Решение по дело №583/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 490
Дата: 8 октомври 2021 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20217170700583
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р E Ш Е Н И Е

№ 490

гр.Плевен, 08.10.2021 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав:                                   Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 583 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 246 от 20.05.2021 г., постановено по анд № 315/2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 8з от 13.01.2021 г. на Началник Първо РУ – Плевен, с което на И.В.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.37 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева, за нарушение на чл.3 ал.1 и чл.28 от ЗНССПЕЕН 112, за това, че на 21.12.2020 г. около 20,17 часа в гр.Плевен от мобилен телефон с номер ********** е подал невярно съобщение на ЕЕНСП-112 за това, че в гр.Плевен, ул. *** в офис на фирмата са дошли трима мъже с униформи без да се представят, искали са от служителите да пишат обяснения и настоява да получи информация какви са лицата и защо се извършва проверка, без да има необходимост от спешна намеса и помощ за запазване на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.В.И., който счита същото за постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първото по делото открито съдебно заседание е било насрочено за 29 март 2021 година, за която дата е бил редовно призован, но на 25 март 2021 г. е подал молба с правно основание чл.271 ал.2 т.2 от НПК с искане да не се дава ход на делото и същото да бъде отложено за друга дата, т.к. за същия ден и приблизително същия час е бил призован за участие по друго дело в град Ловеч, за което е представил доказателства. Твърди, че няма упълномощен защитник по делото, поради което е възнамерявал за следващото съдебно заседание да ангажира такъв, както и да ангажира гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Твърди също, че от постановеното решение е разбрал, че следващо съдебно заседание е проведено на 28.04.2021 г., за което той не е бил уведомен. Навежда доводи, че обстоятелството, че не е редовно призован за проведеното съдебно заседание, а е даден ход на делото и същото е приключило, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което го е лишило от правото му на защита, т.к. не е взел участие в процеса и съответно не е ангажирал доказателства, с които да установи липсата на извършено административно нарушение от негова страна. В заключение моли съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагане на закона.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът ОД на МВР – Плевен, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 6.01.2021г. полицейски инспектор  при Първо РУ-Плевен  съставил АУАН № 8з/06.01.2021г. на И.  за това че на 21.12.2020г. около 20:17 часа в гр. Плевен от мобилния си телефон № *** е подал невярно съобщение на ЕЕНСП – 112, че в гр. Плевен, ул. *** в офиса на фирмата са дошли трима мъже с униформи без да се представят, искали са от служителите да пишат обяснения и настоявал да получи информация какви са лицата и защо извършват проверка, без да има необходимост от спешна помощ за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Горното било установено и от изготвена докладна записка с рег. №316р-41505/22.12.2020г. На И. било вменено нарушение на чл.3, ал.1 и чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112. Въз основа на така съставения АУАН, в последствие било издадено обжалваното НП № 8з/13.01.2021г. на ВПД Началник Първо РУ-Плевен към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на И. на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лева, за нарушение на чл.3, ал.1 и чл.28 от ЗНССПЕЕН 112.

Съдът установил горната фактическа обстановка въз основа на приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Цветанов, Радулов и Цветкова, от които установил, че проверката е извършена по сигнал в заведение за хранене, както и че същите с били униформени и са се представили. Жалбоподателят в присъствието на полицейските служители е позвънял на ЕЕН 112. Съдът кредитирал изцяло показанията на разпитаните свидетели, като обективни, непредубедени и съответни на всички приобщени в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Въз основа на анализираните доказателства съдът направил извод, че административното нарушение правилно и законосъобразно е било установено, като не са допуснати съществени нарушения на административно наказателните правила, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ сочи, че единният европейски номер 112 /ЕЕН 112/ се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112 (редакция от брой 97 на ДВ от 2017 г.), се забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че при нарушаване на забраната по ал. 1 гражданите носят административно[1]наказателна отговорност по вид и размер, определени в Закона. Нарушаването на тази забрана в първата от горепосочените хипотези, е изрично инкриминирано като самостоятелно административно нарушение в разпоредбата на чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 с предвидено наказание глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв. Съдът извел извод за допуснато нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗНССПЕЕН-112, която забранява предаването на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Изложил съображения, че тази забрана е въведена, за да се предпази системата от неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, като правилно е наложена санкцията по чл. 37 от закона.Приел, че в  случая е налице невярно съобщение и това е описано както в АУАН, така и в НП. Съдът констатирал, че при съставянето на АУАН и издаването на Наказателното постановление не са допуснати нарушения по ЗАНН и ЗНССПЕЕН 112, които да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наказателното постановление се явява законосъобразно от процесуално правна страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда за издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно наказателната процедура. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Според касационната инстанция подадената против оспореното решение жалба е основателна, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с надлежното призоваване и участие на касатора в производството пред РС.

Видно е от материалите по въззивното дело, че последното е насрочено за 29.03.2021 год. от 11,30 часа, за която дата И.  е бил редовно призован на посочения в жалбата адрес /който е идентичен с вписаните в АУАН и в НП адреси на И./. На 25.03.2021 год. е депозирал молба с вх.№4580 за отлагане на делото поради призоваването му за участие  по друго дело в ОС-Ловеч на същата дата –нохд 87/2021 год., по което дело е имал качеството на подсъдим. РС-Плевен е уважил молбата, видно от отбелязването в протокола от проведеното на 29.03.2021 год. съдебно заседание и е отложил същото за 28.04.2021 год. от 13,30 часа, за която дата е разпоредил да се призоват АНО-ОД на МВР-Плевен и жалбоподателя И.И.. Видно от приложената на л.29 от делото призовка за страна, жалбоподателят е бил призован по телефона-на тел.**********, на 7.04.2021 год. в 17,55 часа, за което е извършено отбелязване на гърба на призовката, като се съдържа и подпис на призовкар и изписване на имената на същия.

При тези фактически данни съдът намира, че е допуснато съществено нарушение в процедурата по призоваване на жалбоподателя, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. чл.180 от НПК регламентира кръга от лицата и начините за връчване на призовки и съобщения. На първо място призовката следва да бъде връчена лично на лицето, за което е предназначена, чрез физическото й предоставяне на лицето и аргумент за това е разпоредбата на ал.1 на текста, според която призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. Само при ненамиране лично на лицето, за което е предназначена призовката, тя се връчва на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде.  Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчат и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат. С измененията на НПК, приети и публикувани в  ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.), беше въведена нова възможност за електронно призоваване, но тази възможност не е била действащо право към датата на призоваването на жалбоподателя за съдебното заседание пред РС, нито към датата на провеждане на самото съдебно заседание. В разпоредбите на чл.178 и чл.180 от НПК са разписани и други начини на връчване в зависимост от качеството или правното положение  на лицата, за които са предназначени. Същественото е, че  личното връчване или чрез пълнолетен член  на семейството, домоуправител, портиер, защитник или повереник, което следва да бъде осъществено на адрес, обичайно посочен от лицето, респ. защитника, е с преимущество и връчването чрез някакъв друг способ или място, съставлява изключение от общия принцип за лично връчване, разписа в НПК. Аргумент за този извод е разпоредбата на чл.178, ал.8 от НПК /изменена понастоящем и станала ал.11, но действала по време на провеждане на съдебното производство пред РС/, според която  в бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение. Т.е. призоваването по телефон, телекс или факс е предвидено само по изключение, при наличие на предпоставките, посочени в нормата - „в бързи случаи“. Като следва да се посочи, че правилата  за призоваване, съдържащи се в Наказателно-процесуалния кодекс, са приложими в съдебните производства при обжалване на НП и ЕФ, по препращане от чл. 84 на ЗАНН.

В Наказателно-процесуалния закон не е дадена легална дефиниция на понятието "бърз случай", поради което съдържанието му следва да се извлече при съобразяване на най-малко два критерия. Първият критерий е характера на производството. Производство не попада в обхвата на Глава Двадесет и четвърта "Бързо производство" на Наказателно-процесуалния кодекс, предвид липсата на изрично препращане в ЗАНН. Производството по обжалване на наказателни постановления не може да се характеризира като бързо, с оглед правилата за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления в чл. 59 и следващите от ЗАНН. Вторият критерий е специфика при разглеждане на конкретно дело, налагаща бързо призоваване, например молба от страна на въззивника за бързо разглеждане на делото, поради причини, които съдът счита за основателни, изчерпване на другите, предвидени в кодекса способи за призоваване и установяване на данни за телефонния номер на въззивника  и други подобни. В конкретния случай производството не е бързо по своя характер, както и не са налице данни за възникнала необходимост от бързо призоваване на страната. Въззивното дело е отсрочено от 29.03.2021 год. за 28.04.2021 година с протоколно определение, т. е. между двете заседания е имало срок от един месец. От друга страна, по делото има известен адрес на жалбоподателя, на който му е било връчено както наказателното постановление, така и призовката за първото по делото на РС съдебно заседание, няма данни да е имало някакви фактически затруднения или препятствия при намирането на И. на посочения адрес, данни да се е укривал или други подобни причини. Ето защо не е имало основание същият да не бъде призован на адреса по жалбата, а да бъде призован по телефона. В заключение касационната инстанция намира, че призоваването по телефона е допустим способ за призоваване, но той се прилага само по изключение, при наличие на предвидените в закона предпоставки или когато са изчерпани всички останали способи за призоваване и те не са постигнали целения резултатат-адресатът да бъде призован, какъвто не е настоящия случай, по данните от делото. При тези обстоятелства въззивният съд неправилно е приел, че призоваването на жалбоподателя е редовно и е дал ход на делото. Ето защо ненадлежното призоваване на И. за проведеното съдебно заседание на 28.04.2021 год. е нарушило процесуалното му право на участие в процеса и на това основание-правото активно да представя доказателства, да изразява становища, като цяло-гарантираното му от закона право на защита. Това е достатъчно основание за отмяна на проверяваното решение и връщането му за разглеждане от друг състав на същия съд.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 246 от 20.05.2021 г., постановено по анд № 315/2021 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав ан Районен съд-Плевен при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                

                                                                                         2.