№ 20351
гр. София, 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110126876 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. Т. срещу М. В. В., за
признаване за установено съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 990,73
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от даване на невярно
експертно заключение по гр. д. № 50259 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 31 състав. От изложените в исковата молба твърдения е
видно, че ответницата, в качеството си на вещо лице, изготвила съдебно-счетоводна
експертиза по цитираното гражданско дело, която била прието от съда. Твърди се, че
депозираното и защитено от ответницата заключение било невярно, с което вещото лице
нарушило общото правило да не се вреди другиму. В резултат на твърдения деликт на
ищеца били причинени имуществени вреди, изразяващи се в присъдените в полза на
„*****************“ ЕАД суми в общ размер на 740,73 лева, както и на разноски за
депозит за вещо лице в размер на 250 лева. Претендира сумата като обезщетение в
настоящото производство, тъй като гражданската част на иска била разделена от
наказателното преследване против вещото лице за даване на невярно заключение по чл. 291
НК.
Съдът намира, че с оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения, както и формулирания петитум, разглеждането на предявения иск изрично
предпоставя установяването в настоящото производство на обстоятелството, че ответницата,
в качеството си на вещо лице, е дала невярно заключение. Даването на невярно заключение
като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено,
независимо дали е съзнателно или по непредпазливост, попада в приложното поле на чл.
291 НК и представлява престъпление от общ характер. Доколкото твърденията на ищеца
сочат на осъществен състав на престъпление против правосъдието, то претенцията му за
вреди е обусловена от установяването на деяние, което наказателният закон квалифицира
като престъпно. Процесуалният способ за установяване на престъпление е влязла в сила
присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението
1
по чл. 124, ал. 5 ГПК, който е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а
именно: наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на
деянието, не може да бъде възбудено или е прекратено, спряно или тогава, когато
извършителят му е останал неоткрит. В случая нито се твърди, нито се установява от
приложените към исковата молба писмени доказателства наличието на влязла в сила
присъда или осъществяването на някоя от предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК хипотези,
допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред.
Не може да бъде прието становището на ищеца, че гражданският иск бил разделен от
наказателното преследване на вещото лице. От обстоятелствената част на исковата молба е
видно, че претенцията на ищеца за обезвреда е свързана с депозиране на твърдяното невярно
заключение пред съд, изслушването му и приобщаването му към доказателствения материал
по делото, въз основа на който съдът е следвало да разреши повдигнатия пред него правен
спор. В случай че с предявения иск не се цели установяване на престъпно деяние на вещото
лице, а само това, че заключението било погрешно и необосновано, то този факт не може
сам по себе си да обоснове извод за увреждащо действие, доколкото експертното
заключение няма задължителна сила за съда и не може самостоятелно да доведе до
отрицателни изменения в имуществената, респективно неимуществената сфера на страна по
делото. Ако последната счита, че делото е било решено при непълни доказателства и
неизяснена фактическа обстановка, то тя може да го атакува по реда на инстанционния
контрол, какъвто се твърди в исковата молба, че е бил иницииран. След като претенцията на
ищеца за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление
против правосъдието е предпоставена от установяване на последното по надлежния ред, а в
настоящия случай няма данни това да е сторено, то предявеният иск се явява недопустим
(вж. Определение № 2522 от 18.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3861/2023 г., ІІ г. о., ВКС,
Определение № 126 от 30.06.2022 г. по ч. гр. д. № 2168/2022 г., ІІ г. о., ВКС, Определение №
362 от 05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2507/2020 г., IV г. о., ВКС, Определение № 193 от
28.05.2020 г. по ч. гр. д. № 1103/2020 г., III г. о., ВКС и др.).
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск е
недопустим и са налице основанията на чл. 130 ГПК за прекратяване на настоящото
производство. Определение № 193 от 28.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1103/2020 г., III г.
о.,Освен това с оглед дадените в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС задължителни разяснения едновременно с определението
за прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК следва да бъде
постановено обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба с вх. № 155330/13.05.2024 г.,
2
подадена от С. С. Т. срещу М. В. В..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 26876 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 09.05.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 7473 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото
определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3