№ 907
гр. Пловдив , 26.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330202901 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я.М.Я., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 4470763 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди при определянето на
стойността на скоростта на движение на заснетия от техническото средство
автомобил да не е приспадната максимално допустимата грешка при
измерванията с радара. Поддържа направената правна квалификация на
деянието да е погрешна, вътрешно противоречива и по този начин да е
ограничено правото му на защита. Взема становище, че електронният фиш е
трябвало да бъде издаден против търговското дружество - собственик на
автомобила, с който е извършено деянието, а не срещу физическото лице,
негов представител. Моли електронният фиш да бъде отменен. С
допълнително становище с вх. № 26750/26.05.2021 г. (на лист 28-29 от
делото) от адв. Л.М. поддържа жалбата и искането за отмяна на ЕФ.
Претендира сторени разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 3 от
1
делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за неприспаднат толеранс в полза на водача
от 3 % от стойността на измерената скорост. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, правилно да са определени правната
квалификация на деянието и размерът на административното наказание глоба.
Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, преминало последваща метрологична проверка. Поддържа
електронният фиш да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претенцията на
жалбоподателя за овъзмездяване на направени разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Я.М.Я., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
27.03.2021 г., установено от разписка на лист 25 от делото, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 01.04.2021 г.
съгласно датата върху клеймото на пощенския плик, поради което срокът по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш
следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „Масив Импорт“ ЕООД, ЕИК: ********* било
собственик на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ 4 Матик“ с рег. №
***. Жалбоподателят Я.М.Я. бил *** и *** ***.
На 18.12.2020 г. в 14:58 часа по републикански път № I-8, на км 209+800
жалбоподателят управлявал лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ 4
Матик“ с рег. № ***, като се движил със скорост от 103 км/ч. В този пътен
участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за
движещите се превозни средства, поради което максимално допустимата
скорост за движение предвид категорията на управлявания автомобил била 90
км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабр. номер 11743ca. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 106 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на
движение от 103 км/ч.
За това деяние и против жалбоподателя Я. в качеството му на *** на
2
юридическото лице - собственик на автомобила, бил издаден Електронен фиш
серия К с № 4470763, с който му било наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева. В електронния фиш било прието, че в посочения
пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че
това е била разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било
наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИ/28.09.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е
преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при
движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-40716/21.12.2020 г. се установява, че на дата
18.12.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743ca е заснела статични изображения с номера от 0051995 до
0052206, с начален час на работа 10:00 ч. и краен час на работа 15:00 ч. и с
място на контрол републикански път I-8, км 209+800.
От снимка № 042528 от радар с № 11743ca се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 106 км/ч, а
заснемането е извършено на 18.12.2020 г. в 14:58 часа, в посока
„отдалечаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на юридическото лице „Масив Импорт“ ЕООД, ЕИК:
*********.
От справка от търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 18.12.2020 г. по партидата на търговеца „Масив Импорт“
ЕООД (лист 10-11 от делото) се изяснява, че жалбоподателят Я.М.Я. е *** и
*** на ***.
От писмо от директора на ОПУ – Пловдив (лист 20 от делото) и извадка
от проект за организация на движението на път I-8 „Пазарджик – Пловдив“ от
км 208+830 до км 211+090 (лист 22 от делото) се установява, че към дата
18.12.2020 г. в района на км 209+800 от път I-8 хоризонталната маркировка и
вертикалната сигнализация са съответствали на одобрения проект за
организация на движението и в този пътен участък не е въведено
3
ограничение на скоростта или други забрани за движещите се МПС.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път I-8, км 209+800;
датата – 18.12.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 14:58
часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – жалбоподателят Я.М.Я. като *** на ***;
описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена
скорост от 103 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч;
нарушените разпоредби – чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП; размерът на глобата –
400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Въпреки това съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
необоснован, тъй като приетата за установена в него фактическа обстановка
не кореспондира и дори противоречи на събраните по делото доказателства. В
случая жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП за това, че при движението си на описаните в ЕФ време и място при
избиране на скоростта си на движение е превишил максимално допустимата
скорост, чиято стойност е била сигнализирана с пътен знак В26. От
постъпилата по делото справка от стопанина на пътя – Областно пътно
управление гр. Пловдив, приета като писмено доказателство, се установява,
че на процесния пътен участък не са въведени ограничения на скоростта на
движение, а вертикалната сигнализация е изпълнена в съответствие с
одобрения проект за организация на движението. Извадка от този проект
относно интересуващия делото пътен участък е приложена на лист 22 от
делото. В същата е направено изрично отбелязване на местоположението на
км 209+800, за който в електронния фиш е прието да е място на извършване
на нарушението. Движението на жалбоподателя е било в посока изток
съгласно описанието в обстоятелствената част на ЕФ, следователно в посока
от гр. Пазарджик към гр. Пловдив, в която посока е и нарастването на
километража на пътя. За процесния участък (км 209+800) не се установява да
е действало ограничение на скоростта на движение, сигнализирано с пътен
знак В26. За посоката, в която се е движил жалбоподателят, знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, се установява да е поставен
на км 210+720. Тъй като движението е по посока на нарастването на
километража на пътя, то този знак е пораждал действие след км 210+720. В
случая обхватът на действие на този знак е от км 210+720 до км 210+912 на
път I-8, откъдето е започвало кръстовище. Интересуващият делото участък
остава извън обхвата на действие на този знак и следователно той не е
регулирал поведението на жалбоподателя, преминавайки през процесния
4
пътен участък. В насрещната посока на движение пътен знак В26 (70 км/ч) се
установява да е поставен на км 208+925. Той обаче отново е ирелевантен по
делото. При така установените факти съдът намира за обоснован извода в
писмото от директора на ОПУ - Пловдив (лист 20 от делото), че в района на
км 209+800 на републикански път I-8 не са въведени ограничения на
скоростта или други забрани за движещите се МПС.
Следва да се отбележи, че именно Областно пътно управление - Пловдив
към Агенция „Пътна инфраструктура“ е компетентната институция, която
може да предостави надлежна информация дали към даден момент на
определен участък от републиканската пътна мрежа е имало законосъобразно
поставен пътен знак. Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17
януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, е предвидено, че
стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и
поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17
от същата наредба проектът за организация на движението се одобрява, както
следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал. 1, т. 3, б. „з“ от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци. Следователно информацията относно
организацията на движението по процесния републикански път, предоставена
от териториалното поделение, на чиято територия се намира пътният участък,
се цени от съда като определяща и меродавна.
Действително в ЕФ и в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. се твърди да е имало пътен знак В26, сигнализиращ
максимално допустима скорост от 60 км/ч, и така съществува противоречие
между отразеното в протокола от една страна и справката, постъпила от
стопанина на пътя, заедно с проекта за организация на движението от друга
страна. Това разминаване е възможно да се дължи на различни причини:
- информацията, отразена в протокола, да не съответства на актуалното
разположение на пътните знаци към датата на деянието, а да удостоверява
разположението им към предходен момент;
- да е налице грешка при обозначаване на мястото на нарушението в ЕФ
и в протокола, доколкото действително се установява да е имало и поставен
пътен знак В26 (60 км/ч), но описаното в ЕФ място попада извън обхвата му
на действие;
- да е налице грешка в протокола на мястото на разположение на пътния
5
знак;
- пътен знак В26 (60 км/ч) действително да е бил наличен, но да е
поставен без одобрението на компетентния за това орган. Така възможно е
пътният знак да е поставен например по разпореждане на кмета на общината.
Доколкото правомощията на кмета на общината съгласно чл. 17, т. 3 от
Наредба № 1/17.01.2001 г. обхващат само общинските пътища, а процесният
път е част от републиканската пътна мрежа, то поставянето на такъв знак би
било неправомерно и въз основа на него не може законосъобразно да се
реализира административнонаказателната отговорност на водачите на МПС.
Следователно дори и пътен знак В26 да е бил наличен, то същият не е
предвиден, съгласуван, одобрен и поставен от компетентната за това
администрация. Проектът за организация на движението не предвижда в
процесния пътен участък – км 209+800 в посока изток на път I-8, да действа
ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, нито от Агенция „Пътна
инфраструктура“ са извършвани действия, чрез които правомерно да е
въведено такова ограничение. По тези съображения съдът приема, че в
процесния участък е действало общото ограничение за движение извън
населено място за ППС от категорията на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛС
350 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № ***, а именно 90 км/ч (така, както се сочи и в
писмото на лист 20 от делото).
Това обстоятелство определя за необоснован фактическия извод в ЕФ, че
разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч. Неправилно установената
фактическа обстановка е повлякла съществени нарушения при определянето
на правната квалификация на деянието и на приложимата санкционна
разпоредба. Така жалбоподателят Я. е превишил разрешената максимална
скорост за движение извън населено място само с 13 км/ч, но въпреки това
наложеното му с обжалвания електронен фиш наказание е глоба в размер на
400 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Тази разпоредба обаче е
приложима в случаите на превишаване на максимално разрешената скорост
от 41 до 50 км/ч. Процесната хипотеза попада извън обхвата на приложената
санкционна разпоредба, с която неоправдано е отегчена отговорността на
жалбоподателя, а наложеното наказание е в по-висок размер. Освен това
погрешна е и правната квалификация, която е дадена на деянието с
електронния фиш. Тъй като стойността на скоростта, която водачът не е
трябвало да превишава, не е сигнализирана с пътен знак, а се определяла по
общото правило на ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, то деянието е следвало да бъде
квалифицирано именно като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
електронния фиш е прието да са нарушени законовите разпоредби на чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, но така направената правна квалификация
противоречи на установените по делото факти. В този смисъл тя се явява
погрешна. Допуснатите пороци в съдържанието на обжалвания електронен
фиш са неотстраними и обуславят неговата отмяна. В настоящото съдебно
производство съдът проверява законосъобразността и обосноваността на
електронния фиш с оглед на съдържанието му, с което е издаден. Ръководно-
6
решаващият орган в съдебното производство не разполага с правомощие да
потвърди електронния фиш, като за пръв път със съдебното решение приема
различна правна квалификация на деянието и приложи друга санкционна
разпоредба. Противното би означавало за пръв път със съдебното решение
деецът да бъде наказан за различно деяние от това, за което дотогава се е
водил процесът.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и необоснован. Същият е
издаден при неправилно установена фактическа обстановка. В резултат е
допусната грешка както при правната квалификация на деянието, така и при
определянето на приложимата санкционна норма и индивидуализацията на
административното наказание „глоба“. Същественият характер на тези
недостатъци на ЕФ и невъзможността те да бъдат санирани едва в настоящата
фаза на административнонаказателния процес налага отмяна на електронния
фиш.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 32 от
делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено
в брой. По делото е направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за
адвокатска защита, което съдът намира за неоснователно. Възнаграждението
е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съдът не следва да го намаля под този предел. По тези
съображения възражението за прекомерност е неоснователно, а искането на
жалбоподателя за присъждането на разноски следва да бъде уважено в пълния
си заявен размер от 300 лева. За заплащане на разноските следва да бъде
осъдена ответната страна в процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4470763 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Я.М.Я., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от
7
Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Я.М.Я., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8