Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
гр. В., 17.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в публично заседание,
проведено на деветнадесети септември
през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря С.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4017
по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
В
исковата молба ищецът Н.Т.П. твърди, че с ответницата Д.Н.П. са сключили граждански
брак на 18.06.1978 год., от който имат
родени две деца, пълнолетни понастоящем. Излага, че в началото
на съвместния живот на страните
отношенията им се развивали нормално,
но с течение на времето между
тях се породили
противоречия, които се задълбочили, довело до отчуждение
един от друг.
Твърди, че от 2007 год.
живеят във
фактическа раздяла макар и в един дом, като имат
негласно споразумение за неговото разпределение
и ползване. Излага, че съпругата през последните 9-10 год. през
повечето време пребивава в чужбина, а през времето, през
което е в България, всеки обитава поотделно
собствена стая. Поради пълното отчуждение на съпрузите, счита
че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли за
прекратяването му, без съдът да
се произнася по въпроса за вината.
Наред
с горния брачен иск, предявява и небрачен такъв за разпределение ползването на семейното
жилище, придобито от съпрузите в режим на съпружеска
имуществено общност, находящо се в гр. В., ул. „***”, № 7, представляващо жилищна сграда /къща/, състояща се от
две стаи, кухня, лятна кухня,
баня и тоалет, построена върху държавно място, цялото с площ от
420 кв.м., като на ищеца се
предостави за ползване една стаи
и кухня, на ответницата – една стая и лятна кухня
/по нотариален акт/, която след преустройство
към момента представлява голям хол с кухненски бокс, при общо
ползване на баня и тоалет. Изразява желание след развода
съпругата да носи предбрачното си фамилно име.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна Д.Н.П., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище
за основателност на предявения иск за прекратяване на брака. Оспорват се
фактическите твърдения, изложени от ищеца, за причините за настъпилото
разстройство на брачната връзка. Поддържа се, че изложените в исковата молба
твърдения са неверни, като се излага, че причината за разрушаване на
съпружеските отношения стои в поведението на ищеца, но също счита, че бракът
им, въпреки положените от нея усилия за запазването му, съществува само
формално и иска неговото прекратяване, без съдът да се произнася по въпроса за
вината. По отношение искането за разпределение ползването на семейното жилище,
оспорва между страните да е налице негласно споразумение. Счита, че
разпределението на жилището е невъзможно, тъй като преустроената в голям хол и
кухненски бокс лятна кухня се ползва от сина на страните и неговата приятелка.
В случай, че съдът приеме, че е възможно разпределение на жилището моли да й
бъде предоставено ползването на една стая и кухня от жилищната сграда, а на
ищеца – една стая и лятна кухня, при общо ползване на баня и тоалет,
обосновавайки това си искане със здравословното си състояние с оглед
претърпените от нея две операции и проблеми в опорно-двигателния апарат.
По повод
депозирания отговор на исковата молба ищецът Н.Т.П. в писмено становище от 28.07.2016
год. оспорва наведените в
отговора на исковата молба твърдения относно момента, от който отношенията
между съпрузите са влошени, като твърди да не поддържат никакви контакти
помежду си от 2007 год., като разговарят чрез децата им. Оспорва твърденията,
че съпругата е била принудена да замине на село, като от своя страна твърди тя
никога да не е прекарвала повече от 1-2 дни там. Оспорва се, че и съпругата е
положила усилия за запазване на брака, като твърди същата да е заминала да
работи в чужбина въпреки претърпяната от ищеца онкологична операция. Твърди, че
в периода, през който съпругата е в България, същата прекарва не повече от 1-2
дни в семейното жилище, поради което и счита, че не е налице пречка за
разпределение на същото така, както го е поискал с исковата молба. Твърди и че
синът на страните живее при приятелката си и не обитава преустроената лятна
къща. Представя писмени доказателства.
В съдебно
заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа молбата за
развод и искането си за разпределение ползването на семейното жилище.
