№ 43068
гр. София, 23.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110109134 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца М. Г. А., ЕГН ********** искове с правна
квалификация по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения, взети на Общо
събрание от 23.03.2021 г. на ********************************** с
исковата молба, обективирана в отговор на искова молба вх. №
155489/02.06.2023 г., уточнена с молби с вх. № 181518/04.06.2024 г. и вх. №
221542/05.07.2024 г.
Ищецът М. Г. А., ЕГН **********, поддържа, че оспорва решенията,
взети на ОС, проведено на 23.03.2021 г. като нищожно, доколкото не е спазена
законово предвидената процедура по свикване, провеждане и обявяване на
решенията, взети на проведеното общо събрание, съгласно ЗУЕС. Поддържа,
че решенията са нищожни, тъй като със същите бил определен размерът на
таксите за управление и поддържане на общите части индивидуално само за
имотите на ищеца, като същият бил завишен. Не бил определен по реда на чл.
51, ал. 1 ЗУЕС. Оспореното решение било взето, без да са взети предвид
изготвените отчети за сторените в действителност разходи. При определяне
размера на таксите не са взети предвид всички самостоятелни обекти в
сградата. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***************************,
подава отговор на исковата молба, чрез адв. С. С., с който оспорва иска като
недопустим, доколкото ищецът е изложил, че не е собственик на
самостоятелни обекти в сградата етажната собственост. Поддържа също, че
ищецът не е спазил предвидения преклузивен срок в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, тъй
1
като на ищеца е бил връчен протокол от проведеното общо събрание още през
2021 г. Излага, че решенията на ОС на ЕС не представляват сделки по
същността си, поради което спрямо тях не следва да се прилага основанията за
нищожност по ЗЗД. Сочи, че правилата относно тяхната законосъобразност и
правилата за оспорването на същата са уредени от ЗУЕС, поради което се
изключва приложението на чл. 26 ЗЗД. По същество оспорва иска като
неоснователен. Поддържа, че е била спазена процедурата за свикване на
общото събрание, за установяване на необходимия кворум за провеждането
му, за вземане на решението при изискуемото мнозинство и за надлежното
обявяването на взетите решения. Поддържа, че вноските на ищеца са били
определени съобразно изискванията на закона, като за обектите, които се
използват за дейност, свързана с достъп на външни лица, била начислена и
вноска в петкратен размер. Моли за прекратяване на делото, респективно- за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В изпълнение на дадени указания по чл. 129 ГПК, ищецът с молба от
05.07.2024 г. уточнява, че взетите решения по всички точки от проведеното на
23.03.2021 г. ОС на ЕС са нищожни, незаконосъобразни и противоречащи на
нормите на ЗУЕС. Поддържа, че взетите решения от посоченото общо
събрание са нищожни, поради липса на кворум, непровеждане на събранието
по правилата на ЗУЕС, ненадлежно свикване на събранието, взети решения
извън дневния ред, Общото събрание на ЕС упражнило правомощия, каквито
не произтичат от ЗУЕС. Твърди, че предявява иск за нищожност на взетите
решения, който не е ограничен от преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Позовава се на определение от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/2017 г. на ВКС.
В отговор от страна на ответника е постъпила молба - становище от
09.10.2024 г. с която твърди, че актуалната съдебна практика приема, че
посоченото определение е изолирано и застъпеното в него становище е
преодоляно с постоянната съдебна практика по въпроса, в която се приема, че
нищожността на решение на ОС на ЕС може да се релевира в срока по чл. 40
ЗУЕС. Позовава се на съдебни решения и определения на ВКС и СГС.
Поддържа, че подаденият иск е недопустим и моли производството да бъде
прекратено.
По допустимостта на производството с оглед установения в ЗУЕС
преклузивен срок за оспорване на решенията на общото събрание на етажната
2
собственост, съдът приема следното:
Константната съдебна практика приема, че ЗУЕС не урежда
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Решенията на общото събрание на етажната
собственост са правни актове на общност от лица, които не са
персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по
ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на
отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на
сделките. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това,
че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС. Уредена е
специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и
за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица,
което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на
решенията. Законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на
съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да
се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. В
този смисъл е напр. Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
657/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. №
978/2022 г., II г. о., ГК, Определение № 339 от 18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2612/2018 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание, а съгласно ал. 2 молбата се
подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в
30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от
закона. Несъмнено е, че срокът, установен в закона, за атакуване на
решенията, взети на проведено общо събрание на етажната собственост, е
преклузивен и след изтичането му е недопустимо съдът да разглежда по
същество искания за отмяна на взети решения, тъй като същите се ползват със
стабилитет и обвързват етажните собственици. Ограничението на срока за
съдебен контрол на тези решения кореспондира с това, че самото им
изпълнение е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура
3
за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на
собствениците и обитателите за взетите решения. Тези решения засягат широк
кръг лица и отношения, включително и такива с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията, а
от тук се поставя и изискването за тяхното атакуване в краткия преклузивен
срок, устрановен в закона.
В конкретния случай обаче в производството са представени писмени
доказателства, от съдържанието на които се установява, че М. А. се е
запознала със съдържанието на съставения протокол от ОС на ЕС от
23.03.2011 г. най-късно на 13.07.2021 г. Видно от приобщеното гр.д. №
31028/2021 г. по описа на СРС се установява, че между същите страни е
водено исково производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт по
предявени от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на
********************* искове с правна квалификация чл.6, ал. 1, т.9 и т.10
ЗУЕС срещу М. А. да заплати сумата от 767,40 лева - дължими суми за
управление и поддържане на общите части и за фонд „Ремонт и обновяване“,
представляващи 7бр. месечни вноски за периода от м. ноември 2020г. до м.
май 2021г. вкл., дължими за апартамент № 7 и апартамент № 8, законната
лихва от 01.06.2021г. до окончателното плащане, както и 325.00 лева –
разноски по делото на основание взети решения от ОС на ЕС от 24.01.2020 г. и
от 23.03.2021 г. Като приложения към исковата молба са представени
протоколите от посочените общи събрания. Препис от исковата молба ведно с
приложенията са връчени надлежно на ответника М. А. чрез съпруга й на
13.07.2021 г., като в срока по чл. 131 ГПК същата е подала отговор на исковата
молба и е оспорила валидността на взетите решения на двете Общи събрания,
вкл. на процесното от 23.03.2021 г. С влязло в сила решение от 11.11.2021 г., по
гр.д. № 31028/2021 г. по описа на СРС, съдът е приел за неоснователни
възраженията на М. А. срещу решенията на ОС от 23.03.2021 г., приел е, че
същите са валидни, влезли са в сила и подлежат на изпълнение и е осъдил М.
А. да заплати на ******************************************
горепосочените суми. Ето защо съдът приема, че М. А. се е запознала със
съдържанието на съставения протокол от ОС на ЕС от 23.03.2021 г. най-късно
на 13.07.2021 г.
Насрещната искова молба, по която настоящото производство е
4
образувано, е подадена на 02.06.2023 г., т. е. в един значителен период от
време след изтичане на сроковете за оспорване на взетите решения.
Следователно исковете, с които се атакуват решенията, взети на процесното
общо събрание от 23.03.2021 г., са предявени след изтичане на сроковете по
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, поради което исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, обективирана в отговор на искова молба вх. №
155489/02.06.2023 г, по която настоящото производство е образувано,
уточнена с молби с вх. № 181518/04.06.2024 г. и вх. № 221542/05.07.2024 г.,
подадена от М. Г. А., ЕГН ********** срещу **************, находяща се в
********************* , с правна квалификация по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на решения, взети на Общо събрание на
********************************** на проведено на 23.03.2021 г. общо
събрание на етажната собственост и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.
№ 9134/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчване на препис на страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5