№ 20651
гр. София, 10.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110163049 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против
М. М. М..
Исковата молба отговаря на законовите изисквания на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, налице е
надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните, както и валидна размяна
на книжа, поради което предявените искове са процесуално допустими и следва да бъдат
поставени за разглеждане, обуславящо насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Издаването на заповед за изпълнение в полза на ищеца и депозирането на възражения
срещу нея от страна на ответниците обуславят правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящите установителни искове.
Представените писмени доказателства с исковата молба са допустими и относими към
предмета на делото и следва да бъдат допуснати
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по делото следва да
бъде уважено. Същото е относимо и необходимо за правилното решаване на правния спор.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час да бъдат
призовани страните, на които следва да бъде съобщен изготвения от председателя на състава
проект за доклад по делото. Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 23.06.2023г. от 13,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по
1
делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр. дело № 34986/ 2024г. по описа на Софийски районен
съд, 170 състав.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договора, сключен с потребител като им дава възможност да изразят становище по тези
въпроси.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице *****, което след като се
запознае с материалите по делото, даде заключение със задача: “Усвоена ли е сумата по
кредита, респ. в случай, че е усвоена, кога? Как са формирани анюитетните вноски, като
вещото лице посочи размера на всеки елемент, формиращ вноските? Извършени ли са
плащания по договора за кредит, респ. в случай, че са извършени такива, кога? Как са
осчетоводени плащанията? Какъв е размерът на неплатените месечни вноски по процесния
договор, като вещото лице да посочи отделните компоненти на месечните вноски? Какъв е
размерът на обезщетението за забава? Какъв е размерът на ГПР по процесния договор за
кредит, съответно какви компоненти са взети предвид при формирането му?, при депозит за
възнаграждението на вещото лице в размер на 400 лева, вносим от ищеца, в седмичен срок,
от връчване на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца да представи доказателства, удостоверяващи плащането в служба
„Регистратура“ на Софийски районен съд.
УКАЗВА на страните, че при неизпълнение на дадените указания, с оглед обстоятелствата
по делото, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.
На основание чл. 146 ГПК, съобщава на страните проект за доклад:
Ищецът твърди, че на 10.06.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против М. М. М. за сумата 20 751,39 лева, представляваща главница,
съгласно договор за потребителски кредит № PLUS- 19031163, скл. на 11.15.12.2023г.м., скл.
между "БНП Париба пърсънъл файненс С.А.", клон България и М. М. М., вземането по който
е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г.,
Приложение № 1 от 11.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 10.06.2024г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 2 856,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 26.01.2024г. до 10.06.2024г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело
№ 34986/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.11.07.2024г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД извежда субективните си права при
твърдения, че на 15.12.2021г. между „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.“- клон България
и М. М. М. е сключен договор за потребителски кредит № PLUS- 19031163. Същият сочи, че
2
по силата на посочения договор кредиторът „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.“ – клон
България предоставил на ответника сумата 80 000 лева, а последният се задължил да върне
същата на 120 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на сумата 1015,35 лева. В исковата
молба са наведени доводи, че длъжникът не изпълнил задължението си да върне получената
в заем сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Ищецът твърди, че от забавата на
ответника претърпял вреди в размер на законната лихва за периода от 26.01.2024г. до
10.06.2024г. в общ размер на сумата 2856,19 лева. В исковата молба се навеждат твърдения,
че между него и кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- клон България е скл.
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., Приложение № 1 от
11.04.2023г., по силата на който придобил вземането на “БНП- Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”- клон България.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника М. М. М. съществуването на вземането
на ищеца “Агенция за събиранр на вземания” ЕАД за сумата 2000 лева, представляваща
главница, съгласно договор за потребителски кредит № PLUS- 19031163, скл. на
11.15.12.2023г., скл. между "БНП Париба пърсънъл файненс С.А.", клон България и М. М.
М., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 15.02.2022г., Приложение № 1 от 11.04.2023г., представляваща частична
претенция от сумата 20 751,39 лева, сумата 2 856,19 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 26.01.2024г. до 10.06.2024г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.07.2024 г. по ч.гр. дело № 34986/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
При условията на евентуалност, ищецът е предявил обективно съединени осъдителни
искове, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 2000
лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит № PLUS-
19031163, скл. на 11.15.12.2023г., скл. между "БНП Париба пърсънъл файненс С.А.", клон
България и М. М. М., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г., Приложение № 1 от 11.04.2023г.,
представляваща частична претенция от сумата 20 751,39 лева, сумата 2 856,19 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
26.01.2024г. до 10.06.2024г.,
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Същият оспорва съществуването на валидно облигационно правоотношение, възникнало
въз основа на договор за потребителски кредит № PLUS- 19031163, скл. на 11.15.12.2023г.м.,
скл. между "БНП Париба пърсънъл файненс С.А.", клон България и М. М. М..
В отговора на исковата молба се развиват съображения, че договорът за потребителски
кредит е нищожен, поради противоречие с императивни правни норми на Закона за
потребителски кредит (ЗПК).
Развиват се съображения, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10
3
ЗПК, тъй като в договора не е посочен методът на изчисляване на годишния процент на
разходите (ГПР), не са посочени всички разходи, които са включени в него. Ответникът
сочи, че разходът за застраховка не е вкл. при изчисляване на ГПР, което води до неяснота
при формиране на размера му.
Ответникът навежда доводи, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
съгласно която договора за потребителски кредит трябва да съдържа задължително
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Същият поддържа, че договорът не е изготвен на разбираем език и не съдържа
информация за правото на потребителя, както и информация за длъжника, че при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит, има право да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение под формата
на погасителен план за извършените и предстоящи плащания.
Сочи се, че договорът за застрахователно посредничество, сертификатът за застраховка и
общите условия към договора за застраховка, представляващи неразделна част от договорът
за кредит, е съставен на шрифт, по- малък от 12, поради което противоречи на разпоредбата
на чл. 10 ЗПК.
Ответникът е релевирал доводи, с които оспорва действителността на договора за
прехвърляне на вземания. Посоченото възражение е аргументирано с доводи, че между
страните няма съгласие относно цената, която клауза представлява част от същественото
съдържание на договора, тъй като не е уговорена насрещна престация.
На следващо място ответникът сочи, че договорът е недействителен и защото не е
индивидуализиран договорът, предмет на същия.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени. Изложените фактически
твърдения дават основания на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени частични установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 240, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединени частични
осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните
следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на доказване на
изгодните за нея факти в процеса.
В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
съществуването на облигационно отношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“-
клон България и ответника, възникнало въз основа на валиден договор за потребителски
кредит; усвояването на главницата по кредита от страна на ответника; основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което обстоятелство длъжникът е бил
4
уведомен, както и прехвърляне на вземанията по процесния договор в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, съответно уведомяване на длъжника за извършената цесия.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на претендираната
мораторна лихва.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже настъпването на обстоятелства, обуславящи спирането или прекъсването на
давността.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
На основание чл. 146 ГПК, съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че
договорът за застрахователно посредничество, сертификатът за застраховка и общите
условия към договора за застраховка са съставени на шрифт не по- малък от 12.
НАПЪТВА страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора.
УКАЗВА на страните, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се
одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните
следва да се обърнат към действащата при СРС Програма "Спогодби", в Центъра за
спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има
силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание
чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по
делото заседание, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на ответника,
основание чл.140, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5