Решение по дело №182/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция “Оперативни дейности“ в Главна дирекция “Фискален контрол“, чрез Д. Х. – упълномощен юрисконсулт, против Решение № 35 от 13.02.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 554 по описа за 2024 година на Ловешкия районен съд, с което осми състав е отменил Наказателно постановление № 707096 – [рег. номер] от 13.06.2023 година, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция “Оперативни дейности“ в Главна дирекция “Фискален контрол“, като незаконосъобразно.

В касационната жалбата /КЖ/ се излагат доводи, че решението е неправилно поради необоснованост. Касационният жалбоподател счита изводът на съда за извършено нарушение за правилен, но неправилно е преценил случая като маловажен, тъй като обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не обосновава извод за маловажен случай на извършеното административно нарушение. Сочи, че нарушението е формално, на просто извършване и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици, поради което намира доводите на съда, касаещи размера на разликата за ирелевантни и счита, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В заключение моли да бъде отменено изцяло решението на РС Ловеч и постановено друго решение, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е писмен отговор по касационната жалба, с който ответника оспорва същата и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В депозирано по делото становище с вх. № 1340/29.04.2025г. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и претендира разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лева за касационната инстанция.

В съдебно заседание ответникът „Силвър старс“ ЕООД гр. София – редовно призован чрез управителя, не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки от дружеството с вх. № 1331/29.04.2025 г., моли съда остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч счита Решението на Районен съд-Ловеч за правилно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на разглеждане пред Районен съд /РС/ - Ловеч е било издаденото от касатора въз основа на АУАН серия АN, № [рег. номер] от 19.12.2022 г., Наказателно постановление № 707096-[рег. номер] от 13.06.2023 година, с което е наложено на ответника в настоящото производство административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2, изр.2, тъй като нарушението не е довело до неотразяване на приходи, във връзка с чл.185, ал.1 предл. 2-ро от ЗДДС, – за нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС, а именно неизпълнение на задължението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Административнонаказателната отговорност е ангажирана с оглед установеното при проверка на 29.11.2022 г. в експлоатираният от ответника обект - Магазин за детски играчки и аксесоари, че не всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби се регистрира във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени” суми в касата. Инсталираното и въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство притежава функциите „служебно изведени” и „служебно въведени”. Наличното фискално устройство модел „Датекс DP-150” с индивидуален номер (ИН) на ФУ: [рег. номер] е разчетена наличност в размер на 39.90 лева /стойност на контролната покупка/, видно от МФО № 0001840/29.11.2022г. Установената фактическа наличност на паричните средства в обекта е в размер на 192.73 лева, съгласно изготвен опис на касовата наличност С. А. П., на длъжност продавач консултант. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 152.83 лв., която не е отразена чрез фискално устройство /ФУ/, като „служебно въведени” в касата суми. Съставен е акт за нарушение № [рег. номер] от 19.12.2022 г.. Установеното от контролните органи е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Проверката е документирана в Протокол за извършена проверка № 0103883/29.11.2022 г., в който подробно са отразени констатациите от нея. По съставения акт жалбоподателят е вписал като възражение, че установената разлика е начална сума от предишния ден, която не е била въведена, тъй като току що служителят е влязъл в обекта. Към АУАН е приложено обяснение от продавач консултанта във връзка с установеното нарушение. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ било издадено обжалваното НП. Наказващият орган се произнесъл и по въпросите за маловажност на случая, като е приел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на обществена опасност.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите доказателства по предвиденият в НПК процесуален ред, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление е приел, че от обективна страна формално е налице нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, но същото съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счел е, че в конкретния случай наказващият орган не е съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект други нарушения на данъчното законодателство не са били констатирани, че не се касае за целенасочено поведение от страна на търговеца, целящо да увреди интересите на фиска. Показателен в това отношение е фактът, че за извършената от проверяващите инспектори контролна покупка е бил издаден касов бон. Разликата не се дължи на извършена продажба, която не е отразена, което говори за това, че жалбоподателят не е имал за цел укриването на обороти. При това, няма реално възникнала щета за фиска, както и препятстване на правилната отчетност на дейността на Дружеството търговец. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е преценил и ниската стойност на установената разлика в наличността. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

Решението е правилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства.

Законосъобразни и правилни са изводите на този съд за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, довели до отмяна на издаденото НП. В случая осъщественото конкретно деяние обективно отговаря на признаците на административно нарушение, но същото е маловажен случай. При извършената проверка не са установени каквито и да било други нарушения на фискалната политика от страна на „Силвър старс“ ЕООД гр. София, липсват и доказателства за предходни такива. Няма данни на дружеството да са налагани наказания по Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и по ЗДДС. Установеното нарушение не води до неотразяване на приходи, т.е. извършеното деяние формално покрива признаците на административно нарушение, но по същество липсват вредни последици от него. С нарушението не са засегнати в сериозна степен обществените отношения с оглед изложената по-горе фактическа установеност, които са регулирани от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, т.к. от една страна няма реално възникнала щета за фиска, като за извършената от проверяващите инспектори контролна покупка е бил издаден касов бон, респ. не е налице препятстване на правилната отчетност на дейността на дружеството и от друга - АНО не е съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект други нарушения на данъчното законодателство не са били констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-скоро проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на фиска. С оглед на това, правилно РС е приел, че при фактическата установеност визираното деяние в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, макар да осъществява формално признаците на административно нарушение се явява маловажно. Като смекчаващо отговорността обстоятелство обосновано е преценено и ниската стойност на установената разлика в наличността. Наред с липсата на констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, като нарушението, както се посочи по-горе е извършено за първи път. При това санкцията, дори в минималния си размер би имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо действие, предвид и икономическата обстановка в страната.

Безспорно, в Закона за административните нарушения и наказания не е предвиден законен критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. По смисъла на чл.93, т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, деянието е маловажен случай когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случай на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства

В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съобразно която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.

Позоваването в касационната жалба на формалността на нарушението не води до извода за неприложимост на института на маловажността, тъй като законодателят не е изключил възможността да бъде прилаган този институт по отношение на формалните нарушения.

Изложеното в НП, че извършеното нарушение спрямо други нарушения се явява такова с по-висока степен на обществена опасност само поради факта, че става въпрос за нарушаване на данъчното законодателство и неспазване на фискалната дисциплина не обосновава извод, че наказващият орган е извършил правилна преценка за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което твърденията на касационният жалбоподател в този смисъл са неоснователни и недоказани.

По тези съображения не се оправдаха фактически и от гледната точка на закона оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона.

С оглед гореизложеното, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Мотивиран така и на основание чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл.221, ал.2, предложение първо от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, първи касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 13.02.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 554 по описа за 2024 година на Районен съд Ловеч.

Решението е окончателно.