МОТИВИ
към Решение № 142 от 09.06.20 г.
по АНД № 1131/20 г.
Производството е по чл. 375 и сл. от НПК.
Обвинението срещу обв. Е.Ф. е
по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК за това, че на
05.11.2018 г. в гр. К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправял обиди и
псувни „Ако не бяха хората, щях да ти еба майката“ и влязъл във физическа
саморазправа с Г.А.Г., нанасяйки му удари с юмруци, като деянието било
извършено при управление на МПС-во – л. а.
„Фолксваген Туарег“ с рег. № СТ 6867 ВХ.
Обвиняемият в с.з. не се признава за виновен.
Защитникът му адв. Х. М. в с.з.
пледира за оправдаването му.
Представителят на РП К. в с.з. поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 05.11.2018 г. св. Г. управлявал МПС-во
„Фолксваген Бора“ с рег. № СТ 5273 ВР по бул. „К. Ал. Б.“ в посока запад-изток
и наближавал кръстовище, образувано от булеварда и улица „Старозагорска“. От юг
на кръстовището в посока север се движил обв. Ф. с МПС-во л. а. „Фолксваген Туарег“
с рег. № СТ 6867 ВХ. Обвиняемият преценил, че може да мине през булеварда
безпрепятствено и го пресякъл в посока север по ул. „Старозагорска“. Св. Г.,
като участник в движението, бил с предимство. Той възприел поведението на обв. Ф. като отнемане на предимство и решил да му търси обяснение.
За целта свидетелят последвал плътно автомобила на обвиняемия и започнал да му
подава постоянни светлинни и звукови сигнали. Тъй като в близост била градската
болница обв. Ф. решил, че някой бърза за болницата или,
че е негов приятел и спрял автомобила, но поради близостта си с него и мокрия
път св. Г., не могъл да спре и допуснал удар в задната част на л.а. „Фолксваген
Туарег“ с незначителни щети. Обвиняемият слязъл да
установи щетите и видял, че свидетелят крещи и ръкомаха вътре в автомобила. Обв. Ф. приближил вратата му и се надявал св. Г. да отвори
прозореца и да му обясни какво иска, но вместо това свидетелят отворил вратата
рязко към обвиняемия и опитал да излезе като стъпил с левия си крак на асфалта.
За да се предпази обв. Ф. върнал вратата в обратна
посока и по този начин причинил на св. Г. слаб разлят оток и леко косо бледо
мораво кръвонасядане с размер 4х9 см на лявата подбедрица. Свидетелят казал на обвиняемия, че е смотаняк. Тъй като се натрупала опашка от автомобили, обв. Ф. се отправил към автомобила си. Св. Г. изнервен, излязъл
от автомобила си и последвал обвиняемия като крещял и го псувал с думите „Майка
ти ще еба!“. Свидетелят блъснал гърбом обвиняемия в областта на тила, при което
подсъдимият залитнал, но се обърнал и му нанесъл два удара в областта на лицето
и му причинил мораво кръвонасядане на горната устна
на кожната повърхност и на лигавичната повърхност,
рана с неравни ръбове и дъно на лигавичната повръхност на горна устна и овално кръвонасядане
с диаметър 1 см с цепковидна рана на лигавичната повърхност на долната устна. Свидетелят
продължил да напада обв. Ф. като сграбчил отзад и се
опитал да го обърне. Намесила се св. М., с която живеел св. Г. и двамата
завлекли обвиняемия до отсрещен на пътя автомобил за пътна помощ на св. А..
Действията на двамата били наблюдавани от св. Р.Х., който заснел с мобилен
телефон действията на лицата в инцидента. За действията срещу обвиняемия, св. Г.
бил осъден с влязло в сила на 22.11.19 г. решение по АНД № 1133/19 г. на РС К.
по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Описаната фактическа обстановка се установява от
обясненията на обв. Ф., показанията на свидетелите Г.Г., М.М., Р.Х., Г.А., П.П. и Ж.Д., протокол за предупреждение – 3 бр., СМУ на живо лице № 58-3, болничен
лист, протокол за ПТП, протокол за протоколно предаване 05.11.2018 г., експертните заключения на
съдебномедицинска експертиза № 178/2019 г. и съдебномедицинската експертиза №
183/2019 г., които отчасти кореспондират на показанията
на св. Г.Г..
В хода на съдебното следствие бе прието като веществено
доказателство № 26/19 г. и възпроизведено в с.з. – компакт диск със запис от
телефон, направен от св. Р.Х.. На базата на този запис е била изготвена
техническата експертиза.
Записът, направен с телефон е преднамерен и няма случаен
характер, и пряко нарушава чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Не се касае и за
разрешено веществено доказателствено по реда на ЗСРС,
В Р 390-09-ІІ
(Бюлетин бр. 11/2009 г., стр. 15, вж. и предпоследен абзац) е застъпено
принципното становище, че случайно създадените видеозаписи, които съдържат
информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, могат да се
ползват като веществени доказателства. Обратното означава, че преднамерените
видеозаписи не могат да се ползват като веществени доказателства.
Следователно веществено доказателство № 26/19 г. – видеозапис
на компактдиск от телефон, следва да бъде изключено от доказателствената
съвкупност. Тъй като техническата експертиза е базирана на този запис, тя също
следва да бъде изключена от доказателствения
материал. Освен това от експертизата не може да се установи с точност
хронологията на събитията от инцидента, а това е от значение за формиране на
обективни фактически изводи и правното им квалифициране.
В с.з. не се спори, че действията на двамата участници в
инцидента са извършени, след допускане на ПТП от св. Г. и след преустановяване
на движението на автомобилите.
Следователно не се установява деяние, извършено от
обвиняемия по време на самото управление на МПС-во.
В с.з. обв. Ф. отрича да е
използвал обидни думи, нараняванията по крака на св. Г. били причинени от него след
опит на последния да го блъсне с вратата, а нанесените удари в лицето на
свидетеля били след като последния го блъснал.
Съдът приема тези обяснения за достоверни.
От показанията на св. Г. се установява, че нарекъл
обвиняемия смотаняк и го бил блъснал, защото го
нарекъл „Ако не бяха хората, щях да ти еба путката майна“.
От показанията на св. М. се установява, че не е чула
обидни думи от обв. Ф., но св. Г. ѝ споделил,
че обвиняемият го напсувал с думите „Тебе ще ти еба майката“.
От показанията на св. Х. се установява, че чул псувни, но
не знаел какви точно.
От показанията на свидетелите А. и П., които са живущи
около мястото на инцидента и са независими свидетели, се установява, че те не
са чули псувни от обв. Ф..
От показанията на св. Д., дадени на ДП, прочетени в с.з.
на осн. чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 2 от НПК, се установява, че обв. Ф. не е
употребявал обидни думи.
От обясненията на обв. Ф. се установява,
че е бил ядосан, но не е псувал – нямало как да вземе думата от св. Г., тъй
като една и съща псувня не е повторил и ги изреждал една след друга.
Установените в с.з. от св. Г. думи се различават като
съдържание от тези посочени в постановлението на РП, а неговата обстоятелствена
част формира предмет на доказване по см. на чл. 102, т. 1 от НПК. На второ
място показанията на св. М. са косвени, тя споделя обстоятелства, казани
ѝ от св. Г., а св. Х. не може да конкретизира какви точно псувни е чул. И
на трето място св. Г. е осъден за поведението си и от тази гл. точка е
предубеден към обв. Ф. и сам признава, че подаването
на звуков сигнал е било глупост от негова страна. В крайна сметка е съществено
обстоятелството, че никой от живущите в околните сгради, разпитани по делото, е
чул някакви псувни от обвиняемия.
Следователно този факт не е безспорно установен, поради
което съдът не приема, че обв. Ф. е псувал св. Г..
От показанията на св. Г. се установява, че обв. Ф. е ударил крака на св. Г. два, три пъти.
От показанията на св. М. се установява, че обв. Ф. е ударил с вратата св. Г. пет пъти със злоба.
Тези показания са преувеличени.
От експертното заключение на съдебномедицинската експертиза № 178/2019 г.
(стр. 6, л. 84), обстоятелствена част, се установява, че на св. Г. е било
причинено нараняване, изразяващо се в слаб
разлят оток и леко косо бледо мораво кръвонасядане
с размер 4х9 см на лявата подбедрица. Освен това в с.з. обв. Ф. установява, че св. Г. е опитал да го блъсне с
вратата и затова, той я задържал.
Следователно, съдът приема, че е
налице леко нараняване на лявата подбедрица на св. Г.,
причинено от обв. Ф. при опит за предпазване. Доколко
това поражда правни последици и наказателна отговорност за обвиняемия, съдът ще
обсъди по-долу в мотивите.
От показанията на св. Г. се
установява, че е блъснал в гръб обв. Ф., при което
той се е обърнал и му нанесъл два удара с юмрук в лицето, след което св. Г. го
сграбчил отзад.
От експертното заключение на
съдебномедицинската експертиза № 183/2029 г. се установява, че на св. Г. му било причинено мораво кръвонасядане
на горната устна на кожната повърхност и на лигавичната
повърхност, рана с неравни ръбове и дъно на лигавичната
повръхност на горна устна и овално кръвонасядане с диаметър 1 см с цепковидна
рана на лигавичната повърхност на долната устна.
От показанията на св. Х. се установява, че св. Г. е
блъскал обвиняемия и се опитал да го събори.
От показанията на св. М. се установява, че „Г. не е прав
по принцип…“, че може да е бутнал обвиняемия преди това, видяла как св. Г. го е
хванал и го е обърнал към него.
Следователно съдът приема, че обв.
Ф. е нанесъл удари в лицето на св. Г. като непосредствено
преди това св. Г. го е блъснал и му е причинил болка (СМЕ № 183/2019 г.) и след нанесените удари св. Г. е сграбчил обв. Ф. през кръста. Доколко това поражда правни последици и наказателна
отговорност за обвиняемия, съдът ще обсъди по-долу в мотивите.
Св.
Г. бил осъден с влязло в сила на 22.11.19 г. решение по АНД № 1133/19 г. на РС К.
по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Ето защо на осн. чл. 413, ал. 1
от НПК, съдът приема, че св. Г. е извършил хулигански действия по чл. 325, ал.
3 вр. ал. 1 от НК.
Имайки предвид установената
фактическа обстановка, съдът намира, че обв. Ф. от
обективна и субективна страна не е осъществил състава на чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Нито в постановлението на РП К.,
нито в с.з. се установи, че някакви хулигански действия са били извършени от обв. Ф. по време на управлението на МПС-во.
Дори и да се приеме, че действително
е било отнето предимството на св. Г., очевидно неумишлено, се касае за
нарушение на ЗДвП, което не е предмет на настоящото дело.
По същия начин стои въпроса и със
спирането на МПС-во от обвиняемия и допускане на св. Г.
на ПТП в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, тъй като св. Г. се е движили
преднамерено близко до автомобила на обвиняемия и го е притеснявал със
светлинни и звукови сигнали.
По принцип деяние по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от
НК може да бъде извършено, чрез извършване на множество груби умишлени административни
нарушения по ЗДвП, но такива не се установяват по отношение на обв. Ф..
Тъй като се касае за липсата на съставомерен
елемент от обективна страна по обвинението по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК обв. Ф. следва да
бъде признат за невиновен и оправдан.
Съдът обсъди възможността обвиняемият да е извършил
обикновена форма на хулигански действия по см. на чл. 325, ал. 1 от НК или
деяние по чл. по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130,
ал. 1 от НК, но такова не се установи.
Според ПП 2-74 ПВС, т. I-4 хулиганството може да се изрази в най-разнообразни
действия – нанасяне на обиди и телесни наранявания (т. I-4, абзац III). Има една особеност, че с ДВ бр. 92/2002 г. бе
въведена т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК, касаеща
причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди, от което следва, че бе
създадена специална разпоредба спрямо общата на чл. 325, ал. 1 от НК (телесните
повреди по хулигански подбуди са отделени в самостоятелен състав и при наличие
на др. форми на хулиганство е налице съвкупност между чл. 131, ал. 1, т. 12 и
чл. 325, ал. 1 от НК), а специалният закон изключва общия (чл. 11 от ЗНА).
Предвид обстоятелството, че обвинението е за едно деяние съставите на чл. 131,
ал. 1, т. 12 и чл. 325, ал. 1 от НК могат да бъдат обсъждани алтернативно, но
не като съвкупно, извършени деяния. Противното разбиране би довело до
ограничаване правото на защита на обвиняемия и допускане на нарушение от вида
на абсолютните, тъй като за евентуално второ деяние при условията на съвкупност
не е било провеждано разследване и не е било предявявано обвинение.
По-горе съдът прие, че не е безспорно установено, че обв. Ф. е псувал св. Г., а за да постанови осъждане,
обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 от НПК). В
хода на съдебното следствие не се установи, че обв. Ф.
е извършил някакви непристойни действия по см. на чл. 325, ал. 1 от НК с
уточнението в предния абзац и затова поради липса на съставомерен
елемент от обективна страна, същият не следва да бъде осъден за деяние по чл.
325, ал. 1 от НК.
По-горе съдът прие, че св. Г. е получил леко нараняване на
лявата подбедрица на св. Г., причинено от обв. Ф. при опит за
предпазване.
По-горе съдът прие, че обв. Ф. е нанесъл удари в
лицето на св. Г. като непосредствено
преди това св. Г. го е блъснал и след нанесените удари св. Г. е сграбчил обв. Ф. през кръста, т.е. продължил е нападението.
При тези фактически положения, съдът счита, че се касае
за защитни действия от страна на подсъдимия, представляващи неизбежна отбрана
по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК и ПП 12-73, което изключва хулиганските
подбуди.
Съгласно ПП 12-73, I-1 деянието, извършено в състояние на неизбежна
отбрана, е правомерно, общественополезно и необходимо, затова при пряко и
непосредствено общественоопасно нападение върху
държавни и обществени интереси и върху личността или правата на всеки
гражданин, отбраняващият се има право да
се противопостави и отблъсне.
Действията на обвиняемия водят до извод, че той се е
противопоставил и опитал да отблъсне действията на св. Г. – опит за удар с
вратата и блъскане отзад и именно като такива са били възприети от св. Х.,
който в с.з. изразява учудване, че обв. Ф. е подсъдим.
Неизбежната отбрана е обстоятелство, изключващо
обществената опасност на деянието и по дефиницията на чл. 9, ал. 1 от НК
изключва един елементите на престъплението като общо понятие.
Липсата на хулигански подбуди при нанасянето на телесни
наранявания на св. Г. и липсата на обществена опасност при това деяние, дава
основание на съда да признае напълно обв. Ф. за
невиновен и да го оправдае.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен
съдия,