Решение по дело №8691/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 704
Дата: 17 октомври 2021 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20211110208691
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 704
гр. София, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В. СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110208691 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав, в публично открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. К.

при участието на секретаря И. А. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 8691 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:

1
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-
001587 от 12.02.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на ЕМ. Т. КР. , ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 300.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
изпраща представител и не заявява претенция за разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят ЕМ. Т. КР. е правоспособен водач на МПС. Той е
многократно наказвано лице по ЗДвП с 17 наказателни постановления и 13
електронни фиша за разнородни нарушения като водач на МПС. Собственик е
на л.а. „А. А6“ с рег. № ..... Същият на 06.05.2020 г., около 23.30 часа
управлявал автомобила си в село В.. Движел се ул. П. № 19 с посока на
движение от ул. К. към ул. П. и срещу № 19 предизвикал ПТП с МПС – л.а.
АУДИ А 3 с рег. № ... След това напуснал местопроизшествието. Лицето
ползващо засегнатия автомобил И. Т. Т. подал сигнал на телефон 112. На
06.05.2020 г., около 23.30 часа полицейските автоконтрольори от СДВР-ОПП
2
- свидетелят АНТ. ИВ. Й. и М. Ж. посетили по сигнал от ОДЧ село В.на ул. П.
№ 19 по повод на възникналото ПТП. Снели сведения от лицето Т. за случая.
СРП с постановление от 04.01.2021 г. отказала да образува ДП с предмет на
разследване чл.345 НК срещу жалбоподателя К.. Срещу жалбоподателя ЕМ.
Т. КР. бил съставен АУАН № серия АА № 694413/26.08.2020 г. от
актосъставителя ЕМ. ЗДР. П..
Според описаната фактология в акта, жалбоподателят ЕМ. Т. КР. е
административно-наказателно обвинен за това, че на 06.05.2020 г., около
23.30 часа в село В. в качеството си на собственик на л.а. „А.А6“ с рег. № ....
предоставя невалиден недостоверен договор за покупко-продажба, поради
което неизвестен водач управлява по ул. П. № 19 с посока на движение от ул.
К. към ул. П. и срещу № 19 като след справка в КАТ се установявало, че
процесният лект автомобил е с прекратена регистрация към датата на
нарушението.
От АНО е съставено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
21-4332-001587 от 12.2.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел
„Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с
което на основание чл. 53 от ЗАНН на ЕМ. Т. КР. , ЕГН:********** му е
наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 300.00
лева и административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр.
чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства и от показанията на свидетелите – актосъставителя
Е.Т. З. и свидетеля А. И. Й., въз основа на които е издадено обжалваното НП,
които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа
обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
3
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че оспорваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, довели до
ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност.
Абсолютно задължително е както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление,
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена правна норма. Освен това следва да е налице съответствие
между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна
квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза. Очертано е, че
жалбоподателт К. е предоставил на контролните органи от СДВР-ОПП
недостоверен договор за покупко-продажба на лек автомобил л.а. „А.А6“ с
рег. № .... Отразено е, че неизвестен водач е управлявал въпросният лек
автомобил на инкриминираната дата и място. След справка в СДВР-ОПП се
установявало, че МПС е с прекратена регистрация към датата на
нарушението. Липсва пълно очертаване на съставомерните факти. Не е ясно
как е установена недостовереността на договора за покупко-продажба.
Липсва неговата индивидуализация – дата, предмет, страни и др. Не е
приложен по делото. Липсва описание каква е извършената справка в КАТ и
какви данни съдържа тя. Не е приложена такава справка. АУАН е абсолютно
неразбираемо написан. Това нарушава правото на защита на жалбоподателя
К.. Останалите процесуални пороци на АУАН и НП също.
Административното нарушение се явява и недоказано, с оглед тежестта на
доказване, лежаща върху АНО. Свидетелите нямат спомени по случая.
Липсват и писмени доказателства. Съдът намира, че АНО не доказва не само
обективната страна на твърдяното нарушение, но и субективната страна. Не
са приложени доказателства дали самият жалбоподател К. е бил уведомен от
КАТ, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена. Ако е бил
уведомен за това обстоятелство от АНО с доказателства и въпреки това, е
управлявал МПС при ясно съзнание за служебно прекратена регистрация на
МПС, тогава би имало основание съдът да изследва доказаността на
субективната страна на нарушението. Но за да се пристъпи към това, следва
АНО да е доказал предикатно обективната страна. В случая това липсва. АНО
и актосъставителят е следвало законосъобразно да приложат своите
4
правомощия по ЗАНН и ЗДвП в съответствие с принципите на правовата и
демократична държава, които този съдебен състав на съда споделя
безусловно.
По тези съображения НП следва да бъде отменено от съда изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, с оглед липсата на тяхната
дължимост в полза на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:

OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-001587 от
12.02.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на ЕМ. Т. КР. , ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 300.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5