№ 991
**** 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М. Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослава В. Монова
като разгледа докладваното от М. Г. Димитрова Гражданско дело №
20234520100906 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 3 т. 4 вр. чл.
4 от ЗЗДН и подлежи на разглеждане по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по искова молба от Е. С. В., ЕГН **********, от гр. *****,
като майка и законен представител на малолетната А.И.В.., ЕГН **********
на *****, чрез адв. И. И., против И. С. В., ЕГН **********, от *****, БАЩА
на пострадалата, като моли на основание чл. 8 ал. 1 т. 2 вр. чл. 10 и чл. 18 ал. 1
от ЗЗДН да се наложат мерки по чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН за защита срещу
оказваното от него домашно насилие, изразяващо се в допускане на удари с
ръка върху тялото на пострадалата му дъщеря от малолетните деца К.А.А,
ЕГН ********** на ***** и К.А.А, ЕГН ********** на *****, родителските
права върху които се упражняват от съжителката му М.И.Ц ЕГН**********,
както и липса на родителски контрол и надзор от извършителя над
малолетната му дъщеря при игра с люлки и допускане на опасен за живота и
здравето й удар в тилната област на главата на детето, както и психически
тормоз и закана да не казва от къде са й нараняванията, като моли да се
издаде и Заповед за незабавна защита с мерките по чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН.
Ответникът И. С. В. счита иска за недопустим. Относно обстоятелствата,
1
на които се обосновава иска го счита за неоснователен и го оспорва изцяло.
Оспорва твърденията за упражнено домашно насилие спрямо детето А. И. В..
Оспорва твърдението, че на детето А. от предходен период са нанесени
травми. Оспорва твърдението, че е неглижирал задълженията си като родител,
в резултат на което при игри се нанасят телесни повреди на детето. Моли да
се отхвърли иска като неоснователен.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката М.Ю Г. – баба на детето по
майчина линия заявява, че в момента живее в гр. ***** и един път в
седмицата се вижда с дъщеря си и с внучката си А., като заедно с дядото на А.
идват в **** Знае за инцидент, който се е случил с детето през месец
февруари тази година. Случаят е станал след като са започнали мерките за
взимане на детето от г-н В.. Инцидента станал след 09-ти февруари. Дъщеря й
се обадила по телефона и й казала, че бащата е взел детето от градина на
09.02.2023 г. Когато бащата върнал детето на майка й на *****, отново й се
обадила и се оплакала, че А. била със синини по горната лява част на бедрото
и ребрата. Свидетелката заявява, че след този инцидент внучката й е много
страхлива и започнала да бяга от тях, не идвала да ги прегърне, а просто ги
поглеждала и бягала, за да се скрие. Видяла крака на детето и видяла, че
синините са започнали да стават жълто-синкави, започнали да преминават.
Отначало, когато се опитвала да я попита нещо свързано с инцидента тя не
казвала нищо, отговаряла: "не знам". След това, като поиграли баба й и дядо й
с нея, тя се отпуснала и казала, че голямото и по-малкото дете, на жената, с
която живее баща й, са я нападнали удряли, били, ритали. Детето е казало на
баща си: "тате те децата ме тормозят", той и отговорил "оправяй се". След
това, тя започнала да спи лошо. Трябвало да има някой при нея, лампата да
бъде оставена да свети през нощта и когато ходи до тоалетна някой да я
изпраща. Тя споделила, че баща й е казвал: "ти няма да казваш, какво става
тук", демек там където А. е била, защото след това: "няма да те взема, няма да
играеш с децата и няма да си намериш приятели". Детето искало да ходи при
баща си, казвала: „Аз искам да ходя при него, но той не ме иска". Знае, че
дъщеря й е водила внучката й в "Спешно отделение", защото А. се оплакала,
че я боляло там, където са я ударили. Не крачето, а ребрата. Детето не е
споделило веднага с майка си, какво се случва, споделила й е след някой друг
период. Страха от това да спи сама, да ходи до тоалетна сама, го имало и сега.
Тя сега й казвала: "бабо, ела с мен до тоалетна, бабо не изгасяй крушката". В
2
края на месец февруари 2023 г. свидетелката чула, че детето е започнало да
бълнува, викало "недей, недей, боли ме". Не се стряскала, но бълнувала на
глас. Преди този инцидент тя не се страхувала, не бълнувала, тя казвала:
"мамо или бабо изгасете лампата, аз ще спя така". Тя спяла на изгасена
крушка или на пуснат телевизор, а понякога светвали крушка на друго място.
Заспивала нормално. Да, тя обичала да се катери по катерушки, да кара
колело, да играе, да скача, но самото дете е казало, че те са го наранили. Не се
е случвало да лъже. Не я е виждала със синини друг път, след като майка й я е
взимала от детска градина. Когато е била при баба си не е падала, освен да си
удря коляното. Случвало се е докато си играе да пада. А. е споделила, че и
двете деца са я удряли, но не казала, защо са го направили. Предполага, че за
играчки или за друго нещо. А. в повечето случай си давала играчките.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката М.И.Ц заявява, че в момента
гледа две деца от предишния си брак, това което е родено от съвместното им
съжителство с И., както и А., когато е при тях. И. взел детето след
постановяването на привременни мерки от *****. Когато я взел трябвало да я
преоблекат, защото били на рожден ден и при събличането й той забелязал,
че тя има синина на крака, с големина на монета от два лева. Баща й пипнал
синината с пръст и я попитал къде се е ударила? Тя отговорила: "не знам"
няколко пъти, след това я попитал: "боли ли те", детето отговорило: "не" и
продължило да тича в стаята. Не са констатирали други наранявания. За
времето от *****., когато А. била при тях, никой не я е удрял. Относно
падането, тя падала редовно, тичала, скачала, играела. Тогава били поканени
на два рождени дни заедно с А.. Свидетелката споделя, че А. е много будно и
живо дете. Не се страхувала от това да се удари с цел да се научи. Карала
колело, тротинетка, научила се да си кара колелото без помощни гуми.
Споделя, че е много игрива, много динамична, много активна. Големият й син
К. бил на ***** малко по висок от А., докато малкия ***** бил на ***** по-
дребен, по-слаб и по малък. А. винаги си играела с момчетата много добре и
се разбирали, намирали си общи занимания. Редяли пъзели, тичали, гоненици,
криеници, редяли конструктори, хранели бебето, даже това им било любима
игра да хранят бебето. По никакъв начин не се оплаквала да я боли синината,
единственото нещо, което предприели е да я намажат с кремче, което помага
за синините. Не е имала оток към онзи момент. Всичко било нормално синина
от падане, удряне. През следващите две седмици, когато А. била при тях, не е
3
страняла от момчетата, не се е оплакала по някакъв начин, че я игнорират.
Дори обратното играело двамата с по-малкия понеже са по-привързани един
към друг и страняли от големия, от което той се оплаквал, но А. никога не
била отделяна от останалите деца. Не й е направило впечатление А. да
бълнува, не се е променило поведението на детето. Тя отново тичала, скачала,
играела си. Коренно й се променяло поведението, когато трябва да я върнат
на майка й, тя винаги плачела, когато стане време за връщане, винаги се
налагало да я успокояват и да я умоляват. Всеки път с уговорки, че
следващата седмица пак ще я вземат. Свидетелката предполага, че А. не иска
да се връща при майка си, защото при тях й харесва, има деца, има с кого да
играе. Когато трябвало да върнат А. на майка й на ***** поведението й било
същото, каквото е всеки път, когато я връщат, отново с уговорки при
слизането от колата. Не е забелязала друга синина по тялото на детето освен
тази, с която я взели от детската градина. Когато била при тях А. спяла в
детската стая, в която спели и тримата. Свидетелката с баща й и бебето спели
в спалнята. Свидетелката споделя, че отношенията между А. и баща й са
изключително интересни. Той я разбирал и тя винаги го слушала независимо
от това, че той й говорел с едно спокойствие. Дори той бил човека, който й
разрешавал повечето неща, а свидетелката като майка се притеснявала, че ще
падне, че ще се удари. Той й казвал: „ти ще паднеш“ и тя отивала при него и
му казвала: „тате, ето аз паднах, обаче станах“. Отношенията им винаги били
прекрасни и свидетелката, недоумявала какви точно са тези техни отношения
на баща и дъщеря. Имали някаква силна връзка по между си, която никой
друг не може да изгради с нея. Изпълнявала всичко, което й каже баща й.
Изслушан в съдебно заседание бащата В., заявява, че в протоколите на
ОЗД, се твърди, че телесните повреди са нанесени от *****, от по-малкият.
Ударил я с бумеранг. Въпросният бумеранг бил дунапренен. На *****, когато
върнал А. на майка й, тя била в прекрасно настроение, страшно много се
забавлявала в дните, когато била при тях. В момента, в който осъзнала, че
трябва да я върне на майка й започнал страшен рев пред входа и му казала:
„тате аз не искам при майка ми, искам при теб“, при което ищцата станала
свидетел, след като я чакала пред входа. Видяла как А. го прегърнала и той я
успокоявал. Обяснил на детето, че не може така, че все пак трябва да отиде
при майка си, че тя също я обича и й липсва, че другата седмица пак ще я
вземе и едни такива уговорки всеки път. Тогава конкретно много плакала.
4
Когато влязла във входа при нея, г-жа В. се обърнала към него и го попитала:
„Защо ми правиш тези номера?“. Той попитал: „Какво правя?“. Детето си
изразявало чувствата. По никакъв начин не можел да й въздейства как да
реагира и дори не искал, все пак е майка. Той искал детето да има прекрасни
отношения, както с него така и с нея. Сигурен е, че тя обича и двамата и така
до другата седмица. Следващата седмица, като я взел, детето отново било в
прекрасно настроение. Ходили на зоологическа градина, пътували до *****
Просто си изкарала чудесно. Не се е оплаквала, че нещо я боли нито по
някакъв начин е имала някакви страхове и такива бълнувания, които описали
свидетелите й. Перфектно здраве, нищо не е забелязал. Била жизнерадостна,
весела, пълна с енергия. Бащата споделя, че с А. имат много специална
връзка, като баща и дъщеря. Още като била бебе майка й му звъняла почти
всеки ден докато бил на работа и му казвала: „детето плаче от няколко часа“.
Карал я да й даде телефона да чуе как плаче и й казвал: „детето има колики,
гладна е…“, винаги знаел какво й има и я усещал. Винаги е било така и до ден
днешен е така. Само като я погледнел, знаел как се чувства тя. Имат много
силна изградена връзка и няма никакъв шанс да позволи дори косъм да и
падне от главата й, без значение кой е, камо ли да я малтретират. Счита го за
абсурдно.
Изслушана в съдебно заседание майката В., заявява, че на нея й се
наложило да ходи до Спешно отделение, защото детето било синьо. Имало
синини по крака, имало синини по ребрата. От начало я попитала: „От къде са
ти тези синини?“ Тя отговорила, както обикновено: „не знам, не ме питай, не
помня“, след което я питала по-настоятелно и тя й отговорила: „не мога да ти
кажа, защото тати ми каза да не ти казвам какво се случва там“. Тогава
майката решила да я заведе в Спешно отделение, за да я видят какво се случва
със самото дете. От там ходила и в Съдебна медицина. Преди това ходили да
й се направи рентген. В момента тя била стресирана и не искала да споделя с
майка си нищо. Майката преди време за друг случай направила конферентен
телефонен разговор с г-н В. и детето му обяснявало: „тате ти беше там, ти
видя“ и той казал: „не е вярно“ и тогава А. му казала: „не, вярно е“. Баща й и
казал: „не, не е вярно, щом ще лъжеш, аз няма да те взимам повече и няма да
идваш тук и няма повече да играеш с тези деца“. По принцип, когато майката
предлагала на детето да звъннат на баща й и да го попитат какво се случва и
той да каже и той е бил там, но тя казвала: „не моля те, недей да му звъниш,
5
защото когато му се обадим той ще каже, че не е така и няма да ми повярва“.
Конкретно за този случай й казала, че „К. я е ударил с ръка“. Това го казала и
пред социалните. Не знае, защо я е ударил.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката Б. Д. Б. заявява, че познава
Е. В. от м. ***** А. била на ***** когато се запознали и детето било много
добро, усмихнато, лъчезарно, любознателно, постоянно задавало въпроси.
Знае за инцидент с детето, когато се видяла с майката и детето на ***** г.
понечила да го прегърне и тя се уплашила и се отдръпнала, макар, че я
познава. Тогава попитала майка й да не би да се е случило нещо, защо така
реагира. На другия ден майката споделила, че детето е било ударено.
Майката, когато я е взела от бащата е забелязала, че има синина отляво на
крачето и на ребрата и е отишла в болницата, за да види за какво става
въпрос. Свидетелката споделя, че работи в детска градина като хигиенист, а
по образование е помощник-възпитател и на следващите срещи с детето под
формата на игра, започнала да я пита какво се е случило. Тя й казала, че при
баща си има двама приятели, казват се К. и К. Живеели в една стая, когато е
при бащата. Вечерта, когато са си легнали, те започнали да я плашат, изгасили
осветлението, тя се изплашила и започнала да вика. Тогава ми каза, че
нейният приятел К. започнал да я удря. Опитала се да отиде при баща си, но
не е успяла да отвори вратата. Вратата е на стаята, където е бил баща й, леля
М. и бебето М.. Искала при баща си и иска да го вижда, но той й казал да не
казва какво е там. Детето ми каза, че на другия ден е казала на баща си. Той е
казал „да се оправя“. Детето споделило, че тя с К гледали бебето, майката
излизала, те двамата гледали бебето. Е. и детето А. живеят до ***** А. след
този случай се затворила в себе си, единствения начин, по който общуват с
нея, това е с топката, учили се на волейбол. След случая с ударите, когато е
била при бащата, спряла да говори и да общува. Когато идвали в дома й, тя
седяла на ъгъла и нищо не бутала, само разглежда играчките. Не била като
преди да отиде при нейната дъщеря, да я пита дали може да рисува.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката М. П. Г. заявява, че познава
детето А.. Познава Е. и И. от 2019 г. А. била съвсем нормално дете, игрива и
комуникативна. Определено към баща си била по-привързана и по-щастлива с
него, винаги се обръщала към него като има проблем. От 2019 г. ги виждала
тримата заедно на два различни рождени дни. Като грижи, внимание и
реакция по-активния бил бащата. А. била динамично дете. Реакцията й като
6
падне била да стане и да тръгне отново да играе, не плаче. Тази година видяла
детето само на един рожден ден на децата на М.. Съвсем нормално си играела
с децата на М., гонели се, рисували, говорели си. Знае, че детето е падало и че
така е била взета от градината. Редовно се среща с М. да пият кафе и тя й
споделила за това миналия месец.
Видно от представения от ДСП Русе Доклад за оценка на постъпил
сигнал с ***** от ***** и протоколите към него от проведени срещи с
майката и детето, като се установява от изслушване на детето А., че е била на
два рожденни дни със семейството на баща си, на едно от тържествата, докато
си е играела с балон е помолена от ***** да му го даде, но тя отказала,
защото „сега тя играе“. После е ударена от момчето с ръка по крака. Майка му
е видяла случилото се и му е направила забележка, но той й отговорил, че
„няма да спре“. Майката на А. забелязала синини по бедрото на левия крак и
такова на гръдния кош на *****, когато било върнато от бащата. Пред г-жа
В. А. е разказала, че на „един от рождените дни е ударена от ***** с
пластмасов бумеранг.“ От протоколите с изслушване на бащата, съжителката
му М. и детето *****, се установява, че синините по тялото на А. били
забелязани от тях още на 09.02.2023 г. вечерта, но не са я разпитвали за
начините на получаване, приели, че са получени в процеса на игра, защото
била „буйна, необуздана, невнимателна“. По техни данни А. и *****
действително са играли с балон вечерта след първия рожден ден и сутринта
преди втория. Твърдят, че и двамата са присъствали на играта, но не видели
конфликт. Информират, че всяко от трите деца има бумеранг, не пластмасов,
а дунапренов. Изслушано детето ***** отричал да е удрял А..
От доклада на ДСП Русе се установява, че през учебната 2022/2023 г. А. е
записана и посещава ***** и по данни на педагозите момичето е с
хиперактивно поведение, липса на концентрация и внимание, относно
задачите, определят я като конфликтно дете, което не споделя играчките си,
отказва да се включва в общите дейности на групата, справя се с учебния
материал с помощта на педагога, активна е физически, обича да рисува.
Детето живее с майка си и има подкрепа от нейна приятелка на име Д..
Педагозите споделят, че А. страда от липса на внимание от страна на баща си
и често говори за него.
Детето е освидетелствано на ***** от д-р М.М.-лекар в отделение *****
7
пред, която А. съобщава, че „на 11.02 или ***** сутринта в дома на баща й
дете на жената, с която той съжителства я е удряло с отворена ръка по лявото
бедро. При освидетелстването се установява по външната повърхност на
лявото бедро зеленикаво кръвонасядане с размери около 2/4,5 см. В горен ляв
квадрант на корема е установено жълто-зелено кръвонасядане с размери
около 1,5/2 см. По лява колянна става има розов белег с размери около 0,8/2
см., за което детето е разказало пред д-р М., че е получен „на 08.01.2023 г.,
вследствие на блъскане пред входа на жилището на баща й от същото дете,
при което тя е паднала напред и си е ударила коленете на камъните“. В тилно-
теменната област на главата се установява ивицовиден хоризонтален белег
над нивото на околната здрава кожа, с размери около 0,2 см., за което детето е
разказало, че „на **** докато е било на фитнес на открито с баща си, скочило
от един от уредите и паднало, при което си ударило главата, в задната й
част“. В съдебномедицинското удостоверение са записани и данни от Лист за
преглед на пациент № 002445/*****, издаден от ******
Г-н и г-жа В.и са информирани за възможността те и детето да бъдат
подкрепени чрез предоставяне на социална услуга в общността-работа с
психолог, но те са счели, че не е нужно и ще бъдат проведени необходимите
разговори за подобряване на взаимоотношенията между тях. Предвид
изложеното ДСП са предложили прекратяване на работата по сигнала.
В хода на устните състезания процесуалния представител на ищцата адв.
К. Х. моли да се уважи молбата, счита че акцента на настоящото
производство не е толкова физически травми по тялото на детето, защото не
се твърди те да са причинени от ответника, а е психологическата травма,
наличието на психологическо насилие, което се изразява в неглижиране от
страна на бащата на съответния инцидент и най-вече до стресиране на детето
с думите „няма да казваш това“, „няма да казваш от къде е станало“, защото
ще има определен вид последствия. Именно това е променило последствие и
поведението на самото дете. Станало е по-резервирано. Вместо да иска детето
да му разкаже всичко от начало до край бащата е казал „децата да се оправят
сами“, „ако кажеш на други хора какво се е случило, повече няма да те
вземам“, което е довело до страх в детето и отказ да сподели дори с майка си.
В представена по делото писмена защита от процесуалните
представители на ответника адв. Н. С. и адв. С. П., се моли да се отхвърли
8
молбата като неоснователна и недоказана, тъй като не са събрани
доказателства бащата да е извършвал домашно насилие спрямо детето.
Твърденията, че на детето А. е нанесена телесна повреда от децата ***** и К.,
които са в родствена връзка с приятелката на ответника не попада в нормата
на чл. 3 т. 6 от ЗЗДН. Липсата на контрол и постоянен надзор или
безотговорно отношение не попадат в нито един от случаите на разпоредбата
на чл. 2 от ЗЗДН. Считат, че са налице противоречия в твърденията на
молителката с показанията на майка й, относно начина, по който са получени
увержданията, като едната твърди, че внучката й била съборена и ритана, а
молителката твърди, че са получени от удар нанесен от ***** или К. веднъж
с бумеранг и второ твърдение заради игра с балон. Сочи се, че според св. Ц.
детето било прибрано от детската градина с травма на ляво бедро и било
възможно травмата да не е забелязана от възпитателките, както и да не е била
получена в детската градина, а по време, когато детето било с молителката,
след като детето било хиперактивно. Твърди се, че децата К. ***** и *****
***** са физически по-слаби от А. 6 г.
Видно от представената по делото Справка за съдимост, лицето И. С. В. е
осъждано за престъпление по чл. *******, като със споразумение ****** му е
определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, отложено
за изпитателен срок от 3 г.
Видно от представеното писмо от ***** И. С. В. не се води на
диспансерен учет и няма открити данни за проведени хоспитализации в
отделенията на Центъра.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
За да бъдат наложени мерки по ЗЗДН по делото следва да се установи,
че спрямо детето на ищцата е извършено домашно насилие от ответника
физическо или психическо, емоционално или икономическо, или най-
малкото, че по време на осъществяването на лични контакти с нея на
посочените дати 09.02.2023 г.-*****, той е възбудил основателен страх от
извършване на такова насилие. В случая твърденията в молбата на ищцата са,
че ответника е допуснал в режима на лични отношения удари с ръка върху
тялото на пострадалата му дъщеря от малолетните деца К. на ***** и *****
на *****, родителските права върху които се упражняват от съжителката му
М. Ц., както и липса на родителски контрол и надзор от бащата над
9
малолетната му дъщеря при игра с люлки и допускане на опасен за живота и
здравето й удар в тилната област на главата на детето, както и психически
тормоз и закана да не казва от къде са й нараняванията.
Съгласно чл. 10 от ЗЗДН молбата се подава в срок до един месец от
акта на домашно насилие. В случая молбата за защита по повод оплакването
за липса на родителски контрол и надзор от бащата над малолетната му
дъщеря при игра с люлки и допускане на удар в тилната област на главата на
детето се явява преклудирана, извън срока по чл. 10 от ЗЗДН, тъй като видно
от представения Лист за преглед от 16.05.2022 г. на малолетното дете А., от
д-р П.К в ****, се установява, че в неделя ***** детето ударило тилната част
на главата си докато се люлеело с люлка. От **** до датата на подаване на
исковата молба на ***** г. са изминали девет месеца и молбата за защита в
тази част следва да се отхвърли, като подадена извън срока.
Относно твърдението за удари с ръка от върху тялото на А. от
малолетните деца К. на ***** и ***** на *****, родителските права върху
които се упражняват от съжителката му М. Ц., се установи, че детето
освидетелствано на ***** от д-р М.М.-лекар в отделение ***** пред, която А.
съобщава, че „на 11.02 или ***** сутринта в дома на баща й дете на жената, с
която той съжителства я е удряло с отворена ръка по лявото бедро. При
освидетелстването се установява по външната повърхност на лявото бедро
зеленикаво кръвонасядане с размери около 2/4,5 см. В горен ляв квадрант на
корема е установено жълто-зелено кръвонасядане с размери около 1,5/2 см.
По лява колянна става има розов белег с размери около 0,8/2 см., за което
детето е разказало пред д-р М., че е получен „на 08.01.2023 г., вследствие на
блъскане пред входа на жилището на баща й от същото дете, при което тя е
паднала напред и си е ударила коленете на камъните“. По отношение
извършените удари на 08.01.2023 г., вследствие на блъскане пред входа на
жилището на баща й от същото дете, при което тя е паднала напред и си е
ударила коленете на камъните, съдът констатира, че е изминал повече от един
месец и молбата за защита от 14.02.23 г. в тази част следва да се отхвърли,
като подадена извън срока по чл. 10 от ЗЗДН.
Не се установиха изнесените по делото данни от св. М. Г., че детето е
падало и така било взето от детската градина, като тази свидетелка
пресъздава само споделеното от св. Ц.. Не се установиха изнесените даннии
10
от свидетелката М. Г. - баба на детето А., че голямото и по-малкото дете, на
жената, с която живее баща й, са я нападнали удряли, били, ритали, като
такива твърдения липсват и в исковата молба и не се потвърждават от
останалите доказателства по делото и социалния доклад, поради което в тази
част съдът не следва да ги кредитира. Не се установиха данните изнесени от
св. Б. Б., че децата К. и К, вечерта, когато си легнали започнали да я плашат,
изгасили осветлението, тя се изплашила и започнала да вика, тогава нейният
приятел К. започнал да я удря, опитала се да отиде при баща си, но не е
успяла да отвори вратата. За такъв случай липсват твърдения в исковата
молба, а и при нормалната житейска логика, ако е викала А. баща й е щял да
чуе, както и ще я усети, че иска да отваря вратата, а тя няма да иска да ходи
там повече. В приетия по делото социален доклад, където е изслушвано
детето няма такива данни и твърдения дори от самото дете, поради което в
тази част показанията на св. Б. съдът не кредитира. Не се установи детето да е
удряно с бумеранг от пластмаса или дунапрен, за което има данни в доклада,
но няма твърдения в исковата молба.
Съдът намира за доказано от събраните гласни доказателства и приетия
Доклад от ДСП по повод сигнал от ***** че А. е била на два рожденни дни
със семейството на баща си, в периода 9.02.-*****, като на едно от
тържествата, докато си е играела с балон е помолена от ***** да му го даде,
но тя отказала, защото „сега тя играе“. После е ударена от момчето с ръка по
крака. Майка му е видяла случилото се и му е направила забележка, но той й
отговорил, че „няма да спре“. Тази фактическа обстановка се потвърждава от
протоколите с изслушване на майката, детето, бащата и съжителката му М.,
като се установява, че синините по тялото на А. били забелязани от тях още
на 09.02.2023 г. вечерта. По техни данни А. и ***** действително са играли с
балон вечерта след първия рожден ден и сутринта преди втория. Съдът
намира, че са противоречиви показанията на св. Ц. относно инцидента, като
заявява, в съдебно заседание, че бащата забелязал за синините и разпитвал
детето, а в доклада пред социалните служители е посочила, че не са я
разпитвали за начините на получаване, приели, че са получени в процеса на
игра. Също така заяви, че никое от нейните деца не е удряло А., а от данните
по делото и в доклада се установява, че тя е видяла случилото се и е
направила забележка на сина си, но той е отговорил, че „няма да спре“. Съдът
не кредитира показанията на св. Ц. в тази част, като ги намира за
11
заинтересовани, засягащи интересите на собствените й деца.
В случая, макар и доказани, нанесените телесни повреди от децата на
съжителката на ответника на 4 и *****дишна възраст върху собствената му
дъщеря не могат да ангажират отговорността му по реда на ЗЗДН, тъй като
самият той не е извършил физическо насилие. Липсват уредени хипотези в
ЗЗДН за контрол, постоянен надзор и безотговорно отношение, които не
попадат в изрично уредените случаи на домашно насилие. Съгласно чл. 10.
ал. 1 т. 5 от Закона за борба срещу противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните, при широкото съдействие на обществеността
Комисията има за задача да подпомага родителите, които срещат затруднения
при възпитанието на децата си. В случая съдът има служебно начало и може
да сезира Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и
непълнолетни, за да бъдат подпомогнати родителите М. Ц. и А.А. във
възпитанието на децата им К. и ***** А., с подходящи мерки, но съгласно
закона пред Комисията се разглеждат случаи само с деца навършили 8
годишна възраст. В случай, че майката на А. иска да търси обезщетение за
нанесените вреди от малолетните деца на 4 и *****дишна възраст то следва
да ги претендира по общия ред/ чл. 48 и сл. от ЗЗД/ от родителите М. Ц. и
А.А..
По отношение твърденията в исковата молба за осъществен психически
тормоз от бащата В. и закана към детето да не казва от къде са й
нараняванията в случая няма данни за „психически тормоз“. Установи се от
показанията на разпитаните по делото св. М. Г., нейна баба, че детето е казало
на баща си: "тате те децата ме тормозят", той и отговорил "оправяй се". Тя
споделила, че баща й е казвал: "ти няма да казваш, какво става тук", или там
където А. е била, защото след това: "няма да те взема, няма да играеш с
децата и няма да си намериш приятели". Детето искало да ходи при баща си и
казвала: „Аз искам да ходя при него, но той не ме иска". От показанията на св.
Б. Б. се установи, че детето се е оплакало на баща си, че са го ударили, а той е
казал „да се оправя“. Не стана ясно, за кой период се отнасят тези думи на
ответника. В същото време майката разяснява по реда на чл. 176 от ГПК, че
преди време за друг случай направила конферентен телефонен разговор с г-н
В. и детето му обяснявало: „тате ти беше там, ти видя“ и той казал: „не е
вярно“ и тогава А. му казала: „не, вярно е“. Баща й и казал: „не, не е вярно,
щом ще лъжеш, аз няма да те взимам повече и няма да идваш тук и няма
12
повече да играеш с тези деца“. В тази връзка не се установи безспорно за кой
случай и за кой период се отнасят изнесените от свидетелите показания за
бащата.
Тези обстоятелства се оспорват от ответната страна и следва да се
преценяват съобразно останалите събрани по делото доказателства. Не е
спорно по делото, че родителите имат висящо производство за развод, което
неминуемо дава отражение върху детската психика и детето А. силно страда
за баща си, поради което са наложени привременни мерки, за да има детето
контакти с баща си и да живее при майка си. Установи се безспорно, че
бащата е изключително привързан към дъщеря си и има специална връзка с
нея, винаги я усеща и се старае да задоволи нейните потребности. Видно от
социалния доклад детето А. е хиперактивно и конфликтно дете, което не
споделя играчките си, възпитавано от майка си, при която живее, с
подкрепата на приятелката й Д., детето отказва да се включва в общите
дейности. Педагозите споделят, че А. страда от липса на внимание от страна
на баща си и често говори за него. По делото се събраха гласни доказателства,
че при всяко връщане на детето при майката то започва да плаче, налага се да
я уговарят и да й се молят. От показанията на св. М. Г. се установява, че
определено към баща си била по-привързана и по-щастлива с него, винаги се
обръщала към него като има проблем. Свидетелката Ц. споделя, че
отношенията между А. и баща й са изключително интересни. Той я разбирал
и тя винаги го слушала независимо от това, че той й говорел с „едно
спокойствие“. Дори той бил човека, който й разрешавал повечето неща. Той й
казвал: „ти ще паднеш“ и тя отивала при него и му казвала: „тате, ето аз
паднах, обаче станах“. Отношенията им винаги били прекрасни и
свидетелката недоумява какви точно са тези техни отношения на баща и
дъщеря. Имат силна връзка по между си, която никой друг не може да изгради
с нея. Изпълнява всичко, което й каже баща й. В обясненията си по чл. 176 от
ГПК бащата разяснява, че още като била бебе майка й му звъняла почти всеки
ден докато бил на работа и му казвала: „детето плаче от няколко часа“. Карал
я да й даде телефона да чуе как плаче и й казвал: „детето има колики, гладна
е…“, винаги знаел какво й има и я усещал. Винаги е било така и до ден
днешен е така. Само като я погледнел, знаел как се чувства тя. Имали много
силна изградена връзка и няма никакъв шанс да позволи дори косъм да и
падне от главата й, без значение кой е, камо ли да я малтретират. В момента, в
13
който А. осъзнала, че трябва да я върне на майка й започнал страшен рев пред
входа и му казала: „тате аз не искам при майка ми, искам при теб“, при което
ищцата станала свидетел, след като я чакала пред входа. Видяла как А. го
прегърнала и той я успокоявал. Обяснил на детето, че не може така, че все
пак трябва да отиде при майка си, че тя също я обича и й липсва, че другата
седмица пак ще я вземе и такива уговорки всеки път. Тогава /на 12.02./
конкретно много плакала. Когато влязла във входа при нея, г-жа В. се
обърнала към него и го попитала: „Защо ми правиш тези номера?“. След този
случай майката решила да заведе детето в Спешно отделение, за да видят,
какво се случва със самото дете. От там ходила и го водила в Съдебна
медицина. Преди това ходила да й се направи рентген. В момента детето било
стресирано и не искало да споделя с майка си нищо.
В случая се налага извода, че за да се върне при майка си детето е
подложено на силен емоционален стрес, който никой не може да обясни с
лошо отношение или „психически тормоз“ от страна на бащата, с когото А. не
иска да се разделя, както и не може да се наказва бащата за това, че учи
детето да е самостоятелно, да си споделя играчките, да има приятели, а точно
обратно. Установява се, че майката е имала сериозен дефицит в личните си
отношения с дъщеря си А., от преди твърдения инцидент, като собственото й
дете системно не иска да се връща при нея и не иска да споделя с нея нищо,
което сочи на липса на емоционална връзка с майката, а не на емоционално
насилие от бащата.
При тези изводи съдът намира, че събраните доказателства по никакъв
начин не са достатъчни, за да се приеме, че спрямо детето на ищцата е
упражнено насилие. Твърденията на ищцата за осъществено насилие от
ответника спрямо дъщеря им А. не се потвърждават. Въз основа на събраните
по делото доказателства съдът счита, че по делото не се доказа ответникът да
е осъществявал насилие спрямо собствената му дъщеря в твърдения период
от *****. Молбата на ищцата за налагане на мерки за закрила спрямо
ответника е неоснователна и следва да се отхвърли. Не следва да се отменя
наложената заповед за незабавна закрила, т.к. в закона не е уредена такава
възможност, а при отхвърляне на молбата с влязло в сила решение тя
преустановява действието си именно по силата на отхвърлителното съдебно
решение /чл.19 от ЗЗДН/.
14
Предвид отхвърлянето на молбата разноските по делото са в тежест на
ищцата, които са доказани в размер на 600 лв., платени за двама адвокати,
поради което на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да заплати **** лв. за един
адвокат.
На осн. чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН молителката Е. С. В. не дължи държавна
такса по делото, тъй като защитава интересите на дете, което не е навършило
18 годишна възраст.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Е. С. В., ЕГН **********, от гр. *****,
като майка и законен представител на малолетната А.И.В.., ЕГН **********
на *****, против И. С. В., ЕГН **********, от *****, БАЩА на пострадалата,
молба на основание чл. 8 ал. 1 т. 2 вр. чл. 10 и чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН да се
наложат мерки по чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН за защита срещу оказвано от него
домашно насилие, изразяващо се в допускане на удари с ръка върху тялото на
неговата дъщеря от малолетните деца К.А.А, ЕГН ********** на ***** и
К.А.А, ЕГН ********** на *****, родителските права върху които се
упражняват от съжителката му М.И.Ц ЕГН**********, както и липса на
родителски контрол и надзор от извършителя над малолетната му дъщеря при
игра с люлки и допускане на опасен за живота и здравето й удар в тилната
област на главата на детето, както и психически тормоз и закана да не казва
от къде са й нараняванията, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Е. С. В., ЕГН **********, от гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на И.
С. В., ЕГН **********, от ***** сумата **** лв., направени по делото
разноски за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в 7-
дневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
15