В съдебно
заседание ответницата лично и чрез процесуалния си представител поддържа
изразеното в отговора на исковата молба становище.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните
са встъпили в граждански брак на 18.06.1978 год. с акт № 358 А на длъжностно
лице по гражданското състояние при Община В.. Посочено в удостоверението е, че
след сключване на брака съпругата ще носи фамилното име на съпруга – П..
Видно
от приложените на л. 49 и 50 от делото удостоверение за раждане и свидетелство
за свето кръщене, че страните от брака си имат две родени и пълнолетни понастоящем
деца – Татяна, родена на *** год. и Тодор, роден на *** год.
С
договор за замяна на недвижим имот с лек автомобил, оформен в нотариален акт №
34, том ХІV, дело № 4794/1985 год. Н.П. и Д.П. са придобили собствеността върху
жилищна сграда, находяща се в гр. В., ул. „***”, № 7, състояща се от две стаи,
кухня, лятна кухня и тоалет, застроена в държавно дворно място /л. 8-9/.
Видно
от приложената на л. 23 от делото епикриза, че през м. 09.2008 год. на Д.П. е
извършена тотална хистеректомия /отстраняване/ на матката по повод абсцес на
същата, като през м. 05.2010 год. й е проведено по спешност оперативно лечение
по повод възпаление на тънкото черво. От приложената на л. 26 от делото
епикриза от 06.01.2011 год. се установява, че Д.П. страна и от синдром на Рейно,
като оплаквания от изстиване и побеляване на пръстите при студови въздействия,
съпроводени с оточност и изтръпване, започват от 2004 год.
Видно
от приложената на л. 39 от делото епикриза, че на 21.01.2012 год. на Н.П. е
назначено оперативно лечение с оперативна диагноза „затворена биопсия на
простата”, като нови оперативни интервенции по повод доказания карценом на простатата
са извършвани през м. октомври 2012 год., когато е извършена радикална
простатектомия, като по повод горното заболяване в периода 22.11.2012 год. до
10.01.2013 год. е бил хоспитализиран в СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов Марков”.
Представени по делото са и онкологичното досие на Н.П., както и контролна карта
за диспансеризиране.
Прието
по делото е заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, от което
се установява, че в имота с административен адрес гр. В., ул. „***”, № 7, са
изградени две сгради: до западната граница – жилищна сграда със застроена площ
от 50.75 кв..м., състояща се от коридор, дневна с кухненски бокс и две стаи и
до южната граница – лятна кухня, със застроена площ от 25.05 кв.м. санитарен
възел и склад, като лятната кухня се състои от коридор и дневна с кухненски
бокс; от дневната се влиза в санитарен възел – баня-тоалет, който има вход и от
към двора. Вещото лице е посочило, че не е налице възможност за обособяване на
самостоятелни реални части от жилището, тъй като санитарният възел е един – в
двора. Предложени са два варианта на разпределение. Според първия вариант в
един дял ползването на жилищната сграда състояща се от коридор, дневна с
кухненски бокс и две стаи, а в другия – лятната кухня, при общо ползване на
санитарния възел. Според втория вариант е предвидено общо ползване на жилищната
сграда, състояща се от коридор, дневна с кухненски бокс и две стаи, като от
коридора единият дял ще ползва дневната с кухненския бокс, а другият – двете
стаи, при общо ползване на санитарния възел в двора.
Ангажирани
от страните са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й. Т. И. – воден
от ищеца и свидетелката М. А. Г. – водена от ответницата, чиито показания съдът
цени в частта, в която се съдържат данни относно наведените от всяка от
страните факти, довели до разкъсване на брачната връзка. Така от показанията на
свидетеля И. се установява, че през последните 10 години в отношенията между
съпрузите възникнало неразбирателство, „не вървели нещата”. И двамата
продължават да живеят в къщата, като Д. работи в чужбина. Когато се върне в
страната е за по два месеца. Свидетелката Г. излага, че страните не общуват по
между си, като първите й впечатления от разрива в отношенията им датира от 2010
год. Тогава свидетелката е била в дома на страните, за да помага на Д. след
проведената оперативна интервенция, като ищецът по никакъв начин не се
интересувал от състоянието на съпругата си. Свидетелката излага, че Д. от 2008
год. работи в чужбина, като във времето в което е в страната работи в спешна
помощ. И двамата свидетели излагат, че не са присъствали и не знаят между
съпрузите да е имало скандали, дрязги. От показанията и на двамата свидетели се
установява, че в къщата на страните живее и синът им, който според свидетелката
Г. обитава преустроената в жилище лятна кухня.
