Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седми декември
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от младши съдия Углярова
въззивно гражданско дело № 6370 по описа за 2020г.
по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 49519
от 24.02.2020г., постановено по гр. дело № 49237/2018
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 166
състав, са уважени предявените от Г.Й.Н. срещу
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ искове с правно
основание по чл. 511, ал.1, т.2 и чл.506, ал.2, вр. чл.432, ал.1, вр. чл.498, ал.3 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата
от 278,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени
разходи за извършени дентални услуги, както и сумата в размер на 6 000,00
лева, ведно със законната лихва от 25.07.2018г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страния
от травматично увреждане и стрес в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2017г.
около 00:10 часа на автомагистрала Тракия, км 134+700, землището на село
Скутаре, обл.Пловдив, поради виновно протовоправно поведение на водача на
товарен автомобил марка „Волво“ с ДКН №*******, полуремарке с рег.№******* – Х.Ч.,
който има валиден сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна компания ERGO с полица № TR/035/4275062, с валидност 30.03.2016г. – 30.03.2018г., като искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над присъдения размер от 6 000,00
лева до пълния претендират размер от 10 000,00 лева.
С решението съдът
се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Срещу решението в частта,
в която предявените искове са били уважени, е депозирана в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, посредством процесуален представител с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, в която се навеждат доводи за
неправилност и необоснованост на постановения
съдебен акт. В подкрепа на изложеното се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че претърпяната лицева травма,
изразяваща се в увреждане на вестибуларна стена на шести зъб горе вляво, е в
причинна връзка с процесното пътно – транспорно произшествие. В тази връзка
излага, че приетото по делото екпертно заключение установява, че липсват
писмени доказателства, които по несъмнен и безспорен начин да сочат на връзка
между зъбната травма и мекотъканните увреждания, получени от процесното ПТП и
описани в приложената по делото епикриза. Отделно от това, описаната лицева
травма не се установява и от диагнозата, описана в епикриза от 03.07.2017г. на
УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, гр.Пловдив, което ведно с липсата на представени в
производството медицински документи или рентгенови снимки, които да установяват
зъбната травма към датата на произшествието или към датата, на която е
извършено стоматологичното лечение, води до необоснованост в изводите на
първостепения съд относно наличието на причинната връзка между увреждането и
пътно – транспортното произшествие. Счита, че установените в процеса
мекотъканни увреждания, ценени като леки такива, отшумели в рамките на една
седмица, както и при липса на произтекло трайно влошаване на здравословното
състояние на ищеца, са обезщетени от съда в необосновано висок размер,
протоворечащ на принципа на справедливост, произтичащ от закона и от съдебната
практика в аналогични случаи.
На следващо място
поддържа, че районната съдебна инстанция не е отчела обстоятелството, че по
делото не е представен платежен документ, който да удостоверява по надлежен ред
реално плащане на сумата, посочена като дължима за извършено дентално лечение,
доколкото приложената по делото фактура № 577/10.08.2017г., издадена от КООП
АГППДП – Пловдив, представлява по характера си приходен документ за издателя й,
който не е придружен с доказателство за реално извършено плащане, поради което
и предявеният иск за имуществени вреди е изцяло неоснователен. По изложените
съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
част, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неосноватени
и недоказани, а в условията на евентуалност – присъденото от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено по размер, като бъде
съобразено с установените по делото вреди, тяхната тежест и вид.
Претендират се
разноски, за които се представя списък по реда на чл.80 от ГПК.
В срока по чл.
263 ГПК въззиваемата страна Г.Й.Н., посредством
надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа становище за нейната неоснователност. Излагат се
съображения за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Конкретно се поддържа, че от приетата и
неоспорена от страните в производството съдебно – медицинска експертиза, ведно
с останалия събран по делото доказателствен материал, се установяват всички
претендирани увреждания, както и причинно – следствената им връзка с процесното
пътно – транспортно произшествие. Сочи се, че в съдебното производство се
установяват всички твърдяни имуществени и неимуществени вреди, както и техният
размер. По тези съображения моли първоинстанционният съдебен акт да бъде
потвърден в обжалваната част, като правилен и законосъобразен. Претендират
се разноски за въззивното производство и адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗАдв.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт, следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Във връзка с
доводите във въззивните жалби, досежно правилността на първоинстанционния
съдебен акт, е необходимо да се отбележи следното:
Не е налице спор
между страните в производството по отношение на обстоятелството, че на
03.07.2017г. около 00:10 ч. на автомагистрала Тракия, км 134+700, землището на
село Скутаре, обл.Пловдив, е настъпило пътно – транспортно произшествие между
товарен автомобил марка „Волво“ с ДКН №*******,
полуремарке с рег.№******* с водач Х.Ч., който има валиден сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна компания ERGO с полица
№ TR/035/4275062, с валидност 30.03.2016г. – 30.03.2018г., и лек автомобил марка
"Форд Фокус" с рег. № *******, в който се е движел като пасажер
ищецът Г.Й.Н..
Видно от приетия по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.07.2017 г., съставен
от ОД на МВР –Пловдив, сектор "Пътна полиция", за настъпило на
03.07.2017 г. на АМ "Тракия" в района на 134+700 км ПТП между товарен
автомобил "Волво" с ДК №******* управляван от Х.Ч. и л. а. "Форд Фокус" с рег. № *******,
л. а. "Фолксваген Ню Бийтъл" с рег. № *******и л. а. "Рено Меган
Сценик" с per № *******е, че товарният автомобил не спазил дистанция и
ударил намиращия се пред него лек автомобил, предизвиквайки верижни удари в
предните леки автомобили, при което са пострадали пет лица, сред които и ищецът
Г.Й.Н. – пътник в л. а. "Форд Фокус", с отбелязване, че последният
има натъртени глава и корем.
По случая е
образувано досъдебно производство № 255/2017 г. по описа на РУ – ОДМВР - Труд,
пр. пр. № 5456/ 2017 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, по което е
повдигнато обвинение на Х.Ч. от гр. Мерсин, Република Турция, с обвинителен акт,
внесен в Районен съд – Пловдив на 13.07.2018 г.
Видно от
приложените по делото материали по НОХД № 4542/2018 г. по описа на Пловдивски
районен съд, НО, 25 състав, с определение на РС – Пловдив от 18.10.2018г., е одобрено
по реда на чл. 382 НПК споразумение между страните в наказателното
производство, съгласно което Х.Ч. от гр. Мерсин, Република Турция, се признава
за виновен в това, че на 03.07.2017 г. на АМ "Тракия" на района на
134+700 км, при управление на МПС - товарен автомобил марка „Волво", с ДК
№******* полуремарке с рег. №*******, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице, именно: В. И. Г. – счупване на
дясна раменна кост в областта на лакътната става, счупване на горното и долно
рамо на дясна срамна кост, което причинило трайно затруднение на движението на
десен долен крайник, за повече от 2 – 3 месеца, И.Д.Д.– счупване на ямката на дясна
тазобедрената става – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, буква
"а", вр. с ал. 1, б. "б" от НК, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От приложения по
делото амбулаторен лист № 000223 от 13.07.2017г. на д-р Б.П.– психиатър, се
установява, че след консултация на лицето Г.Й.Н. е поставена основна диагноза
посттравматично стресово разстройство, като му е предписана съответна терапия – клонарекс 0,5, ¼ -
0 – ½ и ципралекс 10 мл. 1 – 0 – 0.
По делото е
представена и приета Епикриза от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, гр. Пловдив, Първа
клиника по хирургия, видно от която Г.Й.Н. е постъпил на 03.07.2017г. с
диагноза – контузио торакоабдоминалис S36.50 КП 197, постъпил в клиниката по спешност след ПТП с оплаквания от болки в
гърлото и затруднено преглъщане. Същият е изписан на 06.07.2017г., след
проведена терапия.
От приетата и
неоспорена от страните в производството епикриза от КООП „АГППДП – Пловдив“,
стоматологичен кабинет, е видно, че ищецът е потърсил стоматологична помощ на
10.07.2017г., с поставена диагноза – фрактура корона дентис на шести зъб горе вляво.
Отбелязано е, че след преглед и ренгенография е установена фрактура на вестибуларната
стена на шести зъб горе вляво, вероятно в резултат на удар, като е проведено
лечение – екстракция на вестибуларната стена на шести зъб горе вляво,
девитализация (умъртвяване) на шести зъб горе вляво, отстраняване на нервите на
зъба, запълване на кореновите канали и обтурация. Поради нестабилност на зъба
се е наложило и обличане с металокерамична корона.
Представена е по
делото фактура № **********/10.08.2017г. за сумата от 278,00 лева за извършени
стоматологични услуги.
Съгласно приетата
по делото в първоинстанционното производство автотехническа експертиза се
установява, че: 1). На 03.07.2017г. около 00:10 часа на автомагистрала Тракия,
км 134+700, землището на село Скутаре, обл.Пловдив, леки автомобили марка "Форд
Фокус" с рег. № *******, л. а. "Фолксваген Ню Бийтъл" с рег. № *******и
л. а. "Рено Меган Сценик" с per № *******, стигнали до колона от
спрели автомобили, съответно намалили скоростта си, спрели в края на колоната и
включили светещи габаритни и стоп светлини. При приближаване към колоната,
движейки се със скорост около 88 км/ч., водачът на товарна композиция „Волво“
не реагирал своевременно на опасността от удар, въпреки че имал техническа възможност
за това, а реагирал, когато композицията е била на около 49 метра, като
задействал аварийно спирачната система. Траекториите на превозните средства се
пресекли, като настъпил първоначален удар между предната част на товарната
композиция „Волво“ и задната част на лек автомобил "Форд Фокус" с
рег. № *******, задната част на лек автомобил "Фолксваген Ню Бийтъл"
с рег. № *******и задната част на лек автомобил "Рено Меган Сценик" с
per № *******. След ударите, водачът на товарната композиция завил надясно,
излязъл от магистралата, спрял в дерето и разрушил част от телената ограда, 2).
Скоростта на движение на превозните средства преди настъпване на произшествието
е била - товарна композиция „Волво“, с рег.№******* – 88км/ч.; лек автомобил "Форд
Фокус" с рег. № ******* – 0 км/ч.; лек автомобил "Фолксваген Ню
Бийтъл" с рег. № *******– 0 км/ч.; лек автомобил
"Рено Меган Сценик" с per № *******– 0 км/ч.; 3). При движение в
тъмната част на денонощието, стоповете на превозните средства се забелязват на
разстояние по – голямо от 100 метра, поради което водачът на товарната
композиция е имал възможност да предотврати произшествието чрез своевременно
аварийно задействане на спирачната уредба; 4). От техническа гледна точка
причината за възникване на процесното ПТП е поведението на водача на товарната
композиция, който не е задействал своевременно спирачната уредба на превозното
средство; 5). Процесният лек автомобил "Форд Фокус" е оборудван
фабрично с триточков предпазен колан на мястото на задна лява седалка, където е
пътувал пострадалият Г.Й.Н..
Видно от
заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза е, че: 1). При пътно –
транспортното произшествие на 03.07.2017г. Г.Й.Н. е получил следните
травматични увреждания – контузия на главата, лицева травма – счупване на
вестибуларната стена на шести горен ляв зъб, контузия в поясната област.
Контузията на главата е причинила на пострадалия болка и страдание.
Възстановяването е било за 7 – 10 дни, като в този период са изпитвани средни
по сила болки, намаляващи постепенно до края му. Счупването на вестибуларната
стена на шести горен ляв зъб, при наличната медицинска документация, е
причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Възстановяването е продължило 2 – 3 седмици, свързани със средни по сила болки
в първите дни след инцидента, постепенно стихващи до края му. Контузията в
поясната област е причинила на пострадалия болка и страдание. Възстановяването е било за 7 – 10 дни, като в този период са изпитвани
средни по сила болки, намаляващи постепенно до края му; 2). Данните по делото
са основание да се приеме, че между получените от ищеца травми и процесното ПТП
е налице пряка причинно – следствена връзка, 4). Данните от приложения разходен
документ, предвид връзката между лицевата травма и процесното ПТП, е основание
да се приеме, че е налице причинно – следствена връзка между тези разходи и
настъпилите травматични увреждания на ищеца, 5). Локализацията на травмите,
отнесени към механизма на ПТП, посочват, че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан, който е минимизирал тежестта на уврежданията, които по вид
отговарят на получени при ПТП на посоченото място в купето, 6). При установения
механизъм на ПТП с основно направление на кинетичната енергия отзад – напред, видно
от повредите по автомобилите, тялото на пострадалия се е преместило рязко
ударно напред, с последваща фиксация от предпазен колан и последващо рязко
връщане назад до фиксирането му. По този механизъм се обясняват всички
установени травми по ищеца, 7). На ищеца
е проведено стоматологично лечение, изразяващо се в премахване на външната
стена на шести горен ляв зъб, умъртвяване на шести горен ляв зъб чрез
отстраняване на нервите на зъба, запълване на кореновите канали, затваряне на
зъба, металокерамично протезиране на зъба, 8). Счупването на зъб с тази
локация, без тежка мекотъканна травма в областта на съответната лява лицева
половина, каквито са данните по делото, категорично показва, че зъбът е счупен
по механизма на т.нар.“камшичен удар“ с реализиране на удар между двете челюсти
в процеса на движение на тялото в купето
на автомобила напред и назад. В съдебно заседание експертът е посочил, че макар
и при липса на медицинска документация от времето преди произшествието, категорично
травмата на зъба отговаря да е получена при самото ПТП.
Съдът възприема
изцяло направените от вещите лица по посочените експертизи доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизите са изготвени компетентно и
добросъвестно, като експертите са изследвали пълно и задълбочено представените
по делото доказателства и са отговорили в пълнота на поставените им задачи,
поради което и съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпит в процесуалното качество на
свидетел на К.И. Г. – участник в процесното ПТП. Свидетелят е изложил, че ищецът
в производството е стоял на задната седалка на лекия авомобил, като след удара
имал контузия на главата, силни болки в гръдния кош и задъхвания, не бил в
адекватно състояние, поради което бил хоспитализиран за няколко дни, през което
време не можел да става от леглото поради синини и натъртвания, болките му
продължили повече от месец, за което приемал болкоуспокояващи. Посочила е, че бил
със счупен зъб, не можел да се храни и дълго време имал проблеми заради това,
но не предприел веднага лечение на зъба, поради финансови затруднения. Видно от
депозираните гласни доказателствени материали е, че ищецът Г.Й.Н. бил силно
стресиран от случилото се пътно – транспортно произшествие, не излизал,
ограничил виждането си с приятели, не искал да шофира, като стресът не бил
преодолян и към настоящия момент.
Прецизният анализ
на тези гласни доказателствени материали, вътрешната им непротиворечивост и
съпоставката им с оставалите доказателства, обуслови крайния извод за тяхната
достоверност. Показанията на свидетеля се потвърждават и изцяло кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и от приетите
по делото заключения на изготвените експертизи, същите неоспорени от страните,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Други, релевантни
за спорното право доказателства, не са ангажирани.
Спорът между
страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният
съд следва да се произнесе – арг. чл.269, изр.2 ГПК, се съсредоточава върху наличието
на причинно – следствена връзка между твърдяните имуществени и неимуществени
вреди с процесното пътно – транспортно произшествие, респективно с размера на
дължимото на ищеца обезщетение.
Съгласно чл. 511,
ал. 2 от КЗ, в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на
Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно
превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото – в случаите,
когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя
на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република
България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на
Съвета на бюрата, бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Наред с това, за
да се ангажира отговорността на ответника, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя, респ. на Бюрото е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – ответникът
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай
не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 03.07.2017 г., по
силата на Договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен
във формата на застрахователна полица № TR/035/4275062, валидна от 30.03.2016г.
– до 30.03.2018 г., застрахователна компания ERGO, е застраховала гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен автомобил
"Волво" с peг. №******* включително и на водача Х.Ч.. Не се спори по
делото, че този автомобил обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата.
Установяват се в
производството и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – налице е виновно
противоправно деяние от страна на Х.Ч. – водач на процесния товарен автомобил, изразяващо
се в нарушение на правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, налице е причинно - следствена връзка между
противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото писмени
и гласни доказателствени средства. Претърпените от ищеца неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, както и в изживяния вследствие на пътния
инцидент стрес и страх, посочени по – горе при излагане на фактическата страна
по казуса и установяващи се от приетата по делото съдебно – медицинска
експертиза, неоспорена от страните, както и от събраните по делото гласни доказателства.
Видно от последните, същите се намират в пряка причинно – следствена връзка с
процесното пътно – траспортно
произшествие, поради което и доводите на въззивника в противоположния
аспект съдът намира изцяло за неоснователни.
Предвид изложеното
и на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ,
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ дължи да
заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява ищецът Г.Й.Н..
Съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието ,,справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно
намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се
явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните
форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен
състав намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства, установени със
заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза и събраните
писмени и гласни доказателствени средства: 1/. характерът, видът и тежестта на
претърпените от ищеца Г.Й.Н. телесни увреждания от пътно-транспортното
произшествие, причинили на пострадалия контузия на главата, лицева травма –
счупване на вестибуларната стена на шести горен ляв зъб, контузия в поясната
област; 2/. вида на проведеното лечение, наложило се с оглед естеството на
уврежданията – престой в болнично заведение и медикаментозно лечение, както и стоматологично
лечение, изразяващо се в премахване на външната стена на шести горен ляв зъб,
умъртвяване на шести горен ляв зъб чрез отстраняване на нервите на зъба,
запълване на кореновите канали, затваряне на зъба, металокерамично протезиране
на зъба; 3/. продължителността на претърпените от ищеца във връзка с травмите
болки и страдания и тяхната интензивност - контузията на главата е причинила на
пострадалия болка и страдание, с възстановяване за 7 – 10 дни, като в този
период са изпитвани средни по сила болки, намаляващи постепенно до края му;
счупването на вестибуларната стена на шести горен ляв зъб е причинила на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
възстановяване продължило 2 – 3 седмици, свързани със средни по сила болки в първите
дни след инцидента, постепенно стихващи до края му; контузията в поясната
област, причинила на пострадалия болка и страдание с възстановяване за 7 – 10
дни, като в този период са изпитвани средни по сила болки, намаляващи
постепенно до края му; 4/. продължителността на възстановителния период – около
2 – 3 седмици; 5/. начинът на причиняване на телесните увреждания на ищеца и
неговата възраст към датата на ПТП; 6/. преживеният страх и стрес вследствие
претърпяния инцидент, 7/. обществено – икономическите условия в страната към
настъпване на застрахователното събитие.
При съобразяване на
горепосочените обстоятелства и на разпоредбите на чл. 51, ал.1 ЗЗД, въззивният
съд намира, че сумата от 6 000,00 лева би обезщетила ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди.
Поради съвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, атакуваният
съдебен акт в частта, в която е уважен предявеният иск за сумата от
6 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следва
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По отношение иска
за имуществени вреди:
Установи се от събраните по
делото доказателства – заключението на приетата без възражения от страните съдебно
– медицинска експертиза, че на ищеца е проведено стоматологично лечение,
изразяващо се в премахване на външната стена на шести горен ляв зъб,
умъртвяване на шести горен ляв зъб чрез отстраняване на нервите на зъба,
запълване на кореновите канали, затваряне на зъба, металокерамично протезиране
на зъба, както и че необходимостта от това лечение се намира в пряка причинно –
следствена връзка с процесното пътно – транспортно произшествие. Същевременно,
настоящата съдебна инстанция намира, че не е доказано в производството, съгласно
изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК при условията на пълно и главно доказване, че
услугите – предмет на представената по делото фактура № ********** от 10.08.2017
г. са реално заплатени. Действително, в цитираната фактура са описани
манипулации за витална екстракция с анестезия, обработка на коренови канали, запълване,
обтурация с фотополимер и други, но в същата липсват данни относно и свързани с
начина й на плащане. Не са ангажирани по делото доказателства за плащане на
сумата по фактурата по банков път или в брой, което може да стане или с ПКО или
с фискален бон.
Доколкото фактът на
реално извършеното плащане по процесната фактура е изрично оспорен, въззивният
съд намира, че той не е пълно и главно установен от ищеца, чиято в случая е
била тежестта на доказване.
Последицата от
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е,
че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да
приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства.
По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно
доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на
гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи
доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна
достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното
фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде
непълно. В конкретният случай и при липса на ангажирани доказателства от страна
на ищеца в производството за конкретния размер на имуществените вреди – разходи
за стоматологично лечение във връзка с процесното ПТП, както и с оглед
изричното оспорване на това обстоятелство от страна на въззивника – ответник,
въззивният състав на съда намира предявеният иск за имуществени вреди за неоснователен,
респективно същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид
несъвпадението в изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционният
съдебен акт в частта, в която предявеният иск за имуществени вреди е бил
уважен, следва да бъде отменен като неправилен.
По разноските:
При този изход на
спора право на разноски имат и двете страни.
В
първоинстанционното производство:
От страна на
процесуалния представител на ищеца – адв.Т.П. са претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за оказана
безплатна адвокатска помощ, съгласно пълномощно, приложено в
първоинстанционното производство. При това положение в полза на процесуалния
представител на въззиваемата страна - адвокат Т.П. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 489,40 лева, изчислено съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно с уважената част от исковете. С оглед последното,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която ответникът
е осъден за заплати сумата над 489,40 лева до присъдения размер от 614,48 лева.
Ищецът в
производството е претендирал и разноски в размер на 50,00 лева – държавна
такса, които съразмерно с уваженета част от исковете му се следват в размер на
29,18 лева, респективно първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен
в частта, в която ответната страна е осъдена да заплати разноски над сумата от
29,18 лева до присъдената такава в размер на 50,00 лева.
Ответникът е
претендирал разноски в първоинстанционното производство в размер на 1 008
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съгласно Договор и
пълномощно от 25.06.2019г., както и платежно нареждане и фактура № **********
от 24.06.2019г., видно от които същото е заплатено изцяло. Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото същото е изцяло
съобразено разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения № 1 от 2004г. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 503,47 лв. с
ДДС за първата инстанция, респективно решението на районната съдебна инстанция следва
да бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати сумата над 503,47
лева до присъдения такъв в размер на 625,80 лева.
Отделно от това и
на основание чл.78, ал.6 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете, в тежест
на ответника следва да се възложи сумата в размер на 416,23 лева – за държавна
такса пред първостепенния съд и депозити на СМЕ и САТЕ, съответно атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен и в частта, в която ответникът е осъден за
заплати в полза на СРС сумата над 416,23 лева до присъдената такава в размер на
567,61 лева.
Във въззивното
производство:
Въззивникът - ответник
е претендирал разноски в производството в размер на заплатена държавна такса – 278,80
лева и за адвокатско възнаграждение – 756,00 лева с ДДС, съгласно пълномощно от
02.09.2020г., както и платежно нареждане и фактура № ********** от 04.03.2020г.,
видно от които същото е заплатено изцяло. Съразмерно с уважената част от
исковете на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 46,00 лева.
Процесуалният
представител на въззиваемия ищец е претендирал разноски във въззивното
производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., които съобразно изхода на
спора във въззивната инстанция му се следват в размер на 615,40 лева.
По горните
съображения, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 49519 от 24.02.2020г.,
постановено по гр. дело № 49237/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
166 състав, В ЧАСТТА, в
която е уважен предявеният от Г.Й.Н. срещу Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание по чл. 511, ал.1, т.2 и чл.506, ал.2, вр.
чл.432, ал.1, вр. чл.498, ал.3 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати в полза на ищеца сумата от 278,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – направени разходи за извършени дентални услуги
в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2017г. около 00:10 часа на
автомагистрала Тракия, км 134+700, землището на село Скутаре, обл.Пловдив,
поради виновно протовоправно поведение на водача на товарен автомобил марка
„Волво“ с ДКН №*******, полуремарке с
рег.№******* – Х.Ч., който има валиден сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна компания ERGO с полица №
TR/035/4275062, с валидност 30.03.2016г. – 30.03.2018г., В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“е осъден да заплати
на Г.Й.Н. сумата над 29,18 лева до присъдения размер от 50,00 лева,
представляваща държавна такса в първоинстанционното производство, В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗАдв. Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъден да заплати
на адв.Т.П. сумата над 489,40 лева до присъдения размер от 614,48 лева –
адвакатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в
първоинстанционното производство, В
ЧАСТТА, в която на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е
осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата над 416,23 лева до
присъдената такава в размер на 567,61 лева, както И В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.Й.Н. е осъден да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ сумата над 503,47 лева до
присъдения такъв в размер на 625,80 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“********, иск с правно основание по чл. 511, ал.1, т.2 и чл.506, ал.2, вр.
чл.432, ал.1, вр. чл.498, ал.3 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати в полза на ищеца сумата от 278,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – направени разходи за извършени дентални услуги в
резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2017г. около 00:10 часа на автомагистрала
Тракия, км 134+700, землището на село Скутаре, обл.Пловдив, поради виновно
протовоправно поведение на водача на товарен автомобил марка „Волво“ с ДКН №*******, полуремарке с рег.№******* – Х.Ч.,
който има валиден сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна компания ERGO с полица № TR/035/4275062, с валидност
30.03.2016г. – 30.03.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49519 от
24.02.2020г., постановено по гр. дело № 49237/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 166 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.Й.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.“********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 46,00 лева, представляващи
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“********, да заплати на адв.
Таян И.П., ЕГН **********, с адрес *** – 13, офис 5, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата в размер на 615,40 лева – адвакатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.