РЕШЕНИЕ
№893
25.10.2019 г., гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 1452 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Д.М.У., ЕГН **********,***, против действията на държавния
съдебен изпълнител при Районен съд – Карнобат по изпълнително дело № 212/2019
г., обективирани в разпореждане от 12.07.2019 г. за приемане на разноски по
изпълнението в ЧАСТТА относно сумата
от 18 лева – държавна такса за запор на МПС и 230 лева за адвокатско
възнаграждение.
В жалбата са изложени твърдения, че с разпореждане от 12.07.2019 г. за приемане на разноски по изпълнението по изпълнително дело № 212/2019 г държавният съдебен изпълнител при Районен съд – Карнобат (ДСИ) е приел разноски по изпълнението за сметка на длъжника Д.М.У., както следва: 24 лева – държавна такса за образуване на изпълнително дело; 18 лева – държавна такса за запор на МПС; 230 лева – адвокатско възнаграждение. Твърди се, че настоящото изпълнително дело № 212/2019 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на Решение № 211 от 22.10.2018 година по гр. дело № 1015/2018 година на Районен съд – Карнобат, потвърдено с Решение № 5- 146/13.12.2018 година по в. гр .дело № 1737/2018 година на Окръжен съд – Бургас и Определение № 217 от 27.05.2019 година по гр. дело № 1094/2019 година на ВКС. Твърди се още, че на основание същото това Решение № 211 от 22.10.2018 година по гр. дело № 1015/2018 година на Районен съд – Карнобат, потвърдено с Решение № 5-146/13.12.2018 година по в. гр. дело № 1737/2018 година на Окръжен съд – Бургас, на взискателя М.С.У. вече е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 11/2019 година по описа на държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Карнобат, по което длъжникът ежемесечно изплаща задължението си. Поддържа се, че този втори изпълнителен лист, издаден по едно и също дело, между едни и същи страни, е следвало да бъде приложен към вече образуваното изпълнително дело, а не да бъде образувано ново изпълнително дело с цел обременяване на длъжника с допълнителни разноски. Жалбоподателят счита, че взискателят не е упражнил добросъвестно своите процесуални права. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в ЧАСТТА му относно сумата от 18 лева за запор на МПС и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева. Претендира за присъждане на направените по настоящото дело разноски. Ангажира доказателства.
По делото са постъпили писмени възражения от взискателя М.С.У.,
ЕГН **********, чрез адвокат Имилиана Цонева от БАК, адрес: гр. Карнобат, ул.
“Кирил и Методий“ № 20, бл. 34, вх. 2. Позовава се на разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 от Правилника за администрацията в
съдилищата (в сила от 22.08.2017 г.), съгласно която по всеки акт,
подлежащ на съдебно изпълнение, се образува отделно изпълнително дело. Излага
доводи, че е налице отделно вземане, присъдено по дело, различно от цитираните в жалбата, и за което е
издаден отделен изпълнителен лист, въз основа на който ДСИ правилно е образувал
отделно изпълнително дело. Посочва, че разноските, за които има издаден отделен
изпълнителен лист, са направени от взискателя по гр. д. № 1094/2019 г. по описа
на ВКС, образувано по заведена от длъжника молба по чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК,
която е била отхвърлена. Отбелязва още, че представения по и. д. № 212/2019 г.
договор за правна защита и съдействие удостоверява заплащането на договореното
адвокатско възнаграждение и има силата на разписка за получаване на
договорените суми. Моли съда да остави жалбата без уважение. Ангажира
доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен
изпълнител при Районен съд – Карнобат (ДСИ) е изложил мотиви по обжалваните
действия, с които оспорва жалбата като неоснователна. Не оспорва твърдението,
че на 03.01.2019 г. в СИС при КбРС е образувано изпълнително дело № 11/2019 г.
по молба на взискателя М.С.У. срещу длъжника Д.М.У. на основание изпълнителен
лист № 1409 от 27.12.2018 г., издаден по гр. д. .№ 1015/2018 г. на КбРС, за заплащане на
съдебно-деловодни разноски 700 лв. Позовава се на разпоредбата на чл. 117, ал.
2 от ПАС. Посочва още, че не са налице
предвидените в чл. 117, ал. 3 от ПАС изключения. Поддържа, че в случая се касае
за две отделни задължения сами по себе си акцесорни. Отбелязва, че и при образуване
на ново изпълнително дело, и при присъединяване на новия изпълнителен лист към
вече висящото друго изпълнително дело взискателят би имал правото да
иска от длъжника да му заплати направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 212/2019 г. по описа на
съдебно-изпълнителната служба при Районен
съд – Карнобат е образувано на 12.07.2019 г. по молба на
взискателя М.С.У. срещу длъжника
Д.М.У. въз основа на изпълнителен
лист № 708 от 10.07.2019 г. за заплащане на направените
в производството по гр. д. № 1094/2019 г. по описа на ВКС разноски в размер на
300 лева.
По делото са представени доказателства (л. 6 и л. 10.1), че взискателят
М.С.У. е внесла по сметка на съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Карнобат сума в размер на 36, 00 лева
за образуване на изпълнително дело и за налагане на запор, изплатени с платежно
нареждане № 763 от 12.07.2019 г. Видно от молба с вх. № 1867/12.07.2019 г., въз
основа на която е образувано изпълнително дело № 212/2019 г., взискателят е
помолил съдебния изпълнител неизползваната такса по изпълнително дело № 11/2019
г. в размер на 6, 00 лева да бъде използвана по новообразуваното дело. По
делото са представени доказателства (л. 10.2), от които е видно, че по
изпълнително дело № 11/2019 г. М.С.У. е внесла 30, 00 лева, от които 24 лева са
били дължими за държавна такса по изпълнително дело № 11/2019 г. и за които е
поставен печат, че са изплатени с платежно нареждане № 51 от 11.01.2019 г., а за
останалите 6 лева е отбелязано, че са изплатени с платежно нареждане № 763 от
12.07.2019 г.
Представени са още пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 11.07.2019 г., сключен между взискателя М.С.У. и адвокат Имилиана
Цонева, с предмет правна защита и съдействие, изразяващи се в подготвяне на
необходимите документи за образуване на
изпълнително дело и процесуално представителство пред съдебно-изпълнителна
служба при Районен съд – Карнобат по изпълнително дело № 212/2019 г. Договорено
е възнаграждение в размер на 230 лева, от които 200 лева за образуване и 30
лева за водене на делото, с отбелязване, че сумата е получена в брой.
В настоящото производство жалбоподателят Д.М.У. е представил
доказателства, от които е видно, че изпълнително дело № 11/2019 г. е образувано
на 03.01.2019 г. по молба на взискателя М.С.У. срещу длъжника Д.М.У. въз основа
на изпълнителен лист № 1409 от 27.12.2018 г. за заплащане на
направените по гр. д. № 1015/2018 г. по описа на Районен съд – Карнобат и в.
гр. д. № 1737/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас разноски в размер на
700, 00 лева, от които 400 лева за първоинстанционното производство и 300 лева
за въззивното производство.
Към писмените възражения на взискателя М.С.У. е приложено
Определение № 217 от 27.05.2019 г. по гр. д. № 1094/2019 г. по описа на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на Д.М.У.
за отмяна на влязлото в сила решение № 211 от 22.10.2018 г. по гр. д. №
1015/2018 г. на Карнобатския районен съд, потвърдено с въззивно решение № V-146 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 1737/2018 г. на
Бургаския окръжен съд, постановено в производството по чл. 12 и сл. от Закона
за защита от домашното насилие на основание чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Със
същото определение Д.М.У. е осъден да заплати на М.С.У. разноските по делото в
размер на 300 лева.
С разпореждане на ДСИ от 12.07.2019 г. са приети за разноски по
изпълнението за сметка на длъжника Д.М.У. заплатените от взискателя М.С. У. държавна такса за образуване на изпълнително
дело – 24 лева, държавна такса за запор на МПС – 18 лева и адвокатско
възнаграждение – 230 лв. На 18.07.2019 г. разпореждането е връчено лично на
длъжника, който е подал жалба на 23.07.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК и против подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Неоснователни са наведените с жалбата доводи, че вторият
изпълнителен лист е издаден по едно и също дело между едни и същи страни,
поради което е следвало да бъде приложен към вече образуваното изпълнително
дело. По делото се установи, че изпълнителен
лист № 1409 от 27.12.2018 г. е
издаден за заплащане на разноските, направени в двуинстанционното производство
по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН, а изпълнителен
лист № 708 от 10.07.2019 г. е
издаден за заплащане на разноските, направени в производството по чл. 303 и сл.
от ГПК. Производството по чл. 303 и сл. ГПК не е форма на инстанционен контрол,
а извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Ето защо не
може да се възприемат като правилни твърденията на длъжника, че по едно и също
дело са издадени два отделни изпълнителни листа.
Във връзка с изложеното относно характера на производството по чл.
303 и сл. от ГПК и за ясното следва да се отбележи, че са неправилни изложените
в изпълнителен лист № 708
от 10.07.2019 г. констатации, че решение
№ 211 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 1015/2018 г. по описа на Районен съд –
Карнобат е потвърдено с решение № V-146 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 1737/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас и Определение № 217/27.05.2019 г. по гр. д. №
1094/2019 г. по описа на Върховния касационен съд.
Съдът споделя изложените от взискателя и ДСИ доводи за
приложението на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Правилника за администрацията
в съдилищата (ПАС), която гласи, че по всеки акт, подлежащ на съдебно
изпълнение, се образува отделно изпълнително дело. По делото се установи, че
самостоятелно са се развили две отделни производства – едното по реда на чл. 12
и сл. от ЗЗДН, а другото по реда на чл. 303 и сл. от ГПК, като по всяко от тях
са били присъдени разноски, за които е бил издаден отделен изпълнителен лист в
полза на взискателя. Налице са два отделни акта, подлежащи на съдебно
изпълнение, като по всеки от тях следва да се образува отделно изпълнително
дело. Не е налице някое от предвидените в чл. 117, ал. 3 от ПАС изключения от
правилото на чл. 117, ал. 2 от ПАС, тъй като издаденият изпълнителен лист не е
нито за изменение размера на главното вземане, нито за акцесорно вземане. Ето
защо неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи, че не е следвало да
бъде образувано второто изпълнително дело.
Не могат бъдат споделени и възраженията на взискателя, че
е налице злоупотреба с права. С подаването на молбата за образуване на второ
изпълнително дело въз основа на новоиздаден изпълнителен лист взискателят е
упражнил свои процесуални права в
съответствие с чл. 117, ал. 3 от ПАС. Правото на процесуалния представител на
взискателя да получи възнаграждение в претендирания размер е предвидено в чл.
36 от Закона за адвокатурата и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По делото са представени доказателства за извършените от
взискателя разноски в размерите, посочени в обжалваното разпореждане за определяне
на разноски по изпълнението.
Въз основа на изложеното съдът намира, че не са налице
основания, които да обосноват отмяна на обжалваното действие на ДСИ, поради
което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на длъжника Д.М.У., ЕГН **********,***, против действията на държавния съдебен
изпълнител при Районен съд – Карнобат по изпълнително дело № 212/2019 г.,
обективирани в разпореждане от 12.07.2019 г. за приемане на разноски по
изпълнението в ЧАСТТА относно сумата от 18 лева – държавна такса за запор на
МПС и 230 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.