Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявени са искове с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Ищците – Д. Б. Б. и П. Г. Б. - излагат в исковата си молба, че са родители на П. П.Г., починал на ... година вследствие на пътнотранспортно произшествие около 9,30 часа на главен път 1 - 5 Русе - В. Т. при километър 95.500 в село Самоводене, реализирано между лек автомобил ВАЗ 21214 с регистрационен номер ВТ 3005 ВМ, собственост на ОД на МВР, гр. В.Т., управляван от Кънчо Михайлов Кънев, и специален автомобил с регистрационен номер ВТ 86 97 ВА. Причина за транспортния инцидент било поведението на водача на лекия автомобил: при движение със скорост около 110 км./ч., преодолявайки десен по посока на движението завой, напуска лентата на движение, пресича разделителната линия и навлиза в лентата, полагаща се на специалния автомобил, в резултат на което се реализирал сблъсък. Непосредствена последица от сблъсъка е причинена на сина им гръдно-коремна травма, ведно с травматичен шок, несъвместими с живота, довели до смъртта му. Лекият автомобил ВАЗ 21214 бил застрахован при ответното дружество по силата на застраховка "Гражданска отговорност" със срок на действие 01.01.2010 година - 31.12.2010 година с валидност на територията на страната. Като се позовават на претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на сина им - непоправими страдания, отнета изключителна духовна и емоционална връзка със сина им, стресово заболяване, причинено от изживяната мъка - по реда на настоящото производство претендират репарацията им в размер по на 170 000 лв. за всеки, със законна лихва от 06.04.2010 година насетне. Претендират разноски. Ответната страна – Застрахователно дружество "Б. И."-, гр. С. – оспорва иска с възражение да липсва деликт. Ищците не били увредени от процесното пътнотранспортно произшествие. Липсвало валидно застрахователно правоотношение за описания в исковата молба автомобил с платена застрахователна премия. Търсеното обезщетение било завишено и не равняло на правилата на чл. 52 от ЗЗД. Загиналият П. П. Г. допринесъл за вредоностния резултат, пътувайки без поставен предпазен колан в нарушение на правилата за движението по пътищата. Причинителят на катастрофата също е починал и поради липса на провосубектност не можел да носи отговорност. Отговорността на застрахователя била функционална на тази на застрахования. Щом последната отпадала, заради настъпила смърт, не можело да се търси и отговорността по застрахователното правоотношение. Наследниците на починалия деликвент нямали качеството на застраховани лица, заради което обезщетение от застрахователя не можело да се търси. Автомобилът ВАЗ 21214 бил със специален режим на движение, заради което спрямо него важали правилата на чл. 159, ал. 1, т. 3 от ППЗДвП и чл. 92, т. 3 от ЗДвП. Затова липсвало противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Вина за катастрофата носел и водачът на специалния автомобил, защото не пропуснал движещият се със специален режим автомобил ВАЗ. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните процесният транспортен инцидент, мястото и времето на събитието. Според приетите от съда и неоспорени в тази им част комплексни експертизи причина за катастрофата е навлизането на автомобил ВАЗ в лентата за насрещно движение при наличие на насрещно движещо се моторно превозно средство. П. П. Г. е загинал от удара, причинил му невъзстановими смъртоносни поражения. С оглед скоростта на движение и механизма на удара с насрещния автомобил смъртоносните травми биха били налични и ако би бил използван предпазен колан. Не е спорна родствената връзка между починалия и ищците. Последните са негови родители. В тази насока са показанията на разпитаните в съдебното заседание на 16.09.2013 година свидетели и приложените документи за родствени връзки. От показанията на свидетелите Л.и Р. се установяват ищцовите твърдения за близост между родители и син, за скръбта на родителите и влошаване на здравословното състояние на ищцата след смъртта на сина й. Автомобил ВАЗ 21214 с регистрационен номер ВТ 3005 ВМ, собственост на ОД на МВР, гр. В.Т., е застрахован при ответното дружество за риска "Гражданска отговорност" за периода на календарната 2010 година. Платени са дължимите застрахователни премии - договор от 22.12.2009 годинаи приложената към него справка за застрахованите автомобили и платени премии. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и частична основателност на предявените искове. По безспорен начин по делото е установено твърдяното по исковата молба пътнотранспортно произшествие, смъртта на П. П. Г. и причинната връзка между нея и катастрофата. Вина за инцидента изцяло носи водача на автомобил ВАЗ 21214. Според цитираните експертизи, ударът между двата автомобила се дължи на навлизане в насрещната лента, тази на специалния автомобил. Смъртта на П.Г. е причинила мъка и страдание на родителите му, пряка и непосредствена по смисъла на чл. 51 от ЗЗД последица от вредите, които катастрофата е предизвикала. Изброените факти запълват фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД от една страна, а от друга - съчетани с доказаното по делото застрахователно правоотношение - и този на чл. 226 от Кодекса за застраховането: вследствие на виновно причинени вреди от водач на пътно превозно средство, попадащи в кръга на рисковете по застраховка "Гражданска отговорност" и на базата на валидно застрахователно правоотношение, ответникът дължи плащането на обезщетение за неимуществените вреди, търпени от ищците. В този смисъл исковете са доказани по основание. Доводите на ответника са неоснователни. Щом признава факта на транспортния инцидент, оспорването на ответника се състои правната ум стойност. Изясненият механизъм на катастрофата онагледява неоснователността на тезата, че противоправно поведение на водача на лекия автомобил ВАЗ липсва. Нормите на чл. 159 от ППЗДвП и чл. 92 от ЗДвП не дават права на лицето, шофиращо автомобил със специален режим на движение, да шофира безогледно и по начин да поставя в опасност останалите участници в движението. Още по-малко въпросните текстове елиминират правната стойност на причинените вреди. Рамката на привилегиите по цитираните два текста са живота и здравето на участниците в движението по пътищата - аргумент от резервата по чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Затова съдът третира поведението на водача на автомобила ВАЗ за противоправно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Виновно е, доколкото не равни на ограничението по цитирания вече чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Според цитираните експертизи това поведение е непосредствената причина за смъртта на Петър Г.. При установената скорост на движение, според експертите сочещи невъзможност както да се излезе от завоя, така и да се предотврати удара с насрещния автомобил, произволно и в разрез с доказателствата е виждането, че вина за катастрофата носи и водачът на специалния автомобил. Наследимият характер на обезщетението за неимуществени вреди сочи неоснователността на тезата смъртта на деликвента да води до отпадане отговорността на застрахователя. Наследниците на причинителя на транспортното произшествие биха отговаряли на общо основание, ако биха приели наследството на починалия водач. По същата причина смъртта на последния не елиминира договорната отговорност на застрахователя. В разрез с доказателствата по делото - цитирания договор от декември, 2009 година - е твърдението за липса на валидно застрахователно правоотношение. За да се породи отговорността на застрахователя да плати обезщетение за неимуществени вреди без всякакво значение е дали ищците имат или нямат качеството на застраховани лица. Самата застраховка "Гражданска отговорност" има за цел да репарира вредите на трети лица - чл. 257 от КЗ. По обща хипотеза тези лица не са страна по застрахователното правоотношение. Родството между ищците и починалия Петър Г. и доказаните по делото претърпени неимуществени вреди налагат да им се присъди обезщетение по справедливост, съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД. За такова справедливо обезщетение съдът приема да е сума от по 100 000 лв. за всеки ищец. Тя равни във възможната степен на обичайните за народоспихологията на българина отношения между родители и деца и особената помощ и закрила, която родителите естествено очакват от своите пълнолетни деца. За разликата до пълния претендиран размер исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Рамката на дължимото обезщетение, дори в хипотезите на чл. 52 от ЗЗД, е справедливостта, а тя не може да се извлича от субективното виждане на увредения. Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК сочат, че всяка от страните има право на разноски. По силата на чл. 38, ал. 2 от ЗА за ищците те възлизат на сумата от по 2 400 лв., а за ответника - при разходи от 800 лв. - на сумата от 250 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. Възражението за прекомерност на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, предвид обстоятелството, че горното вземане за разноски съдът определя в минимален размер по правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Осъжда Застрахователно дружество "Б. И."-, гр. С.,ЕИК: ********* адрес на управление Б.. "Д. Б." № ..., да заплати на Д. Б. Б., ЕГН: * от гр. В.Т., ул. "Ф. Т." №., ..., сумата от 100 000/сто хиляди лева/ лв., обезщетение за неимуществени вреди, преживени страдания от смъртта на сина й П. П. Г., загинал в пътнотранспортно произшествие на 06.04.2010 година около 9,30 часа на главен път 1 - 5 Русе - В. Т. при километър 95.500 в село Самоводене, реализирано между лек автомобил ВАЗ 21214 с регистрационен номер ВТ 3005 ВМ, собственост на ОД на МВР, гр. В.Т., управляван от К. М. К., и специален автомобил с регистрационен номер ВТ 86 97 ВА, на основание чл. 226 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 53 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 06.04.2010 година до окончателното му заплащане, както и сумата от 2 400/две хиляди и четиристотин лева/, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Отхвърля иска в останалата част - за разликата от присъдената сума от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 170 000 /сто и седемдесет хиляди/ лв. - като неоснователен в тази му част. Осъжда Застрахователно дружество "Б. И."-, гр. С.,ЕИК: ********* адрес на управление Б.. "Д. Б." № ..., да заплати на П. Г. Б., ЕГН: * от село Б., община С., улица "Ч." № ..., сумата от 100 000/сто хиляди лева/ лв., обезщетение за неимуществени вреди, преживени страдания от смъртта на сина му Петър Пейчев Г., загинал в пътнотранспортно произшествие на 06.04.2010 година около 9,30 часа на главен път 1 - 5 Русе - В. Т. при километър 95.500 в село Самоводене, реализирано между лек автомобил ВАЗ 21214 с регистрационен номер ВТ 3005 ВМ, собственост на ОД на МВР, гр. В.Т., управляван от . М.К., и специален автомобил с регистрационен номер ВТ 86 97 ВА, на основание чл. 226 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 53 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 06.04.2010 година до окончателното му заплащане, както и сумата от 2 400/две хиляди и четиристотин лева/, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Отхвърля иска в останалата част - за разликата от присъдената сума от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 170 000 /сто и седемдесет хиляди/ лв. - като неоснователен в тази му част. Осъжда Д. Б. Б., ЕГН: * от гр. В.Т., ул. "Ф. Т." № ... да заплати на Застрахователно дружество "Б. И."-, гр. С.,ЕИК: ********* адрес на управление Б.. "Д. №...сумата от 125 /сто двадесет и пет лева/ лв., разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Осъжда П. Г. Б., ЕГН: * от село Б., община С., улица "Ч." №... да заплати на Застрахователно дружество "Б. И."-, гр. С.,ЕИК: ********* адрес на управление Б.. "Д." № ... сумата от 125 /сто двадесет и пет лева/ лв., разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в четиринадесетдневен до страните срок от съобщението, че е изготвено и обявено. Съдия: |