Р Е Ш Е Н И Е № 193
гр. П., 29.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори януари, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Ил. Димитрова гр.
д. N 588 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „СОЛС.-К.Г.Д." ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица", ж. к. "Стрелбище", ул. "Майор Първан Тошев"
№26, ет.1, ап.1, действащочрез управителя Г. И. Д., ЕГН: ********** е предявил
иск против ответника „ПАМ СОЛАР" ЕООД,/преобразувано след завеждане на
иска в ООД със същото наименование, а в последствие – с наименование променено
на „М.“ ООД/ с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
Бояна, ул. „Беловодски път № 15, представлявано от П.А.М., иск по чл. 108 от ЗС.
Исковата молба е подадена на 15.08.2016 г., като е
подписана от адвокат В.Д., без да е представено тогава пълномощно. По повод
дадените от съда указания, с молба от 06.01.2018 е представено изрично
пълномощно за предявяване на искове за защита правото на собственост и
владението върху недвижимите, според неговото твърдение имоти, описани в
исковата молба, а именно:
ФОТОВОЛТАИЧНА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА - СОЛАРЕН ПАРК, с
капацитет 5000 kVA (5MW), с разрешение за ползване
съгласно удостоверение за ползване /акт обр. 16/ ДК 07-5/14.06.2011 г. на ДНСК,
заедно с поземления имот, в които същата е изградена, находящ се в землището на
с. С., област П.: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № , с обща площ от 107, 033 дка/ , с НТП -
Производство на електроенергия, при граници и съседи, имо: № - производство на
електроенергия на „СолС. - К.Г.Д" ООД, имот № - производство на електроенергия на СолС.
Г.К.К ЕООД, които имот е образуван от имот № , както и 1/2 идеална част от ПОЗМЛЕН ИМОТ№
, в землището на с. С.,
Община П., с площ от 4 152
дка /четири декара сто петдесет и два квадратни метра/, с НТП - производство на
електроенергия, при граници и съседи: имот № - полски път на Община П., имот № 00027 -
полски път на община П., имот -полски
път на Община П., имот № - полски път на
община П., имот № - производство на
електроенергия на "СолС. К.Г.Д" ООД, имот № - производство на електроенергия на СолС. К.Г.Д
ООД, като имотът е образуван от имот № .
Твърденията
в исковата молба са следните:
Ищцовото дружество „СОЛС. К.Г.Д" ООД било собственик на описаното имущество, а фактическа власт
върху него упражнявал ответникът „ПАМ СОЛАР" ООД, /предишно наименование „ЗММ
СОЛАР“ и предишна правно-организационна форма - ЕООД/, действащо чрез управителя П.А.М..
Фактическата власт върху земята и находащата се
върху негя ФЕЦ се държала без да е налице каквото и да било правно основание за
това юридическо лице, което не е техен собственик, поради което за ищеца бил
налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за собственост с правно
основание чл. 108 от Закона за
собствеността,
Твърди се, че
правото на собственост върху имотите възникнало след осъществяване на следните
факти:
Физическите лица Г.
Д. и К. К. закупили земеделска земя с площ от 218 дка.Това станало през 2005
г., според допълнително изложените обстоятелства в молба от 11.11.2016 г.,
депозирани за отстраняване на указани от съда нередовности. Имотът бил в м. „А.
б.“ в землището на с.С., с начин на трайно ползване „нива“ и № . В последствие
– на 13.02.2009 г. имотът бил придобит от ищцовото дружество с нотариален акт
за покупко-продажба. Тези обстоятелства също са посочени в молбата за
отстраняване на нередовостите, към която едва са приложени и двата нотариална
акта са твърдяните сделки.
Твърди се още, че
дружеството „СОЛС. К.ГлД" ООД било учредено през 2009 г. от съдружниците
К. и Д. с паритетно участие. Доколкото двамата съдружниците и управители имали
опит и познания в изграждането на съоръжения за производство на енергия от
възобновяеми източници, „СОЛС. К.Г.Д" ООД било учредено с предмет на
дейност: „производство на енергия от възобновяеми източници“, като съдружниците
предвиждали да изградят върху закупената земеделска земя фотоволтаична
електроцентрала.
За периода от
създаването на дружеството до септември 2010 година съдружниците предприели
действия по преотреждане на земята от земеделска в такава за производство на
енергия от възобновяеми източници, изготвен бил проект за ФЕЦ, подготвено
сключване на предварителен договор за изкупуване на ел. енергия с електроразпределителното
дружество, подготвени били техническите параметри за бъдещото строителство.
По молба на П.А.М., същият бил приет за съдружник в
„СОЛС. К.Г.Д" ООД с 50 % дружествено участие. Участието на П. М. в
дружеството било с цел същият да осигури финансиране за изграждането на
фотоволтаичната електроцентрала, находящи се в с. С., община П..
След като се запознал с изградената под ръководството
на Г. Д. ФЕЦ, с. Л., П.М. бил впечатлен от изработения проект от техническа
гледна точка, както и от възможността за бърза възвращаемост на вложените в
строителството на ФЕЦ средства и пожелал да бъде включен в изграждането на ФЕЦ,
с. С.. Участието му било свързано с предоставяне на паричен заем на дружеството
„СОЛС. КТД" ООД.
В края на 2010 г.
и първата четвърт на 2011 г. „СОЛС. К.Г.Д" ООД изградило електроцентрала -
ФЕЦ - СОЛАРЕН ПАРК, с капацитет 5000 kVA (5MW), находящ се в землището на с. С., се в с.
С., Община П., местност А. Б., в землището на с. С.и и изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ , с обща площ от 107, 033 дка..Едновременно с това е и изградена и втора
електроцентрала в с . С., 5MW, собственост на СолС.
Г.К.К ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала било ищцовото дружество „СОЛС.
К.Г.Д" ООД.
На 16.11.2010 г.
бил подписан договор за заем между „СолС. К.Г.Д" ООД, представлявано от
управителите Г. Д. и К. К. от една страна и „РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ ИНК",
представлявано от П.М. от друга страна за сумата от 10 000 000 /десет милиона/
евро, със срок за връщане на заема от 8 години и с цел на заема - изграждането
на ФЕЦ с. С., „СОЛС. 1". На същия ден бил подписан и анекс към договора,
по силата на който заемните средства, договорени с договора за заем, няма да
постъпват директно по банковата сметка на заемополучателя „СОЛС. К.Г.Д"
ООД, а ще бъде изплащана на части от „РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ ИНК" по банковите
сметки на съответните изпълнители на проекта на база на извършените доставки и
СМР, по искане на „СОЛС. К.Г.Д" ООД.
На 15.12.2010 г.
бил сключен и договор за залог на търговско предприятие, вписан в Търговския регистър, а считано от 15.12.2010
г. П.М. бил вписан като съдружник и управител на „СолС. К.Г.Д" ООД.
Изграждането на
ФЕЦ „СолС. 1" от „СОЛС. К.Г.Д" ООД и на ФЕЦ „СОЛС. 2" от „СолС.
Г.К.К" ЕООД започнало в началото на
месец декември 2010 година, с главен изпълнител на обекта - германското
дружество „ИМИТЕХ ГЕРМАНИЯ". Строително монтажните работи приключили в
края на месец март 2011 година, като на 26.03.2011 година бил сключен договор
за присъединяване към преносната мрежа между „СОЛС. К.Г.Д" ООД и „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД.
На 08.04.2011 г.
в Търговския регистър на Агенция по вписванията била вписана промяна в
обстоятелствата по партидата на „СОЛС. Г.К.К" ООД, съгласно която дружеството
се управлява и представлява от трима управители само заедно - Г. Д., К. К. и П.М..
На 15.04.2011
година изграждането на обекта окончателно приключило, като за целта съгласно изискванията
на ЗУТ - чл. 176 - бил приет и подписан приемо-предавателен протокол обр. 15 за
предаване на обекта от изпълнителите на възложителя „СОЛС. К.Г.Д" ООД. Този
документ ебил важен изключително много, тъй като съгласно действащото към този
момент законодателство, именно това е моментът, които определял нормативно
определената цена за изкупуване на произведената от ФЕЦ с. С. енергия по
преференциалната цена от 699,11 лв/mWh за срока на
договора - 20 години. Това на практика гарантирало и осигурявало на дружеството
„СОЛС. К.Г.Д" ООД за следващите 20 години да получи гарантираната цена за
произведена от него енергия на обща стойност над 40 000 000 /четиридесет
милиона/ евро.
В исковата молба
се твърди, че след като П.М. получава от „СОЛС. К.Г.Д" ООД копие от
протокол обр. 15 по смисъла на чл. 176 от ЗУТ, който документ гарантира
изкупната цена от 699,11 лв/mWh за срока на догвора - 20 години , действащ в
качеството си на кредитор, чрез „Радиант технолоджи инк", същият незабавно,
макар да има осем години до настъпване на падежа на задължението за връщане на
предоставения заем, пристъпва формално към предсрочно изпълнение по Закона за
особените залози. Без да уведоми по надлежния ред длъжника „СОЛС. К.Г.Д"
ООД ,П.М., действащ чрез притежаваната от него офшорна компания „Радиант
технолоджи инк", вписва в Търговския регистър пристъпване към изпълнение
по отношение на търговското предприятие на залогодателя, назначава съпругата си
И.М. за управител на търговско предприятие по смисъла на чл. 46 от Закона за
особените залози, а за депозитар посочва счетоводителя Г.В.П., които е част от
екипа на счетоводния офис, който обслужващ счетоводната дейност на по-голямата
част от търговските дружества, притежавани и управлявани от П.М..
На 12.08.2011 г.
била извършена продажба от заложния кредитор на търговското предприятие на „СолС.
К.Г.Д" ООД с купувача „СОЛАР БЪЛГАРИЯ 1" ООД - дружество регистрирано
няколко дни по-рано, с капитал 100 лева и едноличен собственик на капитала -
офшорно дружество с неясен капитал и средства, а за управител на дружеството е
назначен М.А., който е бил управител и на други дружества регистрирани на
адреса и свързани с П.М. *** ООД, регистрирано на адреса на ответното дружество
- ул. Беловодски път № 15 17, гр. София/. На 10.05.2012 г. П.М. придобил отново
предприятието на „СОЛС. К.Г.Д" ООД, чрез ново прехвърляне на търговско
предприятие по смисъла на чл. 15 от ТЗ, този път от „СОЛАР БЪЛГАРИЯ 1"
ЕООД на „ЗММ СОЛАР" ЕООД, последното с едноличен собственик на капитала и
управител П.А.М..
Ищецът твърди, че
и по двете прехвърления не са извършени реални плащания - нито при
прехвърлянето на търговското предприятие на СолС. К.Г.Д ООД с купувач „СОЛАР
БЪЛГАРИЯ" 1 ЕООД, нито по късно - при прехвърлянето на предприятието от
„СОЛАР БЪЛГАРИЯ 1" ЕООД на „ЗММ СОЛАР" ЕООД. И в двете прехвърлителни
сделки участвал П.А.М. - в различни
негови качества, и всички дружества - и „СолС. Г.К.К" ЕООД, и „РАДИАНТ
ТЕХНОЛОДЖИ ИНК" и „ЗММ СОЛАР" ЕООД се управлявали и представлявали от
един и същи човек - отново П.А.М.. Дори „Солар България 1" ЕООД се
контролирало от същия човек, чрез контролиран от него едноличен собственик на
капитала - Офшорна компания и управител - подставено лице. /Последното било
видно от приетите през последните години годишни финансови отчети на Солар
България 1 ЕООД, които били подписани или от П.М. или от И.М./.
ФЕЦ „СОЛС.
1" била въведена в експлоатация съгласно удостоверение на РДНСК „Южен
Район" на 14.06.2011 година.
Ищецът счита, че развитието на описаната по-горе ситуация
е била предварително предвидена от П.М.,с
първоначалната идея да се придобие лично или чрез подставени лица
предприятието на „СОЛС. К.Г.Д" ООД и да бъдат отстранени от управлението
му като съдружници и управители К. и Д.
- тоест чрез използването на правни средства да бъде отнето предприятието на
„СОЛС. К.Г.Д" ООД.
Твърди, че
„РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ ИНК" е в пълно неизпълнение на клаузите на договора за
заем и договора за залог. Съгласно чл. 9 от Договора за залог, в случай че
залогополучателят „РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ ИНК" забави с повече от 10 дни
искане от страна на заемополучателя/залогодател „СОЛС. К.Г.Д" ООД, не може
да иска предсрочно връщане на полученото, включително не може да се ползва от
правото да пристъпи към изпълнение към търговското предприятие на залогодателя
преди изтичане на 8 годишния срок на договора. В нарушение на чл. 9 от договора
за заем обаче „РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ ИНК." действащо чрез управителя /които е
и съдружник и управител на „СОЛС. К.Г.Д" ООД/ П.М. и пълномощника му -адв.
А. А., не било превеждало в срок
дължимите по договора за заем суми и съгласно договореното в Анекса към същия
договор и въпреки че „СОЛС. К.Г.Д" ООД е депозирало писмени искания до
„РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ ИНК." и П.М. за плащане на фактури за задължения на
„СОЛС. К.Г.Д" ООД към IMITEC GmBH, тези плащания били забавени повече от 10 дни, а видно от водената между
страните писмена кореспонденция, като резултат от тази забава IMITEC GmBH спряло работата
по обекта.
Ищецът отбелязва
още, че по изрично настояване на П.М., всички плащания са извършвани директно
от „РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ ИНК", по заявка на „СОЛС. К.Г.Д" ООД. „СОЛС.
К.Г.Д" ООД подава заявка за дължимите плащания във връзка с изграждането
на ФЕЦ, а „РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖНИ ИНК" в изпълнение на договорките между
страните заплаща директно на съконтрахентите на „СОЛС. К.Г.Д" ООД. Именно
поради забава на плащанията от страна на „РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ ИНК." към
„СОЛС. К.Г.Д" ООД с повече от 10 дни, последното дружество било изпаднало
в забава за плащане на доставчиците си, за което същите са потърсили правата си
по съдебен път и са налагани обезпечителни мерки по реда на обезпеченията на
бъдещ иск, както и са заведени съдебни спорове пред СГС - т.д. 2306/2011г. на
Софийски градски съд, т.д. №60/2011 год. на Пазарджишки окръжен съд.
Отделно от горното,
ищецът счита, че съгласно чл. 12 от Договор за залог, „РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ
ИНК" не може да пристъпва към изпълнение спрямо търговското предприятие на
залогодателя, независимо на какво основание, преди да е изграден и въведен в
експлоатация соларния парк, за изграждането, на който са предоставени
средствата. В нарушение на цитираната разпоредба на договора за залог,
залогополучателят е поискал предсрочно изпълнение и връщане на заема и след
това е пристъпил към изпълнение с изявление от 19.04.2011 г., връчено на
21.04.2011 г. - Великден, а удостоверението за ползване на ФЕЦ с. С. е от
средата на юни 2011 г. Т. е. кредиторът не е имал предоставена от закона и
договора правна възможност да пристъпва към изпълнение и да извършва
последващите разпоредителни действия със соларния парк, а извършените от
кредитора разпоредителни действия с недвижимите имоти при противоречие и/или
заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави са нищожни и не могат да
обвържат с правните си последици собственика на вещите - в процесния случай
„СОЛС. К.Г.Д" ООД.
Твърди се, че с
решение на СГС, постановено по т.д. 2914/2011 г. съдът постановил със сила на пресъдено нещо, че
кредиторът „Радиант технолоджи инк“ не е имал право да пристъпи към предсрочно
изпълнение към продажбата на търговското предприятие на СОЛС. К.Г.Д ООД, тъй
като не са били налице предвидените материално-правни предпоставки за това.
Тоест съдът приема, че липсва основание за изпълнение по договора за залог, а
от това следва и правният извод, че самата продажба на търговско предприятие е
нищожна, като извършена без основание.
Отделно от това,
с решение на СГС, постановено по т.д. 203/2013 г. съдът приема, че при
изпълнение на задълженията си по продажба на търговското предприятие,
кредиторът, представляван от П.М., представител и на ответното дружество, е бил
недобросъвестен.
