МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 272 ОТ 17.09.2019г.ПО НОХД № 752/ 2018г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС.
Подсъдимият Б.М.С., ******, ****** гражданин, ***** образование,
семеен, неосъждан, домашен адрес: гр. ******, ул. „****“ № *, ЕГН **********, е
предаден на съд по реда на чл.247 ал.1
т.1 НПК за това, че на 19.06.2018г. в гр.Бургас причинил по непредпазливост
смъртта на сестра си Д. М. С.,
ЕГН **********, настъпила в МБАЛ Бургас, вследствие на умишлено нанесена тежка
телесна повреда, изразяваща се в разкъсан черен дроб и жлъчен мехур, довели до
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, чрез нанасяне на
удари с ръце и крак в коремната област на пострадалата, осъществени в жилищен
имот, находящ се на ул. „******“ №** гр. ******, за времето от 09.00ч. до 10.00ч. на
17.06.2018г., което представлява престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. първо,
във вр. с чл. 128, ал. 1, вр. с ал. 2 НК.
В съдебно заседание представителят на
държавното обвинение констатира, че описаната фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя напълно от доказателствата
по делото. Правната квалификация е законосъобразна и деянието съставомерно.
Прокурорът намира, че деянието е доказано предимно с косвени доказателства,
които в своята съвкупност водят до единствения възможен извод досежно
виновността на подсъдимото лице и изключват всички останали възможни хипотези.
В тази насока посочва Решение на Върховния касационен съд № 90/21.06.1995 г. По
повод доказателствените факти, прокурорът обръща внимание на показанията на
свидетелите Ш., О., П. и свидетеля К.. От тях се установява, че на
инкриминираната дата, по думи на самата пострадала, същата е били „понатупана“
от нейния брат. Независимо, че тези факти са производни, а не първично
доказателство, те напълно кореспондира с показанията на свидетеля Ц. и с
обясненията на подсъдимия, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 НПК. Последните пък категорично намират опора в показанията на свидетелите Д., Б.
и И..
Според прокурора експертизите, като
обективен доказателствен източник, категорично приемат, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между причинените травми и последвалата смърт. Прокурорът
счита, че от субективна страна, независимо от причината за възникване на
конфликта, подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното,
като са целени и настъпилите общественоопасни последици – травми, които се
квалифицират като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Що
се касае до последвалия по-далечен вредоносен резултат, квалифициран по чл.
124, ал. 1 предложение първо от НК, подсъдимият го е осъществил от субективна
страна по непредпазливост, тъй като не е предвидена от негова страна
настъпването на смъртта на пострадалата, но същият е бил могъл да я предвиди,
защото нанесените удари в жизненоважна част от тялото, винаги представляват
заплаха за живота. Представителят на обвинението изтъква, че по делото е изяснен мотивът
за извършеното деяние на базата на развилите се взаимоотношения между подсъдимия
и пострадалата. Относно наказанието прокурорът пледира, че като отегчаващи
вината обстоятелства, следва да се съобразят конкретните характеристики при
нанасянето на ударите върху пострадалата, степента на проявената агресия, както
и състоянието, в което подсъдимият сам се е поставил. Приема подсъдимия като
личност, която е претърпяла промени. Счита като смекчаващи отговорността на
дееца обстоятелства, неговото съдебно минало (настъпила реабилитация по право),
действията му по ангажиране на медицинска помощ спрямо пострадалата,
здравословното му състояние. Следва да се отчете и неговото добросъвестно
процесуално поведение, като допълнително такова при индивидуализирането на
евентуално наложеното му наказание.
Прокурорът намира, че не са на лице
предпоставките за приложение на чл.55 при преценка на наказанието.
Най-подходящото наказание, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, според обвинението, е в долната граница на
предвиденото от законодателя, а именно три години „Лишаване от свобода“, при
условията на чл. 66 НК, с отлагане на
изпълнението на наказанието за срок от пет години. С оглед целите, предвидени в
чл. 36 от НК прокурорът счита, че в случая на основание чл. 67, ал. 3 вр. чл.
42а, ал. 2, т. 4 от НК, спрямо подсъдимия трябва да бъде наложена пробационна
мярка – включване в програма за обществено въздействие за срок от две години. При
признаването на подсъдимия за виновен да бъдат наложени в негова тежест
направените разноски по досъдебното и съдебно производство, а описаните
веществени доказателства, да бъдат върнати на майката на пострадалото лице.
Защитата от своя страна е на обратно
становище. Твърди, че обвинението не е доказано и почива само на предположения,
поради което подсъдимия следва да бъде оправдан. На първо място посочва, че
производство се провежда с едни много бързи темпове, които са им създавали проблеми
за адекватно реагиране. На следващо място защитата подробно преразказва
свидетелските показания, като дели свидетелите на няколко групи. Показанията на свидетелите, които са били в
контакт с пострадалата в МБАЛ Бургас , защитата намира за неуточнени и не
даващи конкретика относно това дали е била удряна и от кого. Това са
полицейските служители от 5 РПУ изпратени по сигнал от РПУ Созопол, приемащия
лекар в болничното отделение и свидетелката О. намираща се в болничната стая с
пострадалата. Следващата група свидетели, защитата отделя по професионален
признак – свидетелите П. и Б. – медицински фелдшери, които са посещавали
пострадалата в дома на подсъдимия. Според защитата, при тези посещения не е
констатирано нищо подозрително в здравословното състояние на пострадалата, до
последното посещение от свидетелката Б., когато е взето решение пациента да се
изпрати в спешен център при МБАЛ Бургас. Изтъква се в тази връзка, че
оперативната намеса в болничното заведение е закъсняла. Категорично се оспорват
показанията на свидетелите И., Б. и Д. – оперативни работници при ОД МВР, като
се твърди, че техните показания са тенденциозни. По този повод се оспорват и
обясненията на обвиняемия дадени пред защитник, като се изтъква, че са получени
под натиск и , че подсъдимия в това
време е бил с високо кръвно налягане, което не му е дало възможност да прецени
реално обстановката. Изказва се съмнение относно професионалното поведение на
служебния защитник, присъствал при разпита на обвиняемия. Най голяма тежест
защитата дава на свидетелските показания на съпругата на подсъдимия –
свидетелката М., която е преценена като
очевидец. Според защитата , тази свидетелка категорично отхвърля възможността
върху пострадалата да е осъществено насилие от страна на подсъдимия и тези
показания следва да се приемат безрезервно.
Относно назначените експертизи защитата
изразява категорично становище, че не следва да се кредитират тези изготвени от
вещото лице – съдебен лекар, тъй като е некомпетентен по материята. Дава се
вяра на заключенията на вещите лица – хирург и гастроентеролог, като според
защитата техните заключения отхвърлят възможността на пострадалата да е нанесен
побой и в резултат да са получени инкриминираните увреждания.
Алтернативно се претендира правна
квалификация на деянието по чл.122 НК, защото липсва мотив по повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият поддържа казаното от защитата.
Изтъква, че показанията на свидетеля Ц. и К. са лъжливи. Изцяло се отхвърлят
показанията на свидетелите – полицейски служители водили беседи с подсъдимия
като манипулирани, а собствените си обяснения преценява като изтръгнати чрез
натиск. Твърди, че служителите на спешна помощ посетили дома му и преглеждали
пострадалата не са предлагали хоспитализация. Отхвърля изцяло заключението на вещото
лице съдебен лекар. Отрича да е удрял пострадалата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
1. ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият притежавал смесен магазин за
хранителни стоки в гр. *******,
на ул. „*****“ №
**. Магазинът се
намирал на партерния етаж в сградата , на посочения адрес. Подсъдимият и
семейството му обитавали горните етажи на къщата. Пострадалата Д. М. С.
била родна сестра на подсъдимия. Основно живеела в гр. С., при родителите си на ул.“******“ №**, но често посещавала и брат си, като
се установявала в дома му и помагала в магазина, замествайки го при нужда.
Пострадалата страдала от тежка цироза на черния дроб, която развила в резултат от продължителна и постоянна
злоупотреба с алкохол. Заболяването и проблемите с алкохола датирали от около
1990 г. и били известни на подсъдимия,
съпругата му – свидетелката М., родителите му и приятеля на пострадалата –
свидетеля Ц.. От пострадалата и близките били правени опити, тя да се освободи
от алкохолната зависимост , но трайни резултати не били постигнати. Поради това възниквали конфликти в
семейството и в частност между подсъдимия и пострадалата.
В началото на месец юни 2018г., пострадалата
отново пристигнала в С.
при брат си. Трябвало да му помага в магазина , тъй като съпругата му гледала невръстното
им дете и това ангажирало голяма част от времето. Настанила се в дома му на
посочения по горе адрес, на етажа над този обитаван от семейството на брат й /
трети етаж /. Приблизително по същото време свидетелят М.Ц. – приятел на
пострадалата пристигнал от С.,
но се настанил в гр.К..
На 17.06.2018г. сутринта пострадалата С. замествала
брат си в магазина. Подсъдимият бил отишъл за стока. Тъй като трябвало да
отвори магазина около 7.00 часа, подсъдимия позвънил на сестра си по телефона
около 06.45 часа и по гласа установил, че е пияна. Малко след 09 часа на
17.06.2018г. подсъдимият се върнал, паркирал микробуса със стока и започнал да
разтоварва. По външния вид на пострадалата, потвърдил впечатлението си от
проведения телефонен разговор, че е употребила алкохол и по тази причина
помежду им възникнал словесен конфликт. Скарали се и си разменили остри и
обидни реплики. Пострадалата решила да се качи в стаята си и се отправила през
вътрешно стълбище към етажа, на който живеела. Подсъдимият я последвал, като
кавгата помежду им продължила. Предвид разменените реплики и изострената
обстановка, подсъдимият блъснал с ръка в гърба пострадалата и тя залитнала
напред и се ударила в парапета на стълбището в предната част на тялото. След
това тя се обърнала и одраскала подсъдимия по дясната ръка. Това го разгневило
допълнително и той ударил пострадалата с юмрук в областта на корема, централно.
Ударът бил нанесен с дясната ръка право напред. Съдът не приема за доказано, че
подсъдимият е ударил последващо пострадалата, с крак в областта на корема, като
това становище ще бъде коментирано при
анализа на доказателствата. Междувременно словесният скандал помежду им
продължил разменяйки си обидни реплики. Подсъдимият говорил, че тя ще умре от алкохола
и я нарекъл „ пияна свиня“. Пострадалата се качила в стаята си , тъй като не се
чувствала добре. Междувременно пострадалата позвънила по телефона / ********** / на приятеля си - свидетеля Ц. / ******** / и му разказала за
случилото се между нея и подсъдимия и настояла да си събере багажа, а той да
помогне да се прибере в С.. На
този свидетел пострадалата казала, че е пребита от брат си. След това позвънила
по телефона на майка си и разказала за скандала. Малко по късно свидетелката С.
– майка на пострадалата и на подсъдимия,
му позвънила за да го пита за какво се карат и да му съобщи че Д. не е добре. На описаните по горе
действия между пострадалата и подсъдимия не е присъствало друго лице. На
кавгата описана по горе, неволен свидетел бил К., който чул обидните реплики
спрямо пострадалата и стон , който тя издала, както и думите на подсъдимия
„какво се правиш, че съм те ударил“, но не бил очевидец на това дали подсъдимия
е ударил пострадала. Съпругата на подсъдимия по това време била в складовото
помещение на магазина и също чула разменените реплики между брат и сестра, но
тя също не била очевидец на нанесените удари. В същия времеви диапазон
свидетелят К. отишъл да си купи кафе , но бил спрян пред магазина от
свидетелката М., съпругата на подсъдимия с предлог, че в момента „ не било
удобно“. Посочения свидетел също чул скандала между подсъдимия и сестра му. По
негови думи , подсъдимия често се карал на сестра си.
След разговора с майка си, подсъдимият се
качил при пострадалата и като установил, че видимо не е добре, позвънил на
телефон 112 , за да повика спешна медицинска помощ. Сигнала е подаден в 9,48
часа на 17.06.2018г. При подаване на сигнала подсъдимия разговарял с оператора
доста рязко и невъздържано. В 10.02 часа подсъдимият позвънил отново на телефон 112. В същото
време екипът на бърза помощ пристигнал на адреса с медицински фелдшер – свидетеля
П.. Този свидетел заварил пострадалата в тежко състояние. При предварителния
разговор с подсъдимия, свидетеля разбрал, че пострадалата злоупотребява с
алкохол в големи количества. По този повод подсъдимия бил леко афектиран и
показал празни бутилки от алкохол. При прегледа свидетелят П. констатирал
увреденото състояние на пострадалата, синини по ръцете, но не и по тялото и в
областта на корема. Тя потвърдила , че има болки в корема и от дясно където ,
свидетеля установил уголемен черен дроб. Предвид общото състояние на
пострадалата и получената информация, че страда от цироза, свидетелят П.
настоял тя да бъде хоспитализирана. Получил от нея категоричен отказ
независимо, че подсъдимия настоявал да бъде отведена в болница. Пострадалата
разписала съответните документи, че не желае хоспитализация. През цялото време
на прегледа, отношението на подсъдимия към пострадалата било грубо и цинично.
След това свидетелят си отишъл. На същия ден, около обяд във ФСМП С., при свидетеля дошъл мъж, различен от
подсъдимия и се представил за неин приятел. Поскал болната да бъде посетена
отново, но свидетеля казал, че реда е чрез тел.112 да се получи съобщение. Това
бил свидетеля Ц., който по обаждане на пострадалата пристигнал в С. около 11.00 часа на същия ден. Предвид
влошаващото се състояние на пострадалата, в 19.45 часа отново била повикана
бърза помощ. На място пристигнала медицински фелдшер – свидетелката Б.. От
пострадалата , свидетелката научила, че има цироза. Това тя установила и
от проведения преглед, на който
присъствали подсъдимия и свидетеля Ц.. Свидетелката направила обезболяваща
инжекция на пострадалата и понеже последната отказала предложената
хоспитализация, дала разяснения какви са симптомите на евентуален кръвоизлив,
за който следва да се следи. Свидетелката констатирала и синина на ръката на
пострадалата, за която тя казала, че е от падане в банята. След като документирала
отказ от хоспитализация, свидетелката напуснала дома на подсъдимия. Около 03
часа на 18.06.2018г. състоянието на пострадалата се влошило. Събудила свидетеля
Ц. и му казала, че изхожда кръв. Свидетелят събудил подсъдимия, като по този
повод помежду им избухнал кратко спречкване, което ескалирало и подсъдимия
ударил свидетеля с ръка. Следва да се отбележи, че свидетеля Ц., към този
момент бил под влияние на алкохол, който употребил през втората половина на
деня и вечерта. Поради влошеното състояние на пострадала, отново била извикана
бърза помощ. На адреса се отзовала отново свидетелката Б.. При второто си
посещения, свидетелката не извършила преглед, а предвид спешното състояние на
пострадалата, пристъпила към подготовка за нейното транспортиране до МБАЛ
Бургас. След като пострадалата сама слязла до линейката пред дома на
подсъдимия, свидетелката Б. започнала да я настанява за транспортиране. По това
време между свидетеля Ц. и подсъдимия отново възникнало спречкване с размяна на
реплики, бутане и дърпане, свързани с това кой да придружи пострадалата до
Бургас. Междувременно, заради предходното спречкване с подсъдимия, свидетеля Ц. извикал на тел.112
служители на РУП С..
Патрулната кола пристигнала малко след линейката. Дежурният
при РУП С.
изпратил патрулна кола като уведомил свидетелите Б. и Р. , че има сигнал за домашно насилие.
Полицейските служители констатирали, че свидетеля Ц. бил под влияние на алкохол
/ видимо пиян /. Съставени били три предупредителни протокола - по един на
свидетеля и подсъдимия да се въздържат от действия един спрямо друг и един на
подсъдимия да се въздържа от действия по отношение на сестра си. На въпрос от
страна на служителите на МВР дали е бита, пострадалата не отговорила.
Линейката отвела пострадалата до МБАЛ гр.
Бургас, като свидетелката Б. била придружаващо лице. Пред шокова зала в
болницата в гр. Бургас свидетелката Б. се заела да организира преместването на
пострадалата от линейката до залата, като в този период се провел разговор
между свидетелите К. и П. – полицейски служители в 5-то РУП Бургас. Тези
служители били изпратени там по нареждане на дежурния в ОД МВР, защото постъпил
сигнал от РУП С. за
пострадала жена, на която е бил нанесен побой. Двамата свидетели разговаряли с
пострадалата С., която била контактна към този момент. Разяснили, че може да
подаде оплакване , но тя отказала . На въпросите какво се е случило, тя
отвърнала, че се „ поступали с брат си“. Двамата свидетели не забелязали по
пострадалата външни белези на насилие.
Д.С.
била приета в II Хирургично отделение на
болницата, където с нея разговарял свидетеля Ш. – дежурен лекар. Разговорът и
първоначалния преглед се провели около 6.30 сутринта на 18.06.2018г. При прегледа се установили хематоми по ръцете и корема,
на предната коремна стена, в областта на пъпа в дясно, множество хематоми по
ръцете. Според свидетеля хематомите не били жълти, защото когато хематомът е с
по-голяма давност, постепенно от син става жълт, светло зелен и постепенно
избледнява. Хематомите били сравнително пресни, а не стари хематоми. Пострадалата съобщавала за
изхождане на кръвенисти изпражнения.
Когато свидетеля Ш. я попитал откъде са тези синини, тя отговорила, че
била поступана, но не казала от кого е била поступана. Назначени били
изследвания и се установило, че има голямо количество течност в коремната
кухина, което е показание за спешна операция . Операцията била извършена около
10.00 часа на 18.06.2018г. Разказа на свидетеля Ш., относно причините за
хематомите се потвърждава и от свидетелката О., която била настанена като
пациент в същата стая, където била настанена и пострадалата С.. По време на
визитацията , която се провела по късно
, пострадалата на въпрос на един от лекарите
за причината , поради която е в това състояние , също отговорила , че
била „поступана“. По времето преди да бъде отведена за операция, пострадалата
била посетена в болничната стая от подсъдимия, който я успокоявал, че всичко ще
бъде наред. Операцията продължила до коло 12.00 часа на същия ден. От коремната
кухина били изтеглени около 3 литра течност, установен бил разкъсан черен дроб
около 4 см., като нараняването било зашито, разкъсан по дължината си жлъчен
мехур, който бил отстранен. След операцията пострадалата била настанена в ОАИЛ.
Поставена била на изкуствена белодробна вентилация, тъй като имала
невъзстановено съзнание, рефлекси и спонтанно дишане, както и нестабилна
хемодинамика. Около 00.00 часа на 18 срещу 19.06.2018г. сърдечната дейност на
пострадалата спряла. След медицинска интервенция функциите на сърцето се
възстановили, но около 05.30 часа на 19.06.2018г. отново настъпили сърдечни
усложнения и въпреки предприетите мерки смъртта настъпила в 6.30 часа на същия
ден. На посочената дата била извършена аутопсия на трупа в отделението по
Съдебна медицина при БМАЛ Бургас. Установената непосредствена причина за
смъртта, е настъпилата остра сърдечна слабост в следствие на развиващ се
хапаториален синдром, от острата кръвозагуба в резултат на наранен черен дроб и
жлъчен мехур.
II ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът възприе
описаната фактическа обстановка в резултат на доказателства, обсъдени по
отделно и в съвкупност.
Безспорно
доказателствата в настоящия казус имат косвен характер с различна относителна
тежест към предмета на доказване. Съдът
в решението си се е ръководил от категорично установената съдебна практика, че
присъдата е допустимо да почива на косвени доказателства, когато от анализа им
може да се направи извод, който изключва друга възможност.
Постановяването на осъдителна присъда само въз основа на косвени доказателства не е процесуално
недопустимо, ако съдът при анализа и оценката на доказателствата е изследвал
цялата доказателствена съвкупност, не е игнорирал нито едно доказателство и
едва след това е направил единствено възможния и непротиворечив извод , че
подсъдимия е автор на престъплението, в което е обвинен
Гласните
доказателства по същността си имат косвен характер, с изключение обясненията на
подсъдимия / част от тях прочетени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал.1 т. 3 НПК
/. Съдът не споделя становището на защитата, че единствен очевидец на деянието
е свидетелката М. – съпруга на подсъдимия, тъй като към този момент тя не се е
намирала в близост до пострадалата и подсъдимия, а е разговаряла с клиент - свидетеля
К. пред магазина и го е отпратила, защото „ в момента не било удобно“ . От показания на К. се изяснява , че когато е
разговарял със свидетелката М., подсъдимия
и пострадалата се карали на висок глас.
Разпитани са
свидетелите М. и П. С. – родители на
подсъдимия и пострадалата. Показанията им отнасящи се до здравословното
състояние на пострадалата, давността на заболяването, причините и проблемите с
алкохола, са факти, които съда приема за достоверни. Категорично се изяснява,
че семейството, в това число и подсъдимия са били на ясно с проблемите, които
пострадалата има с алкохола и тежката форма на чернодробна цироза , от която
страда. Съдът приема също така за установен факта, че отношенията между
пострадалата и подсъдимия са отговаряли на обществено приетите и не се
отличават / извън инцидентни случаи / с изостреност, негативизъм и отчужденост.
Безспорно били са повлияни от дългогодишните и крайни проблеми, които
пострадалата е имала заради употребата на алкохол, но това е било също така в
рамките на допустимото в такива случаи. Свидетеля М.С. не е очевидец и не
възпроизвежда факти възприети от разговор с пострадалата в деня на деянието.
Показанията на свидетелката С. по повод разговор с пострадалата сутринта на
17.06.2018г. бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Противоречието се състои в това, че свидетелката пред съда твърди за
позвъняване от страна на пострадалата сутринта на инкриминираната дата но, че разговор не бил проведен. Съда приема, че
такъв разговор се е провел , при който
свидетелката е научила, че дъщеря й не е добре, след което е позвънила
на сина си, за да види какво е състоянието на пострадалата и ако трябва да се вика
лекар. Свидетелката не съобщава дали е научила причината за неразположението на
пострадалата и това е нейно право. Съдът приема за достоверно, това което е
прочел от показанията в досъдебното производство, не само защото е потвърдено
от свидетелката в съдебна зала , а и защото такава реакция е естествена за
поведението на една майка. Изявленията на свидетелите относно деянието и
участието на подсъдимия в него нямат характер на доказателства, защото
представляват предположения и производни съждения.
Показанията на
свидетелите К. и К. са свързани с чутата от тях кавга между подсъдимия и
пострадалата пред инкриминирания период от 17.06.2018г. Свидетелят К. е чул
кавгата и стон от пострадалата в период
когато тя вече е била в стаята си и се е наложило да бъде извикана линейка,
т.е. по време след деянието. Показанията на тези свидетели са последователни
във времето, по сочените от тях факти . Възражението на подсъдимия, че
свидетеля К. не би могъл да чуе нищо от местоположението , на което се е
намирал, съдът приема за необосновано и произволно. Свидетелят се е намирал на
близко разстояние / не повече от 9 метра /, липсват доказателства да страда от
заболявания или увреждане на слуха. Относно противоречията в показанията на
този свидетел, свързани с отстоянията на двете сгради – тази в която е работил
и тази на подсъдимия, показанията му бяха прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.1 НПК. Свидетелят потвърди показанията си , че разстоянието между двете
сгради е около метър по права линия, а по въздуха до третия етаж на сградата на
подсъдимия разстоянието е в размера посочен по горе. Съдът приема прочетените показания за достоверни, както
и обстоятелството, че свидетеля е чул това, което сочи. Доколкото свидетеля К.,
хронологично по едно също време / около 9.30 часа /, е чул кавга между
подсъдимия и пострадалата, заедно със свидетеля К., както беше посочено по горе,
съдът приема показанията на тези свидетели като допълващи се и достоверни. К.
също не е влизал в магазина, но е могъл да чуе кавгата от улицата , намирайки
се на няколко метра от сградата. Това обстоятелство доказва, че и свидетеля К.
е могъл да чуе кавгата от мястото където се е намирал. Показанията на свидетеля
К. бяха прочетени по предвидения процесуален ред, със съгласие на страните.
Отделно от посоченото до тук, свидетеля К. лично е видял пострадалата малко по
рано – преди да чуе кавгата с подсъдимия. Нищо във външния вид на пострадалата,
не му е направило впечатление. Изглеждала е както обикновено, без видими външни травми или наранявания.
Това обстоятелство от показанията на свидетеля говори, че причината да се вика
линейка за пострадалата е възникнала в един по късен момент. Съдът обръща
внимание и на чутата реплика от страна на подсъдимия „какво се правиш, че съм
те ударил“ отправена към пострадалата. Това обстоятелство представлява косвено
доказателство, че помежду им, определен вид физическа интервенция от страна на
подсъдимия, е била предмет на разменени реплики.
Следващите свидетели
в хронологичен порядък са двамата медицински фелдшери , служители към филиала
за спешна медицинска помощ в С.. Свидетелят П. е
пристигнал първи в дома на подсъдимия. От двамата свидетели само той твърди, че
от външния вид на пострадалата определено може да се направи заключение, че към
този момент е била под въздействието на алкохол. Този свидетел е ангажиран с
показания относно актуалното здравословно състояние на пострадалата към момента
на прегледа. Съдът приема показанията му за достоверни, защото се допълват от
показанията на свидетелката Б. , също медицински фелдшер към центъра, която е
продължила смяната на П. на 17 и 18 юни 2018г. Свидетелят от разговора с
подсъдимия и от прегледа установил, че пострадала е с цироза. Освен по ръцете ,
където установил синини и одрасквания, не констатирал други наранявания по
тялото на пострадалата. Предложил хоспитализация но последната категорично / в
т. ч. и писмено / отказала. Това обстоятелство съдът също приема за достоверно,
защото се потвърждава и от писмените доказателства по делото. Свидетелката Б.
също съобщава за здравословното състояние на пострадалата при двете си
посещения, с тази разлика, че актуалното състояния на пострадалата ескалиращо
се влошава. Относно синина на ръката на пострадалата, показанията на свидетеля П.
се припокриват с тези на свидетелката Б.. Други видими наранявания по тялото на
пострадалата тя също не е забелязала. Предвид горното, съдът приема показанията
на свидетелите по посочените факти за
достоверни. Показанията на свидетелката Б. за проведения разговор между
служителите на МВР и пострадалата, пред шокова зала в УМБАЛ Бургас,
потвърждават този факт и съдът ги приема за достоверни, както и обстоятелството,
че пострадалата се е намирала в адекватно състояние по това време. Доколкото
показанията на свидетелката Б. имат отношение и към факта на посещение на
адреса в гр. С. от полицейски служители,
както и документирането на това обстоятелство, съдът също приема показанията на
свидетелката за достоверни. Отказът на пострадалата от хоспитализация при
първото посещение на свидетелката , се потвърждава от съответните медицински
документи приложени към делото.
Показанията на
свидетеля П. прочетени по общо съгласие на страните нямат отношение към
предмета на доказване и имат информативен характер за здравословното състояние
на пострадала.
Следващата група
свидетели са полицейските служители посетили дома на подсъдимия по времето
когато са отвеждали пострадалата в с линейка в Бургас. Това са свидетелите Б., Р.
и П.В. / показанията на последния прочетени с общо съгласие на страните по
предвидения процесуален ред /. Показанията им имат отношение към фактите
свързани с обтегнатите и агресивни отношения между подсъдимия и свидетеля Ц..
По този повод са съставили предупредителни протоколи на двамата, които са
писмени доказателства в тази връзка. Съществено в случая е потвърждаващото се
обстоятелство, че пострадалата е била към този момент адекватна, както и това,
че техни колеги са разговаряли с нея пред болницата в Бургас и тя не е отправила
официално оплакване срещу никого по повод състоянието си. Показанията им
доказват също така, че свидетеля Ц. към този момент е бил под влияние на
алкохол. Свидетелите / в частност свидетеля Б. / не дават убедителни показания
по повод причините за съставяне на предупредителен протокол на подсъдимия да се
въздържа от действия на насилие спрямо сестра си. Протокола независимо от това
е факт и има значение към предмета на доказване , тъй като за да бъде съставен
е необходима налична предварителна информация за такова насилие.
Показанията на
свидетелите П. и К.-полицейски служители към V
РУП Бургас, изпратени на 18.06.2018г. на разсъмване, за да посрещнат линейката
със пострадалата пред МБАЛ Бургас, имат относително по голяма тежест във
веригата от косвени доказателства по няколко направления: На първо място се
изяснява повода, поради който ги е изпратил на място дежурния от ОД МВР –
според свидетеля К. за нанесен побой на жена , а според свидетеля П., че
линейката кара пострадала, а не болна жена. От горното може да се направи
извод, че полицейското управление е имало информация за физически пострадала
жена, което е различно от болестно състояние, дължащо се на съответен процес.
На следващо място двамата свидетели , макар и с лек нюанс на разминаване в
показанията, твърдят че свидетелката е давала адекватни отговори на поставените
въпроси, което изключва възможността те да са повлияни от неадекватно
състояние. На директен въпрос от какво е пострадала, свидетелката отговорила,
че се „поступали „ с брат си. Двамата свидетели са категорични в отговора си и
по този въпрос са единодушни. Съдът не се съмнява в достоверността на
показанията , тъй като свидетелите не са ангажирани по никакъв начин
предварително от изхода на делото / каквото е например възражението от страна
на подсъдимия и защитата към останалите
полицейски служители, провели беседите с подсъдимия /. Пострадалата отказала да
подава оплакване срещу брат си и това обстоятелство се установява от
показанията и на двамата свидетели. Този отказ, потвърден от свидетелите, дава
основание на съда да приеме, че е на лице причина за такова оплакване, предвид
посоченото от свидетелката „поступване“, което е още едно косвено доказателства
в тази посока.
Следващия свидетел е
приемащия лекар във Втора хирургия на УМБАЛ д-р Ш., където пострадалата е
отведена след прегледа в Спешно отделение. Показанията му имат значение към
предмета на доказване за установяване на травми по тялото на пострадалата.
Свидетелят е установил хематоми по ръцете и корема, на предната коремна стена,
в областта на пъпа в дясно / от тази страна на човешкото тяло се намира черния
дроб /. Хематомите не са били жълти, а пресни. Според свидетеля, когато
хематомът е с по-голяма давност, постепенно от син става жълт, светло зелен и постепенно
избледнява. Това становище съдът приема за вярно, тъй като е дадено от медик –
хирург. Пострадалата съобщава за изхождане на кръвенисти изпражнения. На зададения въпрос от свидетеля, за
произхода на синините, тя отговорила че била поступана. Това обстоятелство
свидетелят отбелязал в медицинските документи / т.2 л.148 д.п./. Пострадалата
не съобщила от кого е поступана. Показанията на този свидетел съдът приема за
достоверни, тъй като отразяват обективни възприятия на специалист от личен
преглед на пострадалата, а също така защото съобщеното от пострадалата и
установеното от прегледа е документирано надлежно. От показанията на свидетеля
може да се направи извод за травматични увреждания по тялото на пострадалата в
следствие на удар от човек. Следва да се отбележи, че един от хематомите е в
областта на коремната стена в дясно. Наред с посоченото по горе, свидетелят е назначил изследвания по повод
другите заболявания на пострадалата, предвид съобщените от нея симптоми.
Свидетелката О., като болна в същата болнична стая, където е била приета
пострадалата, дава показания, че и пред лекарите на визитацията същия ден –
18.06.2018г., тя е казала че е била
„поступана“ без да посочи име. Показанията на тази свидетелка са в унисон с
показанията на свидетеля Ш., по повод
причината / както
пострадалата я възприема / „ поступването“, поради която е била в тежко
състояние. Предвид горното съдът приема
показанията за достоверни. Факта, че
пострадалата в кратък интервал от време, на различни свидетели / полицейски
служители, лекар, обикновена гражданка /, обяснява за „ поступване“, което е
причина за нейните здравословните проблеми, изключва възможността показанията
по това обстоятелство да са манипулирани или неверни.
Показанията на
свидетелите П.И., П.Б. и З.Д., възпроизвеждат самопризнанията направени пред
тях от подсъдимия, касаещи изпълнителното деяние и причините / мотива / за
неговото осъществяване. Показанията на тези свидетели бяха оспорени от защитата
и подсъдимия, тъй като се възрази, че самопризнанията са изтръгнати с
психически тормоз от тях, в съчетание със здравословен проблем по това време ,
свързан с високо кръвно налягане на подсъдимия. Съдът намира възражението за
необосновано и невярно. Липсват доказателства, които да установяват твърдения
тормоз от страна на тези свидетели по време на проведените с подсъдимия беседи.
Съдът назначи съдебно медицинска експертиза по писмени данни /л.248 / във
връзка с претендираното повлияване на обясненията на подсъдимия / обвиняем по това време / от
високо кръвно налягане. Основният смисъл на експертизата се заключава в това,
че стойностите на кръвното налягане, установени на подсъдимия 220/110, не
винаги представляват хипертонична криза и ако е била на лице такава обективно,
то тя непременно ще бъде демонстрирана по външни признаци и ще се установи от
полицейските служители. На следващо място
на въпроса дали хипертоничната криза влияе на интелектуалните
способности, вещите лица изразиха мнение, че този въпрос изисква абстрактен
отговор и не се ангажираха. Съдът намира , претенцията на подсъдимия в тази
посока за несъстоятелна, предвид посоченото по горе. Относно истинността на
показанията на посочените свидетели, съдът взе предвид тяхната синхронност и липсата
на противоречия, като ги съпостави към останалите доказателства по делото, касаещи
предмета на доказване. Анализът установи, че показанията на свидетелите са
истинни и относими. Те са в синхрон и с обясненията на подсъдимия, дадени в
присъствието на адвокат – защитник. Показанията на свидетелите дават основание
на съда да приеме , че подсъдимия не е нанесъл удар с крак по тялото на
пострадалата, а само я блъснал и ударил с юмрук в корема. Този извод се
основава на обективните находки върху тялото на пострадалата, на неговите
обяснения и възпроизведената същност на беседата между него и полицейските служители
посочени по горе.
Показанията на
свидетеля Ц. са повлияни от обтегнатите отношения, които са се породили между
него и подсъдимия на инкриминираната дата. В тази връзка следва кредитирането
им да бъде резултат на внимателен анализ и съпоставяне с останалата
доказателствена съвкупност. Част от показанията на този свидетел бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.1 и т.2 НПК. Свидетелят потвърди като достоверни показанията дадени в
досъдебното производство. Същественото в тях е , че е научил от пострадалата,
че е пребита от брат си, причината за скандала / алкохолната злоупотреба и
състоянието й на 17.06.2018г. сутринта /
и обстоятелството, че вечерта на 17 и 18 юни 2018г. тя не е падала или не се
наранявала по никакъв друг начин. Съдът намира показанията в тази част за
достоверни / както и прочетените /, защото съвпадат с останалия доказателствен
материал. Доколкото показанията на свидетеля противоречат на показанията на
свидетелката М. , която вечерта на посочената по горе дата чула „ сгромолясване“
на етажа където е била пострадалата и твърдението, че това е резултат от падане
на същата, съдът изразява съмнение. Тъй като показанията на свидетелката са резултат само на слухово възприятие, а не
на зрително, съдът намира за предположение казаното, че е паднала пострадалата.
Това предположение не се потвърждава и
от евентуални външни белези по тялото на пострадалата, каквито би следвало да
се получат в резултат на евентуално падане от собствен ръст. От показанията на
свидетелката също се установява, че тя не е очевидец на изпълнителното деяние ,
тъй като по това време е била извън магазина и е разговаряла със свидетеля К.,
независимо, че пред съда заявява, че не е разговаряла с този свидетел. В тази част
показанията бяха прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 НПК. Съдът
приема прочетените показания за достоверни, тъй като са идентични с тези на К..
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката свързани с медицинските
грижи за пострадалата на инкриминираните дати , както и тези свързани с начина
на живот на пострадалата и този на подсъдимия , защото са в синхрон с показанията на останалите
свидетелите, както и в частност с тези на свидетелите С.
– техни родители .
Обясненията на
подсъдимият като доказателствен източник, съдът разглежда в съпоставка с
останалия доказателствен материал. Обясненията бяха прочетени по реда на чл.279
ал.2 вр. ал.1 т.3 НПК. По повод на това процесуално следствено действие, съдът
изразява несъгласие със съмненията от страна на упълномощения защитник, спрямо
присъстващия на разпита в досъдебната фаза служебен защитник. Липсват
доказателства, които да установяват некоректно, непрофесионално поведение на
служебния защитник, както и каквато и да е друга зависимост или предубеденост
от негова страна във вреда на подсъдимия. Не се констатираха доказателства, от
които да се установяват нарушаване правата на подсъдимия / обвиняем / по
какъвто и да е повод и начин при проведения разпит на 20.06.2018г. Съдът
намира, че обясненията касаещи изпълнителното деяние и мотивите за
осъществяването му са достоверни и следва да се кредитират като такива. В
обясненията си пред разследващия,
подсъдимия твърди, че пострадалата го е одраскала по дясната ръката / л.13 т.1
д.п./ по време на спречкването им. Този факт се доказва и от съдебно –
медицинска експертиза на подсъдимия / л.143
т.2 д.п./, която е резултат от освидетелстване, независимо че той е
посочил друга причина за произхода на нараняването . Важно обстоятелство в
случая е и подробното разяснение, дадено от подсъдимия за здравословното
състояние на пострадалата. От това съда прави извод, че той е бил наясно с
тежката чернодробна цироза , от която е боледувала пострадалата, преди да
осъществи изпълнителното деяние. Обясненията на подсъдимия потвърждават и факта
на телефонно обаждане от пострадалата на свидетелката С., непосредствено след
инцидента. Подсъдимия , категорично твърди, че пряк очевидец на нанесените
удари няма, което потвърждава становището на съда, че в тази част / че е
очевидец / показанията на свидетелката М. не следва да се кредитират.
Обясненията на подсъдимия доказват, че намирайки се в стаята на сестра си,
отново са си говорили на висок глас, което
потвърждава показанията на свидетеля
К., че е чул този разговор. Съдът не приема за достоверни твърденията на
подсъдимия, че пострадалата е имала синина на корема преди да я удари, тъй като
това обстоятелство се отрича от провелия първоначален преглед свидетел П..
Съдебно –
медицинските експертизи / от досъдебното производство и тези назначени в хода
на съдебното следствие / имат важно значение за установяване на относими по
делото факти. Категорично е установена непосредствената причина за настъпилата
смърт – остро настъпила сърдечна слабост във връзка с развиващ се хепаторенален
синдром, като резултат от тежка кръвозагуба при нараняване на черен дроб и
жлъчен мехур. Травмите на коремните органи са резултат от удари с твърди тъпи
предмети. В съдебно заседание вещото лице – съдебен медик разви тезата си като
разясни как се е получило разкъсване на жлъчния мехур и черния дроб. Черният
дроб при цироза е много твърд и къслив. Установена е извън чернодробна травма,
дълбоко в коремната кухина, зад червата. В дълбочина се е намерило друго
кръвонасядане, което не би могло да бъде получено от удар с ръка, а от ритник. Тази
травма обаче няма отношение към настъпването на смъртта. От друга страна липсват доказателства за
времето и произхода на травмата. В този смисъл становището на вещото лице ,
дори да е професионално защитено, е необосновано, защото липсват доказателства
за нанесен удар с крак от подсъдимия. По тези причини, съдът оправда подсъдимия
за удар с крак като съставомерно изпълнително деяние. Вещото лице е
категорично, че разкъсването на черния дроб и жлъчката не може да се получат спонтанно.
В конкретния случай са резултат от удар с юмрук. Ударът трябва да е директен в
центъра, срединно, под лъжичката, защото там е и жлъчния мехур, а предвид, че
той е разкъсан, продължава нагоре по
браздата между двата дяла на черния дроб, десния по голям, левия по-малък. Това
заключение се подкрепя от обстоятелството , че външно в тази област на корема е
открит хематом при предишните прегледи.
Назначената в
съдебно заседание съдебно медицинска експертиза от вещи лица тесни специалисти
по гастроентерология и хирургия, на конкретните въпроси от това естество,
подкрепи становището на съдебния медик. Специалистите развиха становище, че при актуалното
заболяване на пострадалата – тежката чернодробна цироза и дори по лек удар в
областта на корема може да предизвика разкъсване. Отхвърлено беше становището
на защитата, че разкъсването на посочените органи е естествено развитие на
болестния процес. На следващо място беше отговорено на въпроса, защо
кръвоизлива е забавен във времето и симптомите са се появили по късно. При
цирозен черен дроб , клетките са притиснати от развиващия се цирозен процес,
което намалява пропускливостта им и от там забавяне на кръвотечението. Вещите
лица не се ангажираха с прогнози за времеви диапазон от манифестиране на
признаците на кръвоизлива. Според вещите лица рязкото влошаване на състоянието
на пострадалата е основание да се вика бърза помощ, като не е резултат от естествено развитие на
болестния процес, който е имала преди травмата.
Съдът приема отговорите на вещите лица за обосновани и правилни, разясняващи
механизма на получените травми и последвалата смърт.
Назначената съдебна , кардиологична експертиза
и освидетелстването на подсъдимия бяха коментирани по горе. Съдът приема
експертизите за обосновани и правилни, както и отговорите на вещите лица в
съдебно заседание.
Извършени са огледи
на труп / при аутопсия /, оглед на местопроизшествие с приложени към тях
албуми. Следствените действия са извършени съгласно НПК и са процесуално годни.
Изготвен е протокол за ВДС / разговори с тел.122 /, който също е годно
доказателствено средство. Посочените протоколи отразяват извършеното коректно и
онагледяват части от фактическата обстановка.
III ПРАВНИ ИЗВОДИ
Престъплението по чл. 124 от НК е усложнено,
както по отношение на резултата си, така и с оглед субективната си страна. От
обективна страна е налице един основен резултат - причинена телесна повреда и
един допълнителен, по-отдалечен престъпен резултат - смъртта на пострадалия,
като от субективна страна деецът иска или допуска причиняването на телесна
повреда, но по отношение по-тежкия резултат действа по непредпазливост. Тези
характерни особености определят престъплението по чл. 124 от НК като
непредпазливо с оглед по-тежкия резултат и обосновават и невъзможността то да
остане в стадия на опита.
Престъплението по чл. 124 от НК е усложнено,
както по отношение на резултата си, така и с оглед субективната си страна. От
обективна страна е налице един основен резултат - причинена телесна повреда и
един допълнителен, по-отдалечен престъпен резултат - смъртта на пострадалия,
като от субективна страна деецът иска или допуска причиняването на телесна
повреда, но по отношение по-тежкия резултат действа по непредпазливост. Тези
характерни особености определят престъплението по чл. 124 от НК като
непредпазливо с оглед по-тежкия резултат и обосновават и невъзможността то да
остане в стадия на опита.
Престъплението по чл. 124 от НК е усложнено,
както по отношение на резултата си, така и с оглед субективната си страна. От
обективна страна е налице един основен резултат - причинена телесна повреда и
един допълнителен, по-отдалечен престъпен резултат - смъртта на пострадалия,
като от субективна страна деецът иска или допуска причиняването на телесна
повреда, но по отношение по-тежкия резултат действа по непредпазливост. Тези
характерни особености определят престъплението по чл. 124 от НК като
непредпазливо с оглед по-тежкия резултат и обосновават и невъзможността то да
остане в стадия на опита.
Престъплението по чл. 124 от НК е усложнено,
както по отношение на резултата си, така и с оглед субективната си страна. От
обективна страна е налице един основен резултат - причинена телесна повреда и
един допълнителен, по-отдалечен престъпен резултат - смъртта на пострадалия,
като от субективна страна деецът иска или допуска причиняването на телесна
повреда, но по отношение по-тежкия резултат действа по непредпазливост. Тези
характерни особености определят престъплението по чл. 124 от НК като
непредпазливо с оглед по-тежкия резултат и обосновават и невъзможността то да
остане в стадия на опита.
Престъплението по чл. 124 от НК е усложнено,
както по отношение на резултата си, така и с оглед субективната си страна. От
обективна страна е налице един основен резултат - причинена телесна повреда и
един допълнителен, по-отдалечен престъпен резултат - смъртта на пострадалия,
като от субективна страна деецът иска или допуска причиняването на телесна
повреда, но по отношение по-тежкия резултат действа по непредпазливост. Тези
характерни особености определят престъплението по чл. 124 от НК като
непредпазливо с оглед по-тежкия резултат и обосновават и невъзможността то да
остане в стадия на опита. / Решение № 206 от 8.06.2015 г. на ВКС по
н. д. № 1968/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева /.
Като изхожда от посочената съдебна практика,
синтезираща в себе си други решения на ВКС по този текст от НК, съдът намира
деянието осъществено от подсъдимия за съставомерно по чл. 124, ал. 1, предл.
първо, във вр. с чл. 128, ал. 1, вр. с ал. 2 НК. В съдебната практика
съществуват влезли в сила актове на ВКС във вариант без да се сочи в правната квалификация чл.128 НК и във вариант с посочване на тази норма. Съдът счита, че правната
квалификация следва да включва и чл.128 НК, доколкото там е дадено дефинитивно
определение на тежката телесна повреда като правна категория. По този начин на
подсъдимия се посочва в пълнота по разбираем начин, квалификацията на
извършеното от него престъпление. На
19.06.2018г. в гр.Бургас подсъдимият причинил по непредпазливост смъртта на
сестра си Д. М. С.,
ЕГН **********, настъпила в МБАЛ Бургас, вследствие на умишлено нанесена тежка
телесна повреда, изразяваща се в разкъсан черен дроб и жлъчен мехур, довели до
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, чрез нанасяне на
удари с ръце в коремната област на пострадалата, осъществени в жилищен имот,
находящ се на ул. „******“ №** гр. С., за времето от 09.00ч. до 10.00ч. на
17.06.2018г. От обективна страна е на лице причинна връзка между деянието / нанесените удари / и настъпилите
тежки увреждания на жизнено важни органи – черен дроб и жлъчен мехур. Тази
причинна връзка съдът приема като съществена , пряка, водеща до установените
травми. От обективна страна, също така се установява травма в дълбочина на
коремната стена, но тя няма отношение към вредоносния резултат, поради което
съдът оправда подсъдимия за нанесен удар с крак, тъй като няма отношение към
инкриминираната телесна повреда. Телесната повреда е тежка по смисъла на чл.128 НК тъй като е разкъсан черен дроб и жлъчен мехур, довели до постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота. От субективна страна съдът приема ,
че тежката телесна повреда е причинена от подсъдимия при форма на вината -
евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието. Не може да има съмнение в това становище на съда, тъй като подсъдимия
е личност с достатъчен интелектуален потенциал / с висше образование /,
ориентиран много добре за моралните норми и правно регламентираната защита на
неприкосновеността на човешката личност, здраве и живот. На следващо място е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, защото е бил на ясно
с тежкото заболяване на пострадалата / цироза на черния дроб /, датиращо от
години и задълбочаващо се по причина на злоупотреба с алкохол. Без усилия и в
резултат на достатъчната си обща култура
е разбирал, че дори лек удар в областта на корема би довел до тежко нараняване
на вътрешни органи на пострадалата, поради заболяването , което беше посочено
по горе. Изтъкнатото дава основание на съда да приеме, че подсъдимия е допускал
настъпването на обществено опасните последици от деянието. Те не са били негова
пряка цел, но е бил съгласен с настъпването им. Мотивите които са го подтикнали
породени от реакция на пострадалата , тъй като е била в нетрезво състояние,
когато е възникнал скандала помежду им и подсъдимият е имал желание да я накаже
за това. В резултат на тежката травма е настъпила смъртта на пострадалата на
19.06.2018г. в болница в гр. Бургас. За този по далечен резултат подсъдимият е
действал непредпазливо от субективна страна. Това е така , защото не е
предвиждал леталния изход като обществено опасни последици от нанесената тежка
телесна повреда, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Касае се за
небрежност, която е с фатален край. Защо подсъдимият е бил длъжен и е могъл да
предвиди вредоносните последици. Заболяването на пострадалата е било
дългогодишно и известно на подсъдимия, той е имал ясна представа за генезата на
болестния процес, причините, които са го породили и актуалното здравословно
състоянието сестра си. Интелектуалното му ниво е достатъчно , за да прецени
подсъдимия, че и дори лек удар в областта на корема, където се намират
наранените органи / цирозен черен дроб и
жлъчка /, би довел до травма с тежък резултат, а от там и фатални последици.
Както беше посочено по горе , касае се за сериозна небрежност, проявена от подсъдимият.
Смъртта на пострадалата е настъпила по късно
в болнично заведение и независимо от оказаната медицинска помощ. На лице е
причинна връзка между умишлено нанесената тежка телесна повреда и настъпилата
смърт, за която подсъдимия е действал непредпазливо.
Съдът не споделя тезата на защитата за
преквалифициране на деянието по чл.122 НК. Подробно беше развита тезата на съда
за нанесената от подсъдимия умишлена тежка телесна повреда, като това
обстоятелство не се се вписва в признаците от състава на чл.122 НК. Касае се за
умишлено нанесена тежка телесна повреда при форма на вината евентуален умисъл и
последвала смърт по непредпазливост.
IV ПО
НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия престъпление
съдът наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години. За да
постанови решението си съдът се съобрази със смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства и наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Като такива съдът прие чистото съдебно минало на подсъдими /
реабилитиран по право /, обстоятелството, че деянието е инцидентно и механизма
на осъществяването му не се откроява с тежка форма на агресивност. Последващото
поведение на подсъдимия говори за едно осъзнаване на стореното, искрено
съжаление и полагане на оптимални по същността си грижи за пострадалата след
деянието, свързани с лечението. Не на последно място в тази преценка е и факта,
че подсъдимия е признал стореното , което е резултат от лично решение и искрено
разкаяние. Подсъдимия е с положителни прояви в обществото – трудово ангажиран,
полага грижи за семейството си.
Отегчаващите вината обстоятелства съдът
намира в излишното, безпричинно и немотивирано агресивно поведение, по
отношение на пострадалата , при положение, че състоянието , което е породило
агресията е от години присъщо за нея. Същевременно съдът не счита, че което и
да е от посочените смекчаващи вината обстоятелства има характер на изключително
или те да са многобройни, за да се приложи чл.55 ал.1 от НК.
На следващо място изхождайки от личността на
подсъдимия, семейното му положение , обществената му ангажираност / работи и се
грижи за семейството и малолетното си дете /, здравословното му състояние,
съдът прецени, че за изпълнение целите на наказанието и за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия не се налага той да търпи ефективно наложеното
наказание / при наличие на останалите изисквания по чл.61 ал.1 НК /. Съдът
отложи изпълнението на наказание то за изпитателен срок от четири години , като
този срок е съобразен с нуждите от по продължително наблюдение и оценка на
ефекта от наложеното наказание. Предложеният от прокурора срок от изпитателен
срок за пет години съдът намира за прекалено дълъг и необоснован.
За да се осъществи допълнителен
превъзпитателен ефект и контролиране на процеса , съдът прецени , че трябва на
подсъдимия да се наложи пробационна мярка задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и шест месеца, на основание чл.67
ал.3, вр.чл.42а ал.2 т.2 от НК.
Съдът се произнесе и по разноските и
веществените доказателства.
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъди
подсъдимия Б.М.С. да заплати разноските по делото общо 1917,19 лв., от които
1637,16 лв. по сметка на Окръжен съд Бургас и 280,03 лв. по сметка на ОД МВР
Бургас.
Веществените доказателства, както следва:
- 1бр. полиетиленова торба на сини и бели
ивици
- 1бр. полиетиленова торба
- 1бр. черна фанела с надпис „Campus“
- 1бр. долница сива на цвят с надпис „ES“
- 1бр. долно бельо черно на цвят и 2бр.
зелени чехли да се върнат на наследниците на починалата Д. М. С..
Магнитен носител-един брой СД, приложение
/л.187 том 3 ДП / - записи на три броя
разговори от национален оператор 112 да остане по делото.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: