№ 1424
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20211100902752 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
сключил с ответника Договор за заем от 30.03.2016 г., съгласно който се уговорили да
предостави на ответника паричен заем в размер на 650 000 лева. В чл. 2, ал. 2 от договора
изрично е било предвидено заемната сума да бъде превеждана по банкова сметка или
предавана на каса на заемателя на части. С платежни нареждания от 09.04.2016г.,
20.04.2016г., 27.04.2016г., 31.05.2016г., 14.06.2016г., 28.06.2016г., 04.07.2016г., 28.07.2016г.,
31.08.2016г., 16.09.2016г., 30.09.2016г., 31.10.2016г., 30.11.2016г., 22.12.2016г., 31.01.2017г.,
28.02.2017г., 26.04.2017г. и 31.05.2017г. на ответника е била предоставена заемна сума от
795 110 лева. От ответника са били възстановени единствено 220 000 лева. Договореният с
договора за заем падеж е бил 30.04.2017 г. (чл.3, ал. 1), но по взаимно съгласие, на
основание чл. 8, ал. 2, с Анекс от 24.04.2017г. падежът е бил изменен на 31.12.2017 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се е задължил да заплати на заемодателя като
възнаграждение лихва върху заетата сума в размер на месечния LIBOR, увеличен със 7%.
При така уговорената между страните възнаградителна лихва, същата за периода от датата
на предоставяне на заетите суми до 31.12.2017г. (падежа на заема) е в размер на 53 238. 97
лева. Ответникът не е изпълнил задължението си да върне заетата сума, ведно с
възнаградителната лихва на падежа. С покана вх. № 03/16.05.2019г. заемателят е бил
поканен да възстанови сумите. С писмо изх. № 01/20.05.2019г. ответникът не е оспорил
задължението си, но е заявил, че не може да го изпълни поради липса на парични средства.
1
Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
575 110 лева останала невърната заемна сума по Договор за заем от 30.03.2016 г. сумата 53
238. 97 лева възнаградителна лихва, съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за заем за периода
09.04.2016 г. - 31.12..2017г., както и 191 487. 21 лева лихва за забава за плащането на
главницата и възнаградителната лихва (общо 628 348. 97 лева) за времето от 14.12.2018г. до
14.12.2021г. (три години преди датата на исковата молба), със законната лихва върху сумата
от 628 348. 97 лева от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението,
с присъждане на направените по делото разноски.
С първоначалния отговор ответникът оспорва сключването на договора за заем и
анекса, с твърдения, че не са подписани от лицата, посочени в тях като автори. Оспорено е
още получаването на сумата по заема, както и е възразено за погасяване на вземанията по
давност – главницата и възнаградителната лихва като периодични плащания, а вземането за
лихва за забава - като акцесорно. Релевира възражение за прихващане със задължение за
неустойка по чл. 6 от договора.
С допълнителната искова молба ищецът е изложил твърдения, относно лицата,
подписали заемния договор и анекса, както и че се касае за свързани лица. От ищеца е било
посочено още, че заемната сума е била включена в годишните финансови отчети на
ответника, в периода 2016г. - 2019г., както и ползвана от него по предназначение (чл. 301 от
ТЗ). Налице е частично доброволно погасяване от 29.06.2016г. и изрично признание на
задълженията, съгласно писмото изх. № 01/20.05.2019г. По отношение погасителната
давност е възразено, че по отношение на главницата и възнаградителната лихва е
приложима петгодишна давност. Претенцията за неустойка, предявена от ответника, се
оспорва като неоснователна, евентуално погасена по давност. Ако и доколкото въобще е
била дължима неустойка към 30.04.2016г., то тя е погасена по давност. При тези твърдения
иска съдът да осъди ответника да заплати претендираните суми и присъди направените по
делото разноски.
С допълнителния отговор ответникът е възразил относно датите на договора за заем
и анексите – че са частни писмени документи, които не носят достоверна дата, както и са
изложени съображения във връзка с предоставянето на заемната сума от ответника по
договора, който е реален (предоставяни допълнителни суми извън срока за предоставяне –
30.04.2016г., биха били извън предмета на договора). От ответника е изложено още, че
наличието на признание на задължението е без значение. Признанието на несъществуващо
задължение не може да породи правно действие. Годишните финансови отчети
представляват счетоводно обобщение на финансовите резултати и останалите счетоводни
показатели. Частичното плащане съставлява конклудентно действие по неговото
потвърждаване от длъжника само за платената сума. Страната възразява и че погасяването с
220 000 лева погасява целия дълг. Относно възражението на ищеца за погасяване по давност
на претенцията за неустойка, ответникът се позовава на разрешенията по ТР № 2/18.03.2022
по тълк. дело № 2/2020 на ОСГТК на ВКС. Оспорва се предоговаряне по анекса от
31.01.2017г., което да е от значение за неустойката. Поддържа се и възражението за давност.
2
Погасените по давност вземания не могат да бъдат подновявани, а признанието на такива
вземания не променя техния характер на прескрибирани, естествени задължения. При тези
твърдения иска съдът да отхвърли исковете и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Договорът за заем за потребление е неформален и реален. Фактическият състав по
неговото сключване включва традиране на заетата заместима вещ или пари и наличие на
съгласие между страните за възникване на правоотношение, носещо белезите на заемното, а
именно – съдържанието на облигацията следва да сочи на това, че заемателят се е задължил,
по силата на едностранния неформален договор за заем, да върне заетата сума в определен
срок.
От представения по делото договор за заем от 30.03.2016 г. се установява, че страните
са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника парична сума, в размер до
650 000 лв., в срок до 30.04.2016 г., а ответникът се е задължил да я върне, в срок до
30.04.2017 г., продължен с Анекс от 24.04.2017 г. до 31.12.2017 г., а с Анекс от 31.01.2017 г.
страните са се съгласили да изменят чл.1, ал.1 от договора като заемодателят се е задължил
да предава в собственост на заемателя парични суми в размер до 650 000 лв. при поискване
от заемателя.
Спорни по делото са две групи въпроси. Първият, касае размера на сумата, която
ищецът е поел задължение да предаде по процесния договор, дали тя е в размер до 650 000
лв. или с последващия Анекс от 31.01.2017 г. е договорен допълнителен размер до 650 000
лв., с оглед твърденията на ищеца, че е предал, чрез превод по сметка на ответника, сума в
размер 795 110 лв., с основание процесния договор. Вторият спорен въпрос, е относно това
предадена ли е уговорената сума на ответника, в какъв размер и на какво основание, или
завършен ли е фактическият състав по сключване на договора, с горното съдържание,
предвид реалния му характер и ако да относно какъв размер.
По първия спорен въпрос съдът намира следното:
Тълкуването на клаузата на чл.1, ал.1 от договора и чл.1 от Анекс от 31.01.2017 г., по
правила на чл.20 от ЗЗД, сочи на извод, че с уговорката на чл.1 от договора ищецът се е
задължил да предостави заемна сума до определен максимален размер и логическото
тълкуване, с клаузата на чл.1 от Анекса, който става неразделна част от съдържанието на
договора, сочи, че волята на страните е тази сума да бъде предоставена след поискване от
заемателя. По същество, с анекса смисълът на тази уговорка, е уточнен без да се добавя нова
3
заемна сума, а е уговорено в рамките на непредоставения остатъчен размер, предвид
изтеклия срок за първоначалното предоставяне, до достигане на сумата 650 000 лв., да се
предостави сума при поискване, с падеж на връщане до 31.12.2017 г. Горното тълкуване се
подкрепя и от заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза,
съгласно което, въз основа на проверените платежни нареждания и отразеното в тях
основание, за периода, от сключване на договора за заем, до изтичане на срока, до който
следва да бъде предоставен, е преведена единствено сума в размер 221 410 лв. ( т.8 от
заключението ). Към момента на сключване на анексите договорът нито е изпълнен, нито е
прекратен или развален, поради което измененията са станали част от съдържанието му.
Ответникът не е трето лице, по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК и доколкото представителят му,
се установи, че е участвал при съставянето на документа, не може да оспорва
достоверността на датата. В производството по оспорване автентичността на подписите на
представителите на ответника, положени върху процесния договор и анексите към него,
ответникът, който носи доказателствената тежест, не проведе пълно и главно доказване на
факти, от които да се направи извод, че подписите не са положени от тези лица, предвид и
заключението на съдебно – почерковата експертиза, че върху всички изследвани документи,
подписите са положени от представителите на ответника, поради което следва да се приеме,
че изявленията в документите са направени от тези лица.
Предвид изложеното съдът намира, че страните са постигнали съгласие за
предоставяне, от ищеца на ответника, на заем в размер до 650 000 лв., в срок до 30.04.2016
г., а непредоставения остатък от тази сума, към 31.01.2017 г., при поискване, с падеж на
връщане 31.12.2017 г.
По втория спорен въпрос съдът намира следното:
От представените платежни нареждания и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че по сметка на ответника, в периода 04.04.2016 г. – 31.05.2017 г.,
ищецът е превел сума в общ размер 795 110 лв. Спорно по делото е какъв размер от тази
сума е предоставен по процесния договор за заем, в рамките на уговорената сума от 650 000
лв. В представеното по делото платежно нареждане от 04.04.2016 г. е посочено като
основание за превода, на сумата 218 000 лв., „договор за заем от 30.03.2016 г.“, поради което
следва да се приеме, че тази сума е предадена по процесния договор. По отношение
установяване на предоставения размер по делото са представени и приети като писмени
доказателства: писмо от одитора на ищеца „М.“ ООД, в което е посочено, че след обработка
на информация, относно заемните отношения между страните се установява, че ответникът
има задъжения по процесния договор, за главница в размер 575 110 лв.; покана от ищеца до
ответника, от 16.05.2019 г., за плащане на главница, в размер 575 110 лв. по процесния
договор ( л.8, том 1) и отговор на ответника на тази покана, от 20.05.2019 г. ( л.9, том 1 ), в
който е посочено, че няма средства за плащане на претендираните суми. С посоченото
волеизявление на ответника е направено признание на съществуването на задължение, в
посочения размер, което може да се изведе недвусмислено от заявеното. Ответникът
4
единствено се позовава на неплатежоспособност, поради което следва да се приеме, че се
признават последиците от фактическия състав, посочен в поканата, а именно възникнало
задължение за главница по договор за заем от 30.03.2016 г, в размер 575 110 лв., което е
изискуемо, но не може да бъде изпълнено поради липса на пари. Това изявление на
ответника, от което може да се изведе признание на неизгоден за него факт, се подкрепя от
становището на одитора на ищеца, както и от установеното от представените по делото
писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводната екеспертиза, че в ГФО и
оборотните ведомости на ответното дружество, за процесния период, е отразено задължение
към ищеца в по – големи от посочените размери, макар и без запис, по кой договор са
направени записите. Доколкото в поканата от ищеца и останалите доказателства, относно
размера на дължимата главница, в размер 575 110 лв., не се установява тази сума да е
резултат след прихващане на изпълнението с платените 220 000 лв., следва да се приеме, че
тази сума е общо преведената на ответника.
По отношение на останалата сума, до 650 000 лв., доколкото по делото има данни и
за съществуване на друго заемно правоотношение между страните, с източник договор от
04.01.2015 г., изменен с Анекс от 30.08.2016 г., със задължение за предоставяне на заемна
сума до 300 000 лв. при поискване и падеж до 31.06.2017 г., който съвпада с периода на
установените преводи, и предвид липсата на други доказателства, не може да се направи
извод, че преводите са по процесния договор. Ищецът, който носи доказателствената тежест,
не е установил пълно и главно елемент от фактическия състав на сключване на договора за
заем за сумата над 575 110 лв. до 650 000 лв., поради което съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъщестен.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните е сключен договор за
заем за сумата 575 110 лв. По делото ищецът, в исковата молба, признава неизгодния факт
на извършено плащане от ответника, по процесния договор, на сума в размер 220 000 лв.,
което признание се подкрепя от установеното от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, поради което за ищеца съществува вземане за главница по процесния договор в
размер 355 110 лв.
Предвид извода за възникване на част от съдебно предявеното вземане за главница, в
посочения по – горе размер, следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за
изтекла, по отношение на това вземане, погасителна давност.
Задължението за връщане на главницата по договора за заем не представлява
задължения за периодично плащане, по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД. Клаузата на
чл.5 от договора, с която е предвидена възможността за връщане на части, представлява по
същество право за точно в количествено отношение частично изпълнение на неделим дълг
за връщане на заетата главница. Предвид изложеното главницата се погасява с изтичане на
общата петгодишна погасителна давност. Начинът на предоставяне на заема, на части, не
променя горния извод и не превръща задължението за връщане в периодично. Началният
момент на давността е датата на изискуемост на вземането. Вземането е с падеж 31.12.2017
г., съгласно изменението с двата анекса. От тази дата, до датата на подаване на исковата
5
молба, на 14.12.2021 г., не е изтекъл срок по – дълъг от 5 години, поради което
възражението е неоснователно.
Предвид изложеното следва да бъде разгледано релевираното от ответника
възражение за прихващане.
Възражението за прихващане е изведено при твърдения за възникнало вземане за
мораторна неустойка по чл.6 от договора, поради непредоставяне в срок на уговорената
главница за периода 30.04.2016 г. – 13.12.2021 г. Доколкото, с обсъдените по – горе анекси,
както беше посочено, се уточнява уговорката на чл.1, но остава непроменено останалото
съдържание на договора, част от това допълнително съдържание е и клауза за мораторна
неустойка. След сключване на анекса клаузата следва да се тълкува корективно, по
отношение забавата на заемодателя, в смисъл, сумата да се предостави веднага след като
бъде поискана. Това тълкуване обаче е ирелевантно, тъй като се претендира неустойка за
забава, настъпила, преди тълкуваното по – горе изменение на договора, към който момент
няма спор, относно смисъла и действието на клаузата. Съгласно тази клауза ако заемателят
не предаде заетата сума в срока и при условията на чл.2 дължи неустойка в размер 2 % от
дължимата сума за всеки просрочен ден. Тълкуването на клаузата на чл.1 от договора, в
посочения по – горе смисъл, както беше посочено сочи, че заемодателят се е задължил да
предостави сума до определен максимален размер до определен срок. Следователно, точно,
в количествено отношение, би било това изпълнение, при което заемодателят предостави
сума, в размер, колкото е поискана от кредитора до определения срок, а при липса на такъв
срок, веднага след като е поискана. По делото се установи, че до изтичане на уговорения
срок – 30.04.2016 г., а и след това ищецът е предоставил на части определени размери от
уговорената сума. Не се твърди, още по – малко доказва, ответникът да е искал
предоставяне на по – големи от получените размери, в уговорения срок, които ищецът да не
е превел, съответно да е превел със забава, поради което следва да се приеме, че ищецът е
изпълнил точно по време и количество задължението, като е превел установените по – горе
суми по договора. Предвид изложеното, за ответника не е възникнало вземане, което да
бъде съдебно компенсирано, поради което и съдът не дължи произнасяне по възражението
за погасителна давност и възможността на компенсация с естествено вземане.
С оглед гореизложеното искът за главница по договора за заем е основателен и
следва да бъде уважен за сумата 355 110 лв. и отхвърлен за пълния предявен размер от
575 110 лв.
Относно иска с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД.
С клаузата на чл.4, ал.1 от договора страните са уговорили ответникът да заплати
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, в размер стойността на месечния LIBOR,
увеличен със 7% от депозираната сума, в срока по чл.3, ал.1. По делото се установи, че
финансов ресурс, в размер 355 110 лв., е ползван за периода от 04.04.2016 г. до 31.12.2017 г.
6
При отчитане на извършеното частично плащане на сумата 220 000 лв., на 29.06.2016 г., за
периода 04.04.2016 г. – 31.12.2017 г., изчислен, съобразно стойностите в таблица 5 от
заключението ( л.637, том 2 ), размерът на възнаградителната лихва е 43 066.34 лв. Предвид
изложеното следва да бъде разгледано релевираното възражение за погасителна давност.
Вземането за възнаградителна лихва попада в обхвата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, поради което се
погасява с изтичане на кратката тригодишна давност. В поканата на ищеца от 16.05.2020 г.
лихвата е посочена в различен от претендирания размер, без начална дата на периода, в
който е формирана, с посочен по – късен краен период, поради което отговорът на ответника
на тази покана, предвид и липсата на други доказателства по делото, не може да се приеме за
признание на съществуване на този дълг, което да прекъсне давността. Нещо повече,
съгласно чл.4, ал.1 от договора, възнаградителна лихва се дължи за срока до настъпване на
падежа за връщане на главницата – 31.12.2017 г., а се претендира с поканата лихва към
30.04.2019 г., каквото вземане не е възникнало, поради което и не може да бъде предмет на
признание. Лихвите се дължат за всеки ден след предоставяне на сума. Така, и от последния
ден, за който лихвата се претендира – 31.12.2017 г., до датата на подаване на исковата молба,
на 14.12.2021 г., е изтекъл срок по – дълъг от три години, поради което вземането е погасено
по давност.
По отношение на възражението за прихващане са относими мотивите за неговата
неоснователност, изложени по – горе.
Предвид изложеното искът за възнаградителна лихва е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за връщане на получената в заем сума е възникнало като срочно. Забавата
настъпва с изтичане на срока по чл.3, ал.1 от договора, изменен с двата анекса, на 31.12.2017
г., без да е необходима покана. В същия срок настъпва и падежа на задължението за
плащане на възнаградителна лихва.
Съдът, достигна до извод за съществуващ и непогасен главен дълг, поради което, за
периода 14.12.2018г. до 14.12.2021 г., лихвата за забава върху общия размер на главницата и
възнаградителната лихва, изчислен с компютърна програма, е в размер 121 333.19 лв. От
началната дата на периода – 14.12.2018 г., до датата на подаване на исковата молба, на
14.12.2021 г., не е изтекъл срок по – дълъг от три години, поради което възражението за
погасяване по давност е неоснователно.
Предвид изложеното искът е основателен и следва да бъде уважен за посочения по –
горе размер, съответно отхвърлен за пълния предявен размер от 191 487.21 лв.
Относно разноските в производството:
7
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 32 772.74 лв., за държавна такса, възнаграждение на
вещо лице и адвокатско възнаграждение. Претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в размер близък до минималния, съгласно НМРАВ, поради което и
предвид фактическата и правна сложност на делото, възражението на ответника за
намаляването му, поради прекомерност, е неоснователно. На основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски за производството, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, в размер 2 764.45 лв., за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
вещи лица.
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Медицински център – Н.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к. “В.“, ВЕЦ - С.-*** да заплати на ЗК „Н.” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к. “В.“, ВЕЦ - С.-*** на основание чл.240,
ал.1 от ЗЗД сумата 355 110 лв. – представляваща главница по Договор за заем от 30.03.2016
г., Анекс от 24.04.2017 г. и Анекс от 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба, на 14.12.2021 г., до окончателното
плащане като отхвърля иска за сумата над 355 110 лв. до пълния предявен размер от
575 110 лв. и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 121 333.19 лв. – лихва за
забава върху главница и възнаградителна лихва по Договор за заем от 30.03.2016 г. за
периода 14.12.2018 г. до 14.12.2021 г. като отхвърля иска за сумата над 121 333.19 лв. до
пълния предявен размер от 191 487.21 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Н.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ж.к. “В.“, ВЕЦ - С.-*** срещу „Медицински център – Н.*“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. “В.“, ВЕЦ - С.--*** иск с
правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 53
238.97 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.04.2016 г. до
31.12.2017 г. по Договор за заем от 30.03.2016 г.
ОСЪЖДА „Медицински център – Н.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к. “В.“, ВЕЦ - С.-*** да заплати на ЗК „Н.” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к. “В.“, ВЕЦ - С.-*** на основание чл.78, ал.
1 ГПК сумата 32 772.74 лв. - разноски за производството за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Н.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр.София,
ж.к. “В.“, ВЕЦ - С.-*** да заплати на „Медицински център – Н.*“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. “В.“, ВЕЦ - С.-*** на основание чл.78,
8
ал. 3 ГПК сумата 2 764.45 лв. - разноски за производството за. адвокатско възнаграждение
и възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9