№ 150
гр. П., 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
***:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430200279 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № НЯСС – ***/21.12.2023г. на ***
НА ***, на ОБЩИНА П. ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите,
за извършено нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - П.. Счита, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в разрез с
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.13 ЗАНН, в НП не е посочено пред кой съд и в
какъв срок подлежи на обжалване същото. Наред с това счита, че
административнонаказващият орган неправилно е приел, че ОБЩИНА П.
системно извършва административни нарушения по ЗВ, както и че
цитираните в НП влезли в сила Наказателни постановления по други
административнонаказателни преписки, не касаят хидротехническото
съоръжение язовир „***“, нито обуславят повторност или представляват
отегчаващи отговорността обстоятелства. На тази основа, моли за отмяна на
НП, като незаконосъобразно и неправилно, а алтернативно – за намаляване на
размера на наложената имуществена санкция до установения в Закона
минимум, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от съответен
1
юрисконсулт, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Пледира за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно, а
алтернативно – за намаляване на размера на наложената имуществена
санкция до законовия минимум.
За ответната страна – *** НА *** – не се явява представител.
Съответен юрисконсулт е депозирал становище по съществото на делото, в
което се излагат съображения в подкрепа на тезата на
административнонаказващия орган, че в хода на
административнонаказателното производство са спазени изискванията на
процесуалния и материалния закон, като е издадено законосъобразно и
правилно Наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено;
отправено е и искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение,
съобразно чл.63д ЗАНН.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната
съвкупност, по основателността на жалбата, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
03-017/08.09.2023г. от страна на С. Д. Д. – главен *** в отдел „НАДЗОР НА
ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ“ –
СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ в ГД „НАДЗОР НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ
И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ“ при ДАМТН, в присъствието на свидетеля
Р. С. З. и съответен упълномощен представител на ОБЩИНА П.. Съставен е
за това, че на 19.06.2023 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закон за водите,
в присъствието на В.В. на длъжност *** отдел "ОМП и ИС" - ОБЩИНА П.
/представител на собственика/, е извършена проверка и контрол на язовирната
стена и съоръженията към нея, и документацията за експлоатацията на язовир
„***", находящ се в имот с идентификатор № *** (стар № ***) в землището
на с. ***, общ. П., обл. П., собственост на ОБЩИНА П., видно от Акт за
публична общинска собственост (АПОС) № **/31.03.1999г. При
извършването на проверката, за която е съставен Констативен протокол №
***/19.06.2023 г. е установено, че по въздушния откос в уплътнения земен
насип на откоса, по цялата му дължина и височина, са прорасли висока и
гъста храстовидна растителност, както и висока и гъста дървесна
растителност, чийто корени нарушават филтрационната устойчивост на
откоса, конструктивната сигурност и конструктивната цялост на уплътнения
земния насип, като корените образуват каверни в земния насип, поради което
не е осигурена изправността на въздушния откос. Поради прораслата
храстовидна и дървесна растителност, цялостен обход и подробен оглед на
въздушния откос, е преценен като невъзможен и неосигурен от собственика -
ОБЩИНА П.. Изяснено е, че собственикът на язовирната стена и
съоръженията към нея - ОБЩИНА П., не е отстранил от въздушния откос на
язовирната стена прораслите единични храсти и дървета на места, до степен,
2
позволяваща цялостен обход и подробен оглед на водния откос; че по водния
откос в уплътнения земен насип на откоса по цялата му дължина и височина,
над моментното водно ниво към момента на проверката, са прорасли висока и
гъста храстовидна растителност, както и висока и гъста дървесна
растителност, чийто корени нарушават филтрационната устойчивост на
откоса, конструктивната сигурност и конструктивната цялост на уплътнения
земния насип, като корените образуват каверни в земния насип, поради което
не е осигурена изправността на водния откос. Поради прораслата храстовидна
и дървесна растителност цялостен обход и подробен оглед на водния откос, е
преценен като невъзможен и неосигурен от собственика - ОБЩИНА П..
Изяснено е, че собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея -
ОБЩИНА П., не е отстранила от водния откос на язовирната стена
прораслите единични храсти и дървета на места до степен позволяваща
цялостен обход и подробен оглед на водния откос, т.е. че не е изпълнено от
собственика на язовир „***" задължителното предписание, дадено с
Констативен протокол № ***/24.11.2022г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях", а именно: да се отстранят от
въздушния и водния откос на язовирната стена, прораслите единични храсти
и дървета на места, до степен, позволяваща цялостен обход и подробен оглед
на въздушния откос и водния откос, със срок на изпълнение 27.05.2023г. В
този смисъл е прието, че на 28.05.2023г., ОБЩИНА П. е извършила
нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ. При съставяне на АУАН не са
направени възражения /бланкетно е отбелязано, че са налице възражения/;
такива не са постъпили и в срока, и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация са възприети от административнонаказващия орган, който
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на ОБЩИНА П. ЕИК:
*** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на
основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, за извършено нарушение по
чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от
компетентни лица /л.24 – 29 от делото, чл.201 ал.11 и 12 ЗВ/. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя по редовността на
административнонаказателното производство. Действително, в обжалваното
НП не е посочено, пред кой съд и в какъв срок, подлежи на обжалване.
Формално, налице е нарушение на императивната разпоредба на чл.57 ал.1
т.13 ЗАНН. Съдът обаче намира, че това нарушение на процесуалните
правила не е съществено. От една страна, никъде в НП не е отразено, че
същото е необжалваемо, т.е. окончателно по своя характер – напротив, налице
е изрично отбелязване, че в случай, че нарушителят не желае да обжалва НП,
то би могъл да заплати имуществена санкция в редуциран размер, т.е.
възможността за обжалването на НП е ясно отбелязана. От друга страна,
безспорно е, че санкционираното юридическо лице – ОБЩИНА П., разполага
3
със съответен екип от юрисконсулти, т.е. правоспособни юристи, които са
трудово ангажирани за юридическото обслужване на Общината и да се
твърди, че същите юристи са незапознати с разпоредбите на ЗАНН досежно
реда и срока за обжалване на НП, е дотолкова несъстоятелно, че повече не
следва да бъде обсъждано. Нарушенията на процесуалните правила следва да
се обсъждат в техния контекст, а в случая той е такъв, че е практически
невъзможно ОБЩИНА П. да е била ограничена в упражняване правото си на
защита, поради обсъждания, очевидно – технически, пропуск; отделен е
въпроса, че явно същият технически пропуск и де факто не е довел до
ограничаване или нарушаване правото на защита на санкционираното
юридическо лице, което своевременно е депозирало жалбата си срещу
издаденото НП, пред съответния съд – РАЙОНЕН СЪД-П..
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност бяха
събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите С. Д. Д.
и Р. С. З., както и писмени доказателства /л.8 – 9, л.11, л.32 – 37, л.40 – 48 от
делото/. Съдът преценява като убедителни и достоверни показанията на
свидетелите С. Д. и Р. З. – и им отдава вяра. Същите са изключително
подробни, небудещи съмнение в изложените факти и обстоятелства, и изцяло
в подкрепа на изложената в АУАН и НП, фактическа обстановка. В нейно
потвърждение са и приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно
- заверени преписи на Констативен протокол № ***/19.06.2023 г.,
Констативен протокол № ***/24.11.2022г., Акт за публична общинска
собственост и извлечение от съответна скица. Наред с това, липсват
доказателствени материали в опровержение на изложените в АУАН и НП,
факти и обстоятелства; напротив, от представените по делото доказателства и
доказателствени средства, същите факти и обстоятелства, се потвърждават по
убедителен начин, Съдът ги приема и няма да ги преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.190а ал.1 т.3 ЗВ,
„***ят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право: да
дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и
наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия
за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към
чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява
съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното
изпълнение…“, а съобразно чл.190 ал.2 ЗВ, „Собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.
1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.“. Видно е, че е налице задължение, което, при
установените по-горе условия на време, място, обстановка, не е било
изпълнено от страна на ОБЩИНА П., защото въпреки даденото задължително
предписание да се отстранят от въздушния и водния откос на язовирната
4
стена, прораслите единични храсти и дървета на места, до степен,
позволяваща цялостен обход и подробен оглед на въздушния откос и водния
откос, със срок на изпълнение - 27.05.2023г., това не е било сторено в същия
срок, т.е. в случая е налице доказано по убедителен начин нарушение по
чл.190а ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗВ, изразило се в осъществено от страна на
жалбоподателя, противоправно бездействие. Единственият аспект, в който
Съдът не приема тезата на т.нар. административно обвинение, касае
посочената от актосъставителя и административнонаказващия орган, дата на
деянието – 28.05.2023г. Видно е, че се касае за интерпретация от правно
естество, която е неточна, въз основа на иначе правилно установена и
коректно отразена, фактическа обстановка в АУАН/НП. Тъй като деянието се
е изразило в бездействие, същото няма как да е било осъществено на
28.05.2023г. Противоправното въздържание от съответно дължимото
поведение, дадено като Предписание от страна на органите на ДАМТН с
Констативен протокол № ***/24.11.2022г., е осъществено през периода от
време, считано от свеждане до знанието на ОБЩИНА П., на същото
Предписание - 13.12.2022г /л.38 – 39 от делото/, до крайната дата на
зададения срок – 27.05.2023г. От друга страна, датата 28.05.2023г. е напълно
правно ирелевантна, защото с бездействието, осъществено през така
изяснения период, административното нарушение вече е било довършено.
Ето защо, по съображения за правна прецизност, Съдът не приема сочената от
актосъставителя/административнонаказващия орган дата на нарушението, но
от друга страна, намира, че се касае за неправилна юридическа
интерпретация на фактите, а доколкото те са правилно, ясно,
безпротиворечиво отразени в обстоятелствената част на НП, то нито е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нито – е
неправилно приложен материалния закон.
Въз основа на изложените дотук фактически и правни
съображения Съдът намира, че правилно, административнонаказващият орган
е пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.200 ал.1
т.39 ЗВ, в размер от 1 000 до 20 000 лева. В случая, имуществената санкция е
определена към минимума – 2 000 лева и Съдът намира същата както за
съответна на обстоятелствата на случая, така и за справедлива.
Неоснователно жалбоподателят счита, че административнонаказващият орган
неправилно е приел, че ОБЩИНА П. системно извършва административни
нарушения по ЗВ, както и че цитираните в НП влезли в сила Наказателни
постановления по други административнонаказателни преписки, не касаят
хидротехническото съоръжение язовир „***“, нито обуславят повторност или
представляват отегчаващи отговорността обстоятелства. Безспорно, тук
квалифициращ признак „повторност“, не подлежи на обсъждане, но и такова
отбелязване липсва в обжалваното НП. Същевременно, при обсъждането на
въпроса дали е налице „маловажен случай“ на административно нарушение,
административнонаказващият орган е отбелязал, че ОБЩИНА П. е наказана
за административни нарушения от същия вид с наказателни постановления -
5
НЯСС-****г. /влязло в сила на 05.04.2023г./, НЯСС-**023г. /влязло в сила на
23.05.2023г./, НЯСС-****.2023г. /влязло в сила на 31.08.2023г./ и е счел, че е
налице системно извършване на административни нарушения от страна на
ОБЩИНА П.. Следва да бъде отбелязано, че административнонаказващият
орган не е представил заверен препис на същите НП, с отбелязване на
влизането им в сила, въпреки Разпореждането за насрочване на делото, с
което са изискани всички относими към процесния случай, писмени
доказателствени материали. Поради това, същите НП, няма да бъдат
обсъждани, но от друга страна, по делото са налице доказателства, сочещи не
само, че случаят не може да се разглежда като „маловажен“, но и в подкрепа
на възприетия от страна на административнонаказващия орган, размер на
имуществената санкция. От показанията на свидетелите Д. и З. се установява,
че даденото от органите на ДАМТН предписани, касаещо въздушния и
водния откос на язовир „***“, не само не е било изпълнено, а напротив – при
извършената на 19.06.2023г. проверка е изяснено, че положението на двата
откоса дори е претърпяло влошаване; отделно от това, споменатият язовир е
класифициран като първа висока степен на потенциална опасност, тъй като
при възникване на неизправност, би била налице заплаха за човешки жертви в
заливаемата зона, /л.47 – 48 от делото/. С други думи, не само не се събраха
доказателства, че обществената опасност на процесното нарушение е по-
ниска от обичайния случай на нарушение от обсъждания вид, а напротив -
налице са доказателства в обратния смисъл. Видно е, че за жалост, отново се
проявява една ноторно известна тенденция в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: за
занемарени, неправилно стопанисвани обекти и инфраструктура, да се
повдига въпрос едва, когато настъпят определени отрицателни, понякога –
невъзстановими последици. И тук би следвало да се постави риторичния
въпрос, притежаващ самоочевиден отговор – защо трябва да е така, защо
навременно не се предприемат нужните действия, за предотвратяване
настъпването на подобни последици?
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и при надлежно отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, Съдът намира, че следва да бъде определено съответно
юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка взе предвид, че в съдебните
заседания по делото не е участвал юрисконсулт, а единствено е депозирано
Становище по съществото на делото; наред с това, фактическата и правна
сложност на случая, не са големи. Поради това, като справедлив размер на
юрисконсултското възнаграждение, Съдът прецени минималния – 80 лева.
Ето защо, на основание чл.143 ал.3 АПК вр. чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН
вр.чл.27е НЗПП, следва да бъде осъдена ОБЩИНА П. да заплати на ***
паричната сума в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №279/2023г.
по описа на РАЙОНЕН СЪД – П..
6
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС –
***/21.12.2023г. на *** НА ***, с което на ОБЩИНА П. ЕИК: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.200
ал.1 т.39 от Закона за водите, за извършено нарушение по чл.190а ал.2 вр.ал.1
т.3 ЗВ.
На основание чл.143 ал.3 АПК вр. чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН
вр.чл.27е НЗПП ОСЪЖДА ОБЩИНА П. да заплати на *** паричната сума в
размер на 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение по АНД №279/2023г. по описа на
РАЙОНЕН СЪД – П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – П., в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7