№ 1700
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20221100501083 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба от 28.09.2021 г. на ответницата Р. В. А. срещу
първоинстанционното Решение № 20177831 от 27.08.2021 г., постановено по гр. дело №
-ви
12597 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 91 състав,
в частта, в която е прекратен гражданския брак между страните Е. Й. А. и Р. В. А.. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, като са изложени съображенията за това.
Въззивницата моли да бъде отменено атакуваното решение и делото да бъде върнато за
разглеждане от друг съдебен състав.
Въззиваемата страна Е. Й. А. оспорва въззивната жалба в писмен отговор на
жалбата. Моли въззивния съд да остави без разглеждане въззивната жалба, поради липса на
правен интерес, а алтернативно – становището е да бъде оставена без уважение жалбата и
въззивният съд да потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Въззивната жалба е допустима. Жалбата следва да се приеме за подадена в срок, от
легитимирана страна да обжалва, и е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото
и обсъди становищата и възраженията на страните, приема следното:
С Решение № 20177831 от 27.08.2021 г. по гр. дело № 12597 по описа за 2020 г. на
-ви
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 91 състав, първоинстанционният съд е
прекратил с развод, на основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК), сключения на
1
28.08.2019 г. в град Бобов дол, с Акт № 0007/28.08.2019 г. на Община – Бобов дол, между Е.
Й. А., ЕГН **********, и Р. В. А., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо
разстроен, по вина на мъжа. Постановил е, на основание чл. 53 СК, жената да продължи да
носи брачното й фамилно име – А.. Предоставил е, на основание чл. 56 СК, ползването на
семейното жилище, находящо се в град Дупница, ул. “****, на жената. Осъдил е Е. А. да
заплати, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 50.00 лева окончателна държавна
такса за прекратяване на брака.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната част относно
развода са неоснователни.
Въззивният съд не намира за основателни твърденията, че първоинстанционният съд
едностранчиво тълкувал събраните по делото доказателства, не кредитирал определени
доказателства, други игнорирал и обсъждал по делото само доказателства в полза на ищеца.
Първоинстанционният съд, макар и кратко, е обсъдил всички относими по делото
доказателства. Така съдът е приел, че страните са сключили граждански брак през 2019 г.,
като съпругата е приела да носи фамилията на съпруга й. Преди това, с Решение от
23.07.2019 г. на Районен съд – Дупница, е бил прекратен предходно сключен брак между
страните – на 09.02.1986 г., като е било утвърдено споразумение между съпрузите по чл. 50
СК. Други относими доказателства не са били събрани в хода на производството пред
първата инстанция. Въззивницата – ответница Р. А. не е ангажирала относими
доказателства, на които съдът да основе изводите си и да постанови решението си в
обжалваната част относно развода. В тази връзка, представените от нея писмени
доказателства – договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност, свидетелство за
регистрация на МПС и погасителен план не установяват релевантни обстоятелства, касаещи
преценката относно състоянието на брака на страните. Действително, първоинстанционният
съд не се е произнесъл по допускане на исканите от ответницата гласни доказателства, но
това стори въззивният съд, като даде достатъчна възможност на въззивницата да ги
конкретизира и да посочи за кои конкретни обстоятелства желае да бъдат събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на исканите двама свидетели при режим на
довеждане. Това въззивницата обаче не стори в хода на въззивното производство, а вместо
това отново представи същите неотносими писмени доказателства, относно придобито през
време на брака МПС.
Неоснователни са твърденията за нарушаване на съдопроизводствените правила.
Ответницата не е била лишена от възможност да участва в настоящия процес и да се защити
адекватно. В тази връзка, първоинстанционният съд е уважил невъзможността на
ответницата да се яви лично по делото, като не е имала и процесуален представител, и е
отложил делото, а в следващото съдебно заседание съдът законосъобразно е дал ход на
делото. С оглед процесуалното поведение на страните, признанията на ищеца на неговата
вина за разстройството на брака и неоспорването от ответницата на разстройството на
брака, изразено последователно в отговор на исковата молба и насрещен иск, и в
последващо нейно становище в отговор на ищеца, първоинстанционният съд е приключил
съдебното дирене и е дал ход по същество на делото. С оглед на което не са налице сочените
основания да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния
и процесуалния закон. Не е налице и законова възможност за връщане на делото за
разглеждане от друг съдебен състав на районния съд, каквото искане релевира въззивницата
в жалбата й (арг. от чл. 270 ГПК – постановеното решение не е нищожно, нито недопустимо,
а е валидно като цяло и допустимо в обжалваната част).
Становището на ответницата за оспорване на предявения иск за развод и еднократно
2
заявеното от нея нежелание за прекратяване на брака е останало изолирано, тъй като
впоследствие в самото й становище и при първоинстанционното разглеждане на делото,
така във въззивната жалба и в хода на въззивното производство (в последващи писмени
молби след жалбата) въззивницата последователно излага твърдения за наличие на дълбоко
и непоправимо разстройство на брака по вина на ищеца – създал и поддържал извънбрачна
връзка, напуснал семейството им през м. ноември 2019 г. и заживял с друга жена, с която
живеел и в момента в друг град, не се интересувал от деца и внуци, поради което
ежедневието на семейството било изпълнено с безпокойство и огорчение. В писмена молба
от 08.03.2023 г. в настоящата инстанция въззивницата продължава да поддържа твърденията
й за липса на всякакви контакти на ищеца със семейството, откакто живеел с другата жена.
В тази връзка въззивницата сочи, че на няколко пъти въззиваемият я обиждал, удрял я и й се
заканвал и заплашвал, като твърди в този смисъл и случай на 05.12.2022 г. Въззивният съд,
въпреки тези последователни твърдения на въззивницата, сочещи на настъпил дълбок
разрив в съпружеските отношения, даде достатъчна възможност на въззивницата за
процесуална защита и да ангажира доказателства по делото относно прекратяването на
брака (а не касаещи вината на мъжа, семейното жилище и имуществени отношения, които
въпроси са извън предмета на въззивното обжалване). В този смисъл, въззивният съд даде
възможност на въззиваемия да изложи становище във връзка с желанието на въззивницата за
спиране на делото по общо съгласие, като същият заяви, че не е съгласен за спиране на
производството на това основание. Все в тази връзка, въззивният съд не уважи и искането
на въззивницата за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК, дори и да се приеме, че за някои от сочените обстоятелства от въззивницата са налице
данни да са престъпни (от изложеното в молбата и материалите по делото). От тяхното
установяване обаче не зависи изхода на настоящия граждански спор относно развода. А и те
още веднъж дават основание да се приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен и не са налице никакви възможности същият да се запази. Налице е
продължителна съпружеска фактическа раздяла и към момента, която е прекъснала всякакви
духовни, физически и икономически връзки между съпрузите. Имуществените отношения
на страните и споровете им в тази връзка не са в предмета на настоящото производство. При
това положение бракът, като дълбоко и непоправимо разстроен, правилно е прекратен с
развод от първостепенния съд. По делото не е спорна трайната съпружеска фактическа
раздяла от м. ноември 2019 г., като тя е разрушила напълно и необратимо брачните
отношения между страните.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и е съобразено с
всички ангажирани и относими към спора доказателства. Във въззивната инстанция не са
изложени твърдения и не са ангажирани доказателства, които да разрушат убеждението на
въззивния съд в правилността на атакувания съдебен акт в частта относно прекратения с
развод брак на страните.
Предвид изложеното, решението на районния съд в обжалваната част, като правилно
и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
В настоящата инстанция не се претендират разноски, поради което въззивният съд не
се произнася по този въпрос с решението си.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид ограничението по чл. 280,
ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20177831 от 27.08.2021 г., постановено по гр. дело №
3
-ви
12597 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 91 състав,
в частта, в която на основание чл. 49, ал. 1 СК е прекратен с развод бракът между Е. Й. А.
и Р. В. А., като дълбоко и непоправимо разстроен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4