Р Е Ш Е Н И Е
№….........../03.07.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12181 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу М.Д.Ю., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове, както
следва: предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 600 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 30.06.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.04.2018
г., до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5193/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, осъдителен иск с правно основание чл. 9,
ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 130,40 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 12.08.2017 г. до 12.06.2018 г. по договор за потребителски кредит №
********** от 30.06.2017 г., както и осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 660,55 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с договор
за потребителски кредит № ********** от 30.06.2017 г.
По твърдения в исковата молба и
уточнителните молби на л. 49, 56, 67 и 119 от делото, на 30.06.2017 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** при Общи
условия (ОУ), по силата на който ищецът е отпуснал кредит на ответника в размер
на 600 лв., срещу насрещното негово
задължение да върне предоставената сума, ведно с уговорено в чл. 4 от договора
договорно възнаграждение в размер на 130,40 лв., в срок от 11 месеца. Ищецът
твърди, че сумата от 600 лв. е предоставена на ответника по посочена банкова
сметка ***.06.2017 г. Поддържа, че съгласно сключено между страните
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ
ответникът дължи на ищеца и възнаграждение в размер на 660,55 лв. Излага, че
закупеният пакет от допълнителни услуги включва приоритетно разглеждане и
отпускане на поискания кредит, възможност за длъжника да отлага плащането на
вноски, да намалява техния размер, да променя уговорения падеж и да получава
бързо и лесно допълнителни парични средства, като уговореното възнаграждение не
е за реално предоставените услуги, а за възможността длъжникът да се възползва
от тях по време на действието на договора (л. 124). Твърди, че общото
задължение на ответника по договора и споразумението възлиза в размер на
1390,95 лв., платимо на 11 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер
на 126,45 лв. и падеж 12-то число от съответния месец. Поддържа, че ответникът
не е заплатил нито една погасителна вноска, поради което, на основание чл. 12.3
от ОУ, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 24.10.2017 г., за което до
длъжника е изпратено уведомително писмо на 25.10.2018 г. Намира, че ответникът е
уведомен за изискуемостта на кредита и с връчването на книжата по делото на
назначения му особен представител. Счита, че дължимите от ответника суми са,
както следва: 600 лв. – главница по договора за потребителски кредит, 130,40
лв. – договорна възнаградителна лихва, 660,55 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги.
Твърди, че за главницата е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което по същество моли
да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
посоченото вземане от 600 лв. срещу ответника, ведно със законната лихва.
Формулира и искане за осъждане на ответника да му заплати останалите дължими
суми за договорна възнаградителна лихва от 130, 40 лв. и възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги от 660,55 лв. В условията на евентуалност –
ако се приеме, че предсрочната изискуемост не е настъпила, ищецът претендира
присъждането на вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания по
делото, като се позовава на изтекъл краен срок на договора на 12.06.2018 г.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, в която поддържа исковата молба и направеното в нея искане.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор
на исковата молба, в които излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва да е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, с твърдения че длъжникът не е надлежно уведомен за това
преди подаване на заявлението в съда. Оспорва дължимостта на възнаграждението
за пакет от допълнителни услуги. В тази връзка твърди, че няма данни такива
услуги да са ползвани, като отделно се позовава и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага, че не е ясна цената на всяка отделна услуга,
включена в пакета; възнаграждението за допълнителни услуги е уговорено като
дължимо при сключването на договора и същото е по-голямо от размера на
предоставения кредит, поради което релевира
възражение за нищожност на споразумението, на основание чл. 21- 22 ЗПК, чл. 146
ЗЗП и чл. 26 ЗЗД. Прави възражение за недействителност на договора за
потребителски кредит, с аргумент, че не отговаря на изискванията на чл. 11, т.
7-12 ЗПК. Възразява и срещу действителността на клаузата, с която е уговорена
възнаградителна лихва по кредита, като неравноправна и поради противоречие с
добрите нрави.
По
изложените съображения по същество формулира искане за отхвърляне на
предявените искове.
В отрито съдебно
заседание ответникът, чрез особения му представител, поддържа отговора на
исковата молба и формулираното искане по същество.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 30.06.2017 г. (л. 22)
се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило в
заем на М.Д.Ю. – потребител (клиент), сумата от 600 лв., срещу насрещното
задължение на потребителя да върне заетата сума, заедно с фиксирана
възнаградителна лихва при годишен лихвен процент (ГЛП) от 41,17 % и годишен
процент на разходите (ГПР) – 49,88 %, или общо сумата от 730,40 лв. в срок от
11 месеца при размер на погасителната вноска от 66,40 лв. Наред с това, в
договора е отразено, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги от
потребителя е дължимо и възнаграждение от 660,55 лв. с размер на вноската по
допълнителния пакет 60,05 лв. Общото задължение по кредита и по пакета за
допълнителни услуги е посочено в размер на 1390,95 лв. със сборна погасителна
вноска от 126,45 лв. и падеж 12-то число от месеца.
Договорът е сключен при Общи условия (ОУ), като по делото са представени
същите (л. 28), подписани от клиента и кредитора на всяка страница.
По повод преддоговорните отношения между страните
по делото са приложени следните документи, подписани от ответника, а именно:
искане за отпускане на потребителски кредит (л. 7), стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (л. 17) и
допълнителна преддоговорна информация, приложение към
формуляра (л. 21).
Към доказателствения материал по делото е приобщено и подписано от страните
споразумение от 30.06.2017 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит № ********** (л. 26). В същото е посочено, че
допълнителните услуги, които могат да бъдат предоставени от кредитора на
клиента, са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно споразумението клиентът се задължава да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето (респективно възможността за предоставянето) на
описаните услуги в размер, посочен в договора за потребителски кредит, като
изискуемостта на цялото възнаграждение възниква с подписването на
споразумението, но страните се съгласяват да бъде разсрочено за срока на
договора за кредит на равни месечни вноски, добавени към вноските за погасяване
на главницата по кредита. Уговорено е също, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет от
допълнителни услуги, но не повече от 300 лв., представляват стойността на
разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит.
Представен е погасителен план, подписан от клиента (л. 38), който съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски по договора за кредит и споразумението, всяка от които в
размер на 126,45 лв., при падеж на първата вноска - 12.08.2017 г. и на последната
– 12.06.2018 г.
Видно от представено преводно нареждане от 31.07.2018 г. (л. 40), на
посочената дата сумата от 600 лв. е преведена от ищцовото
дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка ***.
От представеното извлечение по сметка по договор за кредит № ********** (л.
41) се изяснява, че по кредита не са извършени плащания и към дата 02.08.2018
г. задължението възлиза в общ размер на 1390,95 лв.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. №
5193/2018 г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено
на 10.04.2018 г. заявление от „П.К.Б.” ЕООД срещу М.Д.Ю. е издадена
заповед № 2538/12.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за главница по договор за потребителски кредит № ********** от 30.06.2017 г., връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителният
иск е предявен в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, а по отношение на установителния
иск – и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Основателността на предявените исковете – установителен и осъдителни такива, е обусловена
от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието
на валидно сключен между страните договор за потребителски кредит и
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги; 2.) точното
изпълнение на поетите от кредитора (ищец) задължения по договора и
споразумението, в това число предоставянето на уговорената сума и на
допълнителните услуги; 3.) настъпила изискуемост на задълженията по договора и
споразумението в претендирания размер, както и 4.) неизпълнение на същите от
страна на ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което
като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
От обсъдените доказателства се установява валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за
потребителски кредит. Последният
съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя относно конкретния
размер на поетите задължения и основанието за тяхната дължимост, лихвения
процент и годишния процент на разходите по кредита, както и условията
за издължаването му, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Поради
това съдът намира, че съглашението отговаря на изискванията на ЗПК, а
възраженията на ответната страна в обратна насока са неоснователни.
Установено по делото е също и точното
изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора за кредит чрез
предоставянето на уговорената сума от 600 лв. по посочена от потребителя негова
банкова сметка. ***асрещното задължение да върне
предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната
лихва, на уговорения падеж.
В разглеждания случай кредиторът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита при условията на чл. 12.3 от ОУ. Съгласно посочената
клауза, в случай че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от тридесет
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски
кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. В
условията на евентуалност ищецът обосновава претенциите си с изтекъл краен срок
на договора на 12.06.2018 г.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две
кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от
банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици
настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до
длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния
съд. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
посоченото разрешение за необходимостта да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия.
Няма данни ответникът да е извършил плащания по договора за кредит, поради
което същият е изпаднал в забава, продължила повече от тридесет календарни дни
(предвид падежа на първата погасителна вноска на 12.08.2017 г.), съответно е
изпълнено уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото
на уговорения в полза на длъжника срок.
Във връзка с втората предпоставка за настъпване правните последици на
предсрочната изискуемост, а именно уведомяването на длъжника за това преди
сезирането на заповедния съд, по делото не са ангажирани никакви доказателства
от страна на ищеца. Въпреки това, след подаване на заявлението на 10.04.2018 г. до датата на приключване на
устните състезания по настоящото дело – 10.06.2019 г., са падежирали
всички погасителни вноски по кредита, съобразно приложения погасителен план.
Този факт е от значение за спорното право и следва да бъде съобразен, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Посоченото разрешение в максимална степен
съответства на целта на заповедното производство, продължение на което е
исковото такова по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно да се реализират по
облекчен ред правата на кредитора. Положението на последния не следва да бъде
по-неблагоприятно, вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото
това, което би имал, ако беше предявил осъдителен иск за вземането си по общия
ред. Поради това не съществуват пречки за кредитора да получи търсените суми,
чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението
размери. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и съдебната практика, обективирана в
решение № 7 от 19.05.2017 г. на ВКС по гр.д. № 60053/16 г., І т.о., решение №
103 от 07.08.2017 г. на ВКС по т.д. № 851/16 г. І т.о., решение № 208 от
09.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 394/17 г., І т.о. и др.
От изложеното следва, че е настъпила изискуемостта на вземанията за главница и договорна
възнаградителна лихва по кредита. Размерът им не е оспорен, като се установява
и от представения договор и погасителен план към него.
В отговора на исковата
молба особеният представител на ответника е релевирал
възражение за недействителност
на клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва, като неравноправна и поради
противоречие с добрите нрави, което възражение е неоснователно. Посоченият
годишен процент на разходите по кредита от 49,88 % не
надвишава максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК петкратен размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, нито е налице
изключително голямата разлика в престациите по
двустранния договор, която да обуслови противоречие с добрите нрави. След като
се съпостави размера на предоставената сума (600 лв.), с този на уговореното
възнаграждение на финансовата институция (130,40 лв.) и се вземе предвид
периода за издължаване на кредитния ресурс (11 месеца), може да се направи
обоснован извод, според който съдържанието на обсъжданата клауза е установено в
рамките на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът приема за
доказани всички положителни предпоставки относно дължимостта на предоставената
в заем на потребителя главница в размер от 600 лв., както и на договорената
възнаградителна лихва в размер от 130,40 лв., поради което предявените за тези
суми установителен и осъдителен иск следва да бъдат изцяло уважени, като искът
за главница бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.04.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Неоснователен
обаче се явява предявеният осъдителен иск за сумата от 660,55
лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
като съображенията за това са следните:
Възможността
за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в чл.10а, ал.1 ЗПК, като ал. 2 на същата
разпоредба съдържа императивна забрана за кредитора да изисква заплащането на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Такива именно действия представляват услугите, за които е договорено
търсеното възнаграждение, изразяващи се в приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, отлагане падежа на определен брой погасителни вноски или
намаляване на техния размер, както и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Следователно обсъжданата клауза е нищожна, на
основание чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Освен това,
видно от съдържанието на договора, при изчисляване на отразения общ годишен размер на разходите от 49,88 % не е включено
възнаграждението от 660,55 лв. Същото следва да бъде взето предвид при преценка на действителния годишен
процент на разходите по кредита, доколкото е начислено като покупна цена на
твърдените услуги, респективно представлява разход за потребителя по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗПК. Така, при размер на кредита от 600 лв. и уговорен начин на
погасяване чрез 11 месечни погасителни вноски в размер на 126,45 лв., годишният
процент на разходите, изчислен чрез кредитен калкулатор за бързи кредити, достъпен
на интернет страницата „calculator.bg”, възлиза в размер на 592,49 %, което обуславя извод за нищожност на
клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждението по пакета от допълнителни
услуги, на основание чл. 19, ал. 5 във вр. ал. 4 ЗПК.
Отделно, тази клауза води и до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 24 ЗПК във вр. с чл.143, т. 5 ЗЗП, тъй като възнаграждението е
отнапред определено, при липса на сигурност за осъществяване на насрещната престация от финансовата институция, като липсва проведено
от ищеца доказване на индивидуално договаряне на тези условия.
С оглед на
изложеното, съдът намира за основателни възраженията на особения представител
за недължимост на претендираното възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги в размер на 660,55 лв. и предявеният осъдителен иск
за тази сума следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса от 27 лв. (л. 50), депозит за особен представител от 327,36 лв. (л.
84), и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно с
уважената част на исковете, в общ размер на 238,59 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените
в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 28,64 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., съразмерно с уважената част на
исковете, в общ размер на 41,29 лв.
Ответникът
не е представил доказателства за направени разноски по делото, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М.Д.Ю., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на ищеца „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 600 лв. (шестстотин
лева), представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 30.06.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
10.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5193/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК;
ОСЪЖДА М.Д.Ю., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 130,40 лв. (сто и
тридесет лева и четиридесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за
периода от 12.08.2017 г. до 12.06.2018 г. по договор за потребителски кредит №
********** от 30.06.2017 г., на
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК;
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, срещу
М.Д.Ю., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 660,55
лв. (шестстотин и шестдесет лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с
договор за потребителски кредит № ********** от 30.06.2017 г.;
ОСЪЖДА М.Д.Ю., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 238,59 лв. (двеста тридесет и осем лева и п етдесет и девет стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА М.Д.Ю., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 41,29 лв. (четиридесет и един лева и двадесет
и девет стотинки) представляваща сторени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ;
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по следните банкови
сметки: в „Юробанк и Еф Джи България” АД: BG94 BPBI
7940 1057 3790 02 и в „Алианц Банк
България” АД: BG BUIN 95611000316183;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: