Решение по дело №110/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20207240700110
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

157                                   30.06.2020 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на четвърти юни през две хиляди и двадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                  Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                        МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №110 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив против решение №29/23.01.2020г., постановено по АНД №1305/2019 г. по описа на РС Казанлък. С решението е отменено Наказателно постановление №F35133/20.11.2017г издадено от Заместник директора на ТД НАП Пловдив с наложена на „МЕТИ ХОЛЦ“ ЕООД имуществена санкция в размер на 200лв за това, че на 01.07.2017г, чрез бездействие е нарушило чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството и така виновно е осъществило състава на формалното административно нарушение по чл.74 ал.1 от същия закон. Според фактическото обвинение „МЕТИ ХОЛЦ“ ЕООД като предприятие по чл. смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на ТЗ, е било длъжно, но не е публикувало годишния си финансов отчет за 2016г, като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30.06.2017г. Търговското предприятие не е извършвало дейност през отчетния период 2016г, видно от подадената в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, ИРМ Казанлък данъчна декларация по чл92 от ЗКПО с вх.№244351700325051/24.03.2017г. Съгласно данните в част V от посочената декларация нетните приходи от продажби за 2016г са в размер на 0.00лв. ГФО на дружеството е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 04.09.2017г, и заведен с вх. №20170904103025. Нарушението е извършено на 01.07.2017г в град Казанлък и е установено на 19.07.2017г- датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, а ТД на НАП Пловдив е получило на 09.08.2017г писмо изх. №20-00122/09.08.2017г на ЦУ на НАП, указващо факта на съставомерно бездействие. АУАН №F351133/09.10.2017г. е съставен в законоустановения 6-месечен срок от установяване на нарушението.

С въззивната си жалба, дружеството е поискало отмяна на наказателното постановление като се позовава на липса на съставомерно деяние, тъй като дружеството не е извършвало никаква търговска дейност и следователно няма задължение да публикува ГФО в Търговския регистър.

За да отмени НП, РС Казанлък е приел основанието на чл.3 ал2. от ЗАНН, тъй като с ДВ бр.92/2017г в сила от 01.01.2018г, чл.38 ал.1 до ал.8 от Закона за счетоводството не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали търговска дейност през отчетния период – чл.38 ал.9 т.2 от Закона за счетоводството. По делото не е спорен факта, че дружеството не осъществява търговска дейност през 2016г, поради което следва да се приложи по-благоприятната норма за нарушителя. Отхвърлена е правната теза на АНО, че задължението по чл.39 от Закона за счетоводството е идентично с това по чл.38 от закона и не е засегнато от посочените изменения и разпоредбата е нарушена, чрез неизпълнение на визираните в нея действия с правно значение по обявяване на ГФО в Търговския регистър. След отмяната на НП, въззивния съд е осъдил ТД на НАП Пловдив да заплати на санкционираното дружество възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН и на чл.38 ал.1 от Закона за счетоводството. Тезата на касатора: Прилагането на по-благоприятен закон изисква да отпадне признак на административното нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, чрез отмяна на предвиденото за него наказание или, когато се предвижда по-леко по вид или размер административно наказание. За всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила при извършването му- в този случай АНО правилно е преценил, че към датата на нарушението 01.07.2017г и датата на издаване на НП – 20.11.2017г е нарушена разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за счетоводството, а настъпилите промени в сила от 01.01.2018г. изискват предприятията, които не са осъществявали дейност да декларират това обстоятелство с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31.03. на следващата година. Основание за прилагане на по-благоприятен закон е налице тогава, когато в периода между извършване на нарушението и влизане в сила на НП разпоредбата е изменена в по-благоприятна посока за дееца. В конкретния случай задължението за публикуване на ГФО се е трансформирало в задължение по чл.38 ал.9 от ЗСч за подаване на декларация по същия ред и пред същата администрация тоест вместо ГФО се декларира не извършването на дейност за предходната година. За неизпълнение на това задължение, установено от 01.01.2018г е предвидено административно наказание и то отговаря на изискванията на чл.6 от ЗАНН, поради което и предвид не отпадането на задължението, а неговото трансформиране по отношение вида на документа, не е налице по-благоприятен закон. От съда се иска да бъде отменено изцяло въззивното съдебно решение и да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление с осъждане на ответника по касация да заплати на ТД на НАП Пловдив възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200лв.

Ответника   „МЕТИ ХОЛЦ“ ЕООД, чрез редовно упълномощения си адвокат иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на разноските по делото.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за незаконосъобразност на въззивното съдебно решение, като постановено при неправилно приложение на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Нарушението е безспорно установено и се доказва от събраните доказателства, а при налагане на имуществената санкция не са допуснати процесуални нарушения.  

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.  

Съгласно чл.3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, освен ако до влизане в сила на наказателното постановление последва по-благоприятен закон. Нормата на чл.3 от ЗАНН е правен принцип, според който се извършва правната квалификация на конкретното деяние като административно нарушение, поради което предложената теза от АНО е правно несъстоятелна. Касатора счита, че нарушението като административно наказателен състав не следва да съществува занапред или да са изменени вида и размера на наказанието,  без да съобразява, че правния принцип изисква основанието за ангажиране на отговорността да съществува към момента на извършване на деянието и към момента на налагане на административното наказание или имуществена санкция. Така по-благоприятната промяна може да се състои в изменение не само на санкцията на административно наказателната разпоредба, но и в нейната диспозиция, какъвто е настоящия случай. Административно наказателните разпоредби имат хипотези, визирани в правните норми, които установяват реда за управление, и които се посочват като нарушени. След като по аргумент от чл.38 ал.9 т.2 вр. с чл.38 ал.1 от ЗСч, предприятията, не извършващи дейност през предходната година подават декларация, вместо ГФО, то се налага извода, че към настоящия момент описаното в НП съставомерно бездействие към 01.07.2017г., не може да бъде правно квалифицирано като консумиращо състава на чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството – липсва му най-главния обективен факт, а именно лицето да е задължено. Отпаднала е съставомерността на конкретното деяние, а чл.3 от ЗАНН за отнася до правната дейност по квалифициране на конкретните деяния като административни нарушения, за да се спази принципа на чл.6 от ЗАНН – деянието, конкретното да е обявено за наказуемо. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние / действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по админстративен ред. Деянието трябва да нарушава установения ред на държавно управление, което е задължителна негова обективна способност. Деянието нарушава установения ред, както когато е формално – самото поведение като отклонение от диспозицията на правната норма, въвеждаща изискване за определено действие или бездействие е обективна реалност, която не съответства на изискваната, така и когато се състои от поведение, причинно-следствена връзка и резултат, увреждащ защитения обект, които са обективни признаци на самото деяние, обхванати от съзнанието на дееца преди и към момента на извършването му /деянието трябва да е виновно/. Обекта се засяга, чрез въздействие върху определен от фактическия състав предмет, поради което за правната квалификация на деянието под конкретен състав, е необходимо този предмет да е съзнаван, включително и чрез допускане на съществуването му като факт, от страна на дееца. След като деянието, описано в НП, към настоящия момент съответства на действащия правен ред, то е правно недопустимо да бъде наказвано – отпаднало е основанието за налагане на имуществена санкция за конкретното деяние. Както чл.3 от ЗАНН, така и чл.6 от ЗАНН са правни принципи, а те се прилагат заедно, за да изключат правните норми при конкуренция и така да се определи коя от тях ще регулира фактите по случая.

Искането за присъждане на възнаграждение за един адвокат, направено от името на ответника е основателно. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, оказана срещу заплатено в брой възнаграждение в размер на 350лв, които ТД на НАП Пловдив следва да заплати на «МЕТИ ХОЛЦ» ЕООД.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение №29/23.01.2020 год., постановено по АНД №1305/2019 год. по описа на районен съд Казанлък.

ОСЪДЖА ТД на НАП Пловдив да заплати на МЕТИ ХОЛЦ» ЕООД, ЕИК ********* сумата от 350лв/триста и петдесет/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

 

                                                                                   2.