Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 15.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8924/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.М.М., твърди,
че като пътник в л.а. „Фолксваген”, с рег.
№ ****е пострадал от ПТП, реализирано на 27.12.2017 г. на път ІІІ-507, между с.
Книжовник и с. Манастир, вина за което имал водачът на лекия
автомобил – Т.Х.. Твърди, че по силата на договор
за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.”
АД отговаря за вредите, причинени от виновния водач. Сочи, че от
деликта е претърпяла неимуществени вреди от настъпилите травматични увреждания
– контузия на главата и мозъчно сътресение. Твърди,
че получената травма е довела и до повишена тревожност, притеснения за това как
изглежда и дали ще се справи в училище. Претендира обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, които определя на 26 000,00 лева, както и лихва за
забава от дата 26.04.2018 г. до плащането.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва исковете.
Прави възражение за съпричиняване от пострадалата поради не поставяне на
предпазен колан, както и поради знание от страна на пострадалата, че водачът е
управлявал МПС след употреба на алкохол. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при съответния ответник, е претърпял вреди и техния размер.
Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от
съда по справедливост, при спазване критериите на Постановление 4/1968 г. на
Пленума на ВС.
С влязло в сила споразумение от
21.03.2019 г. по н.о.х.д. № 1152/2018 г. по описа на РП – гр. Хасково подсъдимият
Т.И.Х. е признат за виновен за това, че на 27.12.2017 г.,
в землището на с. Книжовник, на път ІІІ-507, км. 37+500, при управление на л.а.
Фолксваген, с рег. № ****, нарушил правилото за движение на чл. 20, ал.2 ЗДвП и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, сред
които не е ищцата, като деянието е извършено в пияно състояние.
На основание чл. 300 от ГПК, вр. с чл. НПК, влязлото в сила споразумение на наказателния съд е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Няма
пречка гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, да установи
наличието на други увредени лица, непосочени в акта по същество на наказателния
съд, както и евентуалния принос на пострадалия за вредоносния резултат чрез
непоставяне на предпазен колан.
Според показанията на свидетеля Т.Х.,
вечерта на инцидента от с. Жълти бряг тръгнали той, С., Стелко, Анур, Л.и още
едно момче, до с. Манастир, за да си купят цигари. Свидетелят сочи, че бил в
дома си и слезнал в центъра, където останалите се събирали вечер пред
заведението. Изпил с тях една бира, тъй като нямал намерения да шофира, като
след това магазинът затворил и останалите го помолили да отидат до с. Манастир
да си купят цигари. Свидетелят сочи, че бирата я изпил пред С.. В автомобила С.
се качила отзад, заедно с още 3-ма души, като всички седящи там били без
поставени предпазни колани.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза в следствие на произшествието ищцата е получила
мозъчно сътресение, контузия на главата, охлузване по дланите и вътрешния
глезен на левия крак, оток в тилната част на главата с болка при натиск,
охлузване по челото и болка в поясната област.
Проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение в периода
28.12 – 30.12.2017 г. с подобрение на състоянието и отзвучаване на
оплакванията. Вещото лице сочи, че възстановителният и оздравителелн процес при
мозъчното сътресение е до 20-30 дни, като липсват данни за усложнения, а
мекотъканните увреди предизвикват болки и страдания за 15-20 дни.
Според заключението на комплексната автотехническа
и медицинска експертиза процесният лек автомобил е бил фабрично оборудван с
предпазни колани на предните и задните седалки. Вещите лица сочат, че с оглед констатираните
при ищцата увреждания тя е била без коректно
поставен предпазен колан, като травмите са получени при съприкосновение на
различни части на тялото с детайли от автомобилното купе, като по време на
произшествието автомобилът се е преобръщал по таван. Вещите лица сочат, че
наличието на предпазен колан би възпрепятствало механизъм до по-ниска степен на
засягане на здравето, но е възможно получаването на шийната травма. В о.с.з.,
проведено на 17.11.2020 г. вещите лица сочат, че и при правилно поставен колан,
от обръщането на автомобила главата може да достигне да се удари в тавана на
автомобила, като за липсата на колан сочат травмите по ръцете, глезените, тила,
но и при поставен колан биха могли да настъпят травмите по главата от близко
лежащи твърди предмети от купето, както и шийна травма.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Конкретно, за да се
приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва
да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както
факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В настоящия случай, предвид заключенията на вещите лица и
показанията на свидетеля Т.Х. съдът намира за несъмнено установено по делото,
че ищецът С.М. като пътник в л.а. Фолксваген е била без правилно поставен предпазен
колан, въпреки наличието му на мястото, на което е седял. Предвид заключението
на вещите лица съдът намира, че липсата на поставен колан е в причинна връзка само
с настъпилите най-леки увреждания – охлузвания по ръце и крака и оток на
тилната част на главата, но не и във връзка с основното увреждане дало водещата
диагноза – контузия на главата и лекостепенно мозъчно сътресение. Ето защо
съдът намира, че приносът в настъпване на противоправния резултат от
непоставянето на предпазен колан от страна на ищеца е 10%.
Същевременно основателно се явява и
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата поради
поставянето си в опасност, качвайки се да пътува в автомобил със знанието, че
водачът му не притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Съпричиняването с оглед това обстоятелство съдът определя на 20 %.
Наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между деликвентите и ответниците, не е спорно между страните.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на преките искове.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от С.М.М. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 7000,00 лв. За да определи размера, съдът отчита възрастта на ищцата,
обстоятелството, че общият оздравителен процес е кратък – до 30 дни, като не се
установява същият да е създал значителни неудобства у ищцата, същевременно
същият е приключил успешно. От значение при определяне размера на обезщетението
е и обстоятелството, че едно произшествие с конкретния механизъм на
настъпването му несъмнено представлява стресов фактор и е свързан с негативни
психични изживявания, като при ищцата не се доказват такива с по-голям
интензитет от обичайните. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
и конкретната икономическа конюктура в страната и лимитите на отговорността на
застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед приноса на пострадалата, изразяващ се в непоставяне на
предпазен колан и поставянето си в опасност с оглед употребата на алкохол от
водача на МПС. Искът следва да бъде
уважен за сумата от 4900,00 лева след отчитане приноса на пострадалия и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява, че
ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 22.01.2018
г., поради което следва да се присъди лихва за забава от датата, от която
такава се претендира – 26.04.2018 г.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. А. Е.М. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 246,88
лева.
Ищецът следва да бъдат осъден да заплати
на ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 1117,30 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 196,00
лева и 106,66 лева – депозит за вещи лица.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК: ****да
заплати на С.М.М., ЕГН: **********,
действаща със съгласието на своята майка В.С.М., ЕГН: **********
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 4900,00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано
на 27.12.2017 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на Т.Х., като водач на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ****, неимуществени
вреди - болки и страдания от настъпила контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение и охлузвания по главата и тялото, както и преживян стрес, ведно
с лихва за забава, считано от 26.04.2018
г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН:
**********, действаща със съгласието на своята майка В.С.М., ЕГН: ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК: ****на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1170,30 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК: ****да
заплати на адв. А. Е.М. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в
размер на 246,88 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК: ****да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на 196,00 лева и 106,66 лева –
депозит за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: