Решение по дело №1765/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 1074

 

26.09.2019г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито заседание   на 26.09.2019г. в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

 

 

като изслуша  докладваното от съдия  Ст.Михова гр.дело № 1765 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано по жалба на Д.П.Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М.Г., против предявено на 24.06.2019г. разпределение на постъпила  сума в общ размер от 8166,40 лева по изп.дело №264/2019г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№.821,с район на действие ПОС. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на разпределението, като се поддържа от жалбоподателя, че разпределяемата сума съставлява предоставени му от ДФ „ Земеделие“ целеви субсидии от републиканския бюджет и от бюджета на ЕС в качеството му на земеделски производител и като така е формирана изцяло от несеквестируеми вземания на основание чл. 444 т. 8 във вр. чл. 94 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДБРБ и чл. 94 ал. 2  от ЗДБРБ .Искането до съда е за отмяна на обжалваното разпределение и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили възражения срещу жалбата.

Постъпили са писмени обяснения от  ЧСИ Петко Илиев по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище относно неоснователността на  жалбата.

 Пловдивският окръжен съд , след преценка доводите на жалбоподателите  и материалите по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  от  легитимирано  лице  срещу подлежащ  на  обжалване  съгласно  разпоредбите  на  чл.462, ал.2  и  чл.463  от  ГПК  акт  на  съдебния  изпълнител  и  в  срока  по  чл.462, ал.2  от  ГПК. 

С  обжалваното  разпределение , изготвено на 11.06.2019г., предявено на страните на 24.06.2019г., съдебният изпълнител е разпределил сумата от общо 8166,40  лева, постъпила  в изпълнение на наложен запор  върху вземанията на длъжника Д.Ш.  при „Ти Би Ай Банк“АД.Така събраните средства в общ размер от 8166,40 лева  са разпределени между първоначалния и присъединения взискател, както и за такси  и разноски  по изпълнението към ЧСИ. По делото е безпротиворечиво установено , че разпределяемата сума  е събрана от съдебния изпълнител вследствие постъпили преводи по наложени запори на банкови сметки на длъжника , като на   03.05.2019г. е постъпила сумата от 4349,21 лева ,  представляваща субсидия  предоставена от ДФ“Земеделие“,  произход „Зелени 2018г.,  а постъпилата на 10.05.2019г. сума в размер от 3750,91 лева,  също е с наредител ДФ“Земеделие“ , с произход „Мярка 10“.

При тези данни по делото за основателни настоящата инстанция намира доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на разпределението.

 Налице е утвърдена съдебна практика (например Р. № 143/25.10.17г. по гр. д. № 4666/16г. на ВКС, ІІІ г. о., Р. № 27/14.02.18г. по гр. д. № 56/2018г. на ПдАС; Р№ 52/ 01.04.2019г. по гр.д.№ 136 / 2019г. на ПдАС), според която финансовата помощ от Европейския съюз за земеделските производители по мерките по директни плащания за съответната кампания са целево предоставени и са обект на специален режим, поради което са несеквестируеми. Както е посочено и в цитираните решения този извод се извежда и от анализа на вътрешната и общностна нормативна уредба: § 47, ал.2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2013г., чл. 17а от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 11 от отменения по настоящем, но действал към релевантния момент, Регламент (ЕО) на Съвета от 21.06.2005г. и др., според които отпуснатите от европейски фондове средства (субсидии) представляват публични финансови средства, които не могат да се използват за погасяване на държавни вземания и такива на трети лица.

С разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика изрично е указан обществения характер на целта на отпусканите директни плащания на дребни земеделски стопани, а именно - допринасяне пряко за жизнеспособността на селските райони.

Следователно, налице са норми с императивен характер, установени в обществен интерес.

Изложеното обосновава извода, че средствата по банковата сметка на жалбоподателя, които имат за източник субсидии от ДФ "Земеделие", представляват несеквестируемо вземане на основание чл. 444, т. 8 ГПК.

Ето защо насочването на принудителното изпълнение към тях е незаконосъобразно и затова разпределянето на запорираната субсидия по реда на чл. 460 от ГПК е неправилно, поради което разпределение изготвено на 11.06.2019г., предявено на страните на 24.06.2019г . по изп. д. № №264/2019г. по описа на ЧСИ Петко Илиев следва да се отмени.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото  разноски, които се констатираха в общ размер на сумата от 349 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.Ш., ЕГН **********,   изготвено  на 11.06.2019г., предявено на страните на 24.06.2019г. разпределение на сумата от 8166,40  лева по изп. д. № №264/2019г. по описа на ЧСИ Петко Илиев.

ОСЪЖДА „Микса“ЕООД,ЕИК:*********, да заплати на Д.П.Ш., ЕГН **********, сумата от 349 лева-разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването  му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                              2.