани свидетелки може да се установи, че ищцата
се разстроила след вследствие смъртта на баща си и понесла тежко загубата му, като и до
сега преживявала мъката породена от загубата. По делото липсват данни установяващи
6
промяна в начина на живот на ищцата дължаща се на коментираните трагични
обстоятелства.
Предвид така установеното съдът приема, че ищцата В. С. е изпитала нормални
човешки чувства на скръб от загубата на баща си без да са налице данни за тяхната
прекомерност. Несъмнено обстоятелството, че ищцата от малка не е живяла в едно
домакинство с баща си и това, че вече има собствено семейство са повлияли на
емоционалното й състояние и са и помогнали по – лесно да превъзмогне загубата на близкия
за нея човек. Все пак от заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМПЕ
се установява, че ищцата е понесла емоционални страдания и вследствие преживения стрес
от загубата се отключило друго нейно заболяване, което обуславя определена степен на
основателност на претенцията.
При така установеното съдът намира, че справедлив паричен еквивалент на
преживените от ищцата болки и страдания следва да е сумата от 100 000 лв. Същевременно
предвид установения по делото механизъм на ПТП и обстоятелството, че Л В К е
допринесъл с поведението си за катастрофата мотивира съда да приеме, че е налице голям
процент съпричиняване на вредоносния резултат. Категорично е заключението на вещото
лице изготвило назначената от съда САТЕ според, което бащата на ищцата в нарушение на
правилата за движение управлявайки леки автомобил Тойота Авенсис пресякъл двойната
непрекъсната линия и зоната забранена за преминаване и спиране на ППС, навлязъл
напречно в лентата за насрещно движение и предизвикал сблъсък с насрещно движещия се
автомобил. Действително както бе коментирано по горе основен виновник за
произшествието е водачът на другия автомобил С. Б. Атанасов, но според настоящия съд и
така установените обстоятелства за Л В К е налице 50 % съпричиняване.
По тези съображения съдът приема, че определеното обезщетение в размер на 100000
лв. следва да се редуцира наполовина, което мотивира съда да осъди ответника да заплати
на ищцата обезщетение в размер на 50000 лв.
Предвид частичната основателност на основния иск, до присъдения размер е
основателен и акцесорния такъв считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на процесуалният представител на ищеца сумата от 2118 /две хиляди сто и
осемнадесет лева/ с ДДС, определена съобразно уважената част от исковите претенции и
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищцата следва да заплати на ответника сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева
представляваща 350 лв. платени за възнаграждения на вещи лица и свидетел и 500 лв.
юрисконсултско възнаграждение редуцирана съобразно отхвърлената част от исковите
претенции. Видно от представеното пълномощно /лист № 48 от делото/ ответникът е бил
представляван в процеса от юрисконсулт, което обуславя приложимостта на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, при определяне на дължимите деловодни разноски. Съгласно този текст „Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който пък препраща към
текстовете на Наредба за заплащането на правната помощ приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.
Съгласно чл. 25 от Наредбата за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв., като за дела с материален интерес над 10000 лв.
/каквото е настоящото/ възнаграждението може да биде увеличено с до 50 на сто от
максимума. Ето защо и съобразявайки цената на иска съдът намира, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да е в размер на 500лв.
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева представляваща 2000 лв.
7
държавна такса съобразно размера на уважената част от исковите претенции и 250 лв.
представляващи част от платените от бюджета на съда суми за възнаграждения на вещи
лица общо в размер на 500 лв. редуцирани съобразно размера на уважената част от исковите
претенции
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, да заплати на В. Л. С., , с постоянен адрес в гр. Силистра, ул. „Александър
Стамболийски“ № 12, ет. 4, ап. 12, сумата от 50000.00 /петдесет хиляди/ лева претендирани,
като част от общата сума от 200000.00 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - морални болки и страдания от
загубата на баща й Л В К, починал на 26.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата, ведно
със законната лихва върху главницата от 50000.00 /петдесет хиляди/ лева от 25.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, да заплати на адвокат . И. А. от САК, със съдебен адрес: гр.Силистра, ул.
„Христо Ботев,, № 2, офис № 2, 2118 /две хиляди сто и осемнадесет лева/ с ДДС адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Л. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Силистра, ул.
„Александър Стамболийски“ № 12, ет. 4, ап. 12, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, 425 /четиристотин двадесет
и пет/ лева, деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра
сумата от 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева държавна такса и хонорари на вещи лица.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
8