№ 5332
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110104504 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на Р. Д. М., подадена чрез адв. Н. И. И., против
„Софийска Вода“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване на
установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 1 015,12 лв., представляваща
главница - неплателна цена на доствени ВиК услуги за периода 25.07.2012 г. - 25.06.2014 г. за
имот в ***************************************, аб. № ***********и сумата от 256,53
лв., представляваща лихва за периода 25.07.2012 г. – 25.06. 2014 г.
Ищцата твърди, че между страните липсва облигационна връзка и ответникът
претендира от нея заплащането на процесните суми без правно основание. Сочи, че
ответникът е открил партида на нейно име без правно основание. Твърди, че не дължи нищо
на ответника, тъй като е налице недоставена, неотговаряща на българските държавни
стандарти и нормативни изисквания услуга, която не е потребена от нея. Не били спазени
нормативните разпоредби за отчитането на доставената вода. Сочи, че претендираната сума
е погасена по давност. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Софийска вода“ АД, който е подаден от юрисконсулт А. К. - М. по електронната поща на
съда и е подписан с електронен подпис. Ответникът поддържа, че ищцата е потребител на
ВиК услуги. Признава иска като твърди, че вземанията са погасени по давност. Твърди, че
не е дал повод за завеждане на делото. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78,
ал. 2 ГПК.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
По допустимостта:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото
е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
По делото е приложено писмо от „Софийска вода“ АД, адресирано до Р. Д. М.
относно писмо с вх. № М-1333 от 11.04.2023 г., с което е изпратена справка в табличен вид,
съдържаща формираните задължения и извършените плащания по партида с клиентски
номер № *********** за имот в *************************************.
В случая ищцата има правен интерес да установи, че не дължи сумите, начислени по
партида на нейно име. Още повече, че страните не спорят, че между тях са водени преговори
по повод дължимостта на вземанията.
По същество:
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползване на водоснобдителни и канализационни
системи, ползватели на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, и те са длъжни, съгласно чл. 40 от Наредбата, да заплащат цена за ВиК
услугите при условията и по реда, определени в общите условия и договорите. По делото не
са представени доказателства, от които да се установява, че ищцата е разполагала с каквито
и да било вещни права по отношение на процесния недвижим имот, за който са бил
определен № ***********. Същевременно обаче ответникът представя и са приети като
писмени доказателства заявление за промяна на брой живущи от 14.07.2021 г. и молба-
заявление от 17.04.2023 г., подадени от Р. Д. М. до него, носещи неоспорен подпис на
ищцовата страна. Съдът счита, че при преценка на събраните писмени доказателства може
да бъде направен обоснован извод за наличие на качеството потребител на Р. Д. М. по
отношение на процесния имот с клиентски номер № *********** в
*************************************. В изявлението от 2021 г. ищцата заявява пред
водоснабдителното дружество, че броят на ползвателите в имота е променен, а в
изявлението възразява срещу размера на начислените суми. С оглед съдържанието си
писмените изявления на ищцата представляват признание на неизгоден факт, а именно, че тя
е потребител на ВиК услуги в процесния имот, а и ищцата не оспорва, че тя ги е направила.
Предмет на настоящото дело не е вещен спор и съдът не дължи да изследва възникването на
правото на собственост или други вещни права, за да установи наличието на качеството
потребител, когато по делото това правопораждащо обстоятелство се установява по друг
2
безспорен начин. Съгласно чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват предоставените им
права добросъвестно. Именно поради това и съдът не може да зачете позоваването на
процесуални прийоми и в частност на доказателствената тежест като фактор за
установяването на факти, по отношение на които са представени доказателства, че се
признават от оспорващата ги страна. Водим от изложеното съдът намира, че по отношение
на ищцата се доказва качеството потребител на ВиК услуги за с клиентски номер №
*********** за имот в *************************************.
С оглед процесуална икономия и предвид направеното признание от страна на
ответника, че вземанията му са погасени по давност, съдът намира за излишно да разглежда
останалите възражения на ищеца относно качеството и количеството доставена вода и
отчитането й. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на
ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. В случая вземанията за цена на
доставени ВиК услуги са за периода от 25.07.2012 г. до 25.06.2014 г., а исковата молба за
признаване на недължимостта им е предявена на 24.01.2024 г. Страните не спорят, че
вземанията включително и акцесорното вземане са погасени по давност, поради което и
съдът не дължи да се произнася по въпросите относно изискуемостта на вземането и
изтичането на давностния срок.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
разноски. Претендира сумата от 50, 92 лв. за заплатена държавна и такса за банков превод,
която следва да й бъде присъдена. Р. Д. М. е била защитавана от адвокат безплатно по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адокатурата, представен е договор за правна помощ и
съдействие, поради което в полза на адв. И. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за безплатно адвокатско представителство. Съдът
споделя възприетото в практиката разбиране, че възнаграждението в този случай се
определя от съда по справедливост при съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия от страна на адвоката. В случая делото е от
т.нар. масов тип дела, т.е. не се отличава с правна и фактическа сложност, не е налице спор
по отношение на недължимостта на сумата, делото е разгледано в едно открито съдебно
заседание, поради което и съдът намира, че на адв.И. се дължи възнаграждение в размер на
300 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че Р. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
******************************** НЕ ДЪЛЖИ на “Софийска вода” АД, ЕИК
3
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 2
и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, сумата от 1 015,12 лв., представляваща главница -
неплателна цена на доствени ВиК услуги за периода 25.07.2012 г. - 25.06.2014 г. за имот в
***************************************, аб. № ***********и сумата от 256,53 лв.,
представляваща лихва за периода 25.07.2012 г. – 25.06. 2014 г.
ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, да заплати на Р. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
******************************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50.92 лв. -
разноски.
ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН ********** сумата от 300 лв. – възнаграждение за
безплатно адвокатско представителство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4