№ 8418
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110123879 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба, с вх. № 158580/15.05.2024 г., подадена чрез
процесуалния му представител – адв. Х. М. срещу А. Р. К., с ЕГН: **********,
с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми:
1/ Сумата от общо 346,93 лева, претендирана като цена на предоставени
електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 48048/2023 г. на СРС – 28.08.2023 г. до
окончателното плащане, като сумата е формирана, както следва:
1.1/ от сумата от 320.65 лева – дължими суми за месечни абонаментни
такси, мобилни гласови услуги и кратки текстови съобщения (311.03лв. –
месечни такси; 4.33лв. – мобилни гласови услуги и 5.28лв. – кратки текстови
съобщения) за периода 16.01.2021 г. - 15.07.2021 г. по Приложение 1 на
05.08.2020г. към договор с партиден номер М6526400 за услуга +359*********
с план A1 ONE XL за срок от 24 месеца,
1.2/ от сумата от 26.28 лв. – такса за събиране на дължими суми за
периода 07.10.2020 г. - 27.09.2022 г. по договор с партиден номер М6526400 и
2/ Сумата от общо 174.90 лв. – начислени неустойки, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 48048/2023
г. на СРС – 28.08.2023 г. до окончателното плащане, като сумата е формирана,
както следва:
2.1/ от сумата от 77.49 лв. – неустойка, представляваща неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения мобилен номер
1
по договор с партиден номер М6526400 за услуга +359*********,
2.2/ от сумата от 33.01лв. – неустойка, представляваща отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса за посочения номер (4.00лв. месечно по
договор с партиден номер М6526400 за услуга +359*********,
2.3/ от сумата от 62.40 лв. – неустойка, представляваща отстъпка от
цената на устройство Huawei P40 lite по договор с партиден номер М6526400
за услуга +359*********,
2.4/ от сумата от 2.00 лв. - неустойка, представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения по договор с партиден номер М6526400,
3/ Сумата от 52.50 лв. – цена на устройства на изплащане по Договор за
продажба на изплащане от 08.05.2020г., по силата на който е закупено на
изплащане устройство Huawei P40 lite, дължимата сума за период 16.01.2021г.
- 15.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. № 48048/2023 г. на СРС – 28.08.2023 г. до окончателното плащане
4/ Сумата от общо 120.09 лева – обезщетение за забава, формирана,
както следва:
4.1/ от сумата от 69.31 лева – обезщетение за забава върху сумата от
320.65 лева за период на забава 07.03.2021г. - 29.06.2023г.,
4.2/ от сумата от 5.51лв. - обезщетение за забава върху сумата от 26.28
лева за период на забава 01.12.2020г. - 29.06.2023г.,
4.3/ от сумата от 10.55 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 52.50
лева за период на забава 07.03.2021г.- 29.06.2023г.,
4.4/ от сумата от 15.35 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 77.49
лева за периода 16.07.2021г. - 29.06.2023г.,
4.5/ от сумата от 6.54 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 33.01
лева за период на забава 16.07.2021г. - 29.06.2023г.,
4.6/ от сумата от 12.36 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 62.40
лева за период на забава 16.07.2021г. - 29.06.2023г.,
4.7/ от сумата от 0,47 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 2 лева
за период на забава от 10.03.2021 г. до 29.06.2023 г.
За които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 48048/2023 г. на СРС.
Претендират се и направените в исковото и заповедното производство
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на договор. за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия
уникален номер ********* със системен партиден номер М6526400, по силата
на който „А1 България“ ЕАД се е задължило да предоставя мобилна услуга
„A1 One X“ за мобилен номер +359*********.
Към посочения договор е сключен допълнителен договор от 08.05.2020
г. за закупуване на следното устройство на изплащане: Huawei P40 lite с
уговорена първоначална вноска в размер на 12,50 лв. и 23 последващи равни
2
месечно вноски в същия размер съгласно погасителен план.
За периода от 16.01.2021 г. до 15.07.2021 г. е било извършено изпълнение
на задълженията по договора от страна на ищеца по договора, но ответникът
не е заплатил дължимите суми, поради което договорът е прекратен поради
неплащане на задължения на потребителя, продължило повече от 124 дни,
съгласно общите условия. Предвид посоченото и на основание договора за
мобилни услуги, договор за продажба на изплащане и общите условия към
тях, на ответника са начислени процесните такси, неустойки и суми за
неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, както
и обезщетение за забава върху тях.
С тези аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат
уважени.
С исковата молба, а и в производството по ч.гр.д. № 48048/2023 г. по
описа на СРС са представени: договори за мобилни услуги, приложенията към
него и общите условия, както и фактури за услуги.
Ответникът по делото А. Р. К., уведомена по реда на чл. 47 ГПК и
представлявана от назначен особен представител – адв. Р. П., в срока по чл.
131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Посочва, че погасителният план не
кореспондира със сумите, претендирани от ищеца. Прави възражения за
погасяване по давност на вземанията на ищеца, като се позовава на кратка 3-
годишна давност за погасяване на вземанията по договора, като посочва, че
вземанията са периодични плащания. Оспорва неустойките като прекомерни и
посочва, че те значително надвишават размера на главниците по договора,
поради което всяка от неустойките противоречи на принципа на
справедливостта и обезщетителния характер на неустойката, поради което
моли съдът да ги намали до разумен размер. Оспорва претендираните
мораторни лихви като начислени върху вземания, погасени по давност.
Не се правят доказателствени искания.
С допълнителна молба с вх. № 79562/06.03.2025 г. ищецът е представил
допълнителни доказателства – заверени договор с приложения към него ОУ и
фактури с приложение А към тях.
В съдебно заседание, проведено на 15.04.2025 г. ищецът не се явява,
представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на
исковете.
Ответникът редовно призован, не се явява, представлява се от
назначения му особен представител адв. П.. Изразява становище за цялостно
евентуално частично отхвърляне на исковете предвид възражението за
давност. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокат на
ищеца.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 34904/22.11.2023 г. по
ч.гр.д. № 48048/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представените по делото доказателства / 1/ договор за мобилни услуги
№ ********* от 08.05.2020 г.; 2/ приложение № 1 към договор № *********
от 08.05.2020 г. и допълнително приложение от същата дата; 3/ анекс към
договор от 08.05.2020 г.; 4/ договор за продажба на изплащане от 08.05.2020 г.
за устройство Huawei P40 lite /обща цена 299.99 лева и месечна вноска 12.50
лева/ 5/ приемо предавателен протокол от 08.05.2020 г. за устройство Huawei
P40 lite /цена на месец 12.50 лева/; 6/ приложения към договор за мобилни
услуги вкл. ОУ се установява, че между страните са сключени сделки за
доставка и ползване на мобилни услуги съответно за продажба на мобилно
устройство в периода от 16.01.2021 г. - 15.07.2021 г. /тъй като срока на
договорите е 24 месеца/. В посочените договори са уговорени цените на
абонаментните планове за всяка услуга, както и ползваните отстъпки от
цената на всеки план. Всеки от договорите, приложенията и
приемопредавателния протокол е подписан от ответника, налице са и
подписани от ответника декларации съгласие, че приема общите условия на
дружеството. Поради това съдът не намира за нужно самите общи условия
също да бъдат подписани, след като потребителят е декларирал, че са му
предоставени, запознал се е с тях и ги приема. От своя страна спрямо никой от
документите не е заявено конкретно оспорване на подписа на ответника, като
не е поискано и извършване на експертиза на същия. Такова оспорване не е
заявено и в първото по делото съдебно заседание. Тук следва да се отбележи,
че подписаните копия от документите са приложени с допълнителната молба
на ищеца от 06.03.2025 г.
Видно от договора за продажба на изплащане устройството Huawei P40
lite е на обща стойност 299.99 лева при месечна вноска от 12.50 лева. От
договора не е видно каква отстъпка ползва потребителят затова, че е абонат на
ищцовото дружество.
По делото са представени шест фактури:
а/ с фактура № **********/19.02.2021 г. с период на потребление
16.01.2021 г. до 15.02.2021 г. са начислени следните вземания:
- сумата от 57.78 лева /без ДДС/ - 22.50 лева – такси по тарифен план +
27.95 лева – други такси + 4.35 лева – разговори + 2.98 лева – съобщения или
69.34 лева с ДДС;
- сумата от 12.50 лева – задължения стоки на изплащане;
б/ с фактура № ***********/22.03.2021 г. с период на потребление
16.02.2021 г. до 15.03.2021 г. са начислени следните вземания: сумата от 47.81
лева /без ДДС/ - 22.50 лева – такси по тарифен план + 24.63 лева – други такси
+ 0.05 лева – разговори + 0.63 лева – съобщения или 57.37 лева с ДДС;
- сумата от 12.50 лева – задължения стоки на изплащане;
4
в/ с фактура № **********/19.04.2021 г. с период на потребление
16.03.2021 г. до 15.04.2021 г. са начислени следните вземания: сумата от 45.80
лева /без ДДС/ - 22.50 лева – такси по тарифен план + 23.30 лева – други
такси или 54.96 лева с ДДС;
- сумата от 12.50 лева – задължения стоки на изплащане.
г/ с фактура № **********/19.05.2021 г. с период на потребление
16.04.2021 г. до 15.05.2021 г. са начислени следните вземания: сумата от 68.53
лева /без ДДС/ - 22.50 лева – такси по тарифен план + 24.13 лева – други такси
+ 21.90 лева – общи такси или 82.24 лева с ДДС;
- сумата от 12.50 лева – задължения стоки на изплащане.
д/ с фактура № *********/18.06.2021 г. с период на потребление
16.05.2021 г. до 15.06.2021 г. са начислени следните вземания: сумата от 46.63
лева /без ДДС/ - 22.50 лева – такси по тарифен план + 24.13 лева – други
такси или 55.96 лева с ДДС;
- сумата от 12.50 лева – задължения стоки на изплащане.
е/ с фактура № **********/19.07.2021 г. с период на потребление
16.06.2021 г. до 15.07.2021 г. са начислени следните вземания: сумата от 22.55
лева /без ДДС/ - 22.55 лева други такси или 27.06 лева с ДДС;
- сумата от 112.50 лева – задължения стоки на изплащане.
Представените фактури не са оспорени от ответника с конкретни доводи.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника, за които е издадена заповед № 34904/22.11.2023 г. по ч.гр.д. №
48048/2023 г. на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК / в редакцията му от преди ДВ. бр. 100
от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като
целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по
съдебен ред в исково производство.
Действително налице е известно затруднение при установяване
идентичността на вземанията, заявени в двете производства /заповедно и
исково/, но това се дължи на липсата на достатъчно подробно разграничение
на сумите, претендирани за услуги, абонаментни такси и неустойка.
Доколкото от съдържанието на исковата молба и представените по делото
доказателства това разграничение все пак се установява съдът приема
исковите претенции за допустими / предвид и депозирана по указания на съда
уточнителна молба от ищеца/.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
5
търговска или професионална дейност.
По делото категорично се установява, че между страните е била налице
облигационна връзка в процесния период. В тази връзка и оспорванията на
ответника са неоснователни, доколкото се доказа, че същият е подписал
договорите, допълнителните споразумения и всички съпътстващи документи
вкл. декларация за получаване на ОУ.
Предвид установеното от фактическа страна съдът намира за
основателни следните претенции:
1/ Сумата от 320.65 лева – дължими суми за месечни абонаментни
такси, мобилни гласови услуги и кратки текстови съобщения (311.03лв. –
месечни такси; 4.33лв. – мобилни гласови услуги и 5.28лв. – кратки текстови
съобщения) за периода 16.01.2021 г. - 15.07.2021 г. по Приложение 1 на
05.08.2020г. към договор с партиден номер М6526400 за услуга +359*********
с план A1 ONE XL за срок от 24 месеца.
2/ Сумата от общо 110.50 лева – начислени неустойки, като сумата е
формирана, както следва:
2.1/ от сумата от 77.49 лева – неустойка, представляваща неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения мобилен номер
по договор с партиден номер М6526400 за услуга +359********* / заявена
частично от общо дължимата сума поради прихващане с платени суми/,
2.2/ от сумата от 33.01 лева – неустойка, представляваща отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса за посочения номер (4.00 лв. месечно по
договор с партиден номер М6526400 за услуга +359*********,
3/ Сумата от 52.50 лева – цена на устройство на изплащане за
устройство Huawei P40 lite, дължима за период 16.01.2021г. - 15.07.2021г.
Посочените суми са начислени с представените по делото фактура №
**********/19.02.2021 г.; фактура № ***********/22.03.2021 г.; фактура №
**********/19.04.2021 г. фактура № **********/19.05.2021 г.; фактура №
*********/18.06.2021 г. и фактура № **********/19.07.2021 г. – като са
формирани от месечни абонаментни такси и такси за допълнителни услуги –
за мобилен интернет, за услуга екстра А1 Wallet, за онлайн игри и за такси
към Musicall, за разговори и съобщения.
С оглед изпадане на ответницата в забава се дължат и съответните
обезщетения за забава в общ размер от 101.75 лева – обезщетение за забава,
формирани, както следва:
4.1/ от сумата от 69.31 лева – обезщетение за забава върху сумата от
320.65 лева за период на забава 07.03.2021г. - 29.06.2023г.,
4.2/ от сумата от 10.55 лева – обезщетение за забава върху сумата от
52.50 лева за период на забава 07.03.2021г.- 29.06.2023г.,
4.3/ от сумата от 15.35 лева – обезщетение за забава върху сумата от
77.49 лева за периода 16.07.2021г. - 29.06.2023г.,
4.4/ от сумата от 6.54 лева – обезщетение за забава върху сумата от
33.01 лева за период на забава 16.07.2021г. - 29.06.2023г.,
6
В тази връзка следва да се отбележи, че действително е допустимо
уговаряне на неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги – но същата е ограничена: за стойността на абонаментната такса до
края на договора, но не повече от 3 месечни такси – което в случая е спазено.
Неоснователно е и възражението за давност, наведено от ответната
страна. В тази връзка следва да се отбележи, че действително процесните
вземания се погасяват с кратката три годишна давност, доводи в който смисъл
са подробно изложени от ответницата. В случая обаче процесните претеции са
за периода от 16.01.2021 г. - 15.07.2021 г., а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 48048/2023 г. на СРС е подадено 28.08.2023 г.,
поради което и няма суми, погасени по давност.
Исковете за:
1.1/ сумата от 26.28 лева – такса за събиране на дължими суми за
периода 07.10.2020 г. - 27.09.2022 г. по договор с партиден номер М6526400
съответно за сумата от 5.51 лева – обезщетение за забава върху тази сума за
период на забава 01.12.2020г. - 29.06.2023г.,
1.2/ сумата от 62.40 лева – неустойка, представляваща отстъпка от
цената на устройство Huawei P40 lite по договор с партиден номер М6526400
за услуга +359********* съответно за сумата от 12.36 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за период на забава 16.07.2021г. - 29.06.2023г.,
1.3/ сумата от 2 лева - неустойка, представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения по договор с партиден номер М6526400
съответно за сумата от 0,47 лв. – обезщетение за забава върху тази сума за
период на забава от 10.03.2021 г. до 29.06.2023 г.
следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:
Таксата за събиране на дължими суми представлява плащане, свързано
изцяло със забавата на потребителя, чиято дължимост не е свързана с
насрещна услуга от търговеца. В този смисъл същата представлява форма на
обогатяване на търговеца за сметка на икономически по-слабата страна и като
такава клаузата, предвиждаща заплащането й, е неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗПК.
Същата противоречи и на принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения, за който съдът следи служебно и като такава е
нищожна.
Не се дължи и сумата от 62.40 лева – разлика в цената на устройство на
изплащане. Това така, доколкото от една страна от договора за продажба на
изплащане не се установява цената на устройството без абонаментен план,
нито разликата в цените с или без план. Не се установява и как е изчислена
сумата – предвид оставащия срок до края на договора. За пълнота следва да се
посочи, че доколкото предоставянето на устройство на изплащане е форма на
кредитиране на потребителя с неговата стойност, по аналогия следва да бъде
приложена нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, като според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато
7
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
На последно място от приложените по делото доказателства не се
установява на какво основание т.е. за каква услуга е начислена сумата от 2
лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения. Липсва
обосновка и яснота и за стойността на такава услуга, както и в какъв документ
е уговорена между страните. Не става ясно и как е начислена самата сума.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 48048/2023 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 505 лева, от които 25 лева държавна такса и 480 лева – адвокатско
възнагражение с ДДС. От ответната страна обаче е направено възражение за
прекомерност на разноските за адвокат, което съдът намира за основателно. В
тази връзка и независимо, че сумата не надвишава формално минималния
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то в случая същата е неоправдано завишена
предвид цената на исковете и фактическата и правна сложност на делото.
Поради това и възнаграждението за адвокат следва да бъде намалено до 240
лева с ДДС. Така от сумата от общо 265 лева с оглед изхода на делото на
ищеца се дължат 223.39 лева.
Длъжникът не претендира разноски и не представя доказателства за
извършени такива.
По разноските в производството по гр.д. № 23879/2024 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 425 лева лева, от които 25 лева държавна такса и 400 лева – разноски
за особен представител, като липсва представен списък по чл. 80 от ГПК.
Претендират се и разноски за адвокат, но няма доказателства такива да са
действително извършени. В тази връзка от сумата от общо 425 лева съобразно
изхода на делото се дължи сумата от 358.28 лева.
Ответната страна се представлява от особен представител, отношенията
с когото са уредени по чл. 47, ал. 5 от ГПК като на същия е издаден РКО за
полагащия му се хонорар.
Водим от горното, Софийският районен съд:
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Р. К., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, *************, ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1,
следните суми:
1. Сумата от 320.65 лева – стойност на месечни абонаментни такси,
мобилни гласови услуги и кратки текстови съобщения (311.03лв. –
месечни такси; 4.33лв. – мобилни гласови услуги и 5.28лв. – кратки
текстови съобщения) за периода 16.01.2021 г. - 15.07.2021 г. по
Приложение 1 на 05.08.2020г. към договор с партиден номер М6526400
за услуга +359********* с план A1 ONE XL за срок от 24 месеца.
2. Сумата от общо 110.50 лева – начислени неустойки, формирана както
следва:
1. от сумата от 77.49 лева – неустойка, представляваща неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения
мобилен номер по договор с партиден номер М6526400 за услуга
+359********* / заявена частично от общо дължимата сума поради
прихващане с платени суми/,
2. от сумата от 33.01 лева – неустойка, представляваща отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса за посочения номер (4.00 лв.
месечно по договор с партиден номер М6526400 за услуга
+359*********,
3. Сумата от 52.50 лева – цена на устройство на изплащане за устройство
Huawei P40 lite, дължима за период 16.01.2021г. - 15.07.2021 г.,
4. Обезщетения за забава в общ размер от 101.75 лева – формирани, както
следва:
1. от сумата от 69.31 лева – обезщетение за забава върху сумата от
320.65 лева за период на забава 07.03.2021г. - 29.06.2023г.,
2. от сумата от 10.55 лева – обезщетение за забава върху сумата от
52.50 лева за период на забава 07.03.2021г.- 29.06.2023г.,
3. от сумата от 15.35 лева – обезщетение за забава върху сумата от
77.49 лева за периода 16.07.2021г. - 29.06.2023г.,
4. от сумата от 6.54 лева – обезщетение за забава върху сумата от
33.01 лева за период на забава 16.07.2021г. - 29.06.2023г.
ведно със законната лихва върху сумата от общо 483.65 лева за периода от
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 48048/2023 г. на СРС –
28.08.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
48048/2023 г. по описа на СРС .
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете за следните
претенции:
1/ сумата от 26.28 лева – такса за събиране на дължими суми за периода
07.10.2020 г. - 27.09.2022 г. по договор с партиден номер М6526400 съответно
9
за сумата от 5.51 лева – обезщетение за забава върху тази сума за период на
забава 01.12.2020г. - 29.06.2023г.,
2/ сумата от 62.40 лева – неустойка, представляваща отстъпка от цената
на устройство Huawei P40 lite по договор с партиден номер М6526400 за
услуга +359********* съответно за сумата от 12.36 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за период на забава 16.07.2021г. - 29.06.2023г.,
3/ сумата от 2 лева - неустойка, представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения по договор с партиден номер М6526400
съответно за сумата от 0,47 лв. – обезщетение за забава върху тази сума за
период на забава от 10.03.2021 г. до 29.06.2023 г.,
ведно със законната лихва върху трети главници, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 48048/2023 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА А. Р. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
************* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „А1
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Кукуш № 1, сумата от общо 223.39 лева, представляваща разноски
в производството по ч.гр.д. № 48048/2023 г. по описа на СРС и сумата от общо
358.28 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 23879/2024 г. на СРС съобразно уважената част от претенциите / като
адвокатският хонорар по заповедното дело/ е присъден с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 48048 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10