Определение по дело №620/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 292
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Лидия Крумова Нецовска-Кътова
Дело: 20211400200620
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
гр. Враца, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Асен Венелинов Пашански (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20211400200620 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от л.св. В. П. В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО, няма
наложени наказания, в много добри отношения е с администрацията и
останалите лишени от свобода, поради което прави искане молбата му да
бъде уважена.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и
неизтърпения остатък, становище за УПО от ИСДВР, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на л.св. В.В..
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Затвора гр. Враца се представлява от Старши комисар И. С. – началник
на затвора, който изразява становище за неоснователност на молбата по
съображения, че макар и осъдения да е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му наказание, същият с поведението си не е дал достатъчно
1
доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а
НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Л.св. В. П. В. е осъден с присъда от 27.08.2019год. по НОХД №
12769/2018год. на СРС, изменена с решение от 09.10.2020 год. по ВНОХД №
4900/2019год. на СГС за престъпление по чл. 196, ал.1, вр. с чл. 195, ал.1, вр.
чл. 29, ал.1, б."а" НК, на 5 години лишаване от свобода, при първоначален
"Строг" режим. Преди това л.св. В. е осъждан многократно /19 присъди/,
включително с ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Л.св. В. е започнал да търпи определеното му наказание от пет години
лишаване от свобода на 15.12.2020год., като до момента е изтърпял
фактически 11 месеца и 18 дни, от работа 3 дни, от предварителен арест 2
години, 7 месеца и 12 дни, или общо изтърпяно 3 години, 7 месеца и 3 дни.
Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 година, 4 месеца и 27 дни.
При това положение, осъденият В. към момента е изтърпял фактически
повече от 2/3 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на
чл. 70, ал.1, т.2 НК.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че оценката на риска от рецидив
определя същия като среден със 77 точки. Рискът от вреди за служителите и
останалите лишени от свобода е среден. Рискът от вреди за обществото е
среден и се обуславя от криминалното му минало – осъждан за користно-
насилствени престъпления. В първоначално изготвения план на присъдата, са
заложени следните цели: приемане на отговорността за собственото
поведение, съобразяване с режимните изисквания, възприемане на установени
правила; осъзнаване на негативното влияние на близкото обкръжение като
фактор, повлияващ деструктивните му прояви; поставяне на основни цели в
бъдеще – разпознаване на проблемите и намиране на подходи за избягването
2
им, участие в корекционна програма.
При извършената междинна оценка на риска от рецидив е
констатирано увеличаване на риска от 77 точки на 86 точки и преминаването
му в границите на висок. Не се констатира положителна промяна в зоните с
ясно изразени дефицити, в които профилът посочва съществуването на
трудности. Като проблемни се запазват "Криминално минало", "Отношение
към правонарушението", "Образование и обучение", "Начин на живот и
обкръжение" и "Умение за мислене". Завишаването на оценката произтича и
от реализираните деструктивни прояви и нарушаване на установените
правила по време на престоя в затвора-София. Рискът от вреди за обществото
остава среден. Среден остава и рискът от вреди за служителите и другите
лишени от свобода.
По време на престоя в затвора с осъдения В. е работено по следните
задачи:
-мотивация за промяна на престъпното поведение, за което са
провеждани индивидуални беседи;
-съхраняване на позитивни социални контакти с близките;
-предлагане на възможности за пълноценно оползотворяване на
свободното време, чрез включване в образователен процес, поради ясно
изразените дефицити в тази зона. С л.св. В. са провеждани мотивационни
разговори да бъде записан за ученик през учебната 2021/2022год., но до този
момент същият отказва тази възможност, защото не вижда полза от
повишаване на грамотността.
Л.св. В. е преведен в затвора-Враца на 28.01.2021год. от
ЗОЗТ"Кремиковци". По негова молба е преместен в ЗОЗТ"Бойчиновци",
откъдето впоследствие е върнат в затвора, поради несъвместимост с
останалите лишени от свобода. По време на престоя си в ЗОЗТ "Бойчиновци"
е отразено участието му в образователна програма "Опознай родината".
По време на престоя си в затвора-София е имал три наложени
дисциплинарни наказания – две през 2018год. и едно през 2020год. –
последното затова, че под леглото му са открити бутилки със заготовка за
алкохол. Не е награждаван поради липса на положителни прояви.
По отношение на извършеното престъпление осъдения все още не
3
проявява нужната критичност. Не осъзнава вредното влияние на
обкръжаващата среда върху цялостното му поведение, което би намалило
вероятността от реализиране на нови прояви с подобен характер за в бъдеще.
Л.св. В. не дефинира ясно необходимостта от намиране на подходяща
работа в условията на свобода, с цел финансова независимост и покриване на
нужди от първа необходимост, което би намалило риска от реализиране на
нови престъпления. Липсата на формирани трудови навици и конкретни
професионални умения също повлияват в голяма степен вероятността от
извършване на нови правонарушения след освобождаване от затвора.
По отношение на извършените деяния липсва саморефлексия и
критичност. Не е налице личностов ресурс за изграждане на коректив и
устойчиви нагласи за подкрепа на законосъобразно поведение след
освобождаване.
Заложените цели и задачи в плана на присъдата не са изпълнени в
пълен обем, поради което работата с лицето следва да продължи като се
акцентира основно на разделите с изразени дефицити, повлияващи негативно
на поведението му на свобода, а именно: "Отношение към
правонарушението" и "Умение за мислене". Поставените в тази връзка цели
са насочени към анализиране на досегашния начин на живот, осъзнаване на
факторите, довели до криминалните прояви и формиране на умения за
намиране на законосъобразни решения на възникналите проблеми.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент
по отношение на л.св. В.В. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно същият е изтърпял фактически повече от 2/3
от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъдения все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а НПК. Няма
намаление на риска от рецидив, който от среден е повишен на висок, а рискът
от вреди за обществото е среден. От значение за този извод на съда е и факта,
че фактически изтърпяното наказание се дължи на предварителния арест,
който е 2 години, 7 месеца и 12дни. Реално изтърпяното наказание лишаване
от свобода, по време на което е извършвана корекционна работа с осъдения В.
е само 11 месеца и 18 дни. Всичко това, в съчетание с дългия остатък от
присъдата дава основание на съда да приеме, че следва да бъде постановен
4
отказ на молбата на л.св. за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание, в размер на 1 година, 4
месеца и 27 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 441 НПК нова молба за УПО от осъдения
В.В. е допустима след изтичане на 6 месечен срок от влизане в сила на
настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.2 НК и чл. 441
НПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. В. П. В., роден на *** в гр.
Монтана, с постоянен адрес гр. ***, български гражданин, неженен, осъждан,
с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от определеното му по НОХД № 12769/2018год. на СРС
наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, с остатък 1 година, 4
месеца и 27 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5