На следващо място ищецът счита за недействителни по
отношение на него, в качеството на собственик на заложеното предприятие извършените
от ответника „Радиант технолоджи инк“ разпоредителни действия със същото по
реда на Закона за особените залози, включително и с процесиите имоти и поради
следното:
„Радиант
технолоджи ник“, действащо чрез действителния си собственик и директор П.А.М.,
е пристъпил към изпълнение спрямо предмета на залога по смисъла на ЗОЗ, без да
са изпълнени изискванията на закона и без да са налице правни основания за
това. На 12.08.2011 г. същият е взел решение да продаде предприятието, предмет
на залога, в едно с процесиите недвижими имоти, с купувач „СОЛАР БЪЛГАРИЯ
1" ЕООД, макар да не е имал основание. Този договор обаче е нищожен и не
може да обвърже с правните си последици собственика на процеснитет имоти „СОЛС.
К.Г.Д" ООД, тъй като:
1/ противоречи на
закона /Закона за особените залози/ евентуално -заобикаля закона /тъй като П.
М. продава търговското предприятие на дружеството СОЛС. К.Г.Д ООД, на което е
управител без съгласие на дружеството, като използва формално качеството си на
кредитор и напрактика придобива предмета на залога - което 3аконът за особените
залози не му позволявал
2/ липсва
основание - кредиторът е бил недобросъвестен и не е имал право да пристъпи към
изпълнение и да извърши продажба на търговското предприятие, използвал е
института на особения залог, без за него да е възникнало правото, което законът
му позволява, съответно - договорът за продажба на търговско предприятие е без
основание.
3/ противоречи на
добрите нрави - кредиторът не се интересува от удовлетворяване на вземането си,
а желае да придобие за себе си предмета на залога, едновременно с това целта му
е да лиши от активи СОЛС. К.Г.Д ООД, за да ги придобие един от съдружниците и
управител на същото дружество, но този път „облечен" в друго формално
лице;
4 / кредиторът
„Радиант технолоджи инк" и неговият действителен собственик П.М. е
свързано с купувача лице, както и е свързано с ответника „ПАМ СОЛАР" ЕООД;
5/ кредиторът
„Радиант технолоджи инк" и неговия действителен собственик П.М., е
свързано лице с търговеца „СОЛС. К.Г.Д" ООД, чието предприятие се продава
- той е съдружник с 50% дялово участие в дружеството и управител на същото;
6/ Не е извършено действително плащане на продажната
цена по сделката за продажба на търговско предприятие, а е извършена банкова
симулация на плащания чрез поредица от банкови операции, с които всъщност
Радиант технолоджи сам е платил продажната цена на депозитаря и след това /чрез
депозитаря/ я плаща сам на себе си,
7/продажната цена е значително занижена
и е значително под пазарната цена;
8/ П.М. е бил представител и на кредитора Радиант
технолоджи инк и управител на длъжника „СОЛС. К.Г.Д" ООД и е извършил
търговската сделка във вреда на представлявания. С повторен договор с нот. заверка на
подписите, П.М. на 10.05.2012 г. придобива процесиите недвижими имоти чрез
управляваното от него дружество, на което е и 100% собственик на капитала -
„ЗММ СОЛАР" ЕООД, със сегашно наименование ПАМ СОЛАР ЕООД отново без да е
заплатена продажна цена.
Ищецът твърди, че следва да
се има предвид, че съгласно правилата, въведени от Закона за особените залози,
всички разпоредителни сделки, които са осъществени с търговското предприятие по
реда на същия закон се ползват със стабилитет спрямо третите добросъвестни
лица. Това условие законът е предвидил за да защити правата на третите
добросъвестни лица. В случая обаче нито купувачът „СОЛАР БЪЛГАРИЯ 1" ЕООД,
нито кредиторът Радиант технолоджи инк, нито техния действителен собственик - П.А.М.
са трето лице, още по -малко - добросъвестно. Ето защо, предвидения от ЗОЗ
стабилитет на сделките не може да се противопостави в случая на ищеца „СОЛС.
К.Г.Д" ООД, тъй като сделките не се извършени от и в полза на трети
добросъвестни лица.
Всичко изложено според ищеца обосновавало извод, че
към настоящия момент ответникът „ПАМ СОЛАР" ООД упражнявало фактическа
власт върху собствените на „СОЛС. К.Г.Д" ООД недвижими имоти, без да е
налице правно основание за това.
ПЕТИТУМЪТ
исковата молба първоначално е следния: Да се приеме за установено,
че ищецът „СОЛС. К.Г.Д" ООД е собственик на посочените по-долу недвижмими
имоти и да се осъди „ПАМ СОЛАР" ЕООД да предаде на „СОЛС. КГ.Д" ООД,
предаде владението на следните недвижими имоти, а именно: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ,
с обща площ от 107, 033 дка/ сто и седем декара и тридесет и три квадратни
метра/, с НТП - Производство на електроенергия, при граници и съседи, имо: № - производство на електроенергия на „СолС. -
К.Г.Д" ООД, имот № - производство
на електроенергия на СолС. Г.К.К ЕООД, които имот е образуван от имот № , заедно с изградената в имота електроцентрала
- ФОТОВОЛТАИЧНА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА - СОЛАРЕН ПАРК, с капацитет 5000 kVA (5MW), с разрешение за ползване съгласно удостоверение за
ползване /акт обр. 16/ ДК 07-5/14.06.2011 г. на ДНСК., както и 1/2 идеална част от ПОЗМЛЕН ИМОТ№
, в землището на с. С., община П., с площ от 4 152 дка /четири декара сто
петдесет и два квадратни метра/, с НТП - производство на електроенергия, при граници
и съседи: имот № - полски път на Община П., имот № - полски път на община П., имот -полски път на Община П., имот № - полски път на община П., имот № - производство на електроенергия на "СолС.
К.Г.Д" ООД, имот № - производство
на електроенергия на СолС. К.Г.Д ООД, като имотът е образуван от имот № . Претендират се и разноски.
Преди размяната на книжата ищецът оттегли иска по
отношение на имота, представляващ „фотоволтаична електроцентрала“, като за
пълнота следва да се отбележи, че по своята
характеристика това не е недвижим имот, а съоръжение, изградено в такъв,
което обаче само по себе си се подчинява
да режима на движимите имущества.
С определение от 18.01.2017 г. съдът прекрати частично
производството по отношение на това имущество – фотоволтаичната електроцентрала.
Съдът прие, че не следва да
уважава формулираното в и.м. „особено искане“ производството по спора да
бъде разгледано по реда на глава 32 от ГПК - търговски спорове.
Съображенията за това са, че предмет на делото не е иск, попадащ сред
изброените в чл. 365 ГПК. Делото е образувано като гражданско при постъпване на
исковата молба в съда и с разпореждането си за размяна на книжата съдът прие,
че това следва да стане по реда на чл.131 от ГПК.
Ответникът е подал
отговор на исковата молба, в който прави редица възражения срещу допустимостта
и основателността на исковете:
По първото възражение за
недопустимост, свързано с представителната власт за предявяване на иска на управителя
Г. Д., следва да се има в предвид, че неговата неоснователност е констатирана
от ПАС, при отмяната на
определението за прекратяване на делото, постановено от настоящия съд.
Указанията по приложение на процесуалния закон, дадени от горестоящия съд по
конкретното дело са задължителни. От съществено значение са и новонастъпилите
обстоятелства – заличаване в ТР на вписания залог върху търговското предприятие
и на вписания във връзка с този залог управител – И.М..
Следователно по указания на горната
инстанция, а и като се вземат в предвид актуалните обстоятелства, вписани в ТР,
искът е надлежно предявен, като както към момента на предявяването му, така и
сега законен представител на ищцовото дружество е Г. И. Д., който пък е
упълномощил по надлежния ред адвокат В.Д. да предяви иска.
Неоснователно е възражението, че
следва да се дадат указания за уточняване на предявения иск и
евентулално – за внасяне на ДТ по иск за нищожност на продажбата на търговско
предприятие. Предявен е само един иск – ревандикационен, и не е вярно, че „използваният
от ищеца правен способ - възражение за нищожност е защитен
способ на ответника в процеса“. Ищецът може да предяви отделен иск за нищожност
на сделка, но може са се позове и
инцидентно на недействителността, като преюдициален факт, от значение за
претендираното право или за отричаните от него права на ответника, както е
направено в конкретния случай. При позоваване на нищожността като преюдициален
факт, ищецът не дължи ДТ като по иск за нищожност.
Не е налице твърдяното от ответника „логическото
несъответствие между основание и петитум, което
несъответствие води до невъзможност да се индивидуализира спорния
предмет“.
Възраженията срещу
основателността на иска се основават на следните обстоятелства:
По силата на подписан на
16.11.2010г. Договор за заем, „РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ ИНК." (КасИаШ; ТесппоЪду
1пс.), предоставил на „СОЛС. -К.Г.Д." ООД, в
качеството му на заемател, парична сума в размер на 10 109 809 Евро (десет милиона сто и
девет хиляди осемстотин и девет евро), за обезпечение на което задължение,
длъжникът - „СОЛС. - К.Г.Д." ООД, е учредил залог върху търговското си
предприятие по силата на Договор за залог на търговско предприятие, заверен от
Нотариус В. И. с район на действие Районен съд - гр. София с щемпели рег. №
15436/07.12.2010г. и рег. № 15994/15.12.20Юг., вписан като първи по ред залог по
партидата на „СОЛС.- К.Г.Д." ООД в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с вписване
№ 20110126102058, вписан
като първи по ред
в Централния регистър на особените залози към Министерство на
правосъдието с първоначално вписване № 2011031901099.
Ответникът твърди, че заложният
кредитор пристъпва към принудително изпълнение върху заложеното в негова полза
търговско предприятие на „СОЛС. - К.Г.Д." ООД, като на основание чл. 46,
ал. 1 от 303, избира да удовлетвори своето вземане срещу длъжника, чрез
изпълнение върху търговското предприятие на „СОЛС.-К.Г.Д." ООД като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Пристъпването
към изпълнение било вписано с вписване №20110430130335 попартидата на „СОЛС. -
К.Г.Д." ООД в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията
и с вписване № 2011050200224 в Централния регистър на особените залози към
Министерство на правосъдието.
На основание чл. 46, ал. З от 303, заложният кредитор
„РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ ИНК.", назначил за Управител на търговското предприятие на „СОЛС.
- К.Г.Д." ООД И.С. М..
На основание чл.
38 от ЗОЗ , заложният кредитор „РАДИАНТ ТЕХНОЛОДЖИ избрал за Депозитар Г.В.П..
С договор от 12.08.2011г., на
основание чл. 15, ал. 1 от Търговския закон и чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1 от 303,
заложният кредитор, от името на „СОЛС.- К.Г.Д." ООД и за сметка
на същото дружество - длъжник, прехвърля правото на собственост върху
търговското предприятие на длъжника - „СОЛС. - К.Г.Д." ООД, ЕИК *********, на
„СОЛАР БЪЛГАРИЯ 1" ЕООД, ЕИК *********, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му търговска
дейност, срещу цена, която Купувачът, на основание чл. 37, ал. 2 от ЗОЗ заплатил изцяло
и в пълен размер.
С договор за
покупко-продажба на търговско предприятие от 10.05.2012г. „СОЛАР БЪЛГАРИЯ 1"
ЕООД прехвърля търговското си предприятие на „ЗММ солар" ЕООД, ЕИК:
*********.
Според ответника от
представените към исковата молба писмени доказателства, а и от съдържащите се в самата
искова молба твърдения, безспорно
се доказва, че ищцовото дружество не е собственик на процесия недвижим имот. Този извод
безспорно можело да бъде направен с оглед признанието на ищеца, че търговското му
предприятие е продадено по реда на Закона за особените залози от заложния
кредитор, като купувач на същото търговско предприятие, в чиито активи се
включват процесиите недвижими имоти, е „СОЛАР БЪЛГАРИЯ 1" ЕООД. Това се потвърждавало,
както от договора за
покупко-продажба на търговското предприятие на „СОЛС. - К.Г.Д." ООД от 12.08.2011г. заверен с
щемпел рег. № 10298 от Нотариус В. И., така и от извлечението от Търговския
регистър за вписване на прехвърлянето, както и от вписания в Имотния регистър договора за
покупко-продажба на търговското предприятие на „СОЛС. - К.Г.Д." ЕООД от
Г2.08.2011г. Безспорен факт е и последващо прехвърляне - този път на
търговското предприятие на „Солар България 1" ЕООД на „ЗММ солар"ЕООД,
което дружество в последствие /вписване № 20160527160019 в ТР/ променя фирмата си на
„ПАМ СОЛАР", а с вписване
№ 20161124102002 променя правно-организационната си форма от ЕООД на ООД, а понастоящем
носи наименованието „М.“ ООД.
Търговското предприятие на „Солар България
1" ЕООД, като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения е прехвърлено с договор от
10.05.2О12 г., заверен с щемпел № 6059/10.05-2012г. от нотариус В. И. е вписан в ТР под №
20120716165434. И в двата договора изрично са описани като част от прехвърленото
търговско предприятие, процесиите имоти: поземлен имот № 167019 и 1/2 от
поземлен имот № 167021.
Според ответника, всички посочени писмени
доказателства безспорно легитимирали именно него като единствен и безспорен собственик на
процесиите недвижими имоти,
подробно описани в исковата молба.
Освен това ответникът се позовава на оригинерния способ за тяхното
придобиване,
като твърди, че първоначалното прехвърляне е чрез отдавна приключилата процедура по продажба на
заложеното по реда на ЗОЗ търговско предприятие, която има правните последици на публичната
Продан по реда на ГПК. Изложеното
по-горе по безспорен начин доказвало липсата на активна процесуална легитимация на ищеца да води
предявения иск по чл. 108 от ЗС.
Според ответника, в
пространната искова молба на ищеца не се съдържали конкретни данни за това от къде „СОЛС. -
К.Г.Д." ООД черпи претендираното право на собственост, нито по какъв начин, при какви
обстоятелства и кога ищцовото дружество е било лишено от владеенето на
процесиите недвижими имоти. Изложените въпроси единствено били релевантни и относими
към предявения
ревандикационен иск, за разлика от неотносимите твърдения за нищожност на договора за
продажба на търговското предприятие, сключени от ищцовото дружество със заложния кредитор
„Радиант Технолоджи Инк."
Въпреки категоричното си
становище, че пространно изложените в исковата молба твърдения, свързани със
сключването на договора за паричен заем и на договора за залог на търговското
предприятие на „СОЛС. - К.Г.Д." ЕООД, както и обстоятелствата, свързани с
настъпването на предсрочната изискуемост на паричния заем и свързаното с това
пристъпване и реализиране на изпълнението по реда на ЗОЗ, били неотносими и
правно ирелевантни към процесната
искова претенция, отевитникът излага и становище си по тях, а те са следните:
Съгласно чл. 36 от ЗОЗ, в производството по
принудително изпълнение залогодателят можел да оспори вземането или заложното право по общия
исков ред или по реда на чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс. Законът изрично
уреждал начина и способа
за оспорване на изискуемостта на паричното вземане, обезпечено с особен залог.
Ответникът счита, че под прикритието на ревандикационен иск се търси
прогласяване на нищожността на договора за продажба на търговското предприятие. Тази
теза се потвърждавала и от представените с исковата молба доказателства, които били
насочени изцяло към доказване
на правно ирелевантните твърдения на ищеца, но не и към твърденията му, относно
предявения ревандикационен иск. В този смисъл, изложените твърдения за
нищожност на договора за залог на търговското предприятие, респективно за липса на
предсрочна изискуемост на вземането по договора за паричен заем, следвало да бъдат
оставени без разглеждане, тъй като същите били недопустими.
Ответникът се позовава на
чл. 124, ал. 4, изречение второ от ГПК, сопред който иск (включително и инцидентен
такъв) за установяване съществуването или н е съществуването на други факти с правно
значение се допуска само в случаите, предвидени в закона. Наведените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения, въпреки липсата на изрично
формулирани искания от ищеца в тази насока, представлявали зле прикрит опит за
заобикаляне, както на изрично уредените от законодателя способи за оспорване на
вземането или заложното право,
така и на забраната за установяване съществуването или несъществуването на факти с
правно значение, извън предвидените по закон. Така тезата на ищеца, освен
основана на опосредени и недоказани твърдения, се оказвала недоказана и недопустима, тъй
като противоречала на императивните
разпоредби на закона.
По отношение на наведените
от ищеца твърдения по отношение
на договора за продажба на търговското предприятие на „СОЛС. - К.Г.Д." ЕООД по реда
на ЗОЗ, ответникът заявява следното:
1. По
отношение на твърдението, че договорът противоречи със закона/евентуално го
заобикаля/.
Видно от всички писмени доказателства/включително и
от представените от ищеца/, продажбата не била извършена от физическото лице П.М., а от
кредиторът на дружеството
Радиант технолоджи инк. Нормално било,
когато се извършва продажба
по реда на ЗОЗ/която е приравнена на продажба от ЧСИ по реда на ГПК/ да не се изисква
съгласието на длъжника. Съгласие
е дадено към момента на учредяване обезпечението към кредитора.
Оттук насетне то не било необходимо, като ищецът и не цитирал законова норма,
която да го изисква. Относно „формалното качество кредитор" - без това
качество, нямало как да се изпълнява, така че то било абсолютно необходимо, но това не било
цитираното физическо лице П.М., а дружеството Радиант технолоджи инк/видно както от представения от ищеца договор за заем, така и от
вписването в ТР по партидата на ищеца/.
2. Относно
липсата на основание
Твърдяло се, че кредиторът
е бил недобросъвестен и не е имал право да пристъпи към изпълнение.
Съгласно чл. 26, ал. 2,
изр. 2, налице била оборима презумпция за наличието на основание за сключването
на всяка каузална сделка. Или, тежестта на доказване носи страната, която твърди липсата
на основание за сключване на договора — в конкретния случай ищцовото дружество. Подобно
доказване не било проведено
и твърдението на страната оставало несъстоятелно. Каузата (т.е. онази
обикновено приемана, традиционно целена с даден договор правна последица) рядко
била записана в договора. По-често тя трябвало да се извлече по тълкувателен път от съдържанието на
сделката. Договорите за продажба са консенсуални правни сделки, сключени с цел едната страна по
тях да придобие правото на собственост върху индивидуализираното в конкретния случай
търговско предприятие,
а другата да получава договорената продажна цена. Несъстоятелно било твърдението на ищцовото
дружество, че сделките са нищожни, тъй като ответникът не е бил добросъвестен и не е имал
право да пристъпи към изпълнение.
Правната теория приемала, че когато липсва основание или предмет, това не е липса от
фактическия състав на сделката. Но основанието като типична цел на сделката, макар
житейски да не е отделимо от волеизявлението, юридически било отделено като самостоятелен
елемент от фактическия състав на сделката, което дава и правото да бъде
визирано в 26, ал. 2 ЗЗД.
3.Относно
твърдяното противоречие на добрите нрави
Ищецът твърдял, че
кредиторът не се интересува от удовлетворяване на вземането си, а желае да
придобие за себе си предмета на залога и едновременно с това целта му е да лиши
от активи ищеца, за да го придобие един от съдружниците си.
Според ответника, това било
„поредното просто цитиране на законова норма и нахвърляни твърдения без никакви доказателства“. В
случая имало парично задължение, обезпечено със залог /на търговско предприятие/,
изпълнение от страна на заложния кредитор по реда предвиден в ЗОЗ. Очевидно било, че не
може да става дума за поставена
цел - да се лиши от активи ищеца, а за цел - кредиторът да осребри предоставеното му
обезпечение, за да получи обратно предоставения финансов ресурс под формата на заем.
Несъстоятелно било и твърдението, че кредиторът желае да придобие за себе си или за един от
съдружниците заложеният актив -ако това е било така, те щяли да купят заложеното
иимущество, а не - трето несвързано
с нях лице.
4. Относно
твърдението, че кредиторът Радиант технолоджи инк е свързано лице с купувача и
длъжника, ответникът твърди, че не са представени никакви доказателства. Но
дори това да било така,
свързаността по никакъв начин не води до недействителност на сделките.
5. Относно твърдението,
че не е
извършено действително плащане
на продажната
цена, ответникът заявява, че не отговаря на действителността. Представял, а и
в търговският
регистър било качено удостоверение от Уникредит Булбанк, което потвърждавало, че пълният
размер на продажната цена е платена изцяло по сметка на назначения депозитар,
съгласно изискванията на ЗОЗ.
6. Относно
твърдението, че продажната цена е занижена и е под пазарната - това било поредното
голословно твърдение, без да са представени никакви доказателства за това. Още
повече, само фактът, че максималната предложена и реализирана цена може да е
по-ниска от реалната цена на заложените вещи/нещо което ответникът оспорва и твърди,
че не е така/, не можело да бъде вменено във вина на кредитора. Представял и
оценка към датата на продажбата, която доказва, че тя е извършена на пазарна цена
7. Относно
твърдяното договаряне от страна на П.М. във вреда на представлявания
,ответникът възразява, че става ясно във
вреда на кое дружество точно се твърди че е действал П.М.. Дали твърдението е на
основата на чл.40 ЗЗД? Защото акот билотака, това бил и още един самостоятелен иск
за който ищецът дължи държавна такса.
8. Относно
твърдението, че „П. М. с повторен
договор с нотариална
заверка на подписите придобива процесиите имоти“ ответникът счита, че най-вероятно ищецът визирал
последващага сделка за покупко-продажба на търговското предприятие на „СОЛАР БЪЛГАРИЯ
1" ЕООД, която легитимира „Пам солар"ООД като собственик на процесиите имоти.
Единствено не ставало ясно, с какво тази последваща сделка се отразява на
извършената продажба по реда
на ЗОЗ.
Като твърди, че не разполага
с доказателство кога е предявена и вписана исковата молба по настоящото дело, ответинкът
прави възражение за изтекла в полза на ответното дружество „Пам солар"ООД, 5
год. добросъвестна придобивна давност върху процесиите имоти.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните съдът прие за установено следното:
Ищецът е доказал по безспорен начин твърдяното
придобиване на недвижимите имоти, идентифицирани по картата на възстановената
собственост на землището на с.С., обл. П. като: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № , с обща площ от 107, 033 дка/ сто и седем
декара и тридесет и три квадратни метра/, с НТП - Производство на
електроенергия, в м.“А. Б.“ при граници и съседи, имо: № - производство на електроенергия на „СолС. -
К.Г.Д" ООД, имот № - производство
на електроенергия на СолС. Г.К.К ЕООД, който имот е образуван от имот № /, и 2.
1/2 идеална част от ПОЗМЛЕН ИМОТ № в землището на с. С., община П., с площ от 4
152 дка /четири декара сто петдесет и два квадратни метра/, с НТП -
производство на електроенергия, в м. „А. Б.“, при граници и съседи: имот № - полски път на Община П., имот № - полски път на община П., имот -полски път на Община П., имот № - полски път на община П., имот № -
производство на електроенергия на "СолС. К.Г.Д" ООД,
имот № - производство на електроенергия
на СолС. К.Г.Д ООД, като имотът е образуван от имот №
За правото на
собственост върху тях към 06.10. 2010 г. е представен констативен нотариален
акт № 2, том 2,н. д. № 188/2010 г., както и документите, въз основа на които е
издаден, сред които за нотриланите актове за придобиване на имота то
физическите лица Г. Д. и К. К. – праводатели на ищцовото дружество. Същите са
закупили един по-голям недвжим имот в посомчената местност, а в резултат на
поредица от сделки и разделянето му на три отделни имота, дружеството е станало
собственост на така описаните ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № и 1/2 идеална част от ПОЗМЛЕН ИМОТ № .
Ответинкът не оспорва установителната сила на
посочение констативен нотариален акт, нито съществуването към онзи момент на
твърдянато от ищеца право на собственост върху недвижимите имоти. Напротив,
именно поради това че те са били част от активите на предприятието на ищеца
ответникът счита, че са придобити последователно от: „Солар България 1“ - чрез
закупуването на цялото търговско предпирятие на „СолС. К. Г. Д.“ ООД с договор от 12.08.2011 г. /л.
35 и сл. от делото/ и след това от „ЗММ-Солар“ ЕООД, преименувано на „Пам
солар“ ЕООД, преобразвано в ООД и преуменувано в последствие на „М.“ ООД.
Самият ищец не оспорва, а сам сочи обстоятелства още в
исковата молба за сключването на двата договора за продажба на търговско
предприятие – този от 12.08.2011 г. и последващия от 10.05.2012 г. за
прехвърляне на цялото предприятие на „Солар България 1“ЕООД на търговеца
„ЗММ-Солар“ ЕООД. Позовава се обаче на нищожност на първия договор, твърдейки
че с него не ебила придобита собствеността върху търговоското му предприятие от
първия купувач, поради което той не е могъл да прехвърли „ЗММ-Солар“ ЕООД нещо,
което не притежава. За това счита, че двата недвижими имота, като част от
активите на предприятието му, не са напускали неговия патримониум и продължваат да бъдат до сега негова
собственост.
По този начин спорът по делото се концентрира върху
това дали продажбата на търговоското предприятие, която е извършена по реда на ЗОЗ е породила предвиденото в закона
правно действие или тя е недействителна, както твърди ищеца на някое е от
многобройните сочени от него фактически и правни основания.
Съдът прие, че в настоящия
процес ищецът има правен интерес да се позова на нищожността на този договор,
макар пряко да не участва при сключването му и формално да не е страна по него.
Правният интерес е очевиден, тъй като с договора между заложния кредитор и
купувача се прехвърля собствеността върху търговското предприятие на ищцовото
дружество и по този начин цялата съвкупност от права и задължения, включени в
това предприятие, напускат патримониума на съответния търговец /заложен
длъжник/. За това, ако договорът страда от какъвто и да е порок, с който
законът свързва най-тежката форма на недействителност – нищожността,
търговецът, чието предприятие е продадено по специалния ред на чл.37 от ЗОЗ,
има право да защити правата си, установявайки тази нищожност, която би била абсолютна
и изначална, т. е. сделката не би породила правни последици, в частност – вещно
транслативния ефект по отношение собствеността на конкретните недвижими имоти,
предмет на предявения ревандикационен иск.
В тежест на ищеца е да
установи фактическите обстоятелства, на които основава своите възражения
занищожност на договора, а съдът да
направи своята преценка дали те или някое от тях се свързват със сочените
основания по чл. 26 от ЗЗД.
Страните по делото не
спорят относно сключването и валидността на договора за залог на търговоско
предприятие, нито относно договора за заем, който залогъг е обезпечавал.
Ищецът обаче оспорва
наличето на основание за пристъпване на към продажбата и твърди, че при самото
и осъществяване заложния кредитор е допуснал редица нарушевия на ЗОЗ и на
клаузи от конкретния догововор за особен залог, проявил е недобросъвестност,
като във всяко едно от нарушенията намира едно или друго основание за
нищожността договора за продажба на търговско предприятие, сключен на 12.08.2011 г. с купувач – „Солар България
1“.
Въпреки доста неясното и
хаотично изложение на обстоятелствата в исковата молба, в частта й, в която се твърди нищожност на договора,
могат да се извлекат следните фактически и прави основания за нея от
твърденията на ищеца, пояснени и допълнение в хода на целия процес:
1.Нарушение на закона /чл.26, ал.1, предл.1-во/ изразяващо
се първо в липса на съгласие на залогодателя за прехвърляне на предприятието и
второ – придобиването му от самия заложен кредитор. Нарушени били императивните
разпоредби на ЗОЗ – чл. 10, чл.11 и чл. 37, ал.1 и 2. Добавена е и разпоредбата
на чл. 37, ал.2 от ЗОЗ, като се твърди, че била нарушена, поради това, че
нямало реално плащане на цената от купувача на депозитаря. Последното
обстоятелство се сочи като фактическо основание за нищожност на сделката и поради
заобикаляване на закона.
2. Заобикаляне на закона /чл. 26,ал.1, предл.2-ро /, поради
това че не било извършено действително плащане на цената по сделката за
продажбата на търговското предприятие, а била извършена банкова симулация чрез
редица банкови операции, с които всъщност сам заложния кредитор бил платил на
депозитаря и след това – чрез депозитаря я плаща сам на себе си. Това според
ищеца е едно от обстоятелствата, които сочат целта да се придобие заложеното
имущество от заложния кредитор, а не той да се удовлетвори от цената му.
3.Противоречие
на добрите нрави /чл.26, ал.1,предл.3-то ЗЗД/-към това основание би следвало да
се отнесат всички онези обстоятелства, които ищецът излага в подкрепа на тезата
си за проявена от заложния кредитор недобросъвестност, в това число –
продажбата на предприятието на занижена цена, значително под пазарната и др.
4.Липса
на основание /чл.26, ал.2,предл.4-то от ЗЗД/, се твърди, поради това, че
заложният кредитор пристъпил към изпълнение, без да имам това право. Ищецът се
позовава на неспазване на определени клаузи от самия договор за особен залог, в
частност – чл. 12, който предвиждал забрана да се пристъпва към изпълнение
върху търговското предприятие независимо на какво основание „преди да е
построен и въведен в експлоатация соларния парк…“ Твърди, че действайки по този
начин заложният кредитор е проявил недобросъвестност. А проявата на
недобросъвестност при сключване на сделка е само по себе си накърняване на
добрите нрави, поради което тези фактически обстоятелства би следвало да се
отнесат по-скоро към това правно основанеи за нищожност – по чл.26, ал.1,т.3 ЗЗД, а не – по чл.26, ал.2, предл. 4,
защото нямат нищо общо с липсата на основание, в смисъла вложен в това
понятие, според тълкуването му в правната доктрина и съдебна практика. Би могло
да се обсъди и дали пристъпването на изпълнение
да е съществувало право за това е довело до нищожност на сделката,
поради противоречие със закона, но категорично твърдяните обстоятелства, дори
да се докажат в настоящия процес няма как да обосноват липсата на основание,
порок на сключената сделка за продажба на търговското предприятие.
5.
Като отделно основание за недействителност на сделката се сочи и това, че била
извършена „във вреда на представлявания“. Това е специално основание,
предвидено в чл. 40 ЗЗД за обявявяване на относителна недействителност на
сделка, в която някоя от страните не участва лично, а чрез представител. Такава
сделка е провъзгласена от закона за недействителна по отношение на
представлявания, в случай, че във вреда на представлявания са се споразумели
неговият представител и лицето, с което той договаря, т. е. – другата страна по
сделката.
Последното
от посочените правни основания, поради които ищецът счита, че сделката не е
породила действие по отношение нта него /чл. 40 ЗЗД/ е неприложимо в конкретния
случай. Защото отношенията между собственика на продаваното търговско
предприятие и извръшващия продажбата негов заложен кредитор не са такива като
между представител и предствляван. Заложиния кредитор не е действал при
продажбата на предпирятието от името на „СолС. К.Г.Д“ като негов представител.
Представителство не е налице в случая нито по волята на ищеца, който иска да се
ползва от разпоредбата на чл.40 ЗЗД, нито по разпореждане на закона. Правомощия
на заложния кредитор, предоставени му от специалните разпоредби на ЗОЗ са
аналогични по-скоро на тези на довереника по договор за поръчка, при който по
принцип той не действа от името на
доверителя, а от свое име и за негова сметка. Така действа и заложния кредитор
при осъществяване на продажбата съгласно чл.37, ал.1 от ЗОЗ. Както в чл. 281 ЗЗД, така и в чл. 37, ал.3 от ЗОЗ е предвидено задължение за действия като
„добър стопанин“, съответно – „добър търговец“ и съответната отговорност при нарушаването
му. Но не може да говори за сключване на сделката във вреда на
„представлявания“, защото заложния кредитор не е представител на залогодателя,
по смисъла на чл. 36 от ЗЗД.
Не налице и първото основание за абсолютна нищожност на
сделката, сочено от ищеца – противоречие на закона. Ищецът не сочи нито една повелителна
правна норма от Закона за особените залози, която да е била нарушена от
страните при сключване на договора за продажба на заложеното търговско
предприятие. Няма забрана заложният кредитор да продаде предмета на залога на
лице, което е свързано с него, нито пък - същото предприятие да бъде придобито
с последваща сделка от самия заложен кредитор или свързано с него лице. Въпрос
на инвестиционни интереси и възможности и проява на свободата на договарянето е
това да се случи.
Няма и императивна правна норма, която да изисква
съгласието на залогодателя под каквато и да е форма, за да се извръши
продажбата на заложеното предпирятие по реда на чл. 37 от ЗОЗ.
Колкото до това дали в нарушение на клаузи от договора за
особен залог кредиторът е пристъпил към изпъление без да е имал към онзи момент
основание за това, отговорът на този въпрос би разкрил дали има нарушаване на
договора, а не – противоречие на сделката със закона, по смисъла на чл. 26,
ал.1 ЗЗД. Следва да се има в предвид, че противоречие на закона, като основание
за нищожност е много по тясно понятие от „правонарушение“, поради което то не
включва в себе си нарушенията на задължения по други договори или дори – на
диспозитивни правни норми.
Все пак, за да се отговори на поставения от ищеца въпрос
дали липсата на основание да се пристъпи към изпълнение върху заложеното
имущество може да доведе до нищожност на договора за продажбата му, е необходимо
да се отбележи следното:
Чл. 32 задължава заложния кредитор за впише
обстоятелството, че пристъпва към изпъленние, а от момента на вписването
заложеното имущество преминава „в разпореждане на заложния кредитор“, който има
право да вземе мерки за запазването му, да го управляна и да го продаде.
Следователно, след извършване на вписването не може да се подлага на съмение
съществуването на правото да се разпореди валидно с имота. Макар да не е много
ясно посочено в ЗОЗ, би следвало да се приеме, че проверката
за наличие на правото да се пристъпи към изпълнение се прави от органа ,
извършващ първичното вписване на това обстоятелство – т. е. от дължностното
лице от Агенция по вписванията, Търговски регистър /сега наричан ТРРЮЛНЦ/. В
регистърното произовдство би следвало да се представят доказателства за
обстоятелствата, даващи право на заявителя-заложен кредитор да приспъти към
изпълнение. Тези обстоятелства могаг да се извлекат от разпоредбата на чл. 32,
ал.1 ЗОЗ – че има вписан първи по ред
особен залог и че е налице неизпълнение на на обезпеченото със залог по този
закон задъжение.
В конкретния случай е безспоро установено, че правото на
заложиния кредитор да се разпореди със заложеното търговско предприятие е възникнало
и следва да се счита за безспорно съществуващо по отношение на трети лица,
считано от 30.04.2011 г., когато е извършено вписването на „пристъпването към
изпълнение“ в Търговския регистър.
Съдът не намира за необходимо да обсъжда всички онези факти,
на които ищецът основава тезата си за липса на правото да се пристъпи към
изпълнение от страна на заложния кредитор /че заемодателя-заложен кредитор е
допуснал забава на своето изпълнение по договора за заем, както и че не е било
изъпълнено условие, при което може да пристъпи към такова изпъление –
въвеждането в експлоатазия на ФЕЦ/, защото те касаят едно обстоятество, което е
било вписано в ТР и има специлане ред за оспорване на съществуването му – с иск
по чл. 29 от ЗТР. Такъв иск не бил предявен, а представеното решение по т. д. № 2914/2011 г. /на л. 68 и
слл от делото/ е постановено по отношение на един установителен иск по чл. 124
от ГПК, по който е прието за установено за несъществуващо правото на „Радиант
технолоджи инк“ да пристъпи към изпълнение върху заложеното предприятие и втори
– с който е прието за несъществуващо обстоятелство вписаното на 09.05.2011 г.
по посочено в решението заявление. Това заявление, както и самота вписване е
касаело пристъпването към изпълнение по отношение на дружествените дялове на
ищеца Г. Д. – обстоятелство, нямащо връзка с насотящия процес.
Следва да се приеме, че представеното решение, постановено
по исковете на Г. Д. срещу ищцовото дружество, представлавано тогава от особен
представител, по никакъв начин не се отразява на действителността на първата
продажба на търговското предтриятие, звършена по реда на ЗОЗ по няколко
причини:
Първо - негов предмет не е вписването на пристъпване към
изпълнение по отношение на търговоското предприятие като цяло, а само по-късно
извършеното относно пристъпването към изпълнение по отношение дяломете ан ищеца
Д..
Второ – в частта относно признатото за несъщуствуващо право
на „Радиант технолоджи инк“ да пристъпи към изпълнение, това решение не може да
да се противопостави на самото дружество, чието право е оспорвано, защото
процесът се е развил и решението е постановено без негово участие.
Трето – няма никакво основание да се счита за
несъществуващо правото за пристъпване към изпъленние върху търговското
предприятие по отношение на неговия първи купува „Солар България 1“ ООД. Това
дружество същото не е участвало като страна по т. д. № 2914/211 г. на СГС, а и
решението по делото е постановено четири години след сделката. Нормата на чл.
10 от ЗТРРЮЛНЦ защитава правата на онези лица, които са се доверили на
вписването, без да знаят, че вписаното обстоятелство не съществува. Третите
добросъвестни лица биха могли да се позовават на своето незнаие и
несъществуването на обстоятелството не би могло да им се противопостави за
периода от вписването, до неговото заличаване. Поради
това последващото установяване, че обстоятелството не съществува няма да се
отрази на правата на купувача, закупил търговоското предприятие от заложиния
кредитор.
Въпреки твърденията на ищеца за недобросъвестност на
купувача, не се установиха такива обстоятелства, които по убедителен и
безспорен начин да потвръдят неговото знание за липсата на едно или друго
условие, даващи в своята съвкупност правото на заложния кредитор да пристъпи
към изпъленеие чрез продажбата на предприятието.
Вписванията в официалните публични регистри установяват, че
съдружник в „Солар България 1“ ЕООД е дружеството „Лабрако интернешънъл“ ЛТД,
учредено на 12-ти януари 2011 г. и вписано според закона на Белиз, със седалище
в същата държава. Негов директор и законен представител е Г. Т. Дани за участие
на П.М. и съпругата му И.М. в това търговско дружество липсват. Поради това
останаха недоказани твърденията, че ако са съществували пречки да се пристъпи
към изпъленние върху търговското предприятие към онзи момент, то купувачът
„Солар България 1“ ЕООД с положителност е знаел за тях, поради връзките си със
закониня представител на заложиния кредитор – П.М..
Тези връзки остават само в сферата на предположенията, но
не са безспорно установени към момента на продажбата по отношение на едноличния
собственик на капитала на дружеството-купувач, нито по отношение на
единственото физическо лице, чието имена са оповестени в публичния регистър, в
който е регистрирано „Лабрако интернешънъл“.
Пристъпването към изпъленние върхпу търговското предприятие
е било вписано по съответния ред, както в ТР, ката и м Регистъра за особените
залози и този факт, като предпоставка за продажбата му и не се доказа в тази
връзка „противоречие на закона“, в смисъла
вложен в чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
Не
се доказа и някакво друго конкретно нарушение на императивна правна норма,
допуснато при сключване на договора, поради което следва да се приеме, че не е установена
нищожността му поради противоречие със закона.
Фактическото основание, че „нямало реално плащане на
цената“ не би могло да обоснове нарушение на закона, като основание за
нищожност, нито по принцип /защото липсата на плащане в обичайния случай е
неизпълнение на сделката, а не основание за недействителността й/, нито в
конкретния случай, въпреки предвиденото в чл. 37, ал.2 от ЗОЗ, че „продажбата
се извършва само срещу заплащане на пълния размер на цената на депозитаря“.
Тази норма очевидно предвижда защита интересите на
заложните кредитори – както на пристъпилия към изпълнение, така и на тези с вписани
следващи по ред особени залози. Тя създава гаранция, че собствеността върху
обекта на залога няма да бъде прехвърлена, без да е платена на депозитаря
цялата уговерана цена, от която те са могат да се удовлетворят след съотевтното
разпределение.Не се допуска отложено или разсрочено плащане, което да е
предшествано от прехвърляне на собствеността. Самият заложен кредитор обаче
признава плащането на цената в пълния й размер на депозитаря и посочи
убедителни доказателства за това в хода на процеса. /съдебно счетоводна
експертиза и документ да извръшен паричен превод на 12.08.2011 г., представен
на английски и в превод на български – на л. 30 от том ІІІ-ти от делото/ Предвидената
от закона цел на този договор очевидно е постигната – удовлетворяване на
заложния кредитор, което от гледна на точка на залогодателя означава погасяване
на неговото задължение. За това и в счетоводството на ищеца не са открити данни
това задължение да се води като съществуващо и непогасено
Ето защо не е налице твърдяното заобикаляне на закона, без
значение какви последващи сделки с търговското предприятие са били извършени.
Друг порок, водещ до
нищожност, според ищеца, сочен като правно основание, но неподкперен със
съответните фактически твърдения е „липсата на основание“, предвид в чл. 26,
ал.2,т.4 ЗЗД. Това основание за нищожност категорично не е налице в случая. Основанието
е съществен елемент от каузалните сделки, каквато безспорно е процесната продажба
на търговско предприятие. Основанието за прехвърлянето на собствеността върху
търговското предприятие на залогодателя в случая е заплащането на уговорената
цена. Двете насрещни престацици са достатъчно ясно посочение в договора и в
конекртния случай не би могло да се говори за липса на основание на договора.
Не бе доказано и твръдяното накърняване на добрите нрави. Водещото
обстоятелство, на което се основава това ищцово твърдение, е че предприятието
било продадено на цена, значително по-ниска от пазарната, което беше доказано
като факт по делото с помощта на назначената експертиза. Според крайното
заключение на вещото лице В., след съответната оценка и на ФЕЦ като отделен
актив, стойността на търговското предприутие като цяло към онзи момент е била
26 744 300 лв. А е било продадено срещу цена от 10 144 000
евро, което прави неравностойността на престациите очевидна.
Сама по себе си тази неравностойност не е основание за
нищожност на която и да е възмездна сделка. Необходимо е да се прецени във
всеки конкретен случай дали има накърняване на добрите нрави, от значение за
което е от една страна размера на несъответствието, но и други обстоятелства,
при които е договорена тази неквивалентна престация /например – договаряне на
такава престация във вреда на представляван, която фигура в случая вече бе
споменато, че не е налице и др./
Отнесена към конкретния договор, уговарянето на
неквивалентна цена за продажбата на търговското предприятие би следвало да се
разглежда във връзка с разпоредбата на чл. 37, ал.3 от ЗОЗ. Т. е. да се
установи дали до продажбата на тази цена се е стигнало след като заложния
кредитор е положил грижата на добър търговец, което ще рече: да е разгласил
надлежно и провел подажбата по начин, то да се продаде на максимално висока
цена,да е възложил изготвяне на оценка на имуществото, която да бъде ориентир
за реалната пазарна цена, да се изчака изтичането на разумен срок след
разгласяването за постъпване на оферти от потенциални купувачи и да сключи
договор с предложилия най-висока цена, при спазване на императивното изискване
на чл.37, ал.2 ЗОЗ за заплащане на пълния размер на цената.
Установи се, че повече от тези изисквания са спазени: изготвена
е формално оценка на предприятието от лицензиран оценител и то е продадено на
цена, равна на нея на единствения провявил интерес потунциален купувач в
периода от пристъпване към изпълнение, считано от 30.04.2011 г. до сключване на
сделката на 12.08.2011 г.
Много
съществено от гледна точка защита интереса на длъжника е било обаче също така
да му се даде възможност, при желание от негова страна, да участва активно в
намирането на купувач, което в случая се доказа, че не е направено. Този извода
се налага при преценка на представените доказателства, а именно:нотариална
покана до П.М. за участвие в общо събрание на съдружниците на ищцовото
дружество, проведено на 28.06.2011 г., в чийто дневен ред било включено
вземането на решение за продажбата на основната част от активите на търговското
предприятие по предварително договорена цена, на която той отговаря от името на
„Радиант технолоджи инк“, като негов управител, че само заложния кредитор има
право да води преговори и за продажбата на активите на заложеното предприятие,
а длъжникът нямал право да влиза в каквито и да било преговори с потенциални
купувачи и да дава предложния за продажбата на заложеното имущество.
Не
независимо от данните, че не е била положена в пълна степен грижата на добрия
търговец и се е стигнало до продажба на неквивалентна цена, това не е основание
за нищожност на този вид договори, според тълкуването на разпоредбите на ЗОЗ и
установената съдебна практика, а може да послужи като основание за ангажиране
договорната отговорност на заложния кредитор за заплащане на обезщетение за
вредите, настъпили за длъжника в резултата от нарушение на задълженията му по
чл. 34 и чл.37 от ЗОЗ и неполагането на грижата на добрия търговец. /Решение №
40/13.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 448/2010 г./
Нещо
повече – както сам призва ищеца,представяйки и решение по т. д. № 203/2013 г.
на СГС, в опита си са се позове на приетото за установено в неговите мотиви му,
той е провел успешно иск срещу заложния
кредитор за присъждане на обезщетение за нарушение на тези негови задължения и
е в противоречие с логиката и с принципа за справедливост да иска да се счете
за недействителен на същите основания договора за продажба на търговското
предприятие.
Убеждението
на съда е, че както се приема до сега в практиката на съдилищата, нарушенията
на задълженията, с които се свръзава полагането на грижата на добър търговец по
смисала на чл. 37, ал.2 от ЗОЗ касе вътрешните отношения между заложния кредитор
и залогодателя и не може да послужат, независимо от техния вид и тежест като
основание да нищожонст на продажбата по реда на ЗОЗ, станала между заложния
кредитор и третото лице-купувач.
След
като не се установява твърдяната от ищеца нищожност на продажбата на
търговоското предприятие на „СолС. – К.Г.Д.“ ООД, сключена 12.08.2011 г. на
осн. чл. 37, ал.1 ЗОЗ от името на заложния кредитор „Радиант технолоджи инк“ на
„Солар България 1“ ЕООД, то както тя, така и всички последвали сделки са
породили вещно правен транслативен ефект по отношение на цялата съвкупност от
права, задължения и правоотношения, представляващи част от този имуществен
компекс. Правото на собственост върху двата процесни имота в землището на с. С.
следва правото на собственост върху цялото търговско предприятие, което е било
прехвърлено и след като ищецът не сочи друго основание те да му принадлежат към
настоящия момен – освен нищожността на сделката, то вещният му иск по чл. 108
от ЗС следва да бъде отхърлен.
В
полза не следва да се присъждата разноски, защото не са претендирани такива и
няма доказателства да са направени пред настоящата инстанция. Ответнкът е
представляван от адвокати, за които е представено пълномощно, но не и договор
за правна помощ иил други документи, доказващи заплащане на възнаграждение.
По
изложените съображения Пазарджшкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено, че
ищецът „СОЛС.-К.Г.Д." ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Триадица", ж. к.
"Стрелбище", ул. "Майор Първан Тошев" №26, ет.1, ап.1,
действащочрез управителя Г. И. Д., е
собственик на : 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ,
с обща площ от 107, 033 дка/ сто и седем декара и тридесет и три квадратни
метра/, с НТП - Производство на електроенергия, при граници и съседи, имот:
№ - производство на електроенергия на
„СолС. - К.Г.Д" ООД, имот № -
производство на електроенергия на СолС. Г.К.К ЕООД, които имот е образуван от
имот № , както и 2. 1/2 /ЕДНА ВТОРА/ идеална част от ПОЗМЛЕН ИМОТ № , в землището на с. С., Община П., с площ от 4 152 дка , с НТП -
производство на електроенергия, при граници и съседи: имот № - полски път на Община П., имот № - полски път на община П., имот -полски път на Община П., имот № - полски път на община П., имот № - производство на електроенергия на "СолС.
К.Г.Д"
ООД, имот № - производство на
електроенергия на СолС. К.Г.Д ООД, като имотът е образуван от имот № и за осъждане на ответинка „М.“ ООД с ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, кв. Бояна, ул. „Беловодски път № 15, представлявано
от П.А.М. да предаде на посочения ищец
владението върху тези имоти.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред П.ския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на препис на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: