№ 14
гр. Варна, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20213100900217 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ХР. М. ХР.
с ЕГН ********** с адрес ****, чрез пълномощници адв. М.Т. и адв. Е.М.
АК Варна, с която срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, в
условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52
от ЗЗД, за присъждане
на сумата от 100 000лв., частичен иск от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 05.03.2018г. на кръстовището на
бул.Сливница и бул.Република в гр.Варна, по вина на Ж.Г. И. като водач на
автобус, собственост на „Градски транспорт“ гр. Варна, превозващ пътници,
марка Соларис, модел Урбино с рег. № ***, обхванат от действието на
валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № 111170024464029, издадена от
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат от нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни
изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.05.2018г. (30 дни, определени с поканата до
застрахователя, като е спазен срока за повече от 15 дни работни дни от
получаване на поканата на 27.04.2018г., съгл.чл.497, ал.1 от КЗ, изтичащи на
18.05.2018г.) до окончателното й плащане, и
на сумата от 6 750 лева, частичен иск от 8000 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди от
процесното ПТП, представляващи тотална щета на лек автомобил марка БМВ
1
320, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 10.04.2020г. (30 дни, определени с поканата до застрахователя, като е
спазен срока за повече от 15 дни работни дни от получаване на поканата на
09.03.2020г., съгл.чл.497, ал.1 от КЗ, изтичащи на 18.05.2018г.) до
окончателното й плащане.
Настоява се за присъждане на сторените в производството съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответната страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е
депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни по
основание и размер, изразява становище по направените с исковата молба
доказателствени искания и обективира свои искания.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която се оспорват възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът е депозирал отговор на
допълнителната искова молба, с който заявява, че поддържа всички
доказателствени искания, възражения и оспорвания, направени с отговора,
при което размяната на книжа е приключила.
С влязло в законна сила определение № 1248 от 28.09.2021г.,
постановено по т.д. № 217/2021г. по описа на ВОС, поради оттегляне на иска,
е прекратено производството по първоначално предявения иск за присъждане
на сумата от 2 010 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпените имуществени вреди от процесното ПТП, представляващи
заплатени разходи за извършени 67 броя рехабилитационни процедури, ведно
с лихва от 27.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба страната излага, че 05.03.2018г. около 20 часа ищецът
е пострадал при ПТП, осъществило се на кръстовището между бул.
„Сливница" и бул. „Република" в гр. Варна. Сочи се, че като водач на л.а.
марка БМВ, модел 320, с peг. № *** бил блъснат от автобус на градския
транспорт, превозващ пътници, марка „Соларис", модел „Урбино" с peг. №
***. Пояснява се, че автобусът се преустроил в лява лента и при „зелен"
сигнал на светофарната уредба е започнал да извършва ляв завой, когато
ищецът се движил със своя автомобил в посока направо по бул. „Република" в
посока търговски център „Явор". Водачът на автобуса не е спрял, за да
осигури предимство на движещия се направо лек автомобил, поради което, в
зоната около средата на кръстовището, е настъпил удар с предните части на
двете превозни средства. Вследствие на удара, ХР. М. ХР. получава редица
физически травми, изразяващи се в множество счупвания на крайниците,
охлузвания на кожата, кръвонасядания, палпаторна болезненост, умерено
уплътнение на меките тъкани по задно-вътрешната страна на подбедрица,
травма на коляното и др. Вследствие на удара, Х.Х. загубва съзнание, поради
което почти няма спомени за преживяното след удара. Съгласно Епикриза с
ИЗ № 3842/2018 г., издадена от МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, ищецът е
получил : Многофрагментно счупване на лява (диафиза) бедрената кост,
2
закрито в ляво. Счупване на вътрешния медиален малеолус, в ляво; Счупване
на външен латерален малеолус в дясно; Счупване на талуса в дясно. Счупване
с изкълчване/фрактура -луксация на дясното ходило.
Ищецът сочи, че през периода от настъпване на ПТП до настоящия
момент за стабилизиране на общото състояние и за възстановяване на
здравето му са извършвани многократни оперативни намеси, провеждани са
терапии, назначавани са медикаменти, за което същият е заплащал, доколкото
голяма част от тях не се поемат от бюджета на Здравната каса. Освен това
през цялото време Х. е търпял болки и силен дисконфорт. Бил е в отпуск по
болест, което е ограничило финасовите му приходи, както и социалните му
контакти. Силно е увредена и психиката му като състоянието на ищеца
непосредствено след инцидента отговоря на разстройство в адаптацията –
остра стресова реакция, а в последствие е наблюдаван протрахиран отговор
към стресогенното събитие, дефинирано като Посттравматично стресово
разстройство. Претърпените от ищеца неимуществени вреди са описани като
болки, страдания и неудобства, които са променили ежедневния му ритъм на
живот, наложили употребата на болкоуспокояващи медикаменти,
невъзможност за извършване на движения с увредения крайник,
невъзможност за самостоятелно извършване на елементарни дейности,
временна неработоспособност, продължаващи и към настоящия момент
затруднения при движение на увредения крайник. Твърди се, че
оздравителния процес не е приключил като предстои нова операция.
С влязло в законна сила съдебно Решение №1715/23.10.2018г.,
постановено по анхд №4357/2018г. по описа на ВРС, водачът на автобус
Соларис Урбино с рег. № *** Ж.Г. И. с ЕГН ********** е признат за виновен
в нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 от ЗДвП и
причиняване по непредпазливост на средни телесни повреди на ХР. М. ХР.,
като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Ищецът твърди, че е налице влязло в сила решение по частичен иск
относно настоящия казус - Решение № 3032/10.7.2020 г. по гр.д. гр.дело №
12701 по описа за 2019 г. с което ответното дружество е осъдено да заплати
на пострадалия сумата от 1250лв., частичен иск от 200 000лв., съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди за преживени болки и
страдания от причинените травматични увреждания, вследствие на
настъпилото на 05.03.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 08.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от
Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от
01.01.2016г./. Със същото решение в полза на ищеца е присъдена и сумата от
1250 лева, частичен иск от общо 8000 лева, представляваща обезщетение за
обезвреда на претърпените имуществени вреди от процесното ПТП,
представляващи тотална щета на лек автомобил марка БМВ 320, собственост
на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
3
подаване на ИМ.
Сочи се в исковата молба, че за претърпените имуществени и
неимуществени вреди ищецът не бил обезщетен, а към момента на
произшествието за МПС, с което същите са били причинени, е имало
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност", издадена от
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД. С оглед изискванията на чл.498 и чл.380 КЗ ищецът
предявил писмена застрахователна претенция пред ответното дружество,
която останала неудовлетворена в пълния претендиран размер, което е
причина за иницииране на настоящото производство.
Молбата е за уважаване на исковите претенции и присъждане на
разноски.
В законоустановения срок ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК
********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Сочи, че исковите претенции са недопустими, доколкото
е налице влязло в сила решение по гр. дело №12701/2019 г. по описа на описа
на Районен съд - Варна, 11 състав, с което съдът се е произнесъл по
отношение на предявения иск между същите страни и същото
правоотношение с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите от
процесното ПТП. Сочи се, че с платежно нареждане №П21085054 от
12.08.2020 г. ЗАД "Армеец" е превело на ищеца сума в размер на 51 283,88
лв., както следва
40 000 лв. - неимуществени вреди, съгласно установеното от съда в
мотивите на съдебното решение по отношения на непредявената част;
4155.55 лв. - законна лихва върху непредявената част от 40 000 лв. за
периода 08.08.2019 г. до 15.08.2020 г.;
6 000 лв. - имуществени вреди, съгласно установеното от съда в
мотивите на съдебното решение по отношения на непредявената част;
623.33 лв. - законна лихва върху непредявената част от 6 000 лв. за
периода 08.08.2019 г. до 15.08.2020 г.;
- 505 лв. - разноски.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяните от ищеца настъпили неимуществени вреди и процесното
пътнотранспортно произшествие, с твърдения, че изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на съдържанието на
приложените към исковата молба писмени доказателства и на обективната
истина. Не са представени доказателства, след влизането на Решение
№3032/10.07.2020 г. по гр. дело №12701/2019 г. по описа на Районен съд -
Варна, 11 състав, които да обективират влошаване на здравословното
състояние на ищеца като всички документи, представени с настоящата искова
молба, са преди влизане в сила на горецитираното съдебно решение и са взети
предвид при постановяването му. Посочените увреждания не представляват
допълнително влошаване на здравословното състояние (ексцес) и нямат пряка
4
причинно - следствена връзка с претърпяната при ПТП травма. Настоява се,
че всички вреди, произтичащи от това събитие, са обезщетени.
Заявено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, който е управлявал автомобила с несъобразена
за градските условия скорост, довело до липсата на каквато и да било
възможност за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие.
Оспорва се иска за имуществени вреди за застрахователно обезщетение
за рехабилитационни процедури като се твърди, че сторените разходи не са
били необходими и наложителни и същите не са във връзка с твърдените
травматични увреди. Оспорват се приложените фактури и касови бонове като
неотносими към настоящия спор. Оспорва се дължимостта на същите от
страна на застрахователя, доколкото са разходи за лечение, покрити по линия
на Националната здравноосигурителна каса.
Твърди се, че вредите, които ищецът претендира като последица от
травмите от ПТП, се дължат на неправилно и/или липсващо лечение.
Оспорва се претенцията по акцесорните искове за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Неоснователността на
главните искове води и до неоснователност на исковете за присъждане на
законна лихва. Оспорва се претенцията по акцесорните искове за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27.05.2018 г. - с
исковата молба се твърдят вреди от ексцес, както и от 10.04.2020 г. (тъй като
имуществените вреди са изплатени на ищеца), от 27.06.2019 г. - такава
претенция не е предявявана до настоящия момент. Въвежда се възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на лихвите, с оглед разпоредбата
на ЗЗД, чл. 111, б."в" и кратката им три годишна давност.
Настоява се за отхвърляне на заявените искови претенции и присъждане
на разноските, сторени в съдебното производство.
В срока по чл. 372 ГПК, с допълнителната искова молба ищецът
възразява срещу изложените в отговора на исковата молба твърдения и
поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно основателността на
предявените искови претенции. Сочи че, в двете съдебни производства се
претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
Твърди се, че към настоящия момент, след проведени рентгенови снимки,
лекуващия лекар е установил, че поставения болт в крака на ищеца „се е
развил с два оборота“, поради което се налага нова операция по спешност.
Към момента на подаване на настоящата допълнителна искова молба, Х.Х.
приема силни болкоуспокояващи медикаменти, поради болките, които
изпитва при движение, вследствие на развиването на поставения в крака му
метален болт. Предстоят още оперативни интервенции, свързани с травмата
от процесното ПТП, както и най-вероятно оперативно „фиксиране“ на
5
ходилото, поради настъпилите усложнения във възстановяването му.
В срока по чл.373 ГПК, с допълнителен отговор ответникът заявява, че
поддържа всички наведени с отговора възражения и доказателствени искания.
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Правната квалификация на предявените от ищеца искове : основание
чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест: по отношение на ищеца :
виновно противоправно действие, извършено от Ж.Г. И., настъпили за ищеца
вреди –телесни увреждания и психически страдания, причинно-следствена
връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента;
вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на
имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните
обезщетения.
Ответникът следва да установи изпълнението си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ и/или наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, както и останалите релевирани
възражения.
На следващо място от значение за спора е, че влязлата в сила присъда
се ползва със сила на присъдено нещо относно изчерпателно посочените в
чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това
: дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. В съгласие с трайно установената съдебна практика решението по
чл.78а НК се включва в обсега на чл.300 от ГПК, т.е. влязлото в сила
решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд (т.15 от ТР №6 от
06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, Решение №85/03.08.2016г.
по т.д.№1047/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приложеното а.н.х.д.№ 4357/2018г. по описа на ВРС, и
приложеното гр.д. № 12701/2019г. по описа на ВРС, съобрази заключенията
на съдебно-автотехническата експертиза, съдебно-медицинската и съдебно-
психиатричната експертизи приема за установено от фактическа страна
следното :
По делото се установява наличието на настъпило застрахователно
събитие, причинено от Ж.Г. И. ********** от гр.Варна, застрахован при
ответното ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* гр. София, по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
С влязло в законна сила на 13.11.2018г. Решение № 1715 от 23.10.2018г.
по н.а.х.д.№ 4357 по описа на Варненски районен съд за 2018г., пети нак.
6
състав, Ж.Г. И. с ЕГН ********** е признат за виновен в нарушаване на
правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 от ЗДвП – „При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства…“ като по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на ХР. М. ХР., изразяващи се в : 1. Многофрагментно счупване на
лява (диафиза) бедрената кост, закрито в ляво, обусловило трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от
5-6 месеца. 2. Счупване на вътрешния малеол на лявата подбедрица,
обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за
период не по-малък от 2-2.5 месеца; 3. Счупване на външния малеол на дясна
подбедрица, обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца; 4. Счупване с изкълчване
(фрактура-луксация) на дясното ходило, обусловило трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца, с
което е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б. б пр.2 вр.чл.342
ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева.
С покана за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, получена от застрахователя
на 27.04.2018г. и с покана за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди – тотална щета на л.а. марка БМВ 320,
собственост на пострадалия, в размер на 8 000 лева, получена на 09.03.2020г.,
ищецът е изпълнил императивното изискване на чл.380, ал.1 във вр.чл.432,
ал.1 от КЗ. Пред застрахователя е образувана преписка по щета
№10018100101699Н.
С влязло в законна сила на 06.08.2020г. Решение № 3032 от
10.07.2020г., постановено по гр.д. № 12701 по описа на ВРС за 2019г., „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на ХР. М. ХР. с ЕГН
********** сумата от сумата от 1250лв., представляваща частичен иск от
200000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за
преживени болки и страдания от причинените травматични увреждания,
вследствие на настъпилото на 05.03.2018г. ПТП, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -
08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в
сила от 01.01.2016г./. Със същото решение в полза на ищеца е присъдена и
сумата от 1250 лева, представляваща частичен иск от общо 8000 лева,
обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди от процесното
ПТП - тотална щета на лек автомобил марка БМВ 320, собственост на ищеца,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ
– 08.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Представено по настоящото дело е в заверен препис преводно
7
нареждане в полза на Адв.друж.М. Т.а за превод на сумата от 51 283.88 лева
с основание „гр.д. 12071/2019 РС Варна 11с. щ.10018100101688Н“. Ищецът не
оспорва получаването на сумата.
Съгласно постановките, приети с т.2 на Тълкувателно решение №3 от
22.04.2019г. на ВКС по тълк.д. №3/2016г., ОСГТК, решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
В съответствие с формираната задължителна съдебна практика при
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/,
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците
на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие
на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането
да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
Прието е по-нататък, че след като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично
вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е
недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е
възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод
е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се
произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво
представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид
изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво
постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива
съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. №
1/2000 г., ОСГК, т. 18. След като с влязло в сила решение, с което е уважен
предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
8
унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Съгласно цитираното решение правопогасяващите възражения на
ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е
допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск,
вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг
начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от
вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти,
които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на
частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението с отговора на
исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече
възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на
вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при
разглеждането на частичния иск.
Посоченото налага извода, че в настоящото производство следва да
приеме за безспорно установено, че момента на извършване на деянието –
05.03.2018г. МПС с ДК номер *** има активна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, обективирана в полица №111170024464029 със
срок на валидност до 15.09.2018г.
Не е предмет на установяване и настъпилото застрахователно събитие –
ПТП и своевременното уведомяване на застрахователя, доколкото същите
като факти са елемент от правоотношението и условие за възникване на
субективното материално право на застрахования, чието съществуване е
установено с решението по заявените частични искове в производството по
гр.д. № 12701/2019г. по описа на ВРС, приключило с влязъл в сила съдебен
акт.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на
настъпилите за ищеца травматични увреждания, съотв. определяне размера
на претендираното обезщетение, по искане на страните е назначена и
изслушана СМЕ, чието заключение като обосновано и мотивирано и
неоспорено от страните, съдът кредитира. След като е направил
систематизация на приетите по делото медицински документи вещото лице
докладва, че в Епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология
при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр.Варна, ИЗ 3842/2018г. ищецът е
постъпил ва 05.03.2018г. и е изписан на 14.03.2018г. с диагноза Счупване на
тялото (диафиза) на бедрената кост, закрито в ляво. Счупване на вътрешния
медиален малеолус, в ляво. Счупване на външен латерален малуолус, в дясно.
Счупване на тилуса, в дясно. В оперативния протокол от 07.03.2018г. е
отразено извършването на открито намествана с вътрешна фиксация на
фрактура – фемур с остеосинтезен материал реконструктивен бедрен пирон;
9
открито наместване с вътрешна фиксация на десен талус с 2 канюлирани
винта и титаника, синтеза на фибуларния малеол на десен глезен, репозиция и
остеосинтеза на табиалния малеол на лява глезенна става. Гипсови
имобилизации. Дадени са указания за постелен режим за 2 месеца,
придвижване с патерици след 60 дни. След преглед от ортопед-травматолог,
съгласно Амбулаторен лист № 798/23.05.2018г., е констатирано общо
увредено състояние, болки и ограничени движения в областта на травмите.
Специализирана Ортопедична ЛКК решава, че пациентът отговаря на
изискванията на Приложение №7 към чл.40, ал.1 от ППЗИХУ и предлага да
бъдат отпуснати помощни средства – инвалидна количка рингово по т.12-а и
проходилка по т.11 за постоянно ползване. В амбулаторен лист №2425 от
26.07.2018г., издаден от физиотерапевт, се вписана терапия – лечение с
ултразвук, аналитична лечебна физкултура, лечение с инфрачервени и видими
лъчи. Съгласно оперативен протокол № 998 от 19.10.2018г. от Епикриза ИЗ
2885, изд. от Отделение по Ортопедия и травматология на болница
Еврохоспитал ООД гр.Варна, е извършено отстраняване от костта на
имплантирани уреди от тибия и фибула на дясна глезенна става. Съгласно
Епикриза ИЗ № 5547/4541 на Специализирана болница за рехабилитация
„Банкя“ АД гр.Банкя ищецът е приет на 25.06.2019г. и изписан на 02.07.2019г.
след проведени рехабилитационни процедури по диагноза Т 93.1 Последици
от счупване на бедро. Съгласно Оперативен протокол № 1824 от 01.11.2019г.
от Епикриза ИЗ 300, изд. от Отделение по ортопедия и травматология на
МБАЛ Еврохоспитал гр.Варна, се установява, че чрез латерален достъп на
бедрото (ляво) и медиален на глезенната става е достигнато до имплантите,
които са отстранени. С Амбулаторен лист № 171/11.02.2020г. ортопед-
травматолог дава мнение за 3D реконструкция и коригираща остеотомия на
калканеуса. С Експертно решение № 1485 от 13.05.2019г. на ТЕЛК към
УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна на ищеца е определена трайна загуба на
работоспособност – 50 % с водеща диагноза : Счупване на тялото (диафиза)
на бедрена кост.
В обобщение вещото лице докладва, че в резултат на ПТП ищецът е
получил Счупване на лява бедрена кост обусловило трайно затруднение на
функцията на левия долен крайник за повече от два месеца; Счупване на
левия фибуларен малеол обусловило трайно затруднение на функцията на
левия долен крайник за 45 дни; Счупване на десния тибиален малеол
обусловило трайно затруднение на функцията на десния долен крайник за 45
дни; Счупване с изкълчване на десния талус обусловило трайно
затруднение на функцията на десния долен крайник за 60 дни. Получените
увреждания могат да се получат по описания в исковата молба начин. Същите
в своята съвкупност не позволяват ходене, докато не се види костно срастване
на бедрената фрактура или фрактурата на талуса. Обслужването е на легло за
около 3-4 месеца. Счупените кости причиняват много силни болки в
началото, намаляват след обездвижването и са поносими с помощта на
обезболяващи.
10
При извършения от вещото лице медицински преглед на 22.10.2021г. е
констатирано добро общо състояние, походка без помощно средство,
накуцваща с десния крак. Деформирано дясно стъпало - предния отдел на
стъпалото е завъртян обратно на часовниковата стрелка от 30гр. По същия
начин е и подведена петната кост. Предния отдел на стъпалото сключва ъгъл
към задния от 25-30 градуса - деформация известна с медицинското си
наименование - пес еквино-върус. Дясната глезенна става е с ограничени
движения- 0-0-45 градуса/норма 20-0-45гр. Това състояние на стъпалото и
глезенната става принуждава ищеца да ходи стъпвайки на външния ръб на
стъпалото. Лява глезенна става - белег в областта на тибиалния малеол
вертикален около 8-9 см. Ограничени движения в лява глезенната става-
дорзална флексия - 15градуса при норма -20 градуса. Оперативни белези по
страничната повърхност на ляво бедро, в горна трета -7 см., в долна трета
около 2-3см и в трохантерната област около 10 см. Движенията в
тазобедрената и колянна стави са в пълен обем. Оплаква се от болки при
ходене в лявата глезенна става. Налице е ограничаване на функцията на
десния долен крайник поради деформациите на стъпалото и ограничените
движения в ставите му. В десния Талус има един винт. Деформацията на
дясното стъпало се е получила в следствие на разрушаване на долната скочна
става на дясното стъпало и деформация на счупения Талус. Тази костица има
особено кръвоснабдяване, травмата е много тежка - има счупване с
изкълчване на проксималния фрагмент. Петната кост не е счупена.
Оздравителния процес не е приключил като е препоръчително да се направи
операция на дясното стъпало.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че към настоящия момент
десния крак е изкривен, което налага остеотомия на бедрената кост, с цел
завъртане на стъпалото напред. Сочи, че фиксацията на стъпалото е крайна
мярка, доколкото се ликвидира глезенната и субтаралната стави и се прави
един костен блок. Според експерта увреждането на талуса е изключително
тежко, поради което е изключено пълното възстановяване на глезенната
става.
Приета по делото е справка от РЗОК Варна, съдържаща информация по
чл.68, ал.5 от Закона за здравното осигуряване относно ползваната от ищеца
медицинска помощ в лечебни заведения от Интегрираната информационна
система на НЗОК с изх. № 70-00-164/1/13.12.2021г. В същата са отразени
данни за пролежаванията в болница на ищеца в МБАЛ Света Анна-Варна АД,
МБАЛ Еврохоспитал ООД Варна, СБР Банкя АД София и МБАЛ по КП
Оперативни процедури на таза и долния крайник и физикална терапия и
рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат; К04 Интензивно
лечение, мониторинг и интензивни грижи без механична вентилация и/или
паринтегрално хранене. Налице са данни за многократни прегледи през
периода от 12.07.2018г. до 08.11.2021г. от общопрактикуващ лекар,
специалист ортопед травматолог, специалист физикална и рехабилитационна
медицина; извършени кръвни изследвания, рентгенови снимки на глезенни и
11
тазобедрени стави, бедрена кост и подбедрица, стъпало и пръсти.
Твърди се, че освен болките в резултат на телесните увреждания,
ищецът получава и психическа травма.
Вещото лице по проведената и приета съдебно-психиатрична и
психологична експертиза след обсъждане на приетите по делото писмени
доказателства и преглед на освидетелствания докладва, че ищецът в първите
месеци до една година след ПТП-то на фона на изразен болков синдром от
травматичните увреждания е развил проявите на Разстройство в адаптацията с
тревожно-депресивен синдром F43.2 с характерните нарушения в
емоционалната сфера, мисленето и поведението. Същите са довели до
промяна в начина и значително снижение в качеството на живот на Х.Х..
Към момента на изследването са налични остатъчни малоценностни
изживявания и несигурност като нормалпсихологичен отговор на
инвалидизацията. Констатирани са нарушения в психическата устойчивост на
ищеца и в способността му да се справя с ежедневните семейни и битови
задачи, включително да се придвижва самостоятелно по улиците и да шофира
самостоятелно, да предприема нови дейности и решения. В практиката е
обичайно при подобен тип травми пострадалия да се отчужди, да не иска да
комуникира с близки и приятели и да стане сприхав и затворен в себе си.
Според заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ
автомобилът на ищеца е трета серия на БМВ, купе с код Е46, лимузина, като
моделът се е произвеждал в периода 1998-2001г. Цената на такъв автомобил в
ново състояние е 24900 евро. При съобразяване с данните, съдържащи се в
ДП №100/2018г. установява, че цената на необходимите за възстановяване
части в ново състояние възлизат на 11 918.87 лева. Към датата на ПТП
автомобилът, немско производство, е бил в експлоатация 18 години и 2
месеца, поради което цената им се редуцира с коефициент 0.4 или същите
възлизат на 4 767.54 лева; стойността на труда, при часова ставка 8 лв/ч за
необходими 156.7 часа труд, възлиза общо на 1 253.60 лева; необходимите
боя, материали и др.консумативи възлизат на 140 лева. Или общата стойност,
необходима за отстраняване на уврежданията на автомобила е 6 161.14 лева.
Експертът докладва, че употребявани леки автомобили от марката БМВ,
модел 320Д, с година на производство 2000г., с технически параметри като на
процесния, към м.март на 2018г. са се предлагали на средна продажна цена от
около 5 400 лева. При така установените изходни данни вещото лице
изчислява, че 70 % от средната пазарна стойност на автомобила възлиза на
3 780 лева, като доколкото средствата за отстраняване на уврежданията по
него надвишава пазарната му стойност, отстраняването им чрез ремонтни
операции е икономически неизгодно. Налице е тотална щета на
автомобила.
Съгласно експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ Св. Марина ЕАД
гр.Варна №311 от 31.01.2019г. ищецът е временно неработоспособен от
05.03.2018г. до 29.12.2018г., като комисията взема решение за продължаване
12
на вр.неработоспособност след 29.12.2018г. за срок от 60 дни. Представени са
болнични листи за периода от 30.12.2018г. до 29.03.2019г., както и за
периода 09.12.2021г. до 07.01.2022г.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
ищцовите свидетели – Х.Д.М. и В.Н.М..
Св.Хр.М. е приятел с ищеца от детските им години. Твърди, че го е
видял още при пристигането му с линейка в болницата. „Беше буден, но не
беше на себе си“; с разкъсани дрехи, на носилка, в кръв. След операцията
също бил в тежко състояние, като около година не можел въобще да се
движи. За него се грижели родителите му, както и неговите приятели. Не
можел сам да ходи до баня и тоалет. Особено трудно ставало придвижването
му за лекарски прегледи. Първоначално идвала линейка, а по-късно - с
автомобили на неговите приятели. Тъй като не можел да се изправя, свалянето
му по стълбите на жилищния блок до колата ставало с одеяла или с носилка, а
в последствие и с инвалидна количка. Ищецът имал ужасни болки, поради
което прехвърлянето му в автомобила също било трудно – без резки
движения, макар и трудно го хващали за крака, ръце и внимателно го
настанявали в колата. Това продължило месеци. След всяка операция се
налагало приятелите да помагат; свидетелят лично промивал и почиствал
раните от операциите, сменял превръзки. Споделя, че приятелите му
проучили възможността да бъде прегледан от специалист в РТурция.
Свидетелят споделя, че лично го е придружавал по време на пътуването му в
чужбина. Св. М. изнася, че психически ищецът не се чувствал добре. Преди
ПТП ищецът спортувал, постоянно бил навън, а след събитието не искал да
вижда и да общува с никого; живеел при спуснати щори; „само един
телевизор работеше в стаята“. Сочи, че ищецът е посещавал психиатър около
две години, като лечението му се отразило положително и той започнал да
контактува и да се вижда с приятели, да излиза навън. Твърди, че преди
катастрофата ищецът работил, включително и в чужбина. Понастоящем
работи, седнал пред компютър; не физическа работа. Изключително рядко
шофирал, само когато се налагало спешно, а иначе приятелите му го возят, но
дори и тогава той сядал отзад, тъй като се притеснявал. Свидетелят винаги
карал изключително бавно, за да не го травмира. Понастоящем ищецът
живеел при родителите си; обслужвал се сам.
Св. В.М. е брат на ищеца. Видял го при свалянето му от линейката, с
много кръв и разкъсани дрехи; няколко дни след това претърпял операция на
бедрото. След прибирането си у дома бил в лошо физическо и психическо
състояние. Имал нужда от помощ за всичко; ползвал памперси, защото не
можел да върви; не можел дори да се обърне сам. За прегледи и операции в
началото била викана линейка; ползвали носилка и помагали 4-5 човека.
Когато започнал да се възстановява ползвал инвалидна количка. В първите
месеци след ПТП не искал да излиза от дома си. Притеснявал се от хората, че
ще го виждат в това състояние. Впоследствие след продължително
убеждаване от страна на близки и приятели, той започнал да посещава
13
специалист психиатър и да приема медикаменти, които му помогнали да
превъзмогне първоначалния стрес. Но след всяка операция психиката му
отново се връщала в старото състояние, при което ищецът не искал да общува
както с роднини, така и с приятели. В последствие с помощта на инвалидна
количка приятелите му започнали да го извеждат навън. След инцидента
ищецът не можел да полага труд. Притеснява се, когато се вози в автомобил,
което налага да се шофира бавно. Според свидетеля преди ПТП ищецът бил
весел, с много мечти и идеи, а понастоящем станал по-затворен. Сочи, че
ищецът полага труд на смени, като обикновено приятели го водят и прибират
с автомобил. Споделя, че с още двама приятели го водили на преглед при
специалист в гр.Истанбул, РТурция. Пътуването било тежко, като в
последния момент преди тръгването ищецът дори искал да се откаже. През
целия път той бил легнал, а приятелите му помагали. Споделя, че към
настоящия момент ищецът се обслужва сам.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, както и предвид компетентните и неоспорени експертни
заключения, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.) във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по н.а.х.д.
№5186/2015г. по описа на РС Варна съдебен акт, както и предвид влязлото в
сила съдебно решение по частичните искове, се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС автобус, собственост на
„Градски транспорт“ гр. Варна, превозващ пътници, марка Соларис, модел
Урбино с рег. № ***.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
за него болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл. 432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП
между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като
застраховател по риска.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
14
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
тежка по степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като
свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 100 000 лева.
Към момента на ПТП – 05.03.2018г. ищецът е в активна възраст; по
делото липсват данни да е страдал от хронични или тежки заболявания преди
инцидента; упражнявал е трудова дейност и е водил активен социален живот.
Претърпяното ПТП внася в живота му рязка и неочаквана промяна, както на
физическо, така и на психическо ниво. Първоначално непосредствено след
катастрофата е извършена спешна оперативна намеса, като с оглед характера
и вида на травмите в областите на увредените части на тялото са поставени
медицински изделия. Последвали са още три операции. Състоянието на
ищеца преди и след операциите е било тежко поради силни болки и
затруднена подвижност. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ и
представените медицински документи се установява, че лечебния процес не е
приключил и предстои нова операция. За периода от датата на ПТП до
настоящия момент са налице данни за многократни медицински прегледи при
личен лекар и специалист ортопед травматолог, както и за двукратно
провеждане на рехабилатационни курсове. Установява се от медицинските
документи и свидетелските показания, че ищецът е бил на постелен режим
повече от половин година, през което време е бил в невъзможност да се
обслужва самостоятелно, като грижи за него са полагали родителите, брат му
и негови приятели. Последиците от ПТП са увредили и психиката на ищеца,
като съгласно заключението на вещото лице по СППЕ в първите месеци до
една година след ПТП-то на фона на изразен болков синдром от
травматичните увреждания е развил проявите на Разстройство в адаптацията с
тревожно-депресивен синдром F43.2 с характерните нарушения в
емоционалната сфера, мисленето и поведението. Установява се от
свидетелските показания, че в първите месеци и преди предприетото в
резултат на посещение при специалист лечение ищецът е ограничил в
максимална степен контактите си и се е самоизолирал. Вещото лице
преценява, че към настоящия момент е налице подобрение в психичното
15
състояние на ищеца. От свидетелските показания се установява, че той
продължава да изпитва притеснение при пътуване с автомобил, шофира в
неотложни случаи.
Установи се, че към настоящия момент лечебния процес не е
приключил, като предстои операция на десен глезен. Според вещото лице по
СМЕ дори и след оперативната намеса, състоянието на глезен няма да бъде
възстановено в предишното състояние. В социален план ищецът е лишен от
възможността да се придвижва напълно самостоятелно; да полага труд с
натоварване на опорно-двигателния апарат.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди : Установява се по делото, че в резултат на ПТП, е
увреден автомобила на ищеца марка БМВ 320 с рег. № ***, до степен тотална
щета, доколкото стойността на ремонта надвишава пазарната стойност на
автомобила. Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ действителната
стойност (средна пазарна цена) на вещта към м.март 2018г. възлиза на 5400
лева, до който размер подлежат на обезщетяване причинените имуществени
вреди.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване на настъпилите
вреди от страна на самия пострадал, обосновано с твърдения за управляване
на автомобила от страна на ищеца с несъобразена скорост, което, предвид
възложената на страната тежест на доказване и неангажирането на годни
доказателства в тази насока, не се установи по делото.
Не се оспорва от ответника платената по щета № 10018100101699Н
сума в резултат на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 12701/2012г.
по описа на ВРС в размер на 51 283.88 лева. Със същата застрахователят е
заплатил 40 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
6000 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди-тотална щета на
автомобила, собственост на пострадалия. Този факт и предвид установения
по-горе размер на претенциите, обосновава основателност на иска за
неимуществени вреди за сумата от 60 000 лева, при отхвърляне на иска за
разликата над 60 000 лева до претендирания размер от 100 000 лева, както и
отхвърляне изцяло на претенцията за обезщетяване на имуществените вреди в
размер на 6750 лева.
По отношение на лихвата за забава : С оглед основателността на
претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, съдът намира за
основателна и акцесорната претенция за мораторни лихви, считано от
27.05.2018г., която следва датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице на 27.04.2018г., до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
КЗ (в тази насока Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018 на ВКС, ТК,
II т.о.).
По отношение на разноските:
16
На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР 6/2012г. по т.д.№2/2012г. на
ОСГТК на ВКС ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на
съдебната власт разноски в размер на 2 742.86 лева, от които – 2400 лева –
държавна такса по двата иска и 342.86 лева за авансираните от съда
възнаграждения на вещите лица по СМЕ, СППЕ и САТЕ.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищеца сторените от него разноски, като същите се
ограничават до възнаграждение на процесуалния представител, определено по
реда на чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА. Съответният на уважената част от
исковата претенция размер на адв.възнаграждение от 2 059 лева следва да
бъде присъден в полза на адв. М.Т. Т. с ЕГН **********, член на ВАК, с
адрес **, на осн.чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковите
претинции ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените
разноски за юрк.възнаграждение в размер на 131.38 лева (чл.25 от Наредба за
заплащане на правната помощ) и възнаграждение на вещото лице по СМЕ и
такса за съдебно удостоверение в общ размер от 94.16 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на
ХР. М. ХР. с ЕГН ********** с адрес **** :
сумата от 60 000лв., частичен иск от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 05.03.2018г. на кръстовището на бул.Сливница и
бул.Република в гр.Варна, по вина на Ж.Г. И. като водач на автобус,
собственост на „Градски транспорт“ гр. Варна, превозващ пътници, марка
Соларис, модел Урбино с рег. № ***, обхванат от действието на валидна към
момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № 111170024464029, издадена от
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат от нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни
изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.05.2018г. (30 дни, определени с поканата до
застрахователя, като е спазен срока за повече от 15 дни работни дни от
получаване на поканата на 27.04.2018г., съгл.чл.497, ал.1 от КЗ, изтичащи на
17
18.05.2018г.) до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 60 000 лева до предявения размер от 100 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на ХР. М. ХР. с ЕГН ********** с адрес **** срещу
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, за присъждане на сумата от 6 750
лева, частичен иск от 8000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда
на претърпените имуществени вреди от процесното ПТП, представляващи
тотална щета на лек автомобил марка БМВ 320, собственост на ищеца, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.04.2020г. (30 дни,
определени с поканата до застрахователя, като е спазен срока за повече от 15
дни работни дни от получаване на поканата на 09.03.2020г., съгл.чл.497, ал.1
от КЗ, изтичащи на 18.05.2018г.) до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати по
сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт
авансираните от бюджета на съдебната власт суми в размер на 2 742.86 лева,
от които – 2400 лева – държавна такса по двата иска и 342.86 лева за
авансираните от съда възнаграждения на вещите лица по СМЕ, СППЕ и
САТЕ.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 , да заплати на адв.
М.Т. Т. с ЕГН **********, член на ВАК, с адрес ** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 059 лева .
ОСЪЖДА ХР. М. ХР. с ЕГН ********** с адрес **** да заплати на
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сторените разноски за
юрк.възнаграждение в размер на 131.38 лева (чл.25 от Наредба за заплащане
на правната помощ) и възнаграждение на вещото лице по СМЕ и такса за
съдебно удостоверение в общ размер от 94.16 лева.
Банкова сметка (адвокатска) на Адвокатско дружество М., Т. и
партньори в ТБ Алианц Банк България АД IBAN BG44 BUIN95615100362682
BGN
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18