РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 20.04.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14937 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата И.А.И.
е предявил осъдителни искове срещу З.Б.И. АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./
вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 24.03.2014г., около 09.50 ч. в
гр. С.З., по бул. „С.П.Е.” настъпило ПТП при управление на л.а. “Пежо 306” с
peг. № ****** от страна на С. Г. С. в нарушение правилата за движение по
пътищата - движение с превишена скорост от 79 км./ч. в населено място, в
резултат на което не могъл да спре своевременно пред възникналото препятствие.
Настъпило ПТП с товарен автомобил „Опел Комбо”, с рег.№ ****** АК, при което по
твърдение на ищецът /пътник в товарния автомобил/ били причинени телесни увреждания.
Излага фактически доводи, че по случая било образувано ДП № 64-С/2014 г. по
описа на ОСлО при ОП-С.З. и пр.пр. 1395/2014 по описа на РП- С.З. за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. По искане на
пострадалия, с Постановление от 05.08.2014 г. наказателното производство било
прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК.
Излага правни и фактически доводи, че основна причина за настъпването на
процесното ПТП е движението на л.а. „Пежо” с превишена за населено място
скорост от 70 км.ч., вместо разрешената такава от 50 км.ч., с която ПТП е
предотвратимо. Освен това, според ищеца, причина за настъпване на ПТП е и
неправилното поведение на водача на т.а. „Опел Комбо”, Й. Г., който не е изчакал
преминаването на л.а. „Пежо”.
Поддържа, че в резултат на ПТП е получил следните травматични увреждания: „контузия на тялото и шията, счупване на
левите напречни израстъци на шести и седми шийни преиллени и на тялото на седми
шиен прешлен“.
Твърди, че като пряка и непосредствена последица от виновното противоправно
поведение на водача С., претърпял неимуществени вреди: болки, страдания и силен
шок, който завинаги ще остане в съзнанието му. Претърпял и имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на разходи за лечението – потребителска такса за престой в
лечебното заведение.
Към момента на ПТП за лекия автомобил Пежо 306, по твърдения, е налице
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” по полица № 02113001926516/ 29.07.2013 г ., със
срок на валидност една година, считано от 29.07.2013г. до 28.07.2014 г.,
сключена със З. “Б.и.“ АД.
Поради това,
според ищеца, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените му имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лечението в размер на 46.40 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 24.03.2014 г. до окончателното плащане и неимуществени
вреди в размер на 70 000 лв., предявен като частичен иск от общото вземане в
размер на 100000.00 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху същата сума от датата на увреждането – 24.03.2014
г. до окончателното й изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
В
допълнителна искова молба поддържа фактическите и правни доводи изложени в
исковата молба. Оспорва правоизключващото възражение срещу наличието на
застрахователно правоотношение за лекия автомобил Пежо 306. Оспорва
възраженията на ответника изложени в писмения отговор. Твърди, че пострадалия
не е нарушил правилата на ЗДвП към момента на ПТП.
Ответникът З.
“Б.и.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
застраховка „ГО” към момента на ПТП за лекия автомобил Пежо 306. Оспорва ПТП да
е настъпило по посочения от ищеца механизъм, вината на водача на лекия
автомобил. Твърди, че вината за ПТП принадлежи на водача на товарния автомобил
Опел Комбо – Й.Л.Г., който е извършил маневра „завой наляво“ от дясна пътна
лента без да пропусне попътно движещия се в ляво от него автомобил. Твърди, че
причинените травматични увреждания на ищеца не са в резултат едИ.твено на
виновното поведение на водача на лекия автомобил. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на пострадалия с твърдения, че последния
е пътувал без поставен обезопасителен колан, на място, което не е било
предназначено за превоз на пътници, с което е нарушил правилата за движение по
пътищата. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди, като завишена по размер, като излага правни доводи, че
размерът на обезщетението е прекомерен и не кореспондира с принципа за
справедливост. Претендира разноски.
В
допълнителен писмен отговор поддържа изложените правни и фактически доводи в
писмения отговор и релевираните там възражения.
С
определение от 09.07.2015 г. в производството е конституиран като подпомагаща
страна на страната на ответника ЗАД ОЗК З., която не изразява становище по
исковете.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл.
45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца за: имуществени
вреди, представляващи разходи за лечението – потребителска
такса за лечение и неимуществени вреди, всичките вреди причинени в резултат на
застрахователно събитие – ПТП. Предявени са и претенции за заплащане на законна
лихва върху претендираните суми от датата на увреждането до окончателно
погасяване на задълженията.
Чрез представените
в производството писмени доказателства - констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег.№ 18292/25.03.2014 г. на ОД на МВР – гр.С.З., протокол за
оглед на местопроизшествие, Постановление за прекратяване на досъдебното
производство от 05.08.2014 г. на РП С.З. и констатациите на САТЕ се установява настъпване
на ПТП при следният механизъм: на 24.03.2014 год., около 09.50 часа товарен
автомобил „Опел Комбо” с рег. № ****** АК, управляван от Й.Л.Г. *** в локалното
платно за тролеи на бул. „С.П.Е.” с посока на юг. При наближавайки на бензиностанция
„Еко”, водачът отклонил автомобила в посока наляво и предприел пресичане на
двете пътни ленти с разчет да извърши маневра обратен завой от отбивката на
пътното платно вляво от лявата пътна лента и да се включи в насрещните пътни
ленти на булеварда. По същото време, попътно зад товарния автомобил в лявата
пътна лента се движил лек автомобил „Пежо 306” с peг. № ****** с водач С. Г. С.
със скорост от порядъка на 77 км/ч. Водачът С. възприел маневрата на товарния
автомобил и задействал управлявания от него автомобил за аварийно спиране.
Независимо от предприетото спиране, настъпва сблъсък между двата автомобила в
лявата пътна лента на определеното място на сблъсъка. Ударът за л.а. „Пежо 306”
бил челен, а за т.а. „Опел Комбо” - страничен по лявата му странична част, при
което са причинени описаните щети по двата автомобила. След удара и вследствие
на него и двата автомобила поотделно, под действие на непогасената кинетична
енергия, се придвижили с частична ротация около вертикалните си оси на масовите
центри до мястото, където били регистрирани. При произшествието пътуващия в
товарния отсег на товарния автомобил И.И. получил телесни увреждания.
Чрез
удостоверените в съставените документи обстоятелства и констатациите на
експерта по САТЕ /л.98-л.103/, се установява че товарния автомобил се е движел
в локалното платно за тролеи и от това платно е предприел пресичане на двете
пътни ленти на булеварда в посока на юг към отбивката за завой наляво, като към
момента на удара бил заел лявата пътна лента и разположен перпендикулярно на
надлъжната ос на пътя. Така предприетите действия от водача на т.а. „Опел
Комбо” за извършване на обратен завой на обозначеното за това място, от
локалното пътно платно с пресичане на двете пътни ленти на булеварда, според
експерта /инж.К.Г./ са професионално
неправилни в конкретната пътна ситуация - наличие на попътно движещ се л.а.
„Пежо 306” в лявата пътна лента в близост до товарния автомобил. Чрез САТЕ се
установява, че товарният автомобил „Опел Комбо” не е предназначен за пътници в
товарния отсег на карусерията, а само за водача и един пътник на предна дясна
седалка. Товарният отсег е пространство след предните седалки изцяло без
монтирани седалки и други приспособления за пътници, респ. няма предпазни
обезопасителни колани за пътуващи в товарното пространство на карусерията.
Чрез
констатациите по допълнителна АТЕ /л.104-л.108/ се установява, че от техническа
гледна точка причините за настъпване на ПТП са комплексни и се свеждат до: 1.
навлизане в пътните ленти за движение от локалното пътно платно от страна на
товарния автомобил в момент, когато по тях са се движели други ПС – лек
автомобил Рено с неустановен рег.№ и лек автомобил Пежо 306, с което е реализиран
удар, както и 2. управление на лекия автомобил Пежо 306 със скорост, която не
му е предоставила възможност да спре безконфликтно преди мястото на удара.
Според АТЕ, ако лекия автомобил Пежо 306 е бил управляван с разрешената за
населеното място скорост – 50 км/ч и водачът бе реагирал от същото разстояние,
от което е задействал спирачната уредба за аварийно спиране, ПТП не би
настъпило, т.е. водачът е разполагал с
техническа възможност да спре управляваното от него ПС преди мястото на ПТП. Констатациите
на АТЕ се потвърждават от представената схема на организация на движението в
района на бензиностанция ЕКО, кв.К.Г. представена от община С.З. /л.135/.
В с.з. на
20.04.2016 г. вещото лице по АТЕ заявява, че по технически път не може да бъде определено
къде след разделителния остров товарния автомобил е навлязъл в лявото пътно
платно, като това би могло да е станало както веднага след разделителния остров
до следващия такъв, т.е. автомобилът е могъл да пресече както в участъка на
маркировката с непрекъсната линия, която няма право да пресича, така и в
участъка, който е с маркировка – прекъсната линия при входа на
бензиностанцията, която може да пресече. В дясно на пътното платно не е
поставен знак, който да указва, че на кръстовището може да бъде извършен завой
в обратна посока, а само наляво.
Чрез
показанията на свидетеля Й.Л.Г. /водач на товарния автомобил Опел Комбо се
установява, че И. /пострадалия ищец/ е пътувал отзад в каросерията на товарния
автомобил, а до него до шофьорското място собственичката на фермата. Свидетелят
установява, че е бил в най-крайното дясно платно, подал сигнал /мигач/,
пропуснал всички движещи се в направление Димитровград-Хасково и предприел
изпреварване, за ляв завой. Видял една кола, която била горе на пешеходната
пътека, някъде на около 250, 300 м. Свидетелят карал бавно, с около 10 км/ч, за
да направи завой. Изведнъж просто видели как автомобилът се удря в управлявания
от него товарен автомобил. След това
пристигнали линейка и бърза помощ. Свидетелят Г. установява, че започнал левия
завой след изминаване на някакво разстояние след острова, за да влезе в АПК-то.
Искал да влезе в пресечната улица. Свидетелят установява, че не е правил
обратен завой.
Както се
установява от представените в производството медицИ.ки документи и констатациите
на приетите по делото СМЕ на д-р Х.М., в резултат на удара при ПТП на ищеца
били причинени следните травматични увреждания: „контузия на тялото и врата; охлузвания в лявата челно-теменна област на
главата; лек мозъчен оток; лекостепенна черепномозъчна травма; фрактура на
страничните израстъци на 6-ти и 7-ми шийни прешлени; фрактура на тялото на 7-ми
шиен прешлен и травматични увреда на лакътния нерв на лявата ръка“. Непосредствено
след травмата пострадалият е бил в замъглено съзнание, няма спомен за
инцидента.
В острия
период на травмата, според СМЕ, било проведено осемдневно болнично лечение в
УМБАЛ „Проф. Ст. К.” - С.З., Клиника по неврохирургия - с вливания на глюкозни
и водно-солеви разтвори, невротрофични, дехидратиращи и обезболяващи средства,
при постелен режим и активно наблюдение. Извършени били необходимите
изследвания и консултации, като състоянието на пострадалия било подобрено и оплакванията
намалели. Изписан бил с подобрение и указания за режим и домашно лечение с болкоуспокояващи.
Лечението било продължено в домашни условия под контрол и наблюдение от личен
лекар. До 26.06.2014 г. пострадалия бил в състояние на временна
неработоспособност с диагноза: „счупване на шийни прешлени“. Оздравителният
процес относно претърпяната ЧМТ приключил според д-р М. за срок от 30 дни.
Фрактури на страничните израстъци на шийни прешлени зарастват обичайно за 45 до
60 дни; фрактурата на тялото на шиен прешлен - за срок до 8-12 месеца в зависимост
от нейния характер. Според СМЕ, до момента на изготвяне на експертизата не са
представени контролни рентгенови снимки, уточняващи процеса на зарастване. Към
момента при ищеца все още е налице лека болка и ограничени движения в шийния
отдел на гръбначния стълб, периодични главозамайвания, схващане на 4-ти и 5-ти
пръст на лявата ръка.
Според СМЕ,
пострадалия е пътувал в товарния отсек на автомобила, седнал на десния калник.
Ударът бил в лявата странична част на лекотоварния автомобил, при който пътникът
И. политнал наляво и получил травми и
наранявания в областта на главата, тялото и врата. Няма медицИ.ки данни за
употреба на предпазен колан от пострадалия по време на инцидента. Направените
разходи по представената фактура от 01.04.2014 г.
за заплатена потребителска такса за сумата от 46,40 лева са във връзка с
проведеното лечение, според експерта.
В с.з. на
25.11.2015 г. д-р М. заявява, че в окончателната диагноза от проведеното
лечение в болницата не е била поставена диагноза „ЧМТ“, но от извършения личен
преглед на пострадалия и направения
скенер, в който е описано леко-степенен мозъчен оток се установява, че
пострадалия е понесъл леко-степенна ЧМТ без загуба на съзнание. Тази
констатация е потвърдена от експерта в допълнителна СМЕ /л.139-л.142/ с
указание, че това увреждане не може да бъде преценено самостоятелно като
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Според д-р М. получените
фрактури на страничните израстъци на шийни прешлени предизвикват трайно
затруднение на движенията на врата за повече от 30 дни; получената фрактура на
тялото на шиен прешлен причинява трайно затруднение на движенията на врата за
повече от 30 дни, в случая за срок от 4-5 месеца. Според допълнителна СМЕ
оплакванията на ищеца от схващане на 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка и
отразените в медицИ.ката документация на д-р Албена Георгиева – личен лекар на
ищеца при извършен личен преглед на 25.06.2014 г. данни за увреда на лакътния
нерв на лявата ръка на пострадалия не могат да бъдат определени, като увреждания
във връзка с ПТП и травмите от него, доколкото не са отразени в съставената
медицИ.ка документация, като поставена диагноза в резултат на проведени
консултации и обективни изследвания. В съставената етапна епикриза от
18.11.2014 г. според д-р М. е записана намалена чуствителност в зоната на
лакътния нерв на лявата ръка. Освен това към момента на изготвяне на
допълнителна СМЕ пострадалия е клинично възстановен от тези оплаквания. В с.з.
на 22.03.2017 г. д-р М. заявява, че са налице данни за такава увреда на
лакътния нерв на лявата ръка, но поради липса на проведени консултации и обективни изследвания тази увреда не е била
детайлно уточнена. Клинично възстановена според експерта е тази увреда, тъй
като силата, чуствителността и рефлексите са запазени.
Чрез
показанията на свидетеля А.Г. И. /съпруга на ищеца/ преценени съобразно всички
доказателства по делото с оглед евентуалната заинтересованост от изхода на
спора се установява, че когато посетила ищеца в болницата, той бил много зле,
бил с яка. Повече от тридесет градуса ъгъл не можел да се изправи. Оплаквал се
от болки в гърдите, ставало му лошо, имал неадекватно поведение, тъй като не се
сещал за елементарни неща. Не можел да ходи. Четири месеца бил на инвалидна
количка, просто като дете. Не можел да ходи до тоалетна, не можеше да ходи, за
всичко следвало да се погрижи свидетеля И.. Пострадалия много трудно се
изправял, повечето време бил легнал, не можел дори на инвалидната количка да
стои продължително време. Това продължило четири месеца, през което време бил и
с поставена шийна яка. Едва на петия месец започнал да се опитва да се изправя,
оплаквал се постоянно, болките му не спирали, оплаквал се все още от билки в
ръката и врата; оплаквал се от изтръпване на ръката; оплаквал се от болки в
гърба и проблеми с дишането. Свидетелят И. установява, че във връзка с
лечението е било необходимо да бъде с пострадалия в продължение на шест месеца,
като същият е започнал да се придвижва сам, макар и трудно.
В
производство се установи чрез приложената полица и справка в системата на ГФ,
че към момента на настъпване на ПТП – 24.03.2014 г. за лекия автомобил марка "Пежо
306", с рег.№ ****** е налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 02113001926516/ 29.07.2013 г ., със срок на валидност една година, считано
от 29.07.2013г. до 28.07.2014 г., по която отговорност носи ответникът.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на И.титута на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил С. Г. С. и с причинените от това застрахователно събитие
травматични увреждания: „контузия на
тялото и врата; охлузвания в лявата челно-теменна област на главата; лек
мозъчен оток; лекостепенна черепномозъчна травма; фрактура на страничните
израстъци на 6-ти и 7-ми шийни прешлени; фрактура на тялото на 7-ми шиен
прешлен и травматични увреда на лакътния нерв на лявата ръка“.
Чрез
събраните в производството писмени доказателства и констатациите на експерта по
САТЕ се установи, че вина за ПТП носят и двамата водачи на МПС – участници в
настъпилото застрахователно събитие, както следва: водачът на лекия автомобил
Пежо 306 - С. Г. С., поради това че е управлявал ППС с несъобразена скорост и
съответно със скорост над разрешената за населеното място 50 км./ч., а именно:
от порядъка на 77 км./ч.- нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.21,
ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, а водачът на товарния автомобил Опел Комбо – Й.Л.Г.,
поради това че е навлязъл в пътните ленти за
движение от локалното пътно платно в момент, когато по тях са се движели други
ПС – лек автомобил Рено с неустановен рег.№ и лек автомобил Пежо 306, с което е
реализиран удар – нарушение на правилата на чл.25, ал.1 ЗДвП, изискващ преди
предприемане на каквато и да е маневра, като … да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил Пежо 306 е
в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лекият автомобил „Пежо 306“ по отношение на
причинените на ищцата вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
Макар в
производството да се установи, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от водачите и на двата автомобила, отговорността на двамата деликвенти
спрямо увредените би била солидарна и увредените разполагат с възможността да
претендират присъждане на цялото дължимо обезщетение от всеки един от тях,
респ. от всеки един от застрахователите, доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия деликвент.
В този смисъл, при определяне размера на дължимото обезщетение е без значение
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
движещия се попътно в същата пътна лента товарен автомобил.
От изложеното
следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в причинно –
следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия автомобил С. Г. С.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответника –
застраховател.
По
претенцията за неимуществени вреди:
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Предвид
възрастта на пострадалия – 51 години към датата на произшествието, видът и
характерът на причинените травматични увреждания, както и претърпяната
лекостепенна ЧМТ без пълна загуба на съзнание, общият период на лечение – 8-12
месеца, обстоятелството, че пострадалия се е нуждаел от чужда помощ в
ежедневното си обслужване при съобразяване, че за период около четири месеца
същият е бил на инвалидна количка и е изпитвал болки в областта на врата, гърба
и лявата ръка при съобразяване, че в производството не се установи настъпване
на усложнения, а увреждането на лакътния нерв са клинично възстановени, съдът
намира, че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по
настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 28000.00 лв.
За разликата
над сумата от 28000.00 лв. до предявения размер 70000.00 лв., предявен като
частичен от общо вземане 100000.00 лв., съдът намира претенцията за
неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди вследствие телесно увреждане, които от 11.06.2012
г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в сила на чл.492 КЗ /обн., ДВ, бр.102/2015
г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице. В този смисъл
е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от 27.05.2014 г. по Т. Д.
№ 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
По
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна
загуба и нейния размер във връзка с произшествието и причинените му травматични
увреждания. Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след
засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се
изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са
последиците от засягането на налични блага, в това число и понасяне на
разноски. По отношение размера на причинените на ищеца имуществени вреди, съдът
намира, че същите са доказани чрез приложените и приети по делото писмени
доказателства.
Така, в
производството се установи, чрез представените разходни документи и
констатациите на д-р М. по приетата СМЕ, че във връзка с лечение и
възстановяване от причинените му травми, ищецът е разходвал средства в размер
на 46.40 лв. за заплащане на потребителска такса в лечебното заведение – МБАЛ
Проф.Д-р Ст.К. гр.С.З..
Поради това,
съдът намира че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди се явява основателна за посочената сума 46.40 лв.,
представляваща направени разходи за лечение и възстановяване във връзка с
травмите от ПТП.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Съпричиняването
на вредоносния резултат и приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с
изхода на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени
обстоятелства. Както е посочено в решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. №
977/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо
задължителна съдебна практика /т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, при
преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат.
В случая,
съдът намира че се установи по несъмнен начин нарушаване на правилата на
чл.137в ЗДвП от страна на пострадалия към момента на ПТП – същият е бил без
поставен обезопасителен колан, което от своя страна е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Този извод се основава на събраните в
производството доказателства и констатациите на експертите по АТЕ и СМЕ установяващи,
че пострадалият е пътувал в каросерията на товарния автомобил – товарен отсег в
каросерията на товарния автомобил, който не е предназначен за пътници и не е
оборудван с предпазни колани /чл.134, ал.2 ЗДвП/. Това поведение на пострадалия
е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди от ПТП.
Поради тази
причина възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва
да бъде уважено. Допринасянето за настъпването на вредоносните последици следва
да бъде определено в размер на 40%, поради което на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16800.00 лв. За
разликата до предявения размер 70000.00 лв. предявен като частичен от общото
вземане 100000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От своя страна претенцията за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди следва да бъде уважена за сумата 27.84 лв. За разликата
над посочения размер до предявения 46.40 лв. искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
С оглед частичната основателност
на главните искове следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя като възражението на ответника, че същият не е бил канен поради
което лихва не се дължи е неоснователно. Предвид заявеното искане за присъждане
на обезщетение за забава от датата на ПТП върху претенцията за
неимуществени вреди, застрахователят дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от 24.03.2014
г.
Обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху претенцията
за възстановяване на причинените имуществени вреди, съобразно заявения петитум и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2
от ГПК, следва да бъде присъдено от датата на извършване на разхода, чието
репариране се претендира – 01.04.2014 г.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 758.20 лв. с ДДС, съразмерно на уважената
част от иска, изчислено върху заявената претенция във основа на минималното
адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед цената на
иска възлиза на 2630.00 лв.
Ответникът,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в общ размер
на 9700.00 лева, в които е включено заплатено адвокатско възнаграждение, в
размер на 9000.00 лева без ДДС.
Съгласно т.
3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по
чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът
следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата, съдът
намалява адвокатския хонорар. Минималният размер на възнаграждението за всеки
вид адвокатска услуга е определен с издадената на основание чл. 36 ЗА от ВАС
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК има
процесуалното правомощие да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност и
да намали адвокатското възнаграждение до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА - не по-малко от минимално определения в Наредбата размер.
В случая
минималният размер на адвокатско възнаграждение по цитираната наредба е 2630.00
лв. без ДДС определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договореният и
заплатен размер 9000.00 лв. несъмнено надвишава този размер със сумата 6370.00
лв. Съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора, съдът
намира, че същият следва да бъде намален с 50% до размер 4500.00 лв. без ДДС. За
обосноваване на този извод съдът съобрази извършените в производството
процесуални действия от ответника във връзка с установяване на релевираните от
него възражения срещу основанието и размера на предявения иск.
Поради това,
на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника се следва сумата 531.83 лв.
-разноски за съдебни експертизи съобразно отхвърлената част от исковете и
сумата 3418.93 лв. без ДДС / 4102.72 лв. с ДДС/- сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 722.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и
сумата 800.00 лв. – разноски за съдебни експертизи.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, действащ чрез адв.М. И.Г. от САК, да заплати на И.А.И.,
ЕГН **********, с адрес *** Загора, действащ чрез адв.П.К. от САК, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 27.84
лв. – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
извършени медицИ.ки разходи за потребителска такса за лечение в
МБАЛ Проф.Д-р Ст.К. С.З. по фактура № ********** от 01.04.2014 г., във връзка
с провеждането на лечение на травматичното увреждане, настъпило вследствие на
пътно – транспортно произшествие станало на 24.03.2014г., около 09.50 ч. в
гр. С.З., по бул. „С.П.Е.” при управление на л.а. “Пежо 306” с peг. № ****** от
страна на С. Г. С. в нарушение правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1
от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил “Пежо 306” с peг. № ****** е
била застрахована при З.Б.И. АД съгласно полица № 02113001926516/
29.07.2013 г ., със срок на валидност една година, считано от 29.07.2013г. до
28.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заплащане
на разхода (01.04.2014 г.) до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над сумата 27.84 лв. до
предявения размер 46.40 лв. отхвърля
искът като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, действащ чрез адв.М. И.Г. от САК, да заплати на И.А.И., ЕГН **********,
с адрес *** Загора, действащ чрез адв.П.К. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 16800.00 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания: „контузия
на тялото и врата; охлузвания в лявата челно-теменна област на главата; лек
мозъчен оток; лекостепенна черепномозъчна травма; фрактура на страничните
израстъци на 6-ти и 7-ми шийни прешлени; фрактура на тялото на 7-ми шиен
прешлен и травматични увреда на лакътния нерв на лявата ръка“, причинени
вследствие на пътно – транспортно произшествие станало на 24.03.2014г., около 09.50 ч. в гр. С.З., по бул. „С.П.Е.” при управление на
л.а. “Пежо 306” с peг. № ****** от страна на С. Г. С. в нарушение правилата за
движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил “Пежо 306” с peг. № ****** е била застрахована при З.Б.И. АД
съгласно полица № 02113001926516/ 29.07.2013 г ., със срок на
валидност една година, считано от 29.07.2013г. до 28.07.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.03.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над сумата 16800.00
лв. до пълния предявен размер от 70000.00 лв. /предявен като частичен от общото
вземане 100000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, действащ чрез адв.М. И.Г. от САК, да заплати на адв.П.К. от САК,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата 758.20 лв. с ДДС -
адвокатско възнаграждение за тази И.танция.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН **********, с адрес *** Загора, действащ
чрез адв.П.К. от САК, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, действащ чрез адв.М. И.Г. от САК, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал.5 ГПК сумата 531.83 лв.– разноски по делото за тази И.танция за
съдебни експертизи и сумата 3418.93 лв. без ДДС / 4102.72 лв. с ДДС/- сторени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, действащ чрез адв.М. И.Г. от САК, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 722.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и
сумата 800.00 лв. – разноски за съдебни експертизи.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на ответника -ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК ********
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: