№ 362
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Н. С.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100601590 по описа за 2023 година
С присъда от 11.06.2021г. по н. о. х. д. № 8990/20 г. Софийски районен съд, НК, 17 с – в е
признал подсъдимия В. С. И. за виновен в извършването на престъпление по чл.234 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК,поради което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от
една година,изпълнението на което е отложено за срок от три години и глоба в размер на
1251лв.С присъдата, предмета на престъплението-тютюневи изделия без бандерол е отнет в
полза на Държавата.В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски.
Против присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимия,в която се
излагат доводи за неправилност на съдебният акт.Прави се искане присъдата да бъде
отменена ,като се постанови нова, с която подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.Алтернативно се правят искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на СРС и намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание,защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и доводите
изложени в нея срещу първоинстанционната присъда.Счита ,че последната е неправилна и
следва да бъде отменена..
Представителят на СГП ,счита ,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение. .
1
Подсъдимия моли съда да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В. С. И. е роден на 22.08.1956 г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, със средно образование, пенсионер, неосъждан, женен, адрес: гр. София, бул.
****, с ЕГН: **********.
На 23.10.2019 г. свидетелите Н.П., Й.Ц. и И.П. - полицейски служители от сектор
ПИП при 03 РУП-СДВР, се намирали на бул. „Сливница”, близо до „Западен парк”, във
връзка е постъпила оперативна информация, че подсъдимият В. И. внася от Република
Сърбия и държи акцизни стоки без бандеролна територията на гр. София. При преминаване
на лек автомобил марка „Рено“,модел „Канго“ с per. № ****, с който същият малко по-рано
бил влязъл на територията на страната, покрай екип на Охранителна полиция, СДВР, те
спрели за проверка автомобила, с който пътували подсъдимият В. И., баща му С. И. и сина
на подсъдимия - С. И., който управлявал автомобила. Подсъдимият пътувал на задната лява
седалка. След като установили самоличността на пътниците, полицейските служители П. и
Ц. отишли на мястото и отправили към подсъдимия въпрос дали в автомобила се превозват
акцизни стоки без бандерол, което В. И. потвърдил и показал 1 стек цигари - 10 броя кутии
цигари „EVE“ без български бандерол, само със сръбски такъв, които той лично предал е
протокол за доброволно предаване, където посочил, че е негов.
След това в условията на неотложност, било извършено претърсване и изземване в
апартамент, находящ се на адрес гр. София, ул. „****, в ап. 4, за който полицейските
служители също имали оперативна информация, че подсъдимият И. държи в него акцизни
стоки без бандерол, а и сщият потвърдил пред тях тази информация. Апартаментът бил
собственост на подсъдимия И., който към посочената дата бил адресно регистриран в гр.
София, бул. **** (постоянен и настоящ адрес), а в апартамента на ул. „Богдан” живеели
съпругата му М. И.а, синът им Л. И. и бащата на подсъдимия С. И.. На претърсването
присъствали отново полицейските служители П., П. и Ц., както и технически помощник с
неустановена самоличност. Подсъдимият И. имал ключове от апартамента и лично отворил
жилището. Процесуалното действие било извършено в присъствието на две поемни лица -
св. П.А. и А.К., съседи на семейството на подсъдимия.
В апартамента било извършено претърсване, при което в помещение, обособено като
спалня, в дървена ракла били установени и иззети с протокол 50 броя кутии цигари „Karelia
slims“ шарена; 20 броя кутии цигари „Merilin Pink“; 30 броя кутии цигари „Cooper”; 90 броя
кутии цигари „Оше“ розово; 10 кутии цигари „Cosmopolitan“; 10 броя кутии цигари „Karelia
slims“ бяла, без бандерол. След изваждане на стековете с цигари от раклата, те били
2
подредени на легло е стаята и заснети. След това цигарите били запечатани в пликове с
картон, подписан от помените лица.
От назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза се
установява, че инкриминираните акцизни стоки - цигари без бандерол и цигари с бандерол
на Република Сърбия, са на обща стойност 1 251,00 лева, като стойността на дължимия за
тях акциз е в размер на 792,70 лева. В заключението си, вещото лице Г. е посочило, че
стойността на цигарите е определена на основание „Публичен регистър на цените на
тютюневите изделия” по 7.50 лева на кутия, доколкото същите не се търгуват в страната, а
акцизът е определен съгласно чл. 39 от ЗАДС.
При така установената фактическа обстановка първата инстанция е приела, че
подсъдимия В. И. е осъществил състава на престъплението по чл.234 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от
НК,както от обективна,така и от субективна страна.
Въззивната инстанция споделя фактическите изводи на първия съд,тъй като те
почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно и
пълно изясняване на фактическите обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е
извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия
анализ ,при спазване на правилата на формалната и житейска логика.Изложил е подробни
съображения защо приема едни, а други- не от доказателствените източници.В този
смисъл,развитите оплаквания в жалбата на подсъдимия за необоснованост на фактическите
изводи на първата инстанция,настоящият съд намира за неоснователни.
Правилно,първия съд е дал вяра на показанията на разпитаните в съдебната фаза
свидетели П., П. и Й., както и на приобщените им показания от досъдебното производство,
прочетени без съгласието на подсъдимия и защитника на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2 НПК. Тримата полицейски служители еднопосочно твърдят,че именно подсъдимия И. е
предал един стек цигари - 10 броя кутии цигари без български бандерол и при последвалото
претърсване на апартамента му на ул. „Богдан”- са открити още стекове цигари без
български бандерол в дървена ракла в помещение, обособено като спалня.Цитираните
свидетели потвърждават, че са имали оперативна информация относно това, че подсъдимият
често преминава българо-сръбската граница /което се потвърждава и от приложената по
делото справка от ГД „Гранична полиция” за записи на данни за преминавания през ГКПП
на Република България на В. И., включително и на инкриминираната дата 23.10.2019 г.,
когато е преминал ГКПП Калотина в двете посоки/ със закупени цигари без бандерол, както
и че държи същите в апартамент на адрес - гр. София, ул. „****, в ап. 4.Жилището е
собственост на подсъдимия,поради което правилно първия съд е изтъкнал в мотивите си в
отговор на възраженията на защитата,/подновени и пред настоящата инстанция/,че дали
същият има друга адресна регистрация е без значение ,с оглед установената свързаност с
процесния апартамент.Подсъдимият е отключил вратата със своя ключ в хода на
извършеното претърсване, а в апартамента е нямало други лица при влизането на полицията,
освен възрастният баща на подсъдимия. Фактът ,че процесното жилище често се посещава
3
от подсъдимия се установява както от показанията на свидетелите Л. и С. И.и –синове на
подсъдимия,така и от показанията на св.А. и К.,негови съседи и поемни лица.И четиримата
свидетели посочват, че подсъдимият И. е идвал често в апартамента при своя баща, а
синовете му - и че често са пътували до Република Сърбия, откъдето са купували цигари,
макар и да твърдят ,че са само за лично ползване-твърдение ,което се опровергава от
количеството тютюневи изделия открити в жилището.
В показанията си полицейските служители посочват ,че след като са установили
самоличността на пътниците в автомобила,са отправили въпрос към подсъдимия дали в
автомобила се превозват акцизни стоки без бандерол,на който подсъдимият е дал
положителен отговор и показал един стек цигари без бандерол,които предал
доброволно.Последното намира опора и в приложения по делото протокол за доброволно
предаване,в който подсъдимият е отбелязал изрично ,че стека с цигари е негов.
В този смисъл,твърденията на защитата,че изводите на първия съд касаещи
авторството и на двете деяния са необосновани,не могат да бъдат споделени.
Въззивния съд също счита,че показанията на полицейските служители са
обективни,точни и убедителни ,поради което логично са кредитирани от първия съд и са
поставени в основата на фактическите му изводи относно авторството на деянието.В тяхна
подкрепа са и приложените по делото протоколи за доброволно предаване и за претърсване
и изземване.
Първия съд е дал обоснован отговор и на възраженията на защитата,свързани с
процесуалната годност на протокола за претърсване и изземване от жилището на
подсъдимия.Отново,с оглед оплакванията в жалбата следва да се отбележи,че същия е
изготвени в съответствие с изискванията на НПК,поради което представлява годно
доказателствено средство за отразените в него действия.Този извод не се променя и след
анализ на показанията на разпитаните от първия съд поемни лица,ангажирани за
извършените процесуални действия.В показанията си свидетелите А. и К. потвърждават
намирането на процесните тютюневи изделия без бандерол в жилището,макар и да не си
спомнят точната им бройка.
Макар,показанията на св.К. да са вътрешнопротиворечиви като цяло свидетелят не
отрича участието си в процесуално-следственото действие,потвърждава факта на
намирането на процесните тютюневи изделия и твърди ,че се е подписал под съставния за
това протокол.Дори и да се приеме,че неговите твърдения-че е дошъл по-късно,когато
другото поемно лице и полицаите вече са били в жилището и ,че не е видял намирането на
процесните вещи-са верни,то те не водят до извод,че процесуално-следственото действие е
опорочено.Както той,така и св.А. твърдят ,че намерените вещи са били запечатани от
полицейските служители ,а те самите са се подписали върху приложения
картон.Следователно,не съществува съмнение,че откритите тютюневи изделия в жилището
са тези,приложени като веществени доказателства по делото.От друга страна,касае се 220
кутии цигари от различни марки,поради което твърденията на защитата за манипулации от
4
страна на полицейските служители са несъстоятелни.
С оглед гореизложеното,законосъобразни са изводите на първия съд ,че
осъщественото от подсъдимия И. представлява престъпление по чл.234 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от
НК.Касае се за държане на акцизни стоки без бандерол,какъвто се изисква по
закон.Инкриминираните вещи,представляват тютюневи изделия,които са акцизни
стоки,върху които не е поставен бандерол издаден от Република България.Случаят не
попада в категорията на маловажните,подробни аргументи за което са изложени от първия
съд и които са съобразени с константната съдебна практика,поради което преповтарянето
им е безпредметно.Касае се и за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26 ал.1
от НК,квалификация,която също не търпи критика,с оглед установените по делото
факти.Наличието на пряк умисъл се извежда от действията на подсъдимия, свързани с
инкриминираните акцизни стоки.Несъмнено,подсъдимият е съзнавал липсата на
бандерол,както и количеството и вида на държаните стоки.
Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, въззивния съд счете, че
наложеното наказание на подсъдимия е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи
отговорността обстоятелства,доколкото първия съд не е отчел отегчаващи такива.Спрямо
подсъдимия е намерила приложение разпоредбата на чл.54 от НК ,като на същия е наложено
наказание в минималния размер..Налице е съответствие между извършеното от подсъдимия
и целите по чл.36 от НК,поради което няма основание за проява на по-голяма
снизходителност.Отсъстват и предпоставките на чл.55 от НК,тъй като отчетените от първия
съд смекчаващи отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните , а
липсва и изключително такова,което да води до приложението на нормата.
Правилен е и решаващия извод на първия съд,касаещ приложението на чл.66 ал.1 от
НК по отношение на подсъдимото лице.И. не е лице с висока степен на обществена
опасност,не е осъждан,не е наказван по административен ред,поради което целите на
наказанието могат да бъда постигнати и без изолирането му от обществото.
Правилно,с оглед изхода на делото първия съд е отнел инкриминираните стоки в
полза на Държавата и е възложил направените разноски в тежест на подсъдимото лице.
С оглед изпоженените съображения, и като не констатира неправилно приложение
на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, или
необоснованост, въззивният съд счита, че атакувания съдебен акт следва да бъде
потвърден,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1, т. 6 от НПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.06.2021г.постановена по н. о. х. д. №8990/2020 год. по
описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 17 с – в.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6