РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 №  ……

15.07.2020 год., гр.Димитровград

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С участието на секретаря Пл. Дянкова, като разгледа докладваното от председателят НАХД № 118 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1.      Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

2.      ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- М.Г.Г. е останал недоволен от наказателно постановление(НП) № 6646/06.12.2019 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което за това, че на 22.11.2019 г., в 09.23 ч., на път 1-5, км 279 в посока гр. Хасково - гр. Димитровград, М.Г.Г. е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка МАН, модел ТГА 41.410 с per. № ****. При измерено разстояние между осите 1.38 м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 27.460 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19.000 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата. За така измерените параметри на ППС, при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и на основание чл. 53, ал.1, вр.чл. 26, ал.2, т.1, б(а) от Закон за пътищата му е наложено наказание глоба в размер на 2,500.00( две хиляди и петстотин лева) лв. Намира НП за незаконосъобразно и неправилно по различни причини. Моли за отмяна на постановлението. В с.з. не праща представител, писмено подържа жалбата си.

3.      НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН(АНО)- началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София с представител и с писмено становище моли жалбата да бъде отхвърлена, НП- потвърдено и изнася аргументи в тази връзка.

4.      РП- Димитровград не праща представители  не взема становище.

Приложим закон.

5.      Закон за пътищата(ЗП)

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.)(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия:а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 55 от 2011 г.) Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: 2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

 

6.      Наредба №11/ 03.03.2001  г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС(Наредба)

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: 5. сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е: в) от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t);

Чл.14.(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г.) Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.

Чл. 37. (Предишен чл. 35, изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г., бр. 19 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че:1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3;

ДР § 1. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) По смисъла на тази наредба:1. "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3;

 

Факти по делото.

7.      Служители на АНО- св. Г. и г- н Д. били разположени на 22.11.2019 г. на път 1-5, км 279 в посока гр. Хасково - гр. Димитровград. В  09.23 ч. спрели  МПС с 4 оси с две управляеми оси марка МАН, модел ТГА 41.410 с per. № ****. Извършили проверка, при която направили измерване, при което използвали за измерване  техническо средство ел. везна модел DFW-KR № 118844 и ролетка 1302/18 /5 м/, при което  констатирали, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: При измерено разстояние между осите 1.38 м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 27.460 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19.000 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата.

8.      Счетено, че било налице нарушение, за това му бил съставен акт за установяване на административно нарушение(АУАН) №7481 от 22.11.2019 г., в който било отразено възприетото. АУАН бил подписан от свидетел и жалбоподателя, препис – връчен веднага след съставянето на последния. Било издадено НП № 6646/06.12.2019 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което за това, че на 22.11.2019 г., в 09.23 ч., на път 1-5, км 279 в посока гр. Хасково - гр. Димитровград, М.Г.Г. е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка МАН, модел ТГА 41.410 с per. № ****. При измерено разстояние между осите 1.38 м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 27.460 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19.000 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата. За така измерените параметри на ППС, при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбатас което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и на основание чл. 53, ал.1, вр.чл. 26, ал.2, т.1, б(а) от Закон за пътищата му е наложено наказание глоба в размер на 2,500.00( две хиляди и петстотин лева) лв.  Няма и възражение от АНО за просрочена жалба,  подадена до АНО на 04.03.2020 г.

9.      Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства като еднопосочни и непротиворечиви.

Процесуална допустимост.

10. Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

По същество.

11. Съдът не приема за основателно възражението в жалбата, в посока за неточност на използвани разпоредби – чл. 53, ал.1, вр. чл. 26, ал.2 и 53 от ЗАНН. Неяснота за правната на квалификация няма. Описаното от АНО в повече- например връзката с чл. 53 от ЗАНН е без значение в контекста на чл. 57 , ал.1 от ЗАНН. По- нататък, наличието на няколко хипотези в закона не предполага объркване, поради самата техника на законодателят. Действително би било добре да се добави за точност , че диспозицията на наказващата норма е чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, но този недостатък сам по себе се не може да се приеме като съществено процесуално нарушение, засягащо съществено правото на защита, в частност- да разбере, в какво е обвинен и за какво е наказан. В НП точно, подробно и свързано конкретизира обстоятелствата, при които нарушението е извършено. Допълнително коректно е направена препратка от санкционната норма на чл. 53, ал.1 от ЗП към правилото, което е нарушено- чл. 26, ал.2, т.1, б.(а) от ЗП. В обстоятелствената част на място и в систематична поредност са отразени и подзконовите норми, които са релевантни в случая, визирани в Наредбата. Така НП е изчерпателно, точно и ясно, не е нарушено по никакъв начин правото на защита.

12. Не е правилно възражението за приложение на ирелевантен за случая закон. Действително според чл. 139, ал.1, т.3 от ЗДвП Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат  с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

13. С чл. 1 от ЗП се определя и неговият обхват- уреждат се обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Безопасността на пътната инфраструктура изисква предпазване от нейното повреждане, а възможност за това може да настъпи от движение на тежки МПС- та. По тази причина е въведен специален режим по смисъла на чл. 26 и сл. от ЗП за движение на такива МПС-та.

14. Така се твърди от АНО не нарушение на правилата за движение на ППС, които са релевантни по смисъла на ЗДвП, а при превоз на товари- по реда на ЗАвП, а безопасността на пътищата, като част от инфраструктурата. Така няма отношение на общ- специален закон, а има релевантен закон, който е различен от твърдения в жалбата , правилно приет от АНО – това е ЗП. Възражението е неоснователно.

15. Не се приема от съда за правилно възражението , че не е уточнено, какъв точно документ не притежавал жалбоподателят- разрешително или квитанция. По същество той не притежава нито едното , нито другото. По- важното обаче е, че АНО санкционира жалбоподателят за липса на разрешение, което е правен термин, в контекста на раздел ІV от Наредбата. Няма съмнение, че при изпълнение на процедурата в крайна сметка се издава разрешение, каквото жалбоподателят не притежава.

16. Служебно съдът не констатира нарушения на процеса по издаване на НП, така то е законосъобразно.

17. На практика не се спори, че на 22.11.2019 г., в 09.23 ч., на път 1-5, км 279 в посока гр. Хасково - гр. Димитровград, М.Г.Г. е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка МАН, модел ТГА 41.410 с per. № Е8301 АТ. е осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата) без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата. Такова не е  представено и по делото.

18. При измерено разстояние между осите 1.38 м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 27.460 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19.000 т.Съдът приема, че измерването е извършено с надлежно  техническо средство ел. везна модел DFW-KR № 118844 и ролетка 1302/18 /5 м/.

19. Не може да има спор по делото , че ППС- то е тежко, защото то попада в терминологията по  смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата, съответно чл. 7, ал.1, т.5, б(в).

20. Не е правилно възражението, че отговорност за нарушение на ЗП в този му вид може да се носи само от превозвача. Въпроса е правен- дали може жалбоподателят, бидейки шофьор да носи отговорност по този състав и за това деяние.

21. Тук се сблъскват две противоположни тези, поддържани от различни съдилища в страната.

22. Според първата, подкрепяна и от жалбоподотелят, съгласно чл. 11, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. лицата, които извършват превоза са длъжни да осигурят необходимите документи за осъществяването на превоза с извън габаритното пътно превозно средство, а разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ приравнява като извънгабаритни пътни превозни средства извънгабаритните ППС по чл. 2 и тежките ППС по чл. 3 от наредбата. Поради изложеното отговорен за извършването на превоза с тежко (в случая) и/или извънгабаритно пътно превозно средство се явява превозвачът, който в обичайния случай е лице различно от шофьора на превозното средство и се намира в трудово правни или гражданско правни отношения с него. Този извод следва и с оглед обсъдената разпоредба на чл. 15, ал.3 от Наредбата, според чиято разпоредба собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Според легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози, "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Така наказаното лице не отговаря и на това изискване и водачът на автомобила /тежкотоварен и/или извънгабаритен/ няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното не може да му бъде вменена във вина и не следва да бъде санкциониран по посочения ред.

23. Обратното становище е, че водач на извъгабаритно ППС е субект на вмененото му нарушение, независимо от обстоятелството, че не е собственик на автомобила или превозвач по смисъла на чл. 11 от Наредбата. Това е така, защото в санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, послужила като основание за налагане на наказанието, изрично е предвидено, че административно наказателна отговорност за извършване на нарушение по чл. 26, ал. 2 от ЗП носят и физическите лица, които управляват извънгабаритни/тежки ППС. Този извод следва и от текста на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11, регламентиращ изрични правомощия на контролните органи да съставят акт и на водача. Действително, в качеството си на шофьор на автомобила, нает по трудово правоотношение, жалбоподателят не е сред лицата, които могат да искат издаване на разрешение, но това не води автоматично до отпадане на предвидената в закона отговорност. Доколкото нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата забранява извършването на превоза без разрешение, жалбоподателят, като шофьор на тежък автомобил, е следвало да е запознат с тази законова забрана, и респ. е следвало да не осъществява превоза при липсата на разрешение. Извършвайки противното същият ще е  извършил вмененото му нарушение и затова подлежи на санкциониране по силата на закона. 

24. Този съд споделя втората теза. Материалната норма, но още по- точно  санкционната- тази на чл. 53, ал.1 от ЗП ясно посочват възможностите за осъществяване на нарушение, като отделят конкретния извършител(шофьор) от лицата, които нареждат използването на тежък превоз. Следва да се отбележи, че по- скоро е спорно, дали между тях се включва собственика на ППС- то. Тук препратката към ЗАвП е по- скоро некоректна, тъй като в собствен смисъл чл. 26 и чл. 53 от ЗП са специални по отношение на ЗАвП. Следващ аргумент е в Наредбата, където се използва друг термин „заявител“, вместо „собственик“ на ППС- то, което сочи по – скоро към изводите на АНО, споделени и от този съд.

25. Трудно може да се обоснове правилност на нормативната уредба, дадена с подзаконов акт, пред правилност на такава, дадена със закон. Този съд не е склонен към този тип тълкуване.

26. Вторият аргумент в тази посока е факта, че реално управлението на ППС извън нормите за тежък превоз и без разрешение за това поставя в потенциална опасност останалите участници в движението. Очевидно е, че един тежък камион е проблем за инфраструктурата, той може да причини повреди по платното за движение, така се явява опасен в последствие за останалите ППС- та.

27. Но тежкият товар е проблем и за шофьора, тъй като ППС- то е по- трудно управляемо- в контекста на маневреност, спиране, изпреварване и тн.

28. При тези логични и житейски обосновани положения, няма как шофьора да не носи отговорност за движение на ППС, което е тежко, при положение, че допустимото тегло  е надвишено и няма разрешение за такъв превоз.

29. В този случай теглото е надвишено с два тона и триста килограма.

30. Въпреки че жалбоподателят е възможен административно- наказателен субект, то за да е налице нарушение, същото трябва да е извършено виновно, в случая непредпазливостта е релевантна по аргумент на чл.7, ал.2 от ЗАНН.

31. Съдът споделя аргумента на жалбоподателят, че нарушението не е извършено от него умишлено, защото в качеството му на шофьор и служител по трудово правоотношение  му е поверено ППС, за което му е казано, че отговаря на всички изисквания за превоз на товари.

32. Поставя се въпроса с непредпазливостта.

33.  Няма друг път съдът да оцени непредпазливостта- субективното отношение на дееца към обществено опасния характер на деянието и задължението му да знае това, както и да бил длъжен да зае за него и за последиците, или пък да е мислил, че няма да настъпят (ще бъдат предотвратени) тези последици, освен да стъпи на обективни критерии. Те се отмерват чрез обективният стандарт за определяне на небрежното(непредпазливо) деяние.

34. Така оценката е, дали жалбоподателят е действал небрежно- дали е осъществил дължимата грижа, която при тези обстоятелства един обичайно добре информиран професионален водач на тежкотоварен камион с прицеп, натоварен с тежък товар, би предприел.

35. Съдът определя абстрактната фигура -  професионален водач на тежкотоварен камион с прицеп с тежък товар, вземайки предвид, че в тази група попадат широк кръг лица, с различен образователен ценз, различни психически и физически способности. От друга страна тук следва да се отчетат специфичните изисквания към този тип лица- притежаване на съответно свидетелство за управление в тази категория, предполагащо по- висока степен на обучение, включващо и по- високи стандарти от тези за обикновения шофьор с по- ниска степен на правоспособност; подготовка за превоз на извънгабаритни товари, осъществявани с тежки ППС-та; познаване на самата машина и др.

36. . Отчитайки тези факти, обичайно разсъдливия и добросъвестен професионален водач на тежкотоварен камион с прицеп е лице, което притежава способност и познания над обичайните такива за шофьор на лек автомобил, а и на товарен такъв, лице, което има способности да управлява този вид ППС- та, визуално да възприема, дали те отговарят на техническите изисквания. Той например би бил способен да възприеме една очевидна разлика в теглото, над допустимият по закон такъв. Предвид и тези му качества, с оглед и познанията му, абстрактната фигура е във възможност да реагира, ако предоставеното му ППС съответства на техническите норми и да съобрази своето поведение при положение че последните не са покрити. Казано по друг начин, този абстрактен субект би надвишил границата на разумния риск и не би осъществил дължимата грижа, която законът изисква от него, ако управлява ППС извън стандартите, които в предела на личната си преценка може да оцени като достигнати или респективно- нарушени.

37. Жалбоподателят в случая не е съобразил своето поведение с дължимата грижа, която се изисква, рискувал е над нея, така обективно е действал небрежно.

38. Това е така, защото поведението му- а именно- да управлява автомобила извън нормите на Наредбата е в нарушение на неговото задължение, да оцени съответствие на теглото. Имайки предвид изискванията към тази категория лица, разлика в параметрите такава, каквато е установена по делото- повече от осем тона е видима, очевидно надхвърляща значително допустимата. Още повече, че натоварването на камиона предполага да е било извършено изтеглянето му, а ако такова не е било сторено- допълнително е повишило интензитета на дължима грижа, която е следвало да бъде положена. В частност жалбоподателят е можел да поиска такова претегляне, за да се увери, че камиона не е претоварен.

39. Жалбоподателят е можел да обективно да възприеме тази разлика, да оцени бъдещото си поведение и да не предприема движение по пътищата с този товар, в частност- да изиска от собственика/ превозвача/ работодателя си разрешение за такъв превоз по смисъла на Наредбата.

40. Действително основанията за ангажиране на отговорност за това поведение на шофьора са по – благоприятни за него, в сравнение с превозвача и собственика на ППС-то, те релевират най- вече към проявена небрежност. Те обаче съществуват и следва да бъдат покрити. В случая това не се е случило, така жалбоподателят, в качеството си на водач на тежко ППС е осъществил състав на нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата.

41. АНО е изложил мотиви за липса на маловажност на случая, споделени и от този съд като основателни.

42. Правилно нарушението е свързано със санкцията на чл. 53, ал.1 от ЗП.

43. Наказанието е прекомерно. Макар и да има претоварване , то не следва да се отчете единствено и само като отегчаващо отговорността обстоятелство, следва да се вземат предвид и други обстоятелства, които смекчават вината на жалбоподателят. На първо място , а и със съществено значение е формата на вината- небрежност, която сама по себе си ангажира един по- благосклонен поглед към отговорността на жалбоподателят.

44. Отчитайки това, съдът намери , че наложеното наказание следва да бъде редуцирано до минималния предвиден в закона размер от 1,000.00 лева

45. В заключение, НП следва да се измени в частта над посоченият размер чрез отмяна на наказанието до стойност от 2,500.00 лева, а в останалата част като законосъобразно и правилно следва да се потвърди.

46. Жалбоподателят следва да понесе и направените по делото разноски. Такива бяха направени от съда в размер на 20.00 лева- за транспорт на свидетеля Г., а и от АНО- за юрстконсул, които съобразно и чл. 18, ал.2 от Наредба №1  възлизат на 290.00 лева.

Мотивиран така, съдът

 

 

Р                     Е                     Ш                   И         :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 6646/06.12.2019 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което за това, че на 22.11.2019 г., в 09.23 ч., на път 1-5, км 279 в посока гр. Хасково - гр. Димитровград, с което на М.Г.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** 76, за това, че е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка МАН, модел ТГА 41.410 с per. № ***. При измерено разстояние между осите 1.38 м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 27.460 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19.000 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата. За така измерените параметри на ППС, при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и на основание чл. 53, ал.1, вр.чл. 26, ал.2, т.1, б(а) от Закон за пътищата му е наложено наказание глоба в размер на 2,500.00( две хиляди и петстотин лева) лв., както следва:

                 ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, в която е наложено наказание над размер на 1,000.00( хиляда лева) лв., в останалата част постановлението като законосъобразно и правилно ПОТВЪРЖДАВА.

                 ОСЪЖДА М.Г.Г. да заплати направени по делото разноски на Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София в размер на 290.00( двеста и деветдесет лева) лв. и по сметка на РС- Димитровград разноски в размер на 20.00( двадесет лева) лв.,

                 Решението подлежи на обжалване пред ХАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: