Решение по дело №456/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1555
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20194110100456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№......

 

гр.В.Търново, 06.12.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№456 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.109 от ЗС.

           В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съсобственици на самостоятелни обекти, намиращи се в съсобствен имот-УПИ ****в кв. *** по плана на гр.**********. Сочи се, че през последните години ответникът изградил в имота помощни постройки и съоръжения, които създават пречки на ищеца - задържат влага, вдигат шум, както и че същите са направени без съответните разрешения и не е искано съгласието на останалите съсобственици. Ищецът конкретизира, че в западната част на съсобствения имот се намира гараж, собственост на трето лице, върху който ответникът е изградил чардак с лози и върху чардака са поставени поликарбонатни плоскости, долепени до стената на имота на ищеца. Ищецът заявява, че този чардак му пречи на гледката, осветеността и му създава дискомфорт. На следващо място излага твърдения, че  задържа сняг и дъжд и по този начин е налице постоянна влага в жилището му. Ищецът заявява, че ответникът е изградил и незаконна барака от ламарина, служеща за съхранение на дърва за огрев и стопански инвентар, която се намира под терасата на ищеца и всяко отваряне и затваряне на вратата на бараката е свързано със скърцащи звуци, които нарушават спокойствието на ищеца. Ищецът твърди, че ответникът е монтирал външно тяло на климатик върху стената на жилището на ищеца и вибрациите от него пречат на живеещите. Ищецът заявява, че в приземния етаж на жилищната сграда има коридор, който обслужва мазите на живущите и ответникът, без съгласието на останалите съсобственици, прегражда коридора и изгражда тоалетна, които обслужват единствено помещението на ответника, чието предназначение променил от маза на стая за живеене. Ищецът заявява, че от страна на Община ******са извършвани проверки и дадени предписания, но до момента нищо не е премахнато. Отправя искане съдът да осъди ответника да преустанови неоснователните си действия в съсобствения им имот, като го осъди да премахне изградения чардак, барака, външно тяло на климатика, вратата преграждаща коридора на мазите и осигури достъп до общите части в приземния етаж. Претендира разноски.

           Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът заявява, че не е собственик на обект в сградата етажна собственост и не е извършвал разпоредителни действия с етажната собственост. Оспорва твърденията в исковата молба да е изградил чардак, покрит с лози, барака, както и че е преградил коридора в мазите. Не оспорва, че има поставен климатик,  но счита, че външното тяло не нарушава спокойствието и тишината. Заявява, че описаното от ищеца е изградено още през 1959 г. -1967 г., когато къщата е била собственост на праводателите на ищеца, като излага обстоятелства в тази връзка. Ответникът излага твърдения, че живее в имота от 2002 г. и не е собственик на имот в тази сграда, като счита, че не може да премахне нещо, което не е негово. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

          С протоколно определение от 07.11.2019г., съдът, по искане на ищцовата страна е прекратил производството по делото само в частта по исковете по чл.109 от ЗС с предмет премахване барака от ламарина, с предмет искане за преместване на външно тяло на климатик, както и с предмет премахване на врата, преграждаща коридора на мазите и осигуряване достъп до общите части на приземния етаж, поради оттегляне на тези искови претенции. Производството е продължило по иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне поликарбонатните плоскости, поставени върху чардак, изграден  върху гаража на лицето К А.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт №*** т.2 дело №****. К К А и Г Ц А закупили недвижим имот в гр.****, описан в нотариалния акт.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и право на строеж №** т.3 дело №****., на 22.02.1975г. ищецът Д.И.Н. в качеството купувач придобил от горепосочените лица правото на надстрояване  на втори етаж над съществуваща западна половина на жилищната сграда, намираща се в гр.*****.

По делото са представени заверени преписи от строителна документация относно изграждане на гараж в процесния имот.

С нотариален акт за покупко-продажба №**** т.VI, рег №****, дело №****., на 29.10.2001г. К К А и Г Ц А продават на Г К А собствения си недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда, намираща се в гр.В.Търново, ул.”Стара планина” №5.

По делото е представено удостоверение за сключен на 27.01.2002г. граждански брак между ответника П.Й.С. и Г К А.

По делото са представени като доказателства жалба, подадена от ищеца до Община ****с твърдения, че ответникът е изградил в съсобствения имот чардак, барака и направил преграждания в общите части, с които създава неудобство за ищеца да ползва собствеността си.

            По делото е представено и писмо от 31.07.2017г., от Община ****до ищеца, повод жалба от ответника, с което писмо на ищеца се дават указания за премахване на временни постройки в съсобствения имот.

             По делото е представено и писмо от 19.09.2018г., от Община****, с което от страна на Община ***се уведомяват ищеца, ответника и лицето К А, като е разпоредено освобождаване на достъпа до общите части ниво сутерен в сградата.

             С писмо от 22.12.2017г. от страна на Община ****е посочено, че по повод жалба от Д.И.Н. е извършена проверка от служители на Общината, като на място било установено, че над гаража, построен в имота има изграден чардак, покрит с лози, върху които има поставени леки /от поликарбонат/ слънцезащитни елементи, долепени до фасадната стена от запад на жилищната сграда. Дадени са предписания за премахването или отдръпването им от стената.

            По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че западно от триетажната жилищна сграда, построена в процесния имот, през 1967г.  е изграден гараж, който е долепен до западната фасада на жилищната сграда. По обиколката на покривната плоча на гаража, от север, запад и юг е изпълнен метален парапет с височина 85 см., над който е изпълнен асмалък с лека метална конструкция от затворен профил и тръби, покрит частично /на широчина 2 м/ с поликарбонатни плоскости  и частично с мрежа от поцинкована тел, покрити с декоративна мрежа с изкуствени листа. Вещото лице е установило, че поликарбонатните плоскости не са долепени до стената на жилищната сграда, а отстояват от нея на 12 см. Към стената на сградата е  залепен хоризонтален метален профил, който  е част от конструкцията на асмалъка. Вещото лице е достигнало до извод, че изграденият асмалък от техническа  гледна точка не създава пречки за ползването на съсобствената жилищна сграда, като по мазилката на западната фасадна стена на сградата, в участъка на металния профил от конструкцията на асмалъка не са установени следи от влага /петна, напукана, изронена или паднала мазилка/, поради което вещото лице е направило извод, че този участък не задържа влага. В съдебно заседание вещото лице заяви, че поликарбонатните плоскости отстоят на около 12 см от фасадата на сградата и на около един метър, погледнато  от терасата на ищеца.

             По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г К С и К К А. Свидетелката С, разпитана каза,че тя е собственик на първия етаж от процесната жилищна сграда, в която ищецът има жилище, разположено на втория етаж, над нейното жилище. Свидетелката, която е съпруга на ответника, каза, че ответникът живее в имота от 2001г. Свидетелката заяви, че тя обитава  имота от раждането си и си спомня, че още докато била дете асмалъкът над гаража на баща й К А бил изграден, имало ограда и лози. Свидетелката каза, че преди около 17 години били сложени поликарбонатните плоскости от нейния баща. Свидетелката заяви, че ищецът до преди няколко години не е предявявал пред тях претенции. Свидетелят А, разпитан каза, че гаражът в имота е построен около 1956г.-1957г., като още тогава била направена метална конструкция-около метър парапет на гаража и преди около 20 години били поставени поликарбонатните плоскости. Според свидетеля котки не могат да се качват по тях, защото е високо. Свидетелят заяви, че поликарбонатните плоскости са отдръпнати от фасадата на сградата.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС е допустим.

Разгледан по същество искът по чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан по следните съображения:

Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост и ограничени вещни права срещу всяко пряко и /или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му. Исковата защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота, но ги упражнява по начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на друг съсобственик или собственик. По иска по чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже кумулативните предпоставки, а именно, че е собственик на имота, чиято защита търси по съдебен ред, че е извършено неоснователно въздействие върху имота. Според съдебната практика и теория „неоснователно въздействие” върху имота може да се изразява както в активна човешка дейност, така и в бездействие, като същото може да е пряко или косвено; неоснователното въздействие може да се изразява  и във „вредно отражение върху вещта” или „създадено състояние”. На следващо място неоснователното въздействие трябва да пречи, да ограничава или да смущава собственика на вещта, макар да не накърнява владението, както и неоснователното действие или състояние трябва да съществува към момента на предявяване на иска или да съществува опасност, че то и занапред ще продължи да съществува, като е без правно значение дали действието е извършено виновно и дали извършителят е действал за себе си или за другиго.

По делото не е спорно и от събраните доказателства се установи, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ жилище, разположено на втори жилищен етаж от сграда, построена в дворно място, намиращо се в гр.******. Установи се, че собственик на жилището, разположено под това на ищеца е лицето Г С, която е съпруга на ответника, като собствеността върху имота тя е придобила преди сключване на граждански брак с ответника. Установи се, че ответникът не притежава право на собственост върху обект, намиращ се в имота, но от събраните гласни доказателства се установи, че същият от около 18 години живее в жилището, собственост на неговата съпруга. Не е спорно, че в имота право на собственост притежава и лицето К А /баща на Г С/, който е собственик на жилище, намиращо се на третия етаж от жилищната сграда и на гараж, построен в дворното място.

           За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, ищецът следваше да установи кое е действието, което препятства упражняване на вещното му право, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Според смисъла на хипотезата на тази норма, претендираната по този ред защита на правото на собственост изисква установяване на конкретно действие и наличието му и по време на висящността на съдебния процес. За да бъде ангажирана отговорността, следва в резултат на неоснователното действие на ответника, да е обективиран конкретен резултат, включително поддържан по време на съдебно разглежданата защита, който да създава пречки за ползването на вещта от собственика й.

         В случая, ищецът твърди, че неоснователните действия на ответника се изразяват в поставяне на поликарбонатни плоскости върху конструкция /асмалък/ изградена над гараж, построен в процесния имот. По реда на чл. 109 от ЗС ищецът може да иска преустановяване на неоснователно действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост. Предявявайки своето право, същият не може да навлиза в правната сфера на ответника или други лица по начин да препятства упражняването на техните права, ако то не засяга и не ограничава правата на ищеца. В случая се установи, че гаражът, върху който са поставени плоскостите е собственост на трето неучастващо в спора лице, което беше разпитано в качеството свидетел в настоящото производство, а именно лицето К А. Това обстоятелство не е спорно, както не  е спорно, че върху гаража още при построяването му през 60-те години на миналия век е бил изграден метален парапет и направена метална конструкция-асмалък. От показанията на свидетеля А се установи, че преди двадесет години са поставени и поликарбонатните плоскости върху металната конструкция. По делото обаче не се установи по безспорен начин, че  ответникът е изградил конструкцията върху гаража, покрита с поликарбонатни плоскости. Освен това, от  заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се установи, че изграденият асмалък от техническа  гледна точка не създава пречки за ползването на съсобствената жилищна сграда. Ищецът не доказа твърденията си, че тези плоскости причиняват влага в жилището му. Напротив, от заключението се установи, че те са отдръпнати от фасадата на сградата и не задържат влага, като вещото лице не е установило следи от влага по сградата, на мястото, където е металната конструкция. Не се установиха и твърденията на ищеца, че тези плоскости му създават посочените от него неудобства, които да са по-големи от обикновените.  Твърденията на ищеца, наведени в исковата молба и по време на процеса, че плоскостите върху чардака му създават пречки за ползва терасата си съдът намира, че останаха недоказани. Субективните възприятия  за неудобство и притеснение, които ищецът сподели не могат да бъдат определени като причинени от пряко или косвено неоснователно въздействие от страна на ответника,  което пречи на ищеца да  упражнява правото си на собственост в пълен обем. В случая не е установено негативно въздействие от страна на ответника върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота си според неговото предназначение - да го ползува за жилище, да се разпорежда с него и т. н., което се включва в обема на защитата, която предоставя иска по чл.109 от ЗС.

         С оглед гореизложеното съдът намира, че предявният негаторен иск за осъждане на ответника да премахне поликарбонатните плоскости, поставени върху чардака, изграден върху гаража, собственост на К А подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.  

         С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение и 50лв. за възнаграждение за вещо лице.

       

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :

           

        ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Н. с ЕГН **********, с адрес *** срещу П.Й.С. с ЕГН **********, с адрес ***»***** иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне поликарбонатните плоскости, поставени върху чардака, изграден върху гаража, собственост на К А, построен в имот, намиращ се в гр.********, като неоснователен и недоказан.

 

        ОСЪЖДА Д.И.Н. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.С. с ЕГН **********, с адрес ***»******* сумата общо 350 лв./триста и петдесет лева/, представляваща направени от ответника разноски за възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

 

       Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

 

     Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: