№ 406
гр. Варна, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110204138 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Г. П. П. против Наказателно постановление № 334 от 29.07.21 г. ,
издадено от Заместник - Кмета на Община - Варна, с което за нарушение на
чл.94 ал.3, на основание чл. 178е от ЗДвП, на Г. П. П. е наложено наказание
глоба в размер на 50 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона
срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е приета от
съда за разглеждане по същество.
В жалбата въззивната страна твърди съществени процесуални
нарушения. Не било описано от фактическа страна къде и как е бил спрян
автомобила и как е пречил на пешеходците. Не били описани
обстоятелствата, относими към изводите за извършено нарушение. Не било
установено авторството на деянието. Не били изложени аргументи относно
немаловажност на случая. Не било описано от фактическа страна, ч(е това
място не е сред разрешените, че автомобилът е над 2,5 тона, че не било
спазено отстоянието от минимум 2 метра.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В., която изразява становище по същество в писмени
бележки. Не било уточнено мястото на нарушението. Освен това, бил
изграден подход към тротоара и така той приличал повече на паркинг,
отколкото на тротоар, поради което не можело да се направи извод, че
нарушението е виновно извършено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
1
становище по същество изразява в писмени бележки.
В хода на съденото производство съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 20.05.21г. около 13.20ч. било установено, че л.а. БМВ с рег. № СВ
9100 ММ е паркиран срещу ресторант „Чучура“ в гр. Варна, върху тротоар, с
което пречил на преминаването на пешеходците.
На собственика на автомобила Г.П. била наложена глоба с фиш, която
той оспорил, поради което срещу него бил съставен АУАН, а в последствие
било издадено и обжалваното НП.
Мястото, на което автомобилът е бил паркиран, действително не е било
на ул. „Драгоман“, но видно от картата на Варна, не се сочи там да има улица,
а е пространство между ул. „Драгоман“ и ул.“Шумен“. Видно от справка по
кадастрална карта, ресторант „Чучура“ е в имот с административен адрес на
ул. „Шумен. Става ясно обаче, че автомобилът е бил паркиран срещу
ресторанта, както е изрично посочено и в НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на св. С., които
са непротиворечиви, логични и добросъвестни.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства –
АУАН, Фиш, заповед за компетентност, справка по кадастрална карта и др.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати и съществени процесуални
нарушения.Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и от компетентен орган. АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това с нищо не ограничава
правото на защита и не е съществено процесуално нарушение. Описани са
съставомерните признаци на нарушението и фактите, относими към извода за
осъществяването му.
Възраженията на адв. В. за допуснати съществени процесуални
нарушения са неоснователни. Според чл. 94 ал.3 от ЗДвП паркирането и
престоят следва да се извършва в най-дясната част на платното за движение,
от което по аргумент на противното следва изводът, че върху тротоар те не са
позволени. Законът предвижда изключение от това правило, според което
„ …Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. “ В АУАН и НП са описани
съставомерните елементи на това нарушение. Действително, не са описани
2
фактите, от които е направен извод дали МПС е над 2,5 т., дали паркирането е
успоредно на пътя и дали остава разстояние 2 метра за преминаване на
пешеходци. За да е налице нарушение обаче, е достатъчно да не е изпълнено
едно от тези условия. В случая е описано, че не е изпълнено условието това
място да е определено за паркиране от собственика на пътя, или
администрацията. Въззивникът е наказан въз основа именно на това
обстоятелство, а не защото е имало, или нямало 2 метра разстояние до
сградите, или защото автомобилът му е над 2,5 тона, или защото не е спрял
успоредно и т.н. По тези съображения съдът намира, че в НП са описани
фактите, които имат пряко отношение към извода за извършено нарушение.
Описаните факти са достатъчни за да се направи извод за осъществен състав
на нарушението и неописването на други факти не ограничава правото на
защита.
Става ясно и къде е извършено нарушението, а именно това е мястото
срещу ресторант „Чучура“, намиращ се между улиците „Драгоман“ и
ул.“Шумен.
Непосочването на писмени аргументи на АНО относно това дали
случаят е маловажен по см. чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение, тъй като не ограничава правото на защита.
Предвид горното, съдът намира, че възраженията на защитата относно
допуснати съществени процесуални нарушения са несъстоятелни.
Правилно е приложен материалният закон.
Както е по- горе изложено, достатъчно е, че паркирането е на тротоар,
който не е определен за тази цел от собственика на пътя, или от
администрацията, за да е осъществен съставът на нарушението.
Неоснователно е и възражението, че не е установен авторът на
деянието. Въззивникът П. не спори относно това, че е собственик на
автомобила и не е декларирал, че друго лице е управлявало превозното
средство, поради което правилно е ангажирана отговорността му за
извършеното административно нарушение.
Неоснователно е и възражението, че не е доказано виновното
извършване на нарушението. Административни нарушения са не само
умишлено, но и непредпазливо извършените. След като няма указание че е
разрешено паркирането на тротоара, то водачът е бил длъжен и е могъл да
предположи, че паркирането на това място не е позволено, т.е. че е валидно
общото правило за паркиране в най-дясната част от платното за движение.
Изграденият подход към тротоара по никакъв начин не е достатъчен да
заблуди водача, че мястото е отредено за паркиране, тъй като такива подходи
биха могли да подпомагат преодоляването на бордюра от детски колички,
инвалидни колички и др.
Нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като не са
налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го
отличават с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения
от този род. Освен това, според показанията на св. С., въззивникът неведнъж е
паркирал на същото място, за което са му налагани и други наказания по
ЗДвП, които също били обжалвани.
3
Предвид горното, правилно е приложен материалният закон, като
фактите са правилно отнесени към нарушената правна норма и към тази,
регламентираща санкцията. Правилно е определен и субектът на
нарушението.
Наложеното наказание е справедливо, като същото е в минимално
определения от закона размер.
С оглед аргументите за потвърждаване на НП, искането на въззивната
страна за присъждане на разноски в тяхна полза следва да бъде оставено без
уважение. Следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
въззиваемата страна, направено с представените писмени бележки. Предвид
липсата на правна сложност по делото, съдът намира, че възнаграждението
следва да е в размер на 80.00 лв. Разноските следва да се присъдят в полза на
учреждението, при което е административнонаказващия орган.
Водим от горното Варненският районен съд
Непосочването на писмени аргументи на АНО относно това дали
случаят е маловажен по см. чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение, тъй като не ограничава правото на защита.
Предвид горното, съдът намира, че възраженията на защитата относно
допуснати съществени процесуални нарушения са несъстоятелни.
Правилно е приложен материалният закон.
Както е по- горе изложено, достатъчно е, че паркирането е на тротоар,
който не е определен за тази цел от собственика на пътя, или от
администрацията, за да е осъществен съставът на нарушението.
Неоснователно е и възражението, че не е установен авторът на
деянието. Въззивникът П. не спори относно това, че е собственик на
автомобила и не е декларирал, че друго лице е управлявало превозното
средство, поради което правилно е ангажирана отговорността му за
извършеното административно нарушение.
Неоснователно е и възражението, че не е доказано виновното
извършване на нарушението. Административни нарушения са не само
умишлено, но и непредпазливо извършените. След като няма указание че е
разрешено паркирането на тротоара, то водачът е бил длъжен и е могъл да
предположи, че паркирането на това място не е позволено, т.е. че е валидно
общото правило за паркиране в най-дясната част от платното за движение.
Изграденият подход към тротоара по никакъв начин не е достатъчен да
заблуди водача, че мястото е отредено за паркиране, тъй като такива подходи
биха могли да подпомагат преодоляването на бордюра от детски колички,
инвалидни колички и др.
Нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като не са
налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го
отличават с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения
от този род. Освен това, според показанията на св. С., въззивникът неведнъж е
паркирал на същото място, за което са му налагани и други наказания по
ЗДвП, които също били обжалвани.
4
Предвид горното, правилно е приложен материалният закон, като
фактите са правилно отнесени към нарушената правна норма и към тази,
регламентираща санкцията. Правилно е определен и субектът на
нарушението.
Наложеното наказание е справедливо, като същото е в минимално
определения от закона размер.
С оглед аргументите за потвърждаване на НП, искането на въззивната
страна за присъждане на разноски в тяхна полза следва да бъде оставено без
уважение. Следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
въззиваемата страна, направено с представените писмени бележки. Предвид
липсата на правна сложност по делото, съдът намира, че възнаграждението
следва да е в размер на 80.00 лв. Разноските следва да се присъдят в полза на
учреждението, при което е административнонаказващия орган.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно
постановление № 334 от 29.07.21 г. , издадено от Заместник - Кмета на
Община - Варна, с което за нарушение на чл.94 ал.3, на основание чл. 178е от
ЗДвП, на Г. П. П. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Г. П. П. да заплати на Община – Варна направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. П. П. за присъждане на
разноски в негова полза.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5