О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
279
гр.
Перник, 23.04.2020 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 23.04.2020 г., IІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 49 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда чл. 419, ал. 1, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по
частна жалба от Р.Ж.Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. С. П. от АК С., със съдебен адрес:*** срещу Разпореждане
за незабавно изпълнение № 47 от
15.02.2019 г. обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.02.2019 г. и Изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.дело № 31 по описа
на Районен съд Трън за 2019 г.,
като моли за неговата
отмяна.
В жалбата се излагат
съображения, че към датата на внасяне
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК - 16.11.2018 г. е изтекла погасителната
давност, като е направено изрично възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди, че в
представените към заявлението Договор и анекси са налице конкретно посочени в
жалбата клаузи, които не са индивидуално определени и на основание чл. 146, ал.
1 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 2 от ЗЗП са неравноправни и нищожни, поради
което не следва да пораждат правни последици в отношенията между страните. Претендира
разноски за настоящото производство.
В
срока по чл. 276, ал.
1 от ГПК, въззиваемата страна „Първа
инвестиционна банка“ АД,
депозира отговор, в които оспорва жалбата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Окръжен съд Перник, като взе предвид изложеното в частната жалба и след преценка на
приложените към делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна –
длъжник, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл. 419, ал. 1 от ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Ч.гр. д. № 31 по описа на
РС Трън за 2019 г., е образувано по
заявление „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Р.Ж.Б. за
вземания за главница, договорна лихва, наказателна лихва, произтичащи от Договор за издаване на кредитна карта № *** г., изменен и допълнен с Анекс от *** г. и Анекс от *** г.
Районният съд постановил с обжалваното Разпореждане Р.Б. да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, със законни представители Н.
В. Н., С. И. В., С. А. П. и Ч. Г. З., чрез юрисконсулт Е. Б. Р., сумата от 5000
лева, представляваща непогасена главница по Договор за издаване на кредитна
карта № *** г. изменен и допълнен с Анекс от *** г. и Анекс от *** г., сумата
от 9346.81 лева, представляваща непогасена договорна лихва за периода от
19.12.2011 г. до 17.10.2018 г. включително, сумата от 3539.90 лева,
представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания, периода от
06.01.2012 г. до 15.11.2018 г. включително,
сумата от 39 лева, представляваща годишна такса за поддръжка, сумата от 60
лева, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски в размер на 409.71 лева, от които 359.71 лева платена държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
За
да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК,
разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, следва
да се провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На основание чл. 418, ал. 2 ГПК
тази проверка се повтаря и от въззивния съд при подадена жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
Въззивният
съд намира, че представените по делото извлечение от сметка към *** г. и Договор за издаване на кредитна карта № *** г., изменен и допълнен с Анекс от *** г. и Анекс от *** г., удостоверяват задълженията на
частния жалбоподател към банката, както и изискуемостта на вземанията.
Законодателят
е предоставил правната възможност на определени правни субекти, посочени в чл.
417, т. 2 ГПК, да ползват като изпълнително основание за издаване на
изпълнителен титул за вземанията си извлечения от счетоводни документи,
удостоверяващи техни вземания, като изхожда от презумпцията, че редовно
водените според изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) счетоводни
документи съдържат достоверна информация за отразените в тях факти и събития и
могат да служат за удостоверяване на налични вземания и задължения.
Съгласно
постоянната практика на ВКС на РБ, за да е редовно от външна страна и да
удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката –
заявител срещу длъжника, извлечението от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит – дата на сключване, размер,
кредитополучател, усвояването му, за начина и срока на издължаване, за
непогасения размер на вземането – главница и лихви, както и за момента на
неговата изискуемост.
В
случая представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката –
заявител съдържа всички, посочени по – горе данни. Посочването в извлечението
на фактите, въз основа на които кредитът е станал изискуем, придава на
извлечението удостоверителната сила по чл. 418, ал. 2 ГПК. Извлечението от
счетоводните книги е изготвено на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и е подписано
и подпечатано. В конкретният случай от съдържанието на приложеното извлечение
от счетоводни книги съдът не би могъл за направи констатации за неспазване на
конкретни разпоредби на ЗСч. при изготвянето му.
Със
същите реквизити е издадена и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № *** г., както и изпълнителния лист от същата дата по ч.гр.дело № 31 по описа на Районен
съд Трън за 2019 г.
В
подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника Р.Б. освен изявлението, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, е допълнено,
че задължението му е погасено по давност съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
Следва
да се отбележи, че разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК позволява на общините
да поискат издаване на заповед за изпълнение, когато вземането им се основава
на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват
техните вземания. В случая, заповедният съд е посочил, че вземането на
заявителя произтича от извлечение от счетоводните книги на банката и от Договор за издаване на кредитна карта № *** г., изменен и допълнен с Анекс от *** г. и Анекс от *** г., тоест претенцията на банката се
основава на редовен от външна страна документ, който удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника и е от категорията на писмените документи,
предвидени в чл. 417, т. 2 от ГПК въз основа на които законът допуска да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В този смисъл от
формална гледна точка не се установява допуснато нарушение от съда при
обсъждане на представените от страна на заявителя писмени документи, приети за
редовни от външна страна и удостоверяващи фактите и обстоятелствата посочени в
разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, а именно паричното вземане които има
кредитора срещу длъжника както и че то е изискуемо.
Жалбата
в тази й част е неоснователна тъй като доводът въз основа, на който длъжникът
твърди, че не недължи изпълнение на вземането е поради настъпила погасителна
давност на вземането, което има „Първа инвестицонна банка“ АД срещу него, както
и поради това, че се касае за периодично вземане, за погасяването на което
следва да се прилага кратката тригодишна давност по чл. 111 буква „в“ от Закона
за задълженията и договорите.
Следва
да се отбележи, че тези доводи нямат отношение към настоящото производство,
развиващо се по реда на чл. 419, ал. 1 във връзка с чл. 417 и чл. 418 от ГПК,
тъй като настоящият процес е строго формален и има точно определен предметен
обхват на изследване. Въпросите които се изследват в настоящото производство
касаят само и единствено дали кредиторът разполага с документ от категорията на
тези, изрично изброени в разпоредбата на чл. 417 от ГПК, дали този документ е
редовен от външна страна – в смисъл да съдържа данни от кого изхожда, кога и
как е съставен, кое е длъжностното лице което го е изготвило, подписан ли е и
от кого, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
определено лице-длъжник, индивидуализирано ли е в достатъчна степен това лице,
да съдържа информация за това в какво се състои вземането, какъв размер има и
как е формиран, какви характеристики има и от какво точно произтича и как е
установено от кредитора, както и данни за настъпила по съответния ред
изискуемост на претендираното парично вземане.
Въпросите
за погасителната давност не могат да се изследват в този процес и съдът няма
как да се произнесе по тях. Страната която твърди и се позовава на тези
възражения следва да реализира правата си в друг отделен исков процес и в едно
открито състезателно производство при изследване на всички относими към този
предмет на спора факти и обстоятелства, твърдени и установени от длъжника по
вземането. В хипотеза когато исковият съд установи несъмнено, че действително е
настъпила погасителната давност, то той следва да се произнесе като приеме за
установено, че същият не дължи на „Първа инвестицонна банка“ АД посочените
парични вземания по сключения между страните Договор за издаване
на кредитна карта № *** г., изменен и допълнен с Анекс от *** г. и Анекс от *** г. и предмет на издадените ЗНИ и
изпълнителен лист по цитираното ч.гр.дело № 31 по описа на Районен съд Трън за 2019 г.
Такава
претенция няма как да бъде разгледана и евентуално уважена в настоящото
производство, доколкото последното както се посочи има точно определени в
закона параметри като извън предмета на доказване в него остава въпроса за
въведеното правопогасяващо възражение –погасяването на вземането на кредитора
към длъжника по давност.
Предвид
изложеното жалбата в тази й част е неоснователна и като такава, следва да се
остави без уважение.
Второто
възражение в частната жалба е, че са налице неравноправни и нищожни клаузи в Договор за издаване на кредитна карта № *** г. и Анекс от *** г. и по конкретно т. 9 от Договора, т.
11 от Анекса и респективно т. 8.1.3 от Общите условия на банката.
Въззивният съд следва да отбележи, че
съобразно нормата на чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в
противоречие със закона или добрите нрави. В случая искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
длъжника и за сумата от 3539.90 лева, представляваща обезщетение за забава за
просрочени плащания, периода от 06.01.2012 г. до 15.11.2018 г., противоречи на
императивните норми на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК (отм.,
но приложим за процесния договор, сключен при действието му, тъй като същият по
характер е такъв за потребителски кредит, защото характера на един договор не
се определя от начина, по който е озаглавен от страните, а от характера на
правата и задълженията на страните по него, а според легалната дефиниция
на чл. 4, ал. 1 ЗПК отм., договорът за потребителски кредит
е всеки договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено
плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, какъвто
несъмнено е и процесния договор за кредит, видно от правата и задълженията на
страните по него), според които, при забава на потребителя, кредиторът има
право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, но не и на претендираната в случая 3539.90 лева, представляваща
обезщетение за забава за просрочени плащания, за периода от 06.01.2012 г. до
15.11.2018 г., защото не е в размер на законната лихва, а в размер на уговорена
в т. 6.1 от Анекс към договора от *** г. по-голяма по
размер наказателна лихва за забава, което противоречи на чл. 19, ал. 1 и ал.
2 от ЗПК,
според които, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съгласно изменението на чл. 419, ал. 3
от ГПК (ДВ. бр. 100/2019 г.) съдът отменя разпореждането, когато не са
налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и
когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. Процесуалните норми нямат обратно действие и действат занапред. В
тази връзка, макар и тази норма да не е действала по време на сключването на
процесния договор, като нова процесуална норма въззивният съд може да се позове
на нейното приложение.
При анализа на
изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед
качеството на кредитополучателя – физическо лице по своята правна
характеристика отговаря на договор за потребителски кредит, при което освен
нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на „потребител“ приложимите норми са и тези на Закона за
защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като
чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в
икономическо отношение страна.
А след като е така и искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за
посочената договорна наказателна лихва в размер на 3539.90 лева, представляваща
обезщетение за забава за просрочени плащания, периода от 06.01.2012 г. до
15.11.2018 г. е в посоченото противоречие със закона, то същото не може да бъде
уважено, а заявлението в тази му част, по отношение на него, следва да бъде
отхвърлено на това основание (чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК).
Мотивиран от горното Окръжен съд Перник
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане
за
незабавно изпълнение № 47 от 15.02.2019 г. по ч. гр. дело № 31 по описа на
Районен съд Трън за 2019 г. в частта, с която по искане на „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ***, със законни представители Н. В. Н., С. И. В., С. А. П. и Ч.
Г. З. е допуснато
незабавно изпълнение за сумата от 3539.90
лева, представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания, периода от
06.01.2012 г. до 15.11.2018 г.
против Р.Ж.Б., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: *** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
заявление от 16.11.2018 г. от „Първа
инвестиционна банка” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
със законни представители Н. В. Н., С. И. В., С. А. П. и Ч. Г. З., в частта на искането за допускане
на незабавно изпълнение за сумата от
3539.90 лева, представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания,
периода от 06.01.2012 г. до 15.11.2018 г. против Р.Ж.Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***.
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане
за незабавно изпълнение № 47 от 15.02.2019 г. по ч. гр. дело № 31 по описа на
Районен съд Трън за 2019 г.,
в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.