№ 881
гр. Перник, 05.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500324 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 64 от 27.01.2025 г., постановено по гр.д. № 4183/2023 г., Районен
съд – гр. Перник е прекратил производството по делото в частта, в която е предявен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено
по отношение на В. Р. Т., ЕГН ********** от ***, че В. Т. Н., ЕГН ********** от *** е
собственик по давностно владение, осъществявано в периода от 1985 г. до предявяване
на иска – 30.08.2023 г., на селскостопанска сграда на един етаж с площ от 21 кв. м. с
идентификатор 55871.515.1019.1 по КККР на гр. Перник, изградена в имот, общинска
собственост, с площ от 414 кв. м., с идентификатор 55871.515.1019 по КККР на гр.
Перник, одобрени със заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, като процесуално недопустим.
С решението съдът е отхвърлил иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗС за признаване на установено по отношение на В. Р. Т., че В. Т. Н. е
собственик по давностно владение, осъществявано в периода от 1985 г. до предявяване
на иска – 30.08.2023 г. на жилищна сграда – еднофамилна на два етажа, със застроена
площ от 90 кв. м., с идентификатор 55871.515.1019.2 по КККР на гр. Перник,
изградена в имот, общинска собственост, с площ от 414 кв. м., с идентификатор
55871.515.1019 по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК, като неоснователен. Със същото решение съдът
се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от В.
Т. Н., чрез адв. Х. Н., с която постановеното от районния съд решение се атакува в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция. Навеждат се твърдения, че
решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че от
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели се установява
безспорно, че процесния имот е владян и своен единствено от Тодор Никифоров и
неговата съпруга, както и от тяхната дъщеря – ищцата В. Н.. Счита, че
обстоятелството, че ответницата е вписана в данъчната декларация на имота, не я
прави добросъвестен владелец. Допълва, че ищцата е владяла имота повече от 10
години и по отношение на същата е настъпила и кратката придобивна давност. Въз
основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на атакуваното решение и
1
постановяване на ново, с което В. Т. Н. да бъде призната за единствен собственик на
имота. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции
разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от В. Р. Т..
С определение № 1302 от 11.04.2025 г., постановено по гр.д. № 4183/2023 г.,
Районен съд – Перник е оставил без уважение частна жалба с вх. № 7786/01.04.2025 г.,
с характер на молба по чл. 248 от ГПК, подадена от В. Т. Н., ЕГН **********, чрез
пълномощника и адв. Х. Н. за отмяна на Определение № 732/26.02.2025 г. по
гражданско дело № 4188/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което по реда на
чл. 77 от ГПК ищцата е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Перник
държавна такса в размер на още 388.83 лв.
В срок е постъпила частна жалба от В. Т. Н., чрез адв. Х. Н., с която се атакува
постановеното определение, като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
Не е постъпил отговор на частната жалба от страна на В. Р. Т..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбите не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното
производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото в жалбите не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на
разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 25.09.2025г. от 10.10 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане. Съдът
УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и
ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
2
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3