Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
11.04.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в
закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 216
по описа за 2019 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 2,
т. 6 ГПК.
С жалба /наименована
„искова молба“/ вх. № 10242/18.12.2018 год. по описа на ЧСИ – Н.Д., рег. № 793,
длъжникът по изпълнително дело № 20187930400525 Л.В.А., е
обжалвал отказ на съдебния изпълнител, делото да бъде прекратено. Твърди, че
задължението си към „Ч.Е.Б.“ АД е погасил още през 2010 г., за което има
издадено удостоверение. Посочва, че освен това вземането е погасено по давност.
Моли да бъде прекратено изпълнителното дело.
Взикателят „Ч.Е.Б.“ АД не изразява
становище.
Със съпроводително писмо ЧСИ е
изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.
Софийски
окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените доказателства
във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата е допустима – същата е подадена
в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на „Ч.Е.Б.“ АД и длъжник Л.В.А. с
ЕГН: **********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.03.2010 год. по гр.д. № 31/2009 год. на РС-Своге, с
предмет парично вземане – сумата от 540, 75 лв. за ползване на ел. енергия за
периода от 01.06.2008 г. до 18.08.2008 г., 13, 65 лева – законна лихва от
19.07.2008 г. до 20.11.2008 г. и законна лихва от 08.12.2008 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 83, 00 лева разноски по делото. В молбата е посочено,
че задължението на длъжника е само за сумата от 83, 00 лева за разноски, тъй
като има направено частично плащане.
Предприети са действия по установяване
имущественото състояние на длъжника, обезпечаване на изпълнението чрез налагане на запор на трудово
възнаграждение.
С молба вх. №
10241/18.12.2018 г. длъжникът е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено,
тъй като е погасил цялото вземане. С уведомление от 28.12.2018 г. е вдигнат
запора върху трудовото възнаграждение на Л.В.А.. С уведомление изх. №
12850/28.12.2018 г., ЧСИ-Н.Д. е
уведомила длъжника, че няма основания за прекратяване на изпълнителното дело,
тъй като не се представени доказателства за извършени плащания. С молба вх. №
00347/15.01.2019 г., Л.В.А. представя издадено удостоверение изх. №
**********/18.12.2018 г. от „Ч.Е.Б.“ АД, че за обект с адрес
с. Т., с клиентски номер 300118901210 към 18.12.2018 г. няма неплатени
задължения. Към депозираната жалба също е представено удостоверение изх. № **********/127.11.2018 г.
от „Ч.Е.Б.“ АД, че за обект с адрес с. Т., с клиентски номер
300118901210 няма неплатени задължения.
Прекратяване на изпълнителното
производство поради погасяване на изпълняемото
вземане настъпва при наличие на
условието по чл. 433,
ал. 1, т. 1 от ГПК
– при представена от длъжника разписка,
изходяща от взискателя, надлежно заверена или квитанция
от пощенска станция или писмо
от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. Ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя,
последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не
е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска. В конкретния случай жалбоподателят твърди, че е налице
посочената хипотеза, за което е представил
удостоверение от „Ч.Е.Б.“ АД, удостоверяващи извършено плащане. Съдът намира, че представеният документ съдържа информация в
необходимия обем, от която се прави безспорен фактически извод, че паричната сума за разноски, която е била предмет на изпълнителния титул,
действително е получена от взискателя, преди образуването на
изпълнителното производство. С оглед горните мотиви постановление на ЧСИ от 28. 12. 2018 год., обективирано
в уведомление до длъжника изх. № 12850/28.12.2018 г. подлежи на отмяна като
незаконосъобразно. Ето защо и на осн. чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по
изпълнителното дело са в тежест на взискателя.
Относно възражението за изтекла давност, следва да се посочи, че съдебният изпълнител няма правомощие да преценява дали изпълняемото вземане е било погасено по друг начин освен чрез плащане. Погасяването по давност на вземането на взискателя не е предвидено като основание по чл. 433 ГПК
за прекратяване на изпълнителното производство, доколкото съдебният изпълнител не е компетентен в рамките на изпълнителното производство да изследва дали изпълняемото вземане е погасено по давност, по направено в този смисъл възражение от длъжника. Пътят на защита на длъжника, който се позовава на погасителна давност, е по реда на чл. 439 от ГПК.Водим от
гореизложеното, Софийски окръжен съд
ОТМЕНЯ отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20187930400525 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 793, обективиран в уведомление изх. № 12850/28.12.2018 г.
до длъжника Л.В.А. с ЕГН: **********.