Решение по дело №1879/2017 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 263
Дата: 6 август 2018 г. (в сила от 6 декември 2018 г.)
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20171450101879
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

от

06.08.2018 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

Съд

 

ІІ-ри граждански

състав

 

В публичното заседание на 10.07.2018 г. в следния състав:

 

                                                          Председател

И. ВЪТКОВ

 

 

Секретар

Валя Пенова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело №

1879

по описа за

2017

година.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

И.С.Х., ЕГН ********** *** е предявил отрицателен установителен иск против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, ЕИК *********, с който моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1216.01 лв. с ДДС по фактура № **********/08.11.2017 г., за периода от 09.08.2017 г. до 06.11.2017 г. Претендират се и разноски.

В отговора по чл. 131 ГПК ответната страна оспорва иска изцяло. Твърди, че сумата е правилно начислена.

Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и е процесуално допустим.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори между страните, че на името на ищеца И.  Х. е открита партида при ответника с клиентски номер 300238397191, с абонатен №********** за адрес гр. М., ул. „ххххх“ № х. Твърди се в молбата, че на 06.11.2017 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване, отчитащо консумацията на доставена електроенергия, констатациите от която са оформени в констативен протокол № 3020068/06.11.2017 г., приложен по делото в заверено копие. В същия е отразено, че е констатирана промяна на схемата за свързване, състояща се в присъединяване преди мерене на два броя проводници, които са последователно свързани към нулев и фазов проводник, захранващи къщата, влизат в бергманова тръба и отиват към приземния етаж от къщата. Посочено е, че присъединяването е на височина и не може да бъде измерено.

В резултат на горепосочените констатации на ищеца е начислена корекционна сметка от 1216.01 лева по фактура №**********/08.11.2017 г., за консумирана ел. енергия.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, но поради оспорването и от ответника, е допусната и тройна съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено. От заключението на същата се установява, че при направен на място оглед е установено следното: Описаните в констативния протокол приложен по делото от 06.11.2017 г. допълнителни проводници представляващи отклонения от общото захранване, преди електромера липсват. От тях е останало едно парче от около 40 см. от стената намиращи се на електромера. От него е видно, че проводниците са със сечение 6 кв. мм., а не 10 кв. мм., както е записано в констативния протокол. Електроенергията, която протича през проводниците присъединени преди електромера към общото електрозахранване и отиващи в друга посока, не се отчита от електромера. Те обаче не представляват промяна на електрическата схема на свързване на самия електромер. Посочените проводници, свързани преди електромера на общото захранване на къщата са отделно електрическо отклонение, което не оказва никакво влияние, както на схемата на свързване на електромера, така и на неговата работа. В констативния протокол също не са посочени забележки по отношение схемата на свързване на електромера. Посоченото в констативния протокол, че откритите проводници се намират на височина и няма техническа възможност за измерване не е вярно. Има възможност за измерване на протичащия по проводниците ток, ако е имало такъв, както на 20 см. над електромера, така и в последствие на разкопаването. Констатирано е, че разкопаването е стигнало до коридора на приземния етаж. Пресмятането за допълнително отчисляване на ел. енергия за дадения обект е неправилно, поради факта, че е използвано сечение на кабела 10 кв. мм., а процесния кабел е със сечение 6 кв. мм., и преизчисляването на сметката е извършено по действащите за периода цени на ел.енергията утвърдени от КЕВР.

По делото са разпитани двама свидетели. Свидетелят Н., който работи в ответното дружество като техник ел. системи и контрол на техническите загуби, твърди, че задълженията му са проверява електромерите дали работят правилно, дали са манипулирани, за неправилно свързване без измерване, както и за кражби на ток. Участвал е в извършване на проверката и установили, че от захранващите към къщата проводници има присъединени общо шест броя кабели. При извършената проверка в началото никой не отворил, а в последствие се появила една жена, която казала, че няма ключ. Появил се и един мъж, който директно отворил вратата и допуснал проверката на третия етаж. При направеното замерване не открили напрежение след изключване на електромера. Поискали да влязат и в приземния етаж, но били допуснати само в една от стаите. Наложило се да се разкърти стената, за да видят накъде отиват кабелите. Констатирали, че отиват към приземния етаж. Разбили стената до плочата и спрели. Междувременно извикали полиция. Тъй като присъстващите граждани напуснали къщата, проверката останала до към девет часа вечерта, след което написали констативния протокол. Имало и двама души от защита на потребителите, които също подписали протокола. Свидетелят С. е сътрудник на Федерацията на потребители в България с център София. Твърди, че е участвал на процесната проверка през м. ноември миналата година с групата на ЧЕЗ. Свидетелят е подписал протокола и твърди, че това което е записано в протокола отговаря на истината. При проверката са присъствали служители на МВР, от местния отдел на ЧЕЗ и от поддръжката. Собственикът е бил там. Проверката е продължила дълго време, защото се наложило да се копае по стените. Не си спомня, дали електромера правилно е отчитал, тъй като това не е било целта на проверката. Проверявани са връзките, които минават преди електромера и след него. На приземния етаж не са установили дали има захранване. Имало кучета и не могли да влязат.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Спорът по делото е за законосъобразността на едностранно извършената от ответното дружество корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия за минал период.

Според разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 т. 6 б. "а" от ЗЕ крайният снабдител продава ел. енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена ел. енергия в случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120 от ЗЕ. Съдържанието на общите условия, относно реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 45 от ПИКЕЕ препращат отново към процедурата по договора за покупко-продажба на ел. енергия, съответно към общите условия.

ЗЕ не въвежда възможност при регламентирани от самия него основания и процедура, да се извършва едностранна промяна от доставчика на сметката за вече доставена на потребителя ел. енергия за минал период. Относно възможността за едностранна корекция на сметката на потребителя от страна на доставчика на ел. енергия са постановени решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение № 104/5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 885/2009 г., II т.о., решение № 26/04.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 427/2010 г., II т. о., решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., II т.о. и др./.

В тези решения е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание, тъй като такава възможност не е уредена нито в ЗЕ, нито в Правилата за търговия с ел. енергия, нито в Правилата за измерване на количеството ел. енергия / Решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., II т.о./.

С решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Поради нищожността на такава клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения. Задължителната практика се придържа и към  разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Дадените в горния смисъл разрешения са относими и към настоящия правен спор.

За да се ангажира договорната отговорност на потребителя -ищец за вреди в рамките на действително претърпяната от дружеството ответник загуба, според чл. 82 от ЗЗД, следва да се установи, че неправомерното въздействие, препятствало правилното отчитане, е свързано с неправомерно, виновно поведение на потребителя. Следва също да се установи и периода на грешното отчитане на потребената електроенергия и реално консумираното от потребителя количество. Установяване на посочените факти е в доказателствената тежест на ответното дружество. В конкретния случай ответникът не представя доказателства в тази насока.

По делото не е установена манипулация на измервателния уред, не е установено и измерено напрежение от присъединените кабели преди електромера, а е имало такава възможност, според заключението на експертизата.  Ето защо, съдът приема, че сумата по процесната фактура е претендирана от ответника без основание за плащането й.

Този извод съответства на практиката на ВКС, според която извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика е лишено от законово основание, когато корекцията е само въз основа на обективния факт на неотчитане на доставена ел. енергия от СТИ, или създаване възможност за такова, без да е доказано виновно поведение от страна потребителя, попречило на правилното отчитане, и без да е доказано конкретното реално потребление. По делото се претендира отговорност от потребителя за предполагаемо количество ел. енергия, за минало време, при това установена едностранно от ответника – краен доставчик на ел. енергия. Правото на такава едностранна промяна се обосновава единствено с клаузи, съдържащи се в приети от самия доставчик Общи условия и методика, съдържаща се в ПИКЕЕ, обвързващи потребителя. Настоящият съд намира, че съдържащите се в ПИКЕЕ норми, установяващи възможност за едностранно установяване за минало време на предполагаемо количество консумирана от потребителите ел. енергия, без изискване за наличие на виновно, неправомерно поведение от негово страна, са в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг – чл. 79 – 94 от ЗЗД, с които текстове е въведен виновен характер на договорната отговорност, и не следва да се прилагат. По тази причина настоящият съдебен състав намира, че въпреки изменението на ПИКЕЕ и предвидената в чл. 48 от тях корекционна процедура, на основание чл. 15 ал. 3 от ЗНА не следва да бъде приложена, като противоречаща на чл. 82 от ЗЗД. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е единствено правомощие на законодателя, а не на административен орган като ДКЕВР.

Освен това, тези норми имат неравноправен характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Същевременно, в § 1 на ЗЗП е предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. С оглед на това корекционната процедура по чл. 48 от ПИКЕЕ следва да се приеме за неприложима, поради противоречие с общите правила на гражданското законодателство, съгласно които при договора за покупко-продажба се дължи заплащане само на реално доставената стока, в случая електроенергия, както и за виновната отговорност при неизпълнение на облигационните задължения.

Съдът намира, че представения и приет като доказателство по делото констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ и го преценява с оглед и в съвкупност с всички останали събрани в производството доказателства. Според задължителната съдебна практика, намерила израз в Решение № 422 по гр. д. № 918/09, IV г. о., и Решение № 748 по гр. д. № 801/09, IV г. о., частният документ няма материална доказателствена сила, а съдът е длъжен с оглед всички доказателства по делото и по свое вътрешно убеждение да се произнесе относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

В разглеждания случай, частният свидетелстващ документ носи изявлението на подписалите го лица относно техните констатации, но не доказва фактите, които са предмет на направеното изявление. Съдът приема, че след като липсва подпис на потребителя на енергия, то протоколът не би могъл да му бъде противопоставен, и този протокол не може да обвърже съда с материална доказателствена сила, а доставчикът не ангажира доказателства, достатъчни да установят неправомерна намеса в свързването на проводниците от страна на абоната. В случаите, когато са отчетени отклонения в показателите на консумираната енергия, /а тук такива не са отчетени, въпреки възможността за това/, резултат от външно въздействие, доставчикът следва да установи в условията на пълно и главно доказване неправомерната манипулация от абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване.

Доказване от страна на ответника в горния смисъл, в настоящото производство не е проведено.

По горните съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск за основателен, и същия следва да бъде уважен.

На ищеца при този изход на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да се присъдят направените от него деловодни разноски в размер на 400.44 лв. – за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, съгласно представения списък и оправдателни документи.

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” №159, че И.С.Х., ЕГН ********** ***, не дължи сумата 1216.01 лева, представляваща сума по констативен протокол съгласно приложението, обективирана във фактура № **********/08.11.2017 г., за периода от 09.08.2017 г. до 06.11.2017 г., за имот, находящ се в гр. М., ул. „хххххх“ №х.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” №159, да заплати на И.С.Х., ЕГН **********, сумата 400.44 лв. – за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      Районен съдия: