Р Е Ш Е Н И Е
№ 259/11.04.2023г.
гр.Монтана
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в ОТКРИТО съдебно заседание на тридесети март ,
през две хиляди двадесет и трета година
в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа………..докладваното….от съдията БОЙЧЕВА… адм.д. №203/2022г. по описа на
Административен съд Монтана и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.225а ЗУТ ,вр с чл.215,ал.1 и ал.4 от ЗУТ ,във вр.с чл.228 ЗУТ ,във вр. с чл.145 и с. от АПК.
Делото
е образувано по жалба от „О*** “АД ,със седалище и адрес на управление:***
,ателие1 , ,представлявано от изпълнителния директор М.Т.П. ,и по жалба от Сдружение с нестопанска цел „Т***
клуб М*** -М*** “,със седалище и адрес на управление:***, подписана от
зам.председателя Р*** К*** и приподписана от представляващия сдружението Е.Н.И.
против Заповед №889/20.04.2022г. на
кмета на община М*** ,с която е наредено премахване на незаконен строеж: „Т***
К*** “ ,изпълнен в ПИ с идентификатор 48489.5.159 по КК и КР на гр.М*** , УПИ
ІІ,кв.1 по действащия подробен устройствен
план на Стара промишлена зона на
гр.М*** ,ул.“Г*** М*** “№* ,от „А.“ЕООД
с ЕИК * ,със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от прокуриста Б.И.Б.
,като собственик на имота ,съгласно Постановление за възлагане на недвижим
имот,изх.№С210012-091-0000862/17.09.2021г.на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново,вписано в Служба по вписвания под №121,том 12 ,вх.* .№4510
/27.09.2021г.
С определение
№329/23.08.2022г.по адм.д.№203/2022г.настоящият състав е оставил жалбите без
разглеждане и е прекратил производството по делото,като е изложил подробни
аргументи за тяхната недопустимост.
Срещу
това определение е постъпила частна жалба от „О*** “АД ,чрез адв.Г.Д. ,като с
определение №10082/09.11.2022г. по адм.д.№10100/2022г.ВАС го е отменил и е
върнал делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Срещу
определение №329/23.08.2022г.по адм.д.№203/2022г.е постъпила и частна жалба вх.№1818/31.08.2022г.от
Сдружение с нестопанска цел „Т*** клуб М*** -М*** “,със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Е.Н.И. ,като с Определение от 29.09.2022г.
настоящият докладчик е оставил частната
жалба без разглеждане ,като просрочена и е прекратил производството по делото в
тази му част.Определението е връчено на Сдружението на 30.09.2022г. и не е
обжалвано ,при което е влязло в сила на 08.10.2022г.
С
Разпореждане от 28.112022г. и Разпореждане от 07.12.2022г. съдът е насрочил делото
в открито съдебно заседание по жалба от „О*** “АД със седалище и
адрес на управление:*** ,ателие1 , ,представлявано от М.Т.П. , против Заповед №889/20.04.2022г. на кмета на община М*** ,с която е
наредено премахване на незаконен строеж: „Т*** К*** “ ,изпълнен в ПИ с
идентификатор 48489.5.159 по КК и КР на гр.М*** , УПИ ІІ,кв.1 по действащия
подробен устройствен план на Стара промишлена зона на гр.М*** ,ул.“Г***
М*** “№* ,от „А.“ЕООД с ЕИК * ,със
седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от прокуриста Б.И.Б. ,като
собственик на имота ,съгласно Постановление за възлагане на недвижим
имот,изх.№С210012-091-0000862/17.09.2021г.на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново,вписано в Служба по вписвания под №121,том 12 ,рег.№4510.,като
е призовал като заинтересована страна и адресатът на акта –„А.“ “ЕООД с ЕИК * ,със
седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от прокуриста Б.И.Б..
С двете
разпореждания е указал разпределението на доказателствената тежест на страните ,съгласно
нормата на чл.170,ал.3 АПК и е предоставил възможността да представят доказателства
за защита на своите твърдения,респ. на фактическите и правни обстоятелства в заповедта.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед ,като
немотивирана и издадена при съществени
процесуални нарушения,свързани с невръчването й на жалбоподателя,неправилно
определяне на адресата на акта в заповедта-вместо предишния собственик “О*** “АД
,е вписан като собственик “А.“ЕООД ,при наличие на спор за собственост върху
имота между тях ,при отменено Постановление за възлагане на имота на „А*** “АД,както
и като постановена в противоречие с материалния закон и целта на закона.
В
съдебно заседание ,жалбоподателя ,чрез процесуалния му представител ,адв.Г.Д. оспорва
заключението на вещото лице и излага твърдения за неговата незаконосъобразност
досежно неправилно определяне на категорията на строежа-вместо V ,ІІ категория
,доколкото строежа представлявал
съоръжение към основното предприятие,чиято категория е ІІ категория и
влече след себе си категорията и на строежа ,оспорва и становището му ,че е
налице „основен ремонт“ ,като твърди, че посипката от керамзит е „текущ ремонт“,доколкото
възобновяването на настилката е отново с керамзит,т.е. не е с нов материал,за
да представлява „основен ремонт“.Навежда и доводи за неправилно определяне на
адресата на акта и несъобщаването му на бившия ,респ. настоящ собственик на база отменено
постановление за възлагане.Претендира разноски,съгласно списък на л.364 ,том
втори.Представя и писмена защита ,вх.№2128/06.04.2023г. в определения от съда срок
,с развити доводи по същество на спора.
Ответникът-кмета
на община М*** ,чрез процесуалния си представител юрк.Г. П*** навежда твърдения
за законосъобразност на заповедта ,като издадена от компетентен орган,в
установената форма на акта и при съобразяване с приложимия материален и
процесуален закон.Претендира юрисконсултско възнаграждение.Представя и писмена
защита, вх.№2095/04.04.2023г.с доводи по същество на спора.
Заинтересованата
страна-„А.“ЕООД ,чрез процесуалния си представител ,юрк.П.М. иска да се
потвърди заповедта ,като правилна и законосъобразна.
По делото е допуснато ,изслушано и
прието заключение на вещото лице Д.Д.- строителен техник, от което е видно ,че
обектът:“Т*** корт“ е „строеж“ по см. на §5,т.38 от ДР на ЗУТ ,за него няма
издадени строителни книжа ,не е търпим и представлява“основен ремонт“по см. на §5,т.42
от ДР на ЗУТ,за който законът изисква разрешение за строеж.
Доказателствата
по делото са писмени, след чиято преценка
в тяхната взаимна връзка и логическо единство , във връзка със
становищата на страните и въз основа на закона ,административният съд приема
следното:
С обжалваната Заповед№№889/20.04.2022г.
на кмета на община М*** ,съобразно предоставените му правомощия по силата
на нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ , е наредено премахване на незаконен строеж:
„Т*** К*** “ ,изпълнен в ПИ с идентификатор 48489.5.159 по КК и КР на гр.М*** ,
УПИ ІІ,кв.1 по действащия подробен устройствен
план на Стара промишлена зона на
гр.М*** ,ул.“Г*** М*** “№* ,от „А.“ЕООД с ЕИК * ,със седалище и адрес на
управление:*** ,представлявано от прокуриста Б.И.Б. ,като собственик на имота
,съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот,изх.№С210012-091-0000862/17.09.2021г.на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново,вписано в Служба по вписвания
под №121,том 12 ,вх.* .№4510 /27.09.2021г.
Заповедта е съобщена на адресата на
акта-„А.“ЕООД/видно от разписка на л.123,т.І/,но същият не я обжалва ,и не е
съобщена на жалбоподателя „О*** “АД ,представлявано от М.Т.П. ,поради фактът
,че същият не е неин адресат.При липса на съобщаване,съдът приема ,че жалбата е подадена в срока по чл.215,ал.4 от ЗУТ, от
легитимирано лице и се явява допустима за разглеждане. По въпроса за
допустимостта на жалбата,ВАС се е произнесъл с Определение №10082/09.11.2022г.
по адм.д. №10100/2022г. , с което е отменил определение №329/23.08.2022г.по
адм.д.№203/2022г.на настоящия състав,с което жалбата против заповедта е оставена без разглеждане и е прекратено
производството по делото,като е върнал делото на същия съд и състав за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Разгледана по същество жалбата се
явява и ОСНОВАТЕЛНА.
Установено е от
административната преписка , че процесният обект, представляващ „Т*** К*** “ е
изграден в поземлен имот/ПИ/ с идентификатор№48489.5.159 по КККР на гр.М*** ,съответстващ
на УПИ ІІ и УПИ ІІІ, кв.1 по действащия подробен устройствен план на Стара промишлена
зона, гр.М*** ,с административен адрес: гр.М*** ,ул. „Г*** М*** “№* .Като
собственик на имота е вписан в заповедта и констативния акт към него- „А.“ЕООД
с ЕИК * ,със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от прокуриста Б.И.Б.
,съгласно Постановление за възлагане на недвижим
имот,изх.№С210012-091-0000862/17.09.2021г.на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново,вписано в Служба по вписвания под №121,том 12 ,вх.* .№4510
/27.09.2021г./л.91,т.І от делото/.Приложени са по делото, освен П*** за
възлагане от публичен изпълнител ,и Протокол за въвод във владение на „А.“ЕООД/л.94,т.І/,
и скица на имота ,върху който е разположен строежа, от СГКК-М*** /л.96,т.І/ ,от
която е видно ,че процесният обект –„Т*** К*** “ няма отделен кадастрален номер
в КККР на гр.М*** ,а се води съоръжение към друг основен имот,находящ се в ПИ с
идентификатор 48489.5.159 по КККР на гр.М*** на посочения по-горе административен
адрес.От представеният по делото акт за частна общинска собственост №687/05.12.1994г./л.119,т.І/,бивш
собственик на имота е „О*** ООД,гр.М*** .С констативен акт №03/16.02.2022г.на
длъжностни лица по контрол на строителството при Община М*** е установено ,че
установения на място обект „Т*** -К*** “
е „строеж“ по смисъла на §5 ,т.38 от ДР на ЗУТ , изграден в периода -
2011-2019г.,чийто собственик е „А.“ЕООД,на основание вписано в Служба по
вписвания –М*** , Постановление за възлагане на недвижим имот изх.№С210012-091-0000862/17.09.2021г.на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново.Отбелязано е в констативния
акт ,че имотът е V категория, съгласно чл.137,ал.1,б“а“ от ЗУТ ,вр с чл.
10,ал.1,т.4 от Наредба№1 /30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Сочи
се,че за строежа няма издадени строителни книжа ,при което е нарушен чл.148 ЗУТ
и представлява основание за започване на административно производство по
чл.225а,ал.2 от ЗУТ.Не е посочен извършителя на строежа,но от събраните по
преписката писмени доказателства , това следва да е бившия собственик и настоящ
жалбоподател „О*** “АД.Актът е оформен с подписа на съставителя му и
собственика на имота „А.“ЕООД.Екземпляр от Констативния акт е залепен на
строежа на 16.02.2022г.,видно от отбелязване на л.114,т.І..Срещу акта са подадени 2 възражения –от Сдружение с нестопанска цел в обществена
полза „Т*** клуб М*** “-М*** ,и от „О*** “АД /л.115 и л.117 ,т.І/.Изрично се
възразява в тях срещу започване на административно производство по премахване
на строежа ,доколкото собственик на обекта е „О*** “АД.Твърди се също ,че между
„А.“ЕООД и „О*** “АД е налице спор за собственост ,който не е разрешен ,а освен
това строежа не фигурира в КККР на гр.М*** като отделен имот с идентификатор.
При несъобразяване с
възраженията ,кметът на община М*** е издал оспорената в настоящето
производство ,Заповед №889/20.04.2022г. ,с която е наредено премахване на незаконен
строеж: „Т*** К*** “ ,изпълнен в ПИ с идентификатор 48489.5.159 по КК и КР на
гр.М*** , УПИ ІІ,кв.1 по действащия подробен устройствен план на
Стара промишлена зона на гр.М*** ,ул.“Г*** М*** “№* ,от „А.“ЕООД
с ЕИК * ,със седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от прокуриста Б.И.Б.
,като собственик на имота ,съгласно Постановление за възлагане на недвижим
имот,изх.№С210012-091-0000862/17.09.2021г.на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново,вписано в Служба по вписвания под №121,том 12 ,вх.* .№4510
/27.09.2021г.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между страните.
При тази фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предмет на настоящето производство е Заповед №889/20.04.2022г. на кмета на
община М*** ,с която е наредено премахване на незаконен строеж: „Т*** К*** “
,изпълнен в ПИ с идентификатор 48489.5.159 по КК и КР на гр.М*** , УПИ ІІ,кв.1
по действащия подробен устройствен план
на Стара промишлена зона на гр.М*** ,ул.“Г***
М*** “№* ,от „А.“ЕООД с ЕИК * ,със седалище и адрес на
управление:*** ,представлявано от прокуриста Б.И.Б. ,като собственик на имота
,съгласно Постановление за възлагане на недвижим
имот,изх.№С210012-091-0000862/17.09.2021г.на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново,вписано в Служба по вписвания под №121,том 12 ,вх.* .№4510
/27.09.2021г.,извършен без строителни книжа, и нейната законосъобразност.
При служебна проверка за
законосъобразността на заповедта на основание чл.168 от АПК на всички основания
по чл.146,т.1-5 от АПК съдът намира следното.
По компетентността на органа и формата на акта.
Заповедта е издадена от компетентен
орган –Кмета на община М*** , при спазване нормата на чл.225а ,ал.1 от ЗУТ.Компетентността
зависи пряко от категорията на строежа –в случай ,че строежът е 4,5 или 6 категория компетентен да издаде
заповед по чл.225а ЗУТ, е кмета на съответната община.По данни от приетата
експертиза на вещото лице ,строежът е V категория,съгласно чл.11 ,вр. с чл.
10,ал.1,т.4 от Наредба №1/ 2003г. за номенклатурата на видовете строежи.Съгласно
чл.11 от наредбата строежи от пета категория са и реконструкции, преустройства,
основни ремонти и смяна на
предназначението на строежите по чл. 10, ал. 1 до ал. 5 включително. От гледна
точка на формата на акта,същият е издаден в писмена форма и съдържа отделни
реквизити по чл.59,ал.2 АПК вр. с чл.228 ЗУТ,включително фактическите и правни
основания за издаването й.Като правно основание за издаване на административния
акт е посочена нормата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази норма,
релевантните факти за издаването на заповед за премахване на незаконен строеж,
се съдържат в чл. 225, ал.2 ,т.2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на
следните факти: 1. да е налице строеж; 2. строежът да е без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия казус тези
релевантни факти са налице ,при което
настоящият състав намира ,че заповедта е издадена от компетентен орган и при
спазване формата на акта ,при което не са налице основания за нейната отмяна по
чл.146,т.1 и т.2 АПК.
Неоснователно се възразява в съдебно
заседание от адв.Д. ,като процесуален представител на жалбоподателя срещу определената
в заключението от вещото лице категория на строежа ,като основание за липса на компетентност
на кмета на общината да издаде заповед за премахване на строеж ,който е ІІ
категория.Навеждат се съображения ,че основното предприятие е от ІІ категория
,при което строежът-предмет на заповедта е съоръжение към него ,при което
следва категорията на основното предприятие.Не е изследвана от вещото лице
категорията на основното предприятие, доколкото същото не е предмет на
заповедта ,при което задавайки такава задача на вещото лице съдът би излязъл
извън предмета на спора ,което е недопустимо.Настоящият състав кредитира
заключението на вещото лице досежно категоризацията на строежа , доколкото се касае за съоръжение
към сграда за обществено обслужване с
разгъната застроена площ до 1000 кв. м.,при което това възражение на адв. Д.
съдът приема за неоснователно.В този смисъл ,кмета е компетентен да издаде
процесната заповед по чл.225а ЗУТ ,и не са налице основания за прогласяване на
заповедта за нищожна ,като издадена от некомпетентен орган.
По спазване на процесуалните правила и материалния закон.
Съдът намира ,че макар и формално да
е издаден констативен акт за извършена проверка от длъжностни лица по контрол
на строителството при Община М*** ,не са изяснени всички фактите и
обстоятелства по спора ,съгласно чл.35 АПК ,което съставлява основание за
отмяна на акта-чл.146,т.3 АПК. Съгласно
посочената разпоредба ,Индивидуалният административен акт се издава, след като
се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени.Не е изяснен въпросът за собствеността на
строежа,респ.съоръжението,при налични доказателства/съдебни решения/ за отмяна
на П*** за възлагане на строежа ,съобразно което като собственик на строежа е
вписан „А.“ЕООД.Изясни се по делото също ,че констативния акт,въз основа на
който е издадена заповедта за премахване съдържа описание на строежа ,но не и
на размерите му ,като вместо да се опишат размерите на настоящия обект-„Т***
К*** “ ,са вписани размерите на друг обект ,съседен на настоящия .Оттам изясни
се ,че окомерната скица към констативния акт също е невярна,не съдържа данни за
обекта ,предмет на заповедта ,а на друг обект.Индиция за тези разсъждения на
съда дава изявлението на юрк.Петкова в съдебно заседание ,че е станала
техническа грешка при окомплектоване на административната преписка и вместо
валидната скица е приложена друга скица на друг обект.Видно от изявлението на
вещото лице Д. ,настоящият обект има 6 страни ,видно от новоприетата като
доказателство по делото скица,представена от юрк.Петкова в последното по делото
открито съдебно заседание,провело се на 30.03.2023г./на л.363,т.ІІ/,а
представената по делото скица към заповедта /на л.113,т.І/ има само две
страни,т.е.безспорно се касае за друг обект ,който не е предмет на настоящата
заповед и настоящето административно дело№203/2022г.по описа на съда.По
разбиране на съда ,неизясняването на въпроса за собствеността на строежа,респ.
съоръжението , при наличие на отменено постановление за възлагане и въвод в
имота на „А.“ЕООД ,както и некоректните размери в констативния акт и заповедта
, прилагането на скица неотносима към настоящия обект ,не представлява
техническа грешка ,а съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта
,което съставлява основание за отмяната й –чл.146,т.3 АПК.В този смисъл
,настоящия състав споделя тезата на адв Д. в съдебно заседание и в писмена
защита ,че в случая не става въпрос за техническа грешка ,а за съществен
пропуск ,като видно от двете окомерни скици е, че са сгрешени по такъв начин още
с тяхното изчертаване и прилагане към Констативния акт, че тази грешка не може
да бъде коригирана в хода на производството, с оглед обстоятелството, че на
скиците е начертан друг обект с други
размери, различни от тези посочени в Констативния акт въз основа на който е
издадена и процесната Заповед. Споделя и схващането ,че размерите също са сгрешени,а същите са основен индивидуализиращ белег при описанието
на обекта.Липсата на точно описание и размери на обекта води и до
немотивираност на акта ,което влече към себе си материална незаконосъобразност.Процесуално
нарушение е и непосочения точен адресат на акта-настоящия жалбоподател,който е
бивш собственик на обекта и посочването като такъв на „А.“ЕООД ,при условие ,че
видно от приложените съдебни решения ,отменени са както П*** за възлагане на
строежа на „А.“ЕООД,така и протокола за въвод .Непосочването на точния адресат
на акта също води до накърняване правото на защита на жалбоподателя ,който е
узнал за заповедта не от органа,както би следвало да бъде ,т.к. заповедта не му е била връчвана,което също е съществено
процесуално нарушение ,което нарушава правото на защита на жалбоподателя. Не на
последно място ,самото административно производство по издаване на заповедта е започнало по жалба на „А.“ЕООД/л.99,т.І/,което
е индиция ,че същите не са собственици на обекта ,доколкото не биха имали
правен интерес да сигнализират органа за неговата незаконосъобразност и
премахване. Неизяснен по делото е и въпросът за вида на строежа-дали представлява
„основен ремонт“ по данни от заключението на вещото лице ,или представлява „текущ ремонт“ ,по твърдение на жалбоподателя ,за който законът не изисква
разрешение за строеж.Липсват мотиви в заповедта защо възобновяването на насип
от керамзит съставлява „основен ремонт“ , а не „текущ ремонт“ /чл.151,т. ЗУТ/,
не е изяснено и съоръжение към кой обект в П*** за възлагане е обекта и въобще
отделен обект ли е ,след като няма отразяване на КККР на гр.М*** с
идентификатор –все въпроси ,които са останали без отговор в заповедта и приложените
към нея актове ,и които са от съществено значение за разрешаване на правния
спор . При наличие на няколко и то съществени процесуални нарушения в
производството по издаване на заповедта,съдът намира ,че същата е изначално
незаконосъобразна ,поради фактът ,че е немотивирана/съдържа описание и размери
на друг обект/,основава се на констативен акт съдържащ размери на друг обект ,и
при издаването и са допуснати съществени процесуални нарушения,водещи до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя ,което налага нейната отмяна.В
този смисъл ,безпредметно е съдът да обсъжда дали строежа представлява „основен“
или „текущ“ ремонт ,доколкото решението му не може да санира допуснатия пропуск
,нито може да презумира волята на
административния орган за какъв насип става дума ,същият отговаря ли на нормите
на закона за „строеж“ ,както и дали се касае за нова настилка или възобновяване
на стара настилка със същите материали.Съгласно §5,т.42 от ДР на ЗУТ „Основен ремонт" на строеж е частично
възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части,
съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с
които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни
елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които
се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава
срокът на тяхната експлоатация.Съгласно§5 ,т. 43 ДР на
ЗУТ „Текущ ремонт" на строеж е
подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:а)
засяга конструкцията на сградата;б) извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата;в) променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях.Текущ ремонт на строеж е и подобряването и поддържането в
изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, при
които не се променят трасето и техническите характеристики.Липсата на точно
описание в заповедта ,е пречка за квалификация на вида на строежа ,което също
нарушава правото на жалбоподателя да знае какво нарушение е извършил и как да се защити .В заключение ,заповедта е и
материално-незаконосъобразна-основание за нейната отмяна по чл.146,т.4 АПК.
Не е спазена и целта на закона
–да се следи за спазване на законовите положения при извършване на проверки в
строежи в урегулирани територии ,като се отрази точното местоположение ,размери
и описание на строежа ,както и да бъдат изложени ясни и безпротиворечиви мотиви
за неговото премахване,вкл. за неговата търпимост-основание за отмяна по
чл.146,т.5 АПК.
Предвид гореизложеното,заповедта ,макар и
постановена от компетентен орган , и при
установената форма на акта ,но при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и целта на
закона ,следва да се отмени .
При направено искане за присъждане
на разноски от жалбоподателя , съгласно представен списък по чл.80 ГПК ,същите
му се следват ,с оглед изхода на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК.Поискани
са разноски в размер на общо 1700 лв.,като са представени и доказателства за
заплащането им , които следва да му бъдат възстановени .Заплатеното адвокатско
възнаграждение за проц.представителство -1000лв. е под минимума/1250лв./ по
чл.8,ал.2,т.1 по Наредба№1/2004г. за минималните размери на адв. в*** .
Водим от гореизложените мотиви,
административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от „О*** “АД
,със седалище и адрес на управление:*** ,ателие1 , ,представлявано от М.Т.П. ,Заповед №889/20.04.2022г. на кмета на
община М*** ,с която е наредено премахване на незаконен строеж: „Т*** К*** “
,изпълнен в ПИ с идентификатор 48489.5.159 по КК и КР на гр.М*** , УПИ ІІ,кв.1
по действащия подробен устройствен план
на Стара промишлена зона на гр.М*** ,ул.“Г***
М*** “№* ,от „А.“ЕООД с ЕИК * ,със
седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от прокуриста Б.И.Б. ,като
собственик на имота ,съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот,изх.№С210012-091-0000862/17.09.2021г.на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново,вписано в Служба по вписвания
под №121,том 12 ,вх.* .№4510 /27.09.2021г.
ОСЪЖДА Община М*** да заплати на „О*** “АД ,със
седалище и адрес на управление:*** ,ателие1 , представлявано от М.Т.П. сторените
по делото разноски в размер на общо 1700/хиляда и седемстотин/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14 -дневен срок от съобщението на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: