М О Т И В И
към присъда № 94 от 26.04.2017 година, по
н.ч.х.дело № 3463/2016 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С частната
тъжба, при съобразяване с установеното по делото, съдът прие, че е предявено следното
обвинение от частен характер от Я.Г.Я., против
Й.М.Й., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, собственик на фирма, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 24.10.2016
година, в град Стара Загора, чрез фейсбук групата „Истината за Стара Загора” е
разгласил позорни обстоятелства за Я.Г.Я. ЕГН **********, разгласени по друг
начин, чрез интернет пространството, а именно: „Привет на всички и спорна
седмица. Имам въпрос към г-н Кмета и неговите служители, участвали в търга за
изработка и доставка на антипаркинг колчета преди година, две. Г-н Кмете, това
са колчета изработени и доставени от две различни фирми. Видно от качеството на
изработката, едните с оранжевата лента отговарят на условията които са поискали
от фирмите, но вижте тези с белите ленти – против всички правила и изисквания.
Ще задължите ли фирмата доставчик да боядиса всичките 2-3 хиляди колчета на
въпросната фирма, която беше допусната до обществена поръчка и одобрена в
нарушение на закона /доказано от проверка на прокуратурата//? В договора има
клауза за 5 годишна гаранция. Кой следи дали платените от нас, чрез вас ремонти
са качествени и е спазена тази гаранция.Вие знаете на кого е тази фирма. Ще
позволявате ли на фирми, близки до общинските ви съветници да не спазват общите
правила по договорите на общината? Надявам се, че ще отговорите на мен и на
вашите избиратели. Прозрачното управление на общината, прозрачно ли
е?.............Фирмата е била на Я.Я.. Преди обществената поръчка я прехвърля
на жена си и след като започва проверката в прокуратурата я прехвърля на
майката на Я.. По време на печелене на обществената поръчка, брата на Я. е в
комисията за конфликт на интереси и мисля и председател на същата……………За това
нещо общината плати към 66 хиляди лева с ДДС на семейство Янкови.” –
престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с чл.148, ал.1, т.2, предложение второ,
във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
В
наказателното производство съдът прие за съвместно разглеждане предявеният от Я.Г.Я.
против подсъдимият Й.М.Й. граждански иск за сумата от 20 000 /двадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
следствие на претърпени страдания, причинени от престъпното деяние за което
подсъдимият е предаден на съд. На основание чл.84 и следващите от НПК съдът
конституира в качеството на граждански ищец по делото частния тъжител Я.Г.Я..
Частния
тъжител и граждански ищец – Я.Г.Я. поддържа така отправеното обвинение, като подробни
съображения се излагат в хода на съдебните прения. Моли съда да уважи в пълен
размер така предявеният граждански иск.
Подсъдимият Й.М.Й.
не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан, а предявеният против него
граждански иск – отхвърлен. Подробни съображения за това излага в хода на
съдебната прения. Счита че с изложеното от него мнение и питане, чрез
социалната мрежа на фейсбук не е разгласявал позорни обстоятелства за частния
тъжител Я.Я..
По делото се
събраха множество гласни и писмени доказателства.
Съдът, след
като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
В изложението
на частната тъжба е посочено, че частният тъжител е обществена личност и
общински съветник от 15.10.2015 година. Ползвал се с определен авторитет и
уважение в град Стара Загора. От повече от две години срещу него във фейсбук
групата „Истината за Стара Загора” с администратори Й.М.Й. и Мария Й. се водела
открита кампания в оплюване и подронване на авторитета на частния тъжител.
Според частния тъжител тази кампания се водела от подсъдимия Й. и няколко
човека, негови приятели. Във въпросната група имало близо 20 000 членове и
хора, които четат и се интересуват от публикациите там. В тази връзка частния
тъжител водил дела срещу подсъдимия Й., но тъй като последния се извинил, Я.
прекратил делата си. В тази връзка частния тъжител се надявал дейността на Й.
против него да бъде прекратено. С изненада, на 25.10.2016 година, сутринта,
видял публикация в групата от 24.10.2016 година постната в 11.04 часа. Тя била
следната и била написана от профила във фейсбук от страна на Й.Й.: „Привет на
всички и спорна седмица. Имам въпрос към г-н Кмета и неговите служители,
участвали в търга за изработка и доставка на антипаркинг колчета преди година
две. Г-н Кмете, това са колчета изработени и доставени от две различни фирми.
Видно от качеството на изработката, едните с оранжевата лента отговарят на
условията които са поискали от фирмите, но вижте тези с белите ленти – против
всички правила и изисквания. Ще задължите ли фирмата доставчик да боядиса
всичките 2-3 хиляди колчета на въпросната фирма, която беше допусната до
обществена поръчка и одобрена в нарушение на закона /доказано от проверка на
прокуратурата//? В договора има клауза за 5 годишна гаранция. Кой следи дали
платените от нас, чрез вас ремонти са качествени и е спазена тази гаранция.Вие
знаете на кого е тази фирма. Ще позволявате ли на фирми, близки до общинските
ви съветници да не спазват общите правила по договорите на общината? Надявам
се, че ще отговорите на мен и на вашите избиратели. Прозрачното управление на
общината, прозрачно ли е?.............Фирмата е била на Я.Я.. Преди
обществената поръчка я прехвърля на жена си и след като започва проверката в
прокуратурата я прехвърля на майката на Я.. По време на печелене на
обществената поръчка, брата на Я. е в комисията за конфликт на интереси и мисля
и председател на същата……………За това нещо общината плати към 66 хиляди лева с
ДДС на семейство Янкови.”. Според частния тъжител, тези думи били с невярно и
клеветническо съдържание, което създавало във всичките над 20 000 членове
на групата, че частния тъжител е мошеник, измамник, далавераджия, неспазващ
закона и целящ да ощети гражданите за облагодетелстване на личността си. С това
Я. се почувствал дълбоко наскърбен и засегнат поради което и предявил
настоящата тъжба пред съда.
Изложената
фактическа обстановка се възприема и от съда и се установява по несъмнен начин
по делото от обясненията на подсъдимият, от показанията на свидетелите Д.С.П.,
Мария Константинова Огнянова, Милена Радева Иванова, Илиян Илиев Илиев, Минчо
Иванов Минчев и И.С. Митрев, както и от приложеното копие от публикацията от 24.10.2016
година, в град Стара Загора, чрез фейсбук групата „Истината за Стара Загора”. Противоречиви
доказателства не се събраха, поради което не се налага и отделното им обсъждане.
По отношение на свидетелите съдът кредитира техните показания, като се съобрази
с тяхната степен на заинтересуваност от изхода на делото. Първите трима
свидетели – П., Огнянова и Иванова, подкрепиха доводите на частния тъжител и
това как се е почувствал от написаното, като не изложиха съждения защо приемат,
че написаното касае именно личността на частния тъжител. Техните показания се
базираха на познанството си с частния тъжител и дълговременния конфликт между
него и подсъдимия. От друга страна от показанията на свидетелите Илиев и
Минчев, се установява, че от написаното във фейсбук групата не може да се
приеме, че текста е насочен точно срещу частния тъжител и с това да е оклеветен
по някакъв начин. Показанията на свидетеля М. се оказаха несъотносими към
настоящото производство. Ето защо, съдът цени показанията на свидетелите, с
оглед тяхната пристрастност и субективност, като при налагането на вътрешното си
убеждение по делото се съобрази основно с публикувания в интернет
пространството, чрез посочената социална мрежа.
Въз основа на
това при съвкупната преценка на доказателствения материал по делото съдът
намира, че не се доказа по несъмнен начин изложеното в частната тъжба
обвинение, а именно, че е налице престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с
ал.1, т.2, предложение второ, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, съдът признава даден подсъдим за виновен
единствено и само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в
случай на недоказаност по несъмнен начин на обвинението, то съдът следва да
оправдае подсъдимия. Нещо повече присъдата не може да почива на предположения.
В разглеждания
случай нито едно от доказателствата, само себе си, пряко или косвено, и
преценено на базата на другите не установява по несъмнен начин наличието на
извършено престъпление от субективна и обективна страна по посочената правна
квалификация.
Съгласно
правната теория и съдебната практика клеветата се определя като умишлено разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него
престъпление. Непосредствен обект на престъплението „клевета” са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото, на положителната обществена оценка за личността. От обективна
страна пострадал от клеветата може да бъде само конкретно физическо лице. Изпълнителното
деяние на клеветата е в две основни форми – разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия или приписването му на неизвършено от него
престъпление. Разгласяването сформира в себе си довеждане до знанието на трето
лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът
свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който факт сам по себе си може да накърни неговото добро име в обществото. За
да е осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна страна позорното
обстоятелство да е неистинско, деецът да знае, че това обстоятелство е
неистинско и с употребата му да цели да
злепостави наклеветения и съответно да урони доброто му име в обществото,
както и да наруши положителната оценка за личността на наклеветения. Не е ли
налице тази цел, не е ли налице знанието на дееца, че позорящото обстоятелство
е невярно или това обстоятелство несъмнено е вярно, то не може да се приеме, че
е налице престъплението „Клевета”, заложено като такова в наказателния кодекс
на Република България. Само по себе си клеветата е резултатно престъпление. Тя
се приема за довършена, когато поне едно трето лице е узнало твърдението на
дееца за съществуващо позорно за жертвата обстоятелство. От друга страна
клеветата е престъпление, което се
извършва в отсъствие на пострадалия, защото съответните твърдения се
отправят пред едно трето лице. Субектът на престъплението „Клевета” може да
бъде всяко наказателно отговорно лице – ФЛ. От субективна страна клеветата е
престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален
умисъл. Във всички случаи е налице умисъл, когато субектът съзнава позорния
характер на разгласяваното обстоятелство, както и неистинността на това позорно
обстоятелство, но въпреки това, чрез разгласяването му цели да накърни доброто
име на пострадалия. В разглеждания случай подсъдимият е обвинен в това, че в
интернет пространството, в определена социална мрежа е публикувал позорни обстоятелства
за частния тъжител Я.Я. изразяващи се в следното: „Привет на всички и спорна
седмица. Имам въпрос към г-н Кмета и неговите служители, участвали в търга за
изработка и доставка на антипаркинг колчета преди година две. Г-н Кмете, това
са колчета изработени и доставени от две различни фирми. Видно от качеството на
изработката, едните с оранжевата лента отговарят на условията които са поискали
от фирмите, но вижте тези с белите ленти – против всички правила и изисквания.
Ще задължите ли фирмата доставчик да боядиса всичките 2-3 хиляди колчета на
въпросната фирма, която беше допусната до обществена поръчка и одобрена в
нарушение на закона /доказано от проверка на прокуратурата//? В договора има
клауза за 5 годишна гаранция. Кой следи дали платените от нас, чрез вас ремонти
са качествени и е спазена тази гаранция.Вие знаете на кого е тази фирма. Ще
позволявате ли на фирми, близки до общинските ви съветници да не спазват общите
правила по договорите на общината? Надявам се, че ще отговорите на мен и на
вашите избиратели. Прозрачното управление на общината, прозрачно ли
е?.............Фирмата е била на Я.Я.. Преди обществената поръчка я прехвърля
на жена си и след като започва проверката в прокуратурата я прехвърля на
майката на Я.. По време на печелене на обществената поръчка, брата на Я. е в
комисията за конфликт на интереси и мисля и председател на същата……………За това
нещо общината плати към 66 хиляди лева с ДДС на семейство Янкови.”. Съдът обаче
намира, че с така публикуваното подсъдимия не осъществява признаците на състава
на престъплението „Клевета” нито от неговата обективна, нито от неговата
субективна страна.
Подсъдимите не
се признава за виновен, подържа позицията, че като гражданин на Стара Загора се
е интересувал от качеството на изпълнена обществена поръчка към община Стара
Загора. Изказвайки своето мнение не е целял да накърни достойнството и честа на
тъжителя Я..
Ето защо съдът
приема, че в мнението на Й. не се съдържат позорящи за Я. обстоятелства, поради
което въз основа на изложеното до тук не може да се приеме, че в случая
предявеното обвинение е доказано по несъмнен начин. Съдът намира, че с
поведението си подсъдимият не са осъществил нито от обективна, нито от
субективна страна престъпния състав на клеветата. В случая не е налице, нито
интелектуалния, нито волевият момент, тъй като с действията си подсъдимият не е
целял и не е разпространил позорни обстоятелства, които да дискредитират
тъжителя, действията му не са били насочени към опозоряване на личността на
тъжителя. Целта на подсъдимият е била да изкаже мнение по въпрос свързан с проведена
обществена поръчка пред община Стара Загора във връзка с поставянето на
антипаркинг колчета в града и тяхното качество и изпълнение.
Както бе
посочено по-горе, за да се приеме, че е налице престъплението „Клевета” следва
по несъмнен начин да се установи и това, че изложените факти и обстоятелства от
дадено лице са позорящи такива по смисъла на закона и преследват цел да се урони
доброто име и престижа на дадено лице. В разглеждания случай не може да се
приеме, че изразеното от подсъдимият следва да се прие, като позорящо частния
тъжител обстоятелства. Това на практика представлява мнения и отправени въпроси
от страна на подсъдимия към кмета на община Стара Загора но не и лично къч
частния тъжител. Както бе посочено по-горе, клеветата е престъпление против
честта и достойнството на личността, което се изразява в разгласяване на факти
и обстоятелства, които са неистински и позорни. Несъмнено извън обхвата на
клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя лична
субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искане,
от които произтичат определени правни последици. Несъмнено в тези случаи деецът
упражнява права, гарантирани му от конституцията
и законите (чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България), в това число и
правото му да се изказва свободно. Съдът намира, че в случая подсъдимият е
упражнил едно свое конституционно право да изразява мнение и да отразява
изложени мнения. Това право се гарантира и от чл.10 на Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи (Рим, 04.11.1950 година).
Действително чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България ограничава
правото на мнение, като разяснява, че то не може да се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. Съдът в разглеждания случай намира, че не
е налице злоупотреба от страна на подсъдимият на превишаване на правото му по
чл.39, ал.1 от Конституцията, тъй като това по своята същност е изразяване на
мнение и отразяване на случило се събитие и от друга страна с това не се целяло
уронване доброто име и престижа на частния тъжител Я.. В този смисъл е Решение
№ 70 от 25.02.2009 година на ВКС по к.н.д. № 36/2009 година на Първо
наказателно отделение на ВКС, както и Решение № 388 от 22.10.2009 година на ВКС
по к.н.д. № 389/2009 година на Второ наказателно отделение на ВКС. Обобщено
казано, на база изложеното дотук съдът приема, че нито е налице изпълнителното
деяние на престъплението „Клевета”, нито е налице позорно обстоятелство, нито е
налице разгласяване, нито е налице целта на разгласяването на тези
обстоятелства да се урони доброто име и престижа на частния тъжител Я..
Подсъдимият е изразил своето мнение, и то е било публикувано в съответствие с
нормативните изисквания. Съгласно установената съдебна практика осъждането на
дееца при упражняване на правото му на мнение в пределите, в което държавата
няма право да го ограничи, чрез наказателно преследване е нарушение по чл.10 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и останалите свободи. В тази
насока са: Р № 293/24.07.2007 година на ВКС по н.дело № 988/2006 година І Н.О.;
Р № 421/14.11.2008 година на ВКС по н.д. № 446/2008 година ІІІ Н.О.; Р №
582/16.12.2008 година ВКС по н.д. № 561/2008 година ІІ н.о. и други. С тези
решения се приема, че държавата няма право на наказателно преследване когато
дадената оценка от дееца за засегнатия е израз на негово мнение, което обаче от
гледна точка на обществения морал не е укоримо.
Както бе
посочено в разглеждания случай, съдът приема, че деянието е несъставомерно от
субективна и обективна страна. Не е изпълнен нито интелектуалния, нито волевия
момента на умисъла, тъй като подсъдимият не е имал субективни причини да клевети
тъжителя. Липсва и пряк и евентуален умисъл у дееца относно това, че същият е
имал за цел да разгласи позорни обстоятелства за тъжителя. Не е налице и
волевия момент – желание да бъде засегната личната самооценка, честа и
достойнството на тъжителката. В случая не е налице злепоставяне, а изразяване
на мнение и отправено не лично към частния тъжител а към кмета на община Стара
Загора.
Предвид
гореизложеното и с оглед на това, че съдът приема, че обвинението, описано в
тъжбата, не съставлява престъпление по смисъла на закона, призна подсъдимият Й.М.Й.,
за невиновен в това, че на 24.10.2016 година, в град Стара Загора, чрез фейсбук
групата „Истината за Стара Загора” е разгласил позорни обстоятелства за Я.Г.Я.
ЕГН **********, разгласени по друг начин, чрез интернет пространството, а
именно: „Привет на всички и спорна седмица. Имам въпрос към г-н Кмета и
неговите служители, участвали в търга за изработка и доставка на антипаркинг
колчета преди година, две. Г-н Кмете, това са колчета изработени и доставени от
две различни фирми. Видно от качеството на изработката, едните с оранжевата
лента отговарят на условията които са поискали от фирмите, но вижте тези с
белите ленти – против всички правила и изисквания. Ще задължите ли фирмата
доставчик да боядиса всичките 2-3 хиляди колчета на въпросната фирма, която
беше допусната до обществена поръчка и одобрена в нарушение на закона /доказано
от проверка на прокуратурата//? В договора има клауза за 5 годишна гаранция.
Кой следи дали платените от нас, чрез вас ремонти са качествени и е спазена
тази гаранция.Вие знаете на кого е тази фирма. Ще позволявате ли на фирми,
близки до общинските ви съветници да не спазват общите правила по договорите на
общината? Надявам се, че ще отговорите на мен и на вашите избиратели.
Прозрачното управление на общината, прозрачно ли е?.............Фирмата е била
на Я.Я.. Преди обществената поръчка я прехвърля на жена си и след като започва
проверката в прокуратурата я прехвърля на майката на Я.. По време на печелене
на обществената поръчка, брата на Я. е в комисията за конфликт на интереси и
мисля и председател на същата……………За това нещо общината плати към 66 хиляди
лева с ДДС на семейство Янкови.” и го оправда по така повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.148, ал.2, във връзка
с ал.1, т.2, предложение второ, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
По отношение
на гражданския иск. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Деликтната отговорност на
определено лице възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки:
противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка между поведението и
настъпилите вреди. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства
не се установи да е налице първото и основно изискване за възникване на
отговорност за заплащане на обезщетение за настъпили вреди, а именно деликт. По
изложените съображения съдът намира, че така предявеният граждански иск е
неоснователен и недоказан и като такъв го отхвърля.
Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: