№ 2646
гр. София, 20.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110160882 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, гр.
София срещу Л. П. С. след развило се производство по ч. гр. дело № 35056/2022 г. по
описа на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС следва да бъде приложено към
настоящото дело
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 35056 от 2022 г. по описа на СРС към настоящето дело.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.03.2023 г.
от 09:50 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи и препис от
настоящото определение, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане искове, както следва: 1/ установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 1015,56 лв., представляваща договорно възнаграждение за
период от 15.11.2020 г. до 05.10.2021 г.; 2/ осъдителен иск с правно основание по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 819,18 лева,
представляваща възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“
и 3/ осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл.
10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 1692,91 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подал заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Л. П. С., като за част
от заявените суми е издадена заповед за изпълнение, а за друга част съдът е отхвърлил
искането. Срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 05.07.2022 г. за сумите, както следва: 3182,42 лева (три хиляди сто осемдесет и два
лева и 42 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит №
.............., сключен на 23.07.2019 г., ведно със законна лихва за период от 29.06.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 166,94 лева (сто шестдесет и шест лева и 94
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.10.2021 г. до 28.06.2022 г.,
1015,56 лева (хиляда и петнадесет лева и 56 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 15.11.2020 г. до 05.10.2021 г., както разноски,
пропорционално на уважената част от заявените вземания, а именно: държавна такса в
размер на 87,30 лева (осемдесет и седем лева и 30 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 31,74 лева (тридесет и един лева и 74 стотинки).
Същевременно с разпореждане от 05.07.2022 г. съдът е отхвърлил заявлението на
заявителя за част от заявените суми, а именно за: 819,18 лева - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата от 1692,91 лева –
неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, дължими по
договор за потребителски кредит № .............., сключен на 23.07.2019 г. между „Профи
Кредит България” ЕООД и Л. П. С..
Срещу част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение длъжникът е
възразил. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за част
от сумите по издадената заповед за изпълнение, срещу които е подадено възражение от
длъжника, така и осъдителни искове за сумите, за които съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът твърди, че на 23.07.2019 г. между ищеца, като кредитор, и Л. П. С., като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ............... Сочи се, че
сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 5000 лв., като общото
задължение по договора, заедно с уговорените лихви и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, възлизало на сумата от 11909,42 лв. Ищецът твърди, че
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 24.07.2019 г. превело по
банковата сметка на ответника сумата от 5000,00 лв. Длъжникът поел задължение да
погасява предоставения заем на равни месечни вноски съгласно погасителен план,
който бил неразделна част от договора. Били уговорени 24 погасителни вноски в
размер на 496,25 лв. всяка от тях, с падежна дата – всяко 15-о число на месеца.
Длъжникът двукратно депозирал заявления за промяна на погасителния план, като
размерът на вноски № 6,7,8,9,10 и 11 бил намален. Общият брой на погасителните
вноски се увеличил на 29. Между страните било уговорено заплащането и на
договорно възнаграждение от страна на ответницата, което било предварително
определено в погасителния план и било предвидено да се заплаща заедно с
погасителните вноски. Твърди размерът на договорното възнаграждение за периода от
падежа на първата неизплатена вноска на 15.11.2020 г. до датата, на която е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита на 05.10.2021 г. да е в размер на 1015,56 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 от приложимите Общи условия, ответницата избрала
да закупи допълнителни услуги „Фаст“ за сумата от 1500 лева и „Флекси“ за сумата от
3100 лева. Сочи, че всяко от услугите предоставяла различни възможности на
кредитополучателя. Ответницата не изпълнила задължението си да погаси сумите,
предмет на предявените осъдителни искове за допълнителни услуги. Сочи, че поради
неизпълнение за заплащане на дължимите суми в срок, на ответницата било изпратено
уведомление за обявена предсрочна изискуемост на вземането, като твърди същата да е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за
което С. била уведомена. Уведомлението било изпратено на посочения от нея адрес, но
2
не било потърсено. Твърди, че към датата на образуване на заповедното производство
ответницата е погасила сума в общ размер от 6848,60 лева, от които суми по кредита
5267,62 лв., а с горницата били погасени законна лихва, лихви за забава и такси за
извънсъдебно събиране на вземането. Сочи, че след образуване на заповедното
производство от ответницата постъпило плащане, с което била погасена дължимата
мораторна лихва за период от 05.10.2021 г. до 28.06.2022 г., за която е издадена заповед
за изпълнение в размер на 166,94 лева, поради което същата не е предмет на исковото
производство. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съдът
да уважи предявения установителен и съединените с него осъдителни искове за
посочените суми. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата оспорва изцяло предявените искове.
Сочи, че не е получавала от ищцовото дружество други суми освен главницата, поради
което счита, че дължи връщане единствено по отношение на нея. Сочи, че е заплащала
вноски по процесния кредит, но кредиторът неправилно ги е отнасял за погасяване на
оспорените от нея услуги „Фаст“ и „Флекси“. Счита, че плащанията е следвало да се
отнесат за погасяване на главницата. Оспорва заплащането и на договорно
възнаграждение, като твърди, че не се е съгласявала да го заплати. Сочи, че
уговореният лихвен процент е прекомерно завишен, респ. нищожен на това основание.
Относно допълнителните услуги счита, че такива не са използвани от нея, че е
въведена в заблуждение от ищцовото дружество по отношение на тях. Възразява да е
уведомена за настъпила предсрочна изискуемост преди образуване на заповедното
производство. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда
да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и двата осъдителни иска
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между „Профи Кредит България“ ЕООД и
ответницата е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало
задължението за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и договорно възнаграждение в посочените размери.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяване на претендираното
вземане.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
в отношенията между страните фактите, че между тях е възникнало валидно
облигационни отношения по процесния договор и анекси, че ищецът е предоставил на
ответницата уговорената главница, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от ответницата е постъпила обща сума във връзка с
погасяване на кредита в размер на 6848,60 лева, а след подаване на заявлението
допълнително сума за погасяване на мораторна лихва за период от 05.10.2021 г. до
28.06.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4