По
делото са изслушани и страните, като ищецът Н.П., заявява, че съпругата му не е
в страната през половината година, като излага, че никога не я е възпрепятствал
да ползва жилището.
Горната фактическа установеност, отнесена към приложимите
правни норми, налага следните правни изводи:
Коментираните по-горе гласни доказателства са достатъчни
съдът да приеме, че е прекъсната физическата и духовна близост между съпрузите
и че същите трайно не изпълняват задълженията си, вменени им с разпоредбите на
чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК. Видно, бракът на страните е изпразнен от дължимото
съдържание, поради липсата на взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за
семейството. Същият не изпълнява своята социална функция и запазването му би
било вредно за съпрузите, между които повече от шест години не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност. Поради горното съдът приема, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Относно семейното жилище:
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 СК, при допускане
на развод, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца,
съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
В настоящия случай съдът е надлежно сезиран с искане за
разпределение ползването на семейното жилище и с оглед характера на производството
– спорна съдебна администрация, съдът е длъжен да разреши възникналия между
страните спор като постанови мерки относно ползването на семейното жилище.
Според разясненията дадени в постановените по реда на чл.
290 ГПК решение № 554/15.07.2010 год. на ВКС по гр.д. № 1774/2009 год., ІV
г.о., решение № 64/08.03.2013 год. на ВКС по гр.д. № 396/2012 год., ІV г.о. и
др., за да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище,
съдът установява кой е негов собственик и от кои помещения се състои то. На
следващо място съдът преценява възможността за обособяване на самостоятелни
реални части от семейното жилище /без общо ползване на помещения/. Ако това е
възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви
са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими. Когато в семейното
жилище може да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от
единия съпруг и от другия съпруг, а други помещения трябва да останат за общо
ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между
съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои
помещения от кой съпруг се ползват самостоятелно и кои помещения остават за
общо ползване. Ако се установи, че жилището не може да се разпредели за
ползване между бившите съпрузи, съдът извършва преценка на кого да предостави
същото, като взема предвид жилищната нужда на съпруга, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства.
Съгласно § 1 СК, семейното жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца.
Според разясненията дадени в т. І от ППВС № 12/1971 год.,
семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения,
предназначени за задоволяване битовите нужди на съпрузите, децата на
семейството, като законът има предвид жилището, ползвано до прекратяване на
брака, а при фактическа раздяла – деня на раздялата. Както е прието в
цитираните по-горе решения не са част от семейното жилище помещенията, които
се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите.
В настоящия случай, по делото не е спорно и се установи
от събраните гласни доказателства че страните живият в посочения в исковата
молба недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „***”, № 7. Не е спорно и че
жилището е придобито в режим на съпружеска имуществена общност.
Установи се на следващо място от заключението на вещото
лице, че в горния недвижим имот са налични изградени две сгради – жилищна
такава с площ от 50.75 кв..м.,
състояща се от коридор, дневна с кухненски бокс и две стаи и преустроената в
жилище лятна кухня с площ от 25.05 кв.м., състояща се от коридор и дневна с
кухненски бокс, като в дворното място е наличен един санитарен възел, обслужващ
двете сгради. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че в
преустроената лятна кухня се обитава от пълнолетния син на страните, поради
което и съобразно разясненията дадени в цитираната задължителна за съда
практика на ВКС, същите не представляват част от семейното жилище. При това
положение и следва да се приеме, че семейното жилище на страните е жилищната
сграда с площ от 50.75 кв..м., състояща се от коридор, дневна с кухненски бокс
и две стаи. От същата не могат да бъдат обособени самостоятелни реални дялове
без общо ползване на помещения. Същевременно обаче от тази жилищна сграда могат
да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от всеки един от
съпрузите – двете стаи с площ от 11.27 кв.м. и 12.23 кв.м. и такива за общо
ползване – дневната с кухненски бокс с площ от 12.00 кв.м. и санитарният възел
с вход от към двора.
Не се установява по делото отношенията между съпрузите да
са нетърпими - липсват данни за тежки конфликти, физическо или вербално насилие
помежду им към настоящия момент или в миналото. Касае се за хора в напреднала
възраст, със здравословни проблеми, които и понастоящем съжителстват в
семейното жилище макар и не като съпрузи, които могат да проявят търпимост един
към друг и имат съответни морални задръжки в поведението си.
С оглед горното, съдът намира, че в настоящия случай
най-подходящо разрешение е ползването на семейното жилище да бъде разпределено
между двамата съпрузи. С оглед обстоятелството, че съпругата полага труд в
рамките на половин година в чужбина /така изрично съпругът в съдебно заседание/
и ще обитава жилището през останалата част от годината, съдът намира за
най-подходящо на нея да бъде разпределено помещението с площ от 11.27 кв.м.,
разположено в ляво от входна врата на сградата, съобразно приложената към заключението
схема, а на съпруга да се разпредели помещението с площ от 12.23 кв.м.,
разположено срещу входната врата на сградата. За съвместно ползване следва да
бъдат предоставени дневната с кухненския бокс, коридора и сервизното помещение
към лятната кухня, с вход от към двора.
Относно фамилното име:
Съгласно нормата на чл. 53 СК, след развода съпругът може
да възстанови фамилното си име преди брака. Според разясненията дадени с
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 245/17.05.2012 год. по гр.д. №
1058/2011 год., на ВКС, ІV г.о., посочената норма следва да се тълкува в
смисъл, че ако съпругът приел името на другия съпруг при сключване на брака, не
заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилното име, той запазва
брачното си такова. В настоящия случай по безспорен начин се установи, че
съпругата е тази, която при сключване на брака е приела фамилното име на
съпруга си. Ответницата обаче не е заявила претенция по чл. 53 СК. Ирелевантно
в случая е желанието на съпруга, обективирано в исковата молба след развода
съпругата да носи предбрачното си фамилно име, след като П. не е упражнила
предоставената й от закона възможност да иска възстановяване на предбрачното
фамилно име. Нормата на чл. 53 СК не поставя въпроса за фамилното име в зависимост
от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключване на брака. Ето
защо, съдът намира, че след прекратяване на брака жената следва да продължи да
носи брачното си фамилно име П..
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се определят от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50 лева, която следва да се внесе поравно от страните.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между Н.Т.П., ЕГН ********** и Д.Н.П., ЕГН **********, сключен на 18.06.1978
год. с акт № 358 А пред длъжностно лице по гражданско състояние при Община В.,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл.
49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода
жената да носи брачното си фамилно име П..
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на
семейното жилище, представляващо жилищна сграда с идентификатор
10135.3516.175.3, изградена в държавно дворно място с административен адрес гр.
В., ул. „***”, № *, по следния начин: на
Н.Т.П., ЕГН **********, предоставя да ползва помещението с площ от 12.23
кв.м., находящо се срещу входната врата на жилищната сграда и обозначено под №
1 на приподписаната от съда схема към заключението на
вещото лице, приложена на л. 63 от делото и съставляваща неразделна част от
настоящото решение, на Д.Н.П., ЕГН **********,
предоставя да ползва помещението с площ от 11.23 кв.м., находящо в ляво от
входната врата на жилищната сграда и обозначено под № 2 на приподписаната от
съда схема към заключението на вещото лице, приложена на л. 63 от делото и за съвместно ползване от двамата съпрузи
– помещението, представляващо дневна с кухненски бокс с площ от 12.00 кв.м.,
наховдящо се в дясно от входната врата на жилищната сграда, коридора и
сервизното помещение към лятната кухня с вход от към двора, на основание чл.
56, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА Н.Т.П., ЕГН **********,***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., държавна
такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., държавна
такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: