РЕШЕНИЕ
№260161/24.9.2020г.
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тридесет и първи
август
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2354 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Д.С.
, в качеството й на управител на „ Т.Б.В.”
ООД, против Наказателно
Постановление №
ВН-11-ДНСК-360/21.05.2020г., с
което на
„ Т.Б.В.” ООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1 000 лв. на
основание чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ.
С
жалбата се твърди, че констатациите в постановлението за неизпълнение на
задълженията по чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ са неправилни и неоснователни и
преповтарят описаното в акта.Изложени са съображения за това, че към
28.01.2020г. удължаването на водопровода и останалите СМР вече са били
извършени, че за обекта е имало издадено и влязло в законна сила разрешение за
строеж, заповедна книга, протокол обр.2, акт образец
5 и образец 12 и др. Твърди се още, че не е допуснато административно
нарушение, а в хода на строителството се установило, че поради отказ от
одобряване на екзекутив от една страна от Община
Варна, а от друга страна-подписване на акт образец 3 и попълване на строителния
обект на кадастралната карта, е налице неяснота по отношение на завършването на
обекта. Поради тези и други съображения
се иска отмяна на наказателното постановление.
За съдебното заседание въззивната
страна, редовно призована, не се явява
процесуален представител. .
Въззиваемата страна,
редовно призована , представлява се от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и по същество моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Постъпили са и писмени
бележки с подробно изложение съображения за правилност и законосъобразност на
постановлението.Ю.к. К. прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
„Т. Б.В."
ООД , въз основа на договор за строителен надзор от
09.10.2019г.,упражнявало строителен надзор на строеж: „Уличен водопровод ф110
ПЕВП с дължина 16м. между о.т.101 и о.т.102, кв.35, по плана на СО „Ракитника" в гр.Варна. Възложител на строежа бил
Община-Варна, а строител – „Шипи 94“ ЕООД. За
изграждането му главният архитект на община Варна бил одобрил на
20.03.2019г.инвестиционен проект и е издал разрешение за строеж
№45/ГИ/26.03.2019г. Строежът бил трета категория съгласно чл.137 ал.1 т.3 б.
"б" от ЗУТ и чл.6, ал.2, т.8 от Наредба № 1/30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи. В изпълнение на задълженията си , „Т. Б.В."
ООД *** уведомление с вх.№
ДК-32-22-04-524/09.12.2019г. за заверена
заповедна книга на строежа, съгласно чл.7 ал.3 т.4 от Наредба №3 от 31 .07.
2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство.
Поради това и в изпълнение на служебните си
задължения, на 28.01.2020г. св. Ц.М.-***,
извършила проверка на място и по документи. На проверката присъствала
и инж. В. С. - управител на „Т. Б.В." ООД, която
представила акт от 12.12.2019г.
за установяване на всички строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване,
удостоверяващ постигнати изискванията
на проекта (обр.12) от Наредба №3 от 31 юли
2003г., съставен за положени тръби ПЕВП
ф110 с дължина 27,80м. на уличния водопровод между о.т. 101 и
о.т.102 на улица „23-та" по плана на СО „Ракитника",
гр. Варна.Била предствена и ръчна скица на изградения
на място водопровод, изготвена от „Пробел-1"ООД инж. Р.З. - проектант по
част „Геодезия" с пълна проектантска правоспособност /ППП/ рег.№05287 в
КИПП.Акт обр.12 от 12.12.2019г.
бил подписан от И.Е. - управител на „Шипи 94"
ЕООД - строител, от инж. Цветелина Цанкова - извършила строителен надзор по
част „ВиК", от проектанта по част „ВиК"- инж. А.Х. и от инж. В. С., като управител на „„Т. Б.В." ООД - лице, упражняващо строителен
надзор на строежа. За частта от уличния
водопровод след 16,00 м. до 27,80 м. на св.М. не били представени строителни
книжа или други документи, удостоверяващи законосъобразното му изпълнение.
Поради това и св.М. приела, че тази част от строежа е изпълнена със съществени отклонения по смисъла на
чл.154 ал.2 т.8 от ЗУТ.Въпреки това обаче той не бил спрян своевременно от
лицето, упражняващо строителен надзор на строежа, с което то нарушило вменените му по чл.168, ал.1, т.З
от ЗУТ задължения.При проверка на представената документация св.М. установила
още, че със
заявление рег.№ АУ002376ВН/08.01.2020г., подадено от М.Д.А., чрез пълномощник Д.Х.Т.
от гр. Варна , в Община Варна били внесени
три комплекта екзекутивна документация по част „ВиК",
за приемане и заверяване на екзекутивна документация, като на ситуацията бил
нанесен допълнително изградения водопровод и целият бил обозначен с дължина
27,80м., с печат „важи за екзекутив", с подписите на проектанта по
част „ВиК" - инж. А.Х., на М.А. - за
възложител/инвеститор, на И.Е. - управител на „Шипи
94" ЕООД - строител и на инж. В. С. - управител на „Т. Б.В." ООД, осъществяващо строителен
надзор. С писмо рег.№
АУ002376ВН-001ВН/22.01.2020г., Община Варна е отказала да извърши услугата, като в писмото,
подписано от гл.архитект било посочено, че исканата от заявителя услуга-
промяна на вида на трасето, съгласно чл.175 ал.2 от ЗУТ може да бъде извършена
при изпълнение на условията по чл.154 ал.5 от ЗУТ, въз основа на одобрен
инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж.Тези изменения се
отразявали със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж, каквато
в случая нямало. Всичко
установено при проверката св.М. описала в констативен протокол. До „Т. Б.В." ООД била изпратена
покана за явяване за съставяне на акт.След нейното получаване в РДНСК постъпило
уведомление от дружеството, че е съставена Заповед № 4 / 03.02.2020г. за
спиране на строежа.
Съобразно направените констатации, на 12.02.2020г. св.М. съставила
против „Т. Б.В." ООД акт за
установяване на административно нарушение № ВН-1 за това, че във функциите си на лице,
упражняващо строителен надзор на строеж: „Уличен водопровод ф110 ПЕВП с дължина 16м. между о.т.101 и о.т.102, кв.35, по плана на
СО „Ракитника", гр.Варна, съгласно удостоверение
№ РК-0803/25.03.2019г. издадено от ДНСК за упражняване на дейности по чл.166,
ал.1, т.1 от ЗУТ, валидно до 25.03.2024г. и договор за строителен надзор от
09.10.2019г., не
е изпълнило задълженията си по чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ, да спре строежа, в частта му след 16,00м. до реално
изградените 27,80м., предвид на това, че в посочения участък строежът се
изпълнява в отклонение от одобрен на 20.03.2019г. инвестиционен проект от
главния архитект на община Варна към разрешение за строеж № 45/ГИ/26.03.2019г.,
издадено от главния архитект на община Варна, като отклонението е съществено по
смисъла на чл.154, ал.2, т.8 от ЗУТ.Било прието, че нарушението е извършено в
периода от 04.12.2019г.- датата на съставяне на акт обр.
5 за уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения инвестиционен
проект и даване на основен репер на строежа, до 12.12.2019г. – датата на съставяне и подписване от лицето,
упражняващо строителен контрол , на акт обр.12 за положени тръби ПЕВП ф110 с дължина 27,80м. на уличния водопровод между
о.т.101 и о.т.102 на улица „23-та" по плана на СО „Ракитника",
гр. Варна, който има доказателствена
сила при установяване на обстоятелствата, свързани с изпълнението на строежа,
съгласно чл. 1 ал.4 от
Наредба №3/2003г. Нарушението било квалифицирано като такова
по чл.137 ал.3 вр. чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ.Актът бил връчен
на въз.С. като управител на дружеството
, която посочила, че ще представи писмени възражения в срок.В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН против акта били депозирани писмени възражения. В тях било
посочено, че поради промяна в инвестиционните намерения на инвеститора по
тристранния договор, се е наложило удължаване на трасето на водопровода. На
08.01.2020г. е било подадено заявление за заверка на екзекутивната
документация, окомплектована в два проекта.На 22.01.2020г. с писмо Община-Варна
е отказала да съгласува проектите и е предложила да се започне процедура по
чл.154 от ЗУТ.Именно в изпълнение на задълженията си по чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ,
след получаване на писмото от Община-Варна, дружеството е издало заповед за
спиране на строежа с изрично посочена причина, а именно отказ от заверка на
екзекутивната документация и невъзможност да се направи промяна по чл.154 от ЗУТ.На строителя било указано да отреже тръбата и да се възстанови дължината на
тръбопровода по първоначалния проект, като едва след отстраняване на
удължаването можело да се предприемат съответните довършителни СМР и
въвеждането му в експлоатация. Поради това и било изложено становище, че
описаното в акта нарушение не е извършено.
Въз основа на съставения акт,
против „Т. Б.В." ООД било издадено
и атакуваното наказателно постановление,с което наказващият орган приел изцяло
описаните в него фактически констатации и приел, че от страна на дружеството е
допуснато нарушение на чл.137 ал.3 вр. чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ.Депозираните против акта възражения
били разгледани и приети за неоснователни. Поради това и на основание чл.237
ал.1 т.6 пр.1 от ЗУТ на „Т. Б.В."
ООД, представлявано от въз. С. била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 000лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитана св. Ц.М. -актосъставител , чиито показания съдът кредитира като
дадени безпристрастно, пълно и обективно. От тях се установи, че
свидетелката е установила нарушението
при извършена проверка и на място, и на
съответната документация, представена от дружеството пред РДНСК и
Община-Варна. Свидетелката посочи, че
заповедта за спиране на строежа е следвало да се издаде преди 12.12.2019г., и да не се съставя акт обр.12,
тъй като именно в него са описани параметрите на строежа, който е изпълнен в
нарушение на проекта.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства , а именно
тези по административно- наказателната преписка и показанията на св. М. ,
депозирани в хода на съдебното следствие,които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното постановление № В
-11- ДНСК-36/ 21.05.2020г. е издадено от компетентен орган- от заместник
началник на ДНСК-София, съгласно Заповед № РД 13 -196/01.07.2019г. на
Началника на ДНСК-София, копие от която е приложено по преписката. Актът също е съставен от компетентно лице,
съобразно разпоредбата на чл.238 ал.2 т.2 от ЗУТ. В хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в срока по
чл.34 от ЗАНН и е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво
е обвинението и срещу какво да се организира защитата.То е описано с
необходимата конкретика, като са посочени обективните му характеристики.Депозираните
срещу акта възражения са били обсъдени в самото постановление, с което
наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.Поради това
съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, с които да е било ограничено правото на защита на
нарушителя.
Съобразно събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира, че описаното в постановлението
нарушение е било извършено от „ Т.Б.В.” ООД. По делото няма спор, че
дружеството има качеството на лице, упражняващо строителен надзор на строеж
„Уличен водопровод ф 110 ПЕВП между
о.т.101 и о.т.102, кв.35, по плана на СО „Ракитника",
гр.Варна, който съгласно приложеното по преписката разрешение за строеж № 45 /
ГИ/ 26.03.2019г. и одобрен инвестиционен проект, е следвало да бъде с дължина
16 м. Доказано е и обстоятелството, че
към 28.01.2020г. при извършена на място проверка е било установено, че реално е
бил изграден водопровод с дължина от
27,80 м., което пък е било извършено в отклонение от одобрените строителни
книжа. Нормата на чл.137 ал.3 от ЗУТ предвижда, че строежите се изпълняват в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на ЗУТ. Разпоредбата на
чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ пък сочи, че лицето, осъществяващо строителен надзор
носи отговорност за спиране на строежи,
които се изпълняват при условията на чл.224 ал.1 и чл.225 ал.2 и в нарушение на
изискванията на чл.169 ал.1 и 3 от ЗУТ, т.е. при при съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ.Според
чл.154 ал.2 т.8 от ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект
са отклоненията, които променят вида, нивото, местоположението и трасето
на преносни и довеждащи проводи и
съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните
мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци.
Поради това и от страна на лицето, осъществяващо строителен надзор, е следвало
да бъде издадена заповед за спиране на строежа поради неодобреното увеличаване
на дължината на уличния водопровод. Вместо това, на 12.12.2019г.
от страна на „Т.Б.В.“ ООД е бил издаден Акт за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта, издаден на основание Приложение 12 към чл.7 ал.3 т.12 от Наредба № 3
/2003г. В него изрично е посочено, че е изграден водопровод с дължина 27,80м.
при разрешена и одобрена дължина от 16 м. Поради това съдът намира, че правилно
е било прието, че дружеството не е изпълнило
задълженията си по чл. 137 ал.3 вр. чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ и въпреки, че
отклонението от одобрения инвестиционен проект е било съществено, не е
разпоредило спиране на строежа. Правилно е било прието и че това нарушение е
допуснато в периода от 04.12.2019г., на която дата е бил съставен акт обр.5, приложение №
5 към чл.7 ал.3 т.5 от Наредба № 3 /2003г. за уточняване и съгласуване на
строителния терен с одобрения инвестиционен проект и даване на основен репер на строежа, до 12.12.2019г.,
на която дата пък е издаден описания вече акт обр.12.,
в който положените тръби вече са били с дължина 27,80м. Тези фактически
констатации не противоречат и не се оборват от твърденията, наведени в жалбата
и във възраженията против акта, свързани с внасяне на проекти в Община-Варна за
одобряване на екзекутивна документация.Напротив, в отговора на гл.архитект на
Община-Варна изрично е посочено, че исканата услуга- промяна на вида на
трасето, може да бъде изпълнена при изпълнение на условията на чр.154ал.5 от ЗУТ въз основа на одобрен инвестиционен
проект към издаденото разрешение за строеж. Такъв проект обаче , както и
каквито и да е строителни книжа за разликата от 16 м. до реално изградените
27,50м. не е имало. Поради това и за „Т.Б.В.“ ООД, не е имало друга възможност
освен да издадат заповед за спиране на строежа, което не е било сторено
своевременно.Едва след получения отказ от Община-Варна е била издадена Заповед
№ 4 / 03.02.2020г., с която е било заповядано изградената водопроводна тръба да
се отреже и строежа да се възстанови съгласно одобрения проект. С оглед на
изложеното до тук съдът намира за безспорно установено, че описаното в акта и
постановлението нарушение на разпоредбите на ЗУТ е осъществено.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „ Т.Б.В. „ООД с налагането на „ имуществена санкция”.В случая
е налице хипотезата на търсене на
обективна отговорност, която по своята
правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективна отговорност за неизпълнение на задължения към държавата,
каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Правилно е приложена и санкционната норма, тъй като именно в чл.237 ал.1
т.2 от ЗУТ е предвидено наказание за лице, упражняващо строителен надзор на
строеж от трета категория, какъвто е процесния водопровод, изграден при
съществени отклонения от одобрения проект по смисъла на чл.154 ал.2 т.8 от ЗУТ, каквото е налице в настоящия
случай.Правилно на „ Т.Б.В.” ООД е наложена „имуществена санкция” в минималния
предвиден от закона размер от 1 000лв., като с оглед забраната на чл.27
ал.3 от ЗАНН за съда не е налице правна възможност за намаляването й.
Съобразно събраните по делото
доказателства съдът намира, че случаят не би могъл да се приеме за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушението е формално по своя характер и не се
отличава от останалите случаи от този вид, за да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна. В случая, с неизпълнението на задълженията на
лицето, осъществяващо строителния контрол, са били накърнени правата и на
останалите участници в строителството, поради което и не може да се направи
извод, че случаят е маловажен.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ДНСК
-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и
неговата сложност, съдът прецени, че следва да присъди на ДНСК
-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № ВН-11-ДНСК-360/21.05.2020г., с което
на „ Т.Б.В.” ООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция”
в размер на 1 000 лв. на основание чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА „ Т.Б.В.” ООД , ЕИК *********, да заплати на ДНСК – София , юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 / сто/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен Съд-Варна,по реда на АПК .
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: