РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 02.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5243 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Б.Д.
” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от изпълнителните директори *** и ***срещу П.Т.Н. с ЕГН: **********, с адрес: *** кумулативно обективно
съединени главни искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на
обща сума в размер на 10
358.30 лева, от които: главница от 5 924.83 лева; сума
от 3 799.90 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 01.06.2015 г. до датата на настъпване на
изискуемостта- 31.03.2020 г; сума от 450.95 лева, представляващи обезщетение за
забава за периода от 02.06.2015 г. до 31.03.2020 г.; сума от 113.56 лева, представляващи обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост от 01.04.2020 г. до 08.06.2020 г.; сума от 21,06 лева
за застраховка „Живот“ и дължими такси от 48,00 лева,
заплатени на ЧСИ за връчване на покана до длъжника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.01.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Сочи се в исковата молба, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение, връчено на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК , поради което за ищеца се породил правният
интерес да предяви настоящия иск. Твърди се в обстоятелствената
част на ИМ, че „Експресбанк“ АД /с предходно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/ е предоставила на ответника потребителски кредит по силата
на Договор за кредит експресо
- смарт/карта №402759 от 30.03.2015 г. в размер на 6 000 лв., изцяло
усвоен по сметка №**********. Излага се, че срокът
на договора е до 01.04.2020г, като падежното число по кредита е всяко
01 число на месеца. Сочи се, че договорът е обезпечен с поръчителството на ***. Твърди се, че
при погасяването на кредита, са
допуснати нередовности в плащанията на вноските
му, но въпреки
това същият не е обявяван за
предсрочно изискуем. Излага се, че
забавата е налице по отношение на
дължимите вноски от м. юни 2015 г. Твърди се, че
кредитът е станал изискуем с настъпване на крайната падежна
дата - 01.04.2020г. Сочи се, че върху
неплатените вноски е начислено обезщетение за забава съгласно
т. 9 от Част I на договора за
кредит в размер на 450,95 лв. Претендира се присъждането на разноски, както за
настоящето така и за заповедното производство.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен
и доказан и да му присъди разноски. Моли съда, ако счете, че възражението на
ответника за изтекла давност е основателно да постанови решение съобразно
заключението на допуснатата ССЕ.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал отговор на ИМ. Оспорва процесния договор, като несъответстващ на разпоредбата на
чл. 5,ал.4 ЗПК, тъй като липсва стандартен формуляр по смисъла на чл. 5,ал.2 ЗПК. Твърди, че процесния договор за кредит на
основание чл. 22 ЗПК не отговаря на
изискванията на чл. 10,ал.1 ЗПК, чл. 11,ал.1,т. 9,9а и т. 10 ЗПК. Счита,
че ако ищецът проведе успешно пълно и
главно доказване на твърдените от него факти
то ще се дължи само чистата стойност по кредита съобразно чл. 23 ЗПК,
без да дължи лихва или други разходи по кредита. Навежда доводи, че сключеният
договор не отговаря на изискванията на чл.10,ал1 от ЗПК, тъй като липсва
описани по ясен и разбираем начин на елементи от същия. Излага, че макар че в
разпоредбата на чл. 4,ал.2 от договора се сочи, че лихвения процент се променя
по взаимно съгласие на страните, в чл. 23, регламентиращ общи разход по
кредита, се предвиждало възможност на кредитора едностранно да променя лихвения
процент по част 1,т. 8, като в случая липсва яснота на каква база се определя
годишна инфлация. Поради изложеното счита, че клаузите за лихвата са нищожни,
поради неравноправност на същата.
Твърди, че търсените от ищеца суми не съответстват на действително дължимите от
ответника. Излага, че видно от приложен към исковата молба покана до
кредитополучателя и поръчителя изх. № 5У263-07/17.01.2019 г. към 14.01.2019 г.
задължението им към праводателя на ищеца е посочено в
общ размер 4 437,99 лв., в това число главница 3987.04 лева и 450,95
лв.-неплатени лихви. Сочи, че по приложено извлечение от счетоводни книги на
„Банка ДСК"АД към 09.06.2020 г. посочената дължима главница е в размер 5
924,83 лева, към която са добавени лихви и обезщетения, каквито счита, че не
фигурират в поканата за доброволно изпълнение от 17.01.2019 г. Твърди, че в
договора за кредит липсват клаузи за увеличаване размера на дължимата по
кредита главница, евентуално за конкретни параметри и приложима методология.
Счита, че вземанията за възнаградителна/ договорна/
лихва , както и за вземането за обезщетение за забава, посочено в извлечението
от счетоводните книги като лихвена надбавка за забава за погасени по давност,
като погасени с тригодишен давностен срок на чл.
111,6. „в" ЗЗД. Твърди, че не е ясно как е изчислено и претендираното обезщетение за забава след датата на
изискуемостта. Оспорва верността на приложеното извлечение от счетоводните
книги на ищеца от 09.06.2020 г. Излага, че претендираната
такса за застраховка „Живот" за недължима, тъй като по делото не са
представени доказателства за валидност на полицата и за заплащане на премията в
пълен размер от страна на ищеца. Сочи, че отношенията по повод застраховката са
възникнали направо в патримониума на
застрахователното дружество, а не на банката.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан
по размер на основанията, изложени в отговора на ИМ.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2272/2020 г. по описа на ПлРС, от което
е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу П.Т.Н., ЕГН ********** и *** ЕГН ********** от гр. Плевен с искане длъжниците
да бъдат осъдени да заплатят солидарно на кредитора следните суми: главница от 5924,83 лева; договорна лихва от 3799,90 лева за периода 01.06.2015 г. до 31.03.2020г.; обезщетение за забава до
датата на настъпване на изискуемост в размер на 490,95 лева за периода 02.06.2015 г. до 12.03.2020 г.; обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемост
113,56 лева за периода 14.05.2020 г. до
08.06.2020 г.; дължими такси
21,06 лева застраховка „Живот“ и дължими такси 48 лева, както и законна лихва от 09.06.2020 г. до изплащане на
вземането, както и деловодни разноски в размер на 207,17 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 1231/16.06.2020 г. и изпълнителен
лист, връчена на ответника П.Т.Н. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът
в изпълнение на указанията на съда е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
От приложеното по делото искане за потребителски кредит, отправено от
ответника и поръчителя ***до Сосиете Женерал Експресбанк, че е отправено
такова за отпускане на кредит в размер на 6000 лева на П. Н..
Приобщено като част
от исковото производство е и Договор за кредит
"Експресо – СМАРТ КАРТА" № ***г., сключен между кредитодателя "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК: *********, и кредитополучателя
П.Т.Н. и поръчителя ***, със следните параметри: общ размер на
кредита – 6000 лева; вид на
кредита – потребителски; срок на договора
– 01.04.2020 г.; начина на усвояване – по разплащателна сметка на клиента;
условия за издължаване на кредита – съгласно погасителен план при месечна погасителна
вноска в размер на 130, 87 лева за
период от 60 месеца; падеж
– 1-во число на месеца;
номинален фиксиран лихвен процент – 9,7% на година
за целия срок на договора,
при посочени основания за увеличаването
му –т.8.2 и т 8.3; наказателна надбавка върху просрочени погасителни вноски в размер на 6 пункта
над номиналния лихвен процент, или общо 15, 70 %; годишен процент на разходите
– 13, 59 %; общо дължима сума
– 8079, 59 лева; такса за
одобрение – 227,05 лева; застраховка
"Живот" при разходи 1, 4400 % годишно върху остатъка от главницата по
групова застраховка при застраховател "Сожелайф България Животозастрахователно дружество"
АД; осигуряване на средства за погасяване
на кредита – превод на заплата
в пълен размер по разплащателната сметка на кредитополучателя
или превод на 110 % от погасителната
вноска по разплащателната сметка на кредитополучателя. Към договора е представен подписан погасителен план, който включва лихва,
застраховка и главница.; че кредитополучателят и
поръчителят са уведомени за всички условия на кредита достатъчно за тях време
преди сключване на договора и той не съдържа неясни или неразбираеми за тях
клаузи.
Видно от
представения към Договора за кредит погасителен план е, че страните са се
договорили, че първоначалната вноска по кредита следва да бъде направена на
01.04.2015 г., а последната вноска да
бъде направена най – късно на 01.04.2020г.
Установява се от
приложеното по делото заявление за застраховане на кредитополучатели
индивидуални клиенти на Сосиете Женерал
Експресбанк, че ответникът по делото е отправил
искане да бъде застрахован във връзка с изтегления от него кредит при посочени
изрично застрахователни рискове.
Представени са и
доказателства по делото, удостоверяващи факта, че заплатата на ответника от
Хотел „Мираж“ е превеждана по открита му сметка в Сосиете
Женерал Експресбанк
Приобщена като
доказателство по делото е и Покана за
доброволно изпълнение на задълженията по процесния
договор, от която е видно, че към 17.01.2019 г. ищецът е направил опит да връчи
същата на страните по делото
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страната. От изготвената и приобщена по
делото ССЕ, изготвена след проверка в счетоводството на ищеца се установява, че:
процесният договор не е обявен за предсрочно
изискуем, а е станал такъв след изтичане на падежа му на 01.04.2020 г.; че на
30.03.2015 г. в размер на 6000 лева е преведена по сметката на ответника на
30.03.2015 г.; че заплатените от ответника по кредита в размер на 132,73 лева,
с която са погасени първите две вноски, от които са погасени главница в размер
на 75,17 лева; лихва в размер на 50,12 лева и застраховка в размер на 7,44
лева; че кредита е обслужван редовно до 01.05.2015 г., като считано от 01.06.2015 г. е изпаднал в просрочие; че неизплатени към датата на падежа са следните
суми: главница в размер на 5924,83 лева ; договорна лихва в размер на 2825,70
лева; обезщетението за забава /само лихвената надбавка от 6%/ за периода на
забавата от 02.06.205 г. до 12.03.2020 г. /датата на извънредното положение/
върху непогасените суми за главница по всяка непогасена вноска в размер на
809,31 лева; обезщетение за забава след настъпване на изискуемостта -41,14 лева
от 14.05.2020 г. до 08.06.2020 г. с 10 пункта; застраховка живот – 21,06 лева и
разноски в размер на 48,00 лева; че договорната лихва за периода от 09.06.2017
г. до 31.03.2020 г. е в размер на 1639,52 лева, а обезщетението за забава за
периода от 09.06.2017 г. до 12.03.2020 г. върху непогасените суми за главница
по всяка непогасена вноска е в размер на 332,26 лева, а обезщетението за забава
е в размер на 41,14 лева за периода от 14.05.2020 г. до 08.06.2020 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже че в негова
полза е издадена заповед за незабавно изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
както и, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок. Следва да
установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер. Следва да бъде
установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за
обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на
ответника
е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици, вкл. и, че част от вземането е погасено по давност.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №2272/2020 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че заповедта за
изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на Договор за кредит "Експресо – СМАРТ КАРТА" № ***г.,
сключен между кредитодателя "Сосиете Женерал Експресбанк" АД,
ЕИК: *********, и кредитополучателя П.Т.Н. и поръчителя *** с общ размер на кредита
– 6000 лева, при при договорени условия и срок, която сума кредитополучателят се е задължил да върне по
установения между тях начин - чрез
равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер,
определени в погасителен план- Приложение №1, неразделна част от Договора за
кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за
просрочие.
Между страните не
се спори а и се установява от приложените по делото доказателства, че договорът
за кредит е обезпечен с поръчителството на ***.
Установява се от
приобщените по делото доказателства и, че към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срокът на договорът
за кредит е настъпил, поради което не е било нужно длъжникът да бъде уведомяван
за същата. Поради изложеното неотносими към спора
съдът приема възраженията на особения представител на ответника за различие в
търсените по заповедното производство суми и тези, които са посочени в ПДИ,
изпратена до ответника.
Процесният договорът за потребителски кредит е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Съгласно императивните
изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите
на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна
само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит.
При тези
съображения спорът се съсредоточава върху следните възражения: недължимост на вземанията по договора за кредит с твърдения за
нищожност на договора, поради противоречие със закона-ЗПК, с оглед липса на
предоставена преддоговорна информация от страна
кредитора към заемополучателя, чрез стандартен
европейски формуляр
и недействителност на процесния
договор поради несъответствие с разпоредбата на чл.11, ал1, т.9, т.9а и т.10 ЗПК.
На първо място ответника
възразява за недължимост на вземанията по договора за
кредит с твърдения за нищожност на договора, поради противоречие със
закона-ЗПК, с оглед липса на предоставена преддоговорна
информация от страна кредитора към заемополучателя,
чрез Стандартен европейски формуляр. Вярно е, че с оглед момента на договаряне,
процесния договор попада в приложното поле на ЗПК и
общата императивна закрила по ЗЗП, предвид факта, че кредита е предоставен на
физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист,
респективно кредитополучателя се явява потребител. От друга страна
горепосоченото възражение на особения представител на ответника, се опровергава
от съдържанието на процесния договор, в който както
се посочи по-горе /в чл.22 от същия/ се съдържа декларативно изявление на
кредитополучателят и поръчителят, че са уведомени за
всички условия на кредита достатъчно за тях време преди сключване на договора и
той не съдържа неясни или неразбираеми за тях клаузи. Въпросния договор има характер на частен
свидетелстващ документ, носещ подпис на ответника и като такъв се ползва с
обвързваща го сила, досежно съдържащите се в него
неизгодни за страната факти. Ответника не е оборил доказателствената
стойност на договора, по отношение на изявлението си за получаване на преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК, в резултат от
което възражението за недействителност, се явява неоснователно.
По
отношение на доводите на ответната страната, че е налице неяснота относно
начина, по който се формира лихвеният процент по кредита, съдът приема
следното. В част I, т. 8 от процесния договор
страните са уговорили номинален фиксиран лихвен процент – 9, 7 % на година за
целия срок на договора, при посочени в т. 8. 2, 8. 3 и 8. 4 основания за
увеличаването му. По делото не се твърди и не се установява да е приложено
някое от тези основания за увеличаването на уговорения лихвен процент, поради
което въпросът за неравноправността на тези клаузи остава извън предмета на
делото.
В част
I, т. 9. 1 от процесния договор е предвидена
наказателна надбавка върху просрочени погасителни вноски в размер на 6 пункта
над номиналния лихвен процент, или общо 15, 70 %. Съгласно част II, чл. 10, ал.
1 от договора при неиздължаване (изцяло или частично) на месечен анюитет (или на лихви и застрахователни премии през
частичния гратисен период) в предвидените в
погасителния план срокове, договорената лихва се увеличава с наказателната
надбавка по част I, т. 9. 1. Посочено е, че наказателната лихва се начислява
отделно извън анюитетните вноски (лихви и
застрахователни премии през частичния гратисен
период) и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни
вноски. На основание чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да урежда на
разбираем език лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. При анализа
на посочените клаузи от договора за потребителски кредит съдът намира, че
действително е налице неяснота относно начина, по който се формира лихвеният
процент по кредита. По своята същност лихвите биват: 1) договорни и законови –
в зависимост от основанието, на което се дължат; 2) възнаградителни
и наказателни – в зависимост от предназначението им да послужат като
възнаграждение за ползването на парична сума или за наказание за допусната
забава в плащането на изискуема парична сума. В процесния
случай не става ясно дали уговорената "наказателна надбавка" по част
I, т. 9. 1 се добавя към размера на договорения лихвен процент, като по този
начин увеличава размера на договорната възнаградителна
лихва върху остатъка от предоставената в заем главница, или представлява ново
вземане за договорна наказателна лихва върху просрочената главница. Поради това
и на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1
вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК съдът намира, че процесният договор
за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно правилото
на чл. 23 ГПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по
кредита. От приобщената по делото ССЕ
се установява, че ищецът е получил сумата по договора, установява се и, че
непогасената главница е в размер на 5924,83 лева. От приобщената по делото ССЕ
се установява и, че ответникът е платил сума в размер на 57,56 лева по
недължими застраховки и лихви, с оглед приетото от съда, че процесния
договор е недействителен. Съдът намира, че от сумата от 5924,83 лева следва да
се приспадне недължимо платената сума от 57,56 лева или дължимата от ответника
сума е в размер на 5867,27 лева. До този размер искът следва да бъде уважен.
Съдът намира и, че претендираната
сума от 48,00 лева, свързана с разходи за уведомяване на ответника за настъполата предсрочна изискуемост по кредита за
неоснователна. Ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
договора за кредит, за да търси връщане на разходи за уведомяване на ответника
за настъпването й.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 145.67 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, както и
сторените в исковото производство разноски в размер от 763,65 лв. за заплатена държавна
такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, отново съобразно уважената част
от иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че П.Т.Н.
с ЕГН: **********, с
адрес: *** дължи на „Б.Д.
” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от изпълнителните директори *** и ***, сума в общ размер на 5867,27 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит експресо - смарт/карта №402759 от 30.03.2015 г. ведно със законната
лихва, считано от 09.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79
и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от от „Б.Д.
” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от изпълнителните директори *** и ***, срещу П.Т.Н. с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 с искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на главница
за горницата над присъдената главница от 5867,27 лева до претендираната
от 5 924.83 лева; сума
от 3 799.90 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 01.06.2015 г. до датата на настъпване на
изискуемостта- 31.03.2020 г; сума от 450.95 лева, представляващи обезщетение за
забава за периода от 02.06.2015 г. до 31.03.2020 г.; сума от 113.56 лева, представляващи обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост от 01.04.2020 г. до 08.06.2020 г.; сума от 21,06 лева
за застраховка „Живот“ и дължими такси от 48,00 лева,
заплатени на ЧСИ за връчване на покана до длъжника, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П.Т.Н.
с ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на от „Б.Д. ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от изпълнителните директори *** и ***, сумата от 145,67 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 2272 по описа за 2020 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Т.Н.
с ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на от „Б.Д. ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана
от изпълнителните директори *** и ***сумата от 763,65
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: