Р Е Ш
Е Н И Е
№157 30.06.2020
год. град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа
докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №110 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив против
решение №29/23.01.2020г., постановено по АНД №1305/2019 г. по описа на РС Казанлък.
С решението е отменено Наказателно постановление №F35133/20.11.2017г издадено от Заместник директора на ТД
НАП Пловдив с наложена на „МЕТИ ХОЛЦ“ ЕООД имуществена санкция в размер на
200лв за това, че на 01.07.2017г, чрез бездействие е нарушило чл.38 ал.1 т.1 от
Закона за счетоводството и така виновно е осъществило състава на формалното
административно нарушение по чл.74 ал.1 от същия закон. Според фактическото
обвинение „МЕТИ ХОЛЦ“ ЕООД като предприятие по чл. смисъла на Закона за
счетоводството и търговец по смисъла на ТЗ, е било длъжно, но не е публикувало
годишния си финансов отчет за 2016г, като не го е заявило за вписване и
представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок до 30.06.2017г. Търговското предприятие не е извършвало
дейност през отчетния период 2016г, видно от подадената в ТД на НАП Пловдив,
офис Стара Загора, ИРМ Казанлък данъчна декларация по чл92 от ЗКПО с
вх.№244351700325051/24.03.2017г. Съгласно данните в част V от посочената
декларация нетните приходи от продажби за 2016г са в размер на 0.00лв. ГФО на
дружеството е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията на 04.09.2017г, и заведен с вх.
№20170904103025. Нарушението е извършено на 01.07.2017г в град Казанлък и е
установено на 19.07.2017г- датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по
вписванията, а ТД на НАП Пловдив е получило на 09.08.2017г писмо изх.
№20-00122/09.08.2017г на ЦУ на НАП, указващо факта на съставомерно бездействие.
АУАН №F351133/09.10.2017г.
е съставен в законоустановения 6-месечен срок от установяване на нарушението.
С въззивната си жалба, дружеството е поискало
отмяна на наказателното постановление като се позовава на липса на съставомерно
деяние, тъй като дружеството не е извършвало никаква търговска дейност и
следователно няма задължение да публикува ГФО в Търговския регистър.
За да отмени НП, РС Казанлък е приел основанието на
чл.3 ал2. от ЗАНН, тъй като с ДВ бр.92/2017г в сила от 01.01.2018г, чл.38 ал.1
до ал.8 от Закона за счетоводството не се прилагат за предприятия, които не са
осъществявали търговска дейност през отчетния период – чл.38 ал.9 т.2 от Закона
за счетоводството. По делото не е спорен факта, че дружеството не осъществява
търговска дейност през 2016г, поради което следва да се приложи
по-благоприятната норма за нарушителя. Отхвърлена е правната теза на АНО, че
задължението по чл.39 от Закона за счетоводството е идентично с това по чл.38
от закона и не е засегнато от посочените изменения и разпоредбата е нарушена,
чрез неизпълнение на визираните в нея действия с правно значение по обявяване
на ГФО в Търговския регистър. След отмяната на НП, въззивния съд е осъдил ТД на
НАП Пловдив да заплати на санкционираното дружество възнаграждение за един
адвокат в размер на 300лв.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН и на чл.38 ал.1 от
Закона за счетоводството. Тезата на касатора: Прилагането на по-благоприятен
закон изисква да отпадне признак на административното нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, чрез отмяна на предвиденото за него наказание или, когато се
предвижда по-леко по вид или размер административно наказание. За всяко
административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила при
извършването му- в този случай АНО правилно е преценил, че към датата на
нарушението 01.07.2017г и датата на издаване на НП – 20.11.2017г е нарушена
разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за счетоводството, а настъпилите промени в
сила от 01.01.2018г. изискват предприятията, които не са осъществявали дейност
да декларират това обстоятелство с декларация, която се публикува в търговския
регистър в срок до 31.03. на следващата година. Основание за прилагане на
по-благоприятен закон е налице тогава, когато в периода между извършване на
нарушението и влизане в сила на НП разпоредбата е изменена в по-благоприятна
посока за дееца. В конкретния случай задължението за публикуване на ГФО се е
трансформирало в задължение по чл.38 ал.9 от ЗСч за подаване на декларация по
същия ред и пред същата администрация тоест вместо ГФО се декларира не
извършването на дейност за предходната година. За неизпълнение на това
задължение, установено от 01.01.2018г е предвидено административно наказание и
то отговаря на изискванията на чл.6 от ЗАНН, поради което и предвид не
отпадането на задължението, а неговото трансформиране по отношение вида на
документа, не е налице по-благоприятен закон. От съда се иска да бъде отменено
изцяло въззивното съдебно решение и да се постанови друго за потвърждаване на
наказателното постановление с осъждане на ответника по касация да заплати на ТД
на НАП Пловдив възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200лв.
Ответника „МЕТИ ХОЛЦ“ ЕООД, чрез редовно упълномощения
си адвокат иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с
присъждане на разноските по делото.
Представителя на Окръжна прокуратура дава становище
за незаконосъобразност на въззивното съдебно решение, като постановено при
неправилно приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Нарушението е безспорно установено
и се доказва от събраните доказателства, а при налагане на имуществената
санкция не са допуснати процесуални нарушения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл.3 от ЗАНН за всяко административно
нарушение се прилага нормативния акт, освен ако до влизане в сила на
наказателното постановление последва по-благоприятен закон. Нормата на чл.3 от ЗАНН е правен принцип, според който се извършва правната квалификация на
конкретното деяние като административно нарушение, поради което предложената
теза от АНО е правно несъстоятелна. Касатора счита, че нарушението като
административно наказателен състав не следва да съществува занапред или да са
изменени вида и размера на наказанието,
без да съобразява, че правния принцип изисква основанието за ангажиране
на отговорността да съществува към момента на извършване на деянието и към
момента на налагане на административното наказание или имуществена санкция. Така
по-благоприятната промяна може да се състои в изменение не само на санкцията на
административно наказателната разпоредба, но и в нейната диспозиция, какъвто е
настоящия случай. Административно наказателните разпоредби имат хипотези,
визирани в правните норми, които установяват реда за управление, и които се
посочват като нарушени. След като по аргумент от чл.38 ал.9 т.2 вр. с чл.38
ал.1 от ЗСч, предприятията, не извършващи дейност през предходната година
подават декларация, вместо ГФО, то се налага извода, че към настоящия момент
описаното в НП съставомерно бездействие към 01.07.2017г., не може да бъде
правно квалифицирано като консумиращо състава на чл.74 ал.1 от Закона за
счетоводството – липсва му най-главния обективен факт, а именно лицето да е
задължено. Отпаднала е съставомерността на конкретното деяние, а чл.3 от ЗАНН
за отнася до правната дейност по квалифициране на конкретните деяния като
административни нарушения, за да се спази принципа на чл.6 от ЗАНН – деянието,
конкретното да е обявено за наказуемо. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние / действие или бездействие/, което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по админстративен ред. Деянието трябва да
нарушава установения ред на държавно управление, което е задължителна негова
обективна способност. Деянието нарушава установения ред, както когато е
формално – самото поведение като отклонение от диспозицията на правната норма, въвеждаща
изискване за определено действие или бездействие е обективна реалност, която не
съответства на изискваната, така и когато се състои от поведение,
причинно-следствена връзка и резултат, увреждащ защитения обект, които са
обективни признаци на самото деяние, обхванати от съзнанието на дееца преди и
към момента на извършването му /деянието трябва да е виновно/. Обекта се
засяга, чрез въздействие върху определен от фактическия състав предмет, поради
което за правната квалификация на деянието под конкретен състав, е необходимо
този предмет да е съзнаван, включително и чрез допускане на съществуването му
като факт, от страна на дееца. След като деянието, описано в НП, към настоящия
момент съответства на действащия правен ред, то е правно недопустимо да бъде наказвано
– отпаднало е основанието за налагане на имуществена санкция за конкретното
деяние. Както чл.3 от ЗАНН, така и чл.6 от ЗАНН са правни принципи, а те се
прилагат заедно, за да изключат правните норми при конкуренция и така да се
определи коя от тях ще регулира фактите по случая.
Искането за присъждане на възнаграждение за един
адвокат, направено от името на ответника е основателно. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие, оказана срещу заплатено в брой
възнаграждение в размер на 350лв, които ТД на НАП Пловдив следва да заплати на
«МЕТИ ХОЛЦ» ЕООД.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №29/23.01.2020 год.,
постановено по АНД №1305/2019 год. по описа на районен съд Казанлък.
ОСЪДЖА ТД на НАП Пловдив да
заплати на МЕТИ ХОЛЦ» ЕООД, ЕИК ********* сумата от 350лв/триста и петдесет/,
представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.