Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 147/06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и
двадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№69/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.83, ал.6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
С Решение
№1430 от 29.01.2020г. по адм.дело №6703/2018г. на ВАС е поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила е отменено Решение №170 от
20.03.2018г. по адм.дело №104/2018г. на Административен съд Монтана, като са
дадени указания за попълване на делото с относими са делото доказателства,
който да гарантират истинността на фактическите констатации на съдебния акт.
Образувано е по жалба на П.Ц.Р. ***
срещу Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ
рег.№1808р-1542/01.02.2018г. на Началника на РУ- Монтана, с който на основание
чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ на оспорващия е
отказано издаване на разрешение за закупуване, съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие. В жалбата се излагат доводи, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. В съдебно
заседание оспорващият не се явява и не взема становище по спора.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Прокурора
дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй
като не са налице основателна причина за издаване на исканото разрешение.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е законосъобразността
на Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ
рег.№1808р-1542/01.02.2018г. на Началника на РУ- Монтана, с който на основание
чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ на оспорващия е
отказано издаване на разрешение за закупуване, съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие. В мотивите си административния орган е посочил,
че оспорващия няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава
издаването на разрешение за закупуване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
С молба
вх.№180800-17405/18.12.2017г. (л.13,14 по делото), оспорващия е поискал от
Началника на РУ-Монтана да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение
на оръжие, като е представил свидетелство за съдимост (л.16 по делото),
удостоверение изх.№4403/14.12.2017г. (л. по делото), карта за предварителен
медицински преглед от 15.12.2017г. (л.17 по делото), служебна бележка изх.№1105/19.06.2017г.
(л.18 по делото), удостоверение №4/2017г. (л.20 по делото), копие от документ
за самоличност (л.19 по делото) и документ за платена такса (л.21 по делото).
С докладна записка
рег.№1808р-28055/22.12.2017г. (л.12 по делото) е наредено да се извърши
служебна проверка от компетентните служители на МВР-Монтана по района на
обслужване. Във връзка с възложените проверки е изготвена Докладна записка
рег.№1808р-47/12.01.2018г. (л.11 по делото), с която е предложено да се откаже
издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие,
тъй като липсват доказателства за основанията по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
Изготвена е и Докладна записка рег.№1808р-1319/15.01.2018г. (л.10 по делото), с
която е установено, че оспорващия няма създадени условия за съхранение на
късоцевно огнестрелно оръжие.
С писмо
рег.№180800-82/17.01.2018г. (л.9 по делото), на оспорващия е указана възможност
да предостави писмени искания и възражения, които да обосноват основателността
на искането му за издаване на разрешение за закупуване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. С писмени обяснения ури
180800-1423/30.01.2018г. (л.8 по делото) оспорващия е посочил, че искането му е
свързано с необходимост от защита на живота и здравето му и на сина му, като е
посочил, че има назначена охрана от Специализирания наказателен съд.
С оспорения в настоящето съдебно
производство Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ
рег.№1808р-1542/01.02.2018г. на Началника на РУ- Монтана, на основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ на оспорващия е отказано издаване на разрешение за
закупуване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Оспорения
административен акт е връчен на лично оспорващия на 01.02.2018г., което се
установява от подписа му върху административния акт, тоест жалбата с
вх.№347/13.02.2018г., с която е оспорен административният акт, е подадена в
рамките на законоустановеният срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.83,
т.5 от ЗОБВВПИ, директорът на
ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на
РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва
издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението, тоест налице е компетентност на
органа издал оспорения административен акт.
При издаване на административния
акт е спазена предвидената от закона форма, като в него са изложени
фактическите и правните основания, които са мотивирали административния орган
за издаването му.
Не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са нарушили
правото на защита на оспорващия и да са го лишили от възможност да участва в
производството по издаване на административния акт и да ангажира доказателства.
В съответствие с изискването на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, след като е установил
непълноти и/или несъответствия
с изискванията на закона в искането на оспорващия, административния орган му е
предоставил възможност да обоснове необходимостта искането си и е приел
обясненията му, тоест в хода на административното производство са спазени
изискванията на специалния закон, който са приложими в случая.
По разбиране на
настоящата съдебна инстанция, в случая по безспорен начин от събраните по
делото доказателства се установява, че са налице материалноправните
предпоставки на закона, които обосновават законосъобразността на отказа за
издаване на разрешение за закупуване, съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на
лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение. В настоящия случай, оспорващия е обосновал искането
си за издаване на разрешение с необходимостта от самоотбрана, но както в хода
на воденото административно производство, така и в хода на настоящето съдебно
производство не е доказал тази необходимост с надлежни доказателства. По
аргