Р Е Ш Е Н И Е

 

№……

град П., 21.02.2020година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ОСЕМНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА БЕТОВА

 

при секретаря………ПЕТЪР ПЕТРОВ………..………и в присъствието на прокурора…………..ПЛАМЕН РАЙНОВ……………...………като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………гр.д.№ 989 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 336 и сл ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС.    

                   Постъпила е искова молба от В.Б.П. от гр.П., подадена чрез пълномощника ѝ адв. М.К. *** против А.Н.Н. от с.гр., в която се излагат твърдения, че ответника е дядо на ищцата, по бащина линия. Ищцата твърди, че от 2016г. дядо ѝ има здравословни проблеми. В този период съпругата му В.Н. е работела в чужбина и ищцата се е грижила за дядо си. При влошаване на състоянието му, се е наложило баба ѝ да се прибере в страната.Твърди, че през пролетта на 2016г. дядо ѝ е бил измамен от непознат, когото е водел в дома си. След като близките му са разбрали, ищцата е прибрала ответника да живее с нея на ул.“***“ № *** в гр.П., за да го наблюдава и да се грижи за него. Съпругата му също е останала да живее в този дом след завръщането си от чужбина.Започнала е да го води на лекар и да следи влошаващото му се здраве.

Ищцата твърди, че през юли 2018г. се е оженила и забременяла, като баба ѝ и дядо ѝ са се преместили да живеят в апартамент на ул.“***.Баба ѝ е починала на ***., като след смъртта ѝ ищцата и съпругът и са продължили да се грижат за ответника А.Н..Твърди, че той не може да се храни сам, да се облича сам, а ако излезе сам има опасност да се изгуби и че вече го е правил няколко пъти. Твърди, че дядо ѝ не я разпознава, смята, че е съпругата му В. и че съпруга на ищцата е неговият син, който е починал преди 12г.Твърди, също, че дядо и не може да чете и пише правилно, не си спомня някои букви.Няколкократно се е опитвал да влиза в чужди жилища от същата сграда, губил е личната си карта.Инсталирали са камери в жилището му, за да могат да го наблюдават и при нужда от помощ – да се намесят. Ищцата твърди, че жилището, в което дядо ѝ живее е нейна собственост и че неговия брат си е извадил дубликат от ключа му, без нейно съгласие.

В исковата молба се твърди и това, че съгласно решение на ТЕЛК от ***. ответникът е със 100 % ВСУ с чужда помощ, с диагноза смесена корова и подкорова съдова деменция.На 07.11.2019г. той се опитал да тегли пенсията си, но не е успял. При справка в НОИ, се е установило, че тя е прехвърлена на друго място. Ищцата твърди, че дядо ѝ няма представа за случващото се, не помни какво е правил и всеки може да го накара да се подпише по всяко време. Наложило се е да му се направи нова лична карта и банкова сметка.***, ищцата твърди, че не може непрекъснато да бъде до него, тъй като живеят в различни жилища.Той е напълно неспособен да се грижи за себе си и за делата си, състоянието му изисква непрекъснати грижи. Заради деменцията може да бъде злоупотребено с личните му данни

Поради изложеното, ищцата счита че дядо и е абсолютно непригоден да се грижи сам за своите интереси и за себе си и моли съда да постанови решение, с което по реда на чл.336 ГПК той да бъде поставен   под запрещение. Моли да бъде назначена за негов временен попечител и да се допусне обезпечение на иска.Моли да бъде назначена СПЕ за освидетелстване на ответника.  Моли да бъдат приети и приложените към молбата писмени доказателства : копие от етапна епикриза от ***. , изд. от ***., д-р А. Д., копие от експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ“***“ЕАД П. № ***., 2бр. удостоверения за съпруг/а и родствени връзки, изд. от Община П., удостоверение за наследници на В. Б. Н..

  В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по предявения иск А.Н.Н..***, чрез прокурора П. Р. изразява становище, че молбата за поставяне на ответника А.Н. под пълно запрещение, съобразно събраните доказателства, е основателна и в негов интерес е тя да бъде уважена. Налице са законовите предпоставки за това – ответникът не може да се грижи сам за себе си и за делата си, тъй като той страда от деменция, което заболяване съгласно заключението на вещото лице, е необратимо.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

  Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/.В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение – това са съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от това. Искова молба за запрещение може да бъде подадена и от прокурора.

             Безспорно е, че ищцата е внучка на ответника и следователно като близък роднина има право да иска поставянето му под запрещение, т.е. молбата и е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

              При изслушването на ответника А.Н.Н. и проведения съгласно изискванията на чл.337, ал.1 ГПК разпит, съдът доби непосредствени впечатления от неговото състояние. Ответникът е доведен в съдебната зала от близките му. При разпита не е ясно дали  разбира въпросите на съда, тъй като или не отговаря или отговоря само с „да“.                                

            За установяване на обстоятелствата страда ли ответникът от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли  свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са събрани писмени и гласни доказателства. От приложените в делото документи, се установява, че ответникът е бил освидетелстван с решение на ТЕЛК при УМБАЛ”Д***”ЕАД-П. № *** от ***. ответникът е освидетелстван с 100% ВСУ с чужда помощ, с диагноза смесена корова и подкорова съдова деменция. Същото се установява и от етапната епикриза, изд. на ***. от *** П., от д-р. А. Д.. Обективното му състояние е описано така: Дезориентиран за време и място. Паметовите празнини запълва с конфабулации по съседство. Апсихотичен.Тежки когнитивни нарушения. Нарушени ексклузивни възможности. Не може да се обслужва сам. Не може да се грижи за личната си хигиена.

           Установява се от показанията на разпитания по делото  свидетел И. П.-съпруг на ищцата, че познава ответника от 2016 година, откакто се познавам с В.. Оттогава тя се е грижела за него и до момента също. Първото му впечатление е било, че състоянието на А.Н. е било видимо добро, до момента, в който е бил излъган от някакви роми, които са искали да му вземат жилището. Свидетелят не знае как това е станало, но след този инцидент състоянието на А. е било видимо неадекватно, не е бил на себе си. Смята, че е бил упояван. След това състоянието му трайно се е влошило. Наложило се е жена му да се прибере от чужбина. След смъртта ѝ, той живее сам, но не може сам да се грижи за себе си, поради което се налага да се полагат системни грижи за него. Не е в състояние сам да се върне в къщи. Не може сам да си стопли ядене, да се обслужва сам, всичко прави с помощта на внучката му В. и на свидетеля. Същия твърди, че с В. се грижат за него както могат.

 От показанията на свидетелката И. П. - племенница на ответника, се установява, че в момента състоянието му не е добро. Много хора не може да разпознае. Отчасти влиза в контакт, но не може да я познае или я бърка с  дъщеря ѝ. Губи се, поради което е спрял да излиза, говорил несвързани неща. Казва две думи и след десет секунди започва да ги повтаря. Не помни дали е ял или не е ял, не помни къде са му ключове, пръстени или нещо от този род. Когато е започнал да се влошава, преди 4-5 години, съпругата му, която е беше в ***, се е върнала по спешност и е останала да се грижи за него. Състоянието му постепенно се е влошавало с годините. Общото му състояние не е било влошено, тъй като няма хронични заболявания, бил е спортист. Сега за него се грижат неговата внучка със съпруга ѝ. Страхува се да излезе от къщи. Свидетелката смята, че А. лично няма да може да си изтегли пари, защото не помни дори къде си е оставил ключа и като знае къде крие филии хляб из дрехите...  

 От заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.Т., което съдът възприема, като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че ответникът А.Н.Н. страда от смесена корова и подкорова съдова деменция-болест, която е визирана в чл.5 от ЗЛС. В резултат на нея, той не може да разбира свойствата и значението на извършеното и не може да ръководи действията си. Следва това състояние да бъде приравнено към продължително разстройство на съзнанието. Не се очаква подобрение в психичното му състояние. Въпреки съхранената външна фасада е налице тежък паметов и интелектуален дефицит, който за в бъдеще ще прогресира. В това състояние, той не може да защитава своите интереси и да се грижи за работите си, което е медицинска предпоставка той да бъде поставен под пълно запрещение.

 При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответника под пълно запрещение, е основателна. При анализа на събраните по делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за състоянието на А.Н.Н., съдът приема, че ответникът страда от смесена корова и подкорова съдова деменция, в резултат, на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи.Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и с оглед състоянието му, ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен неговите интереси.  

             Водим от горното, Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС А.Н. ***, с ЕГН **********, под пълно запрещение, по молба на внучката му В.Б.П., ЕГн **********, от с.гр и адрес.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното местожителство ***, за сведение и изпълнение.

          решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.

 

 

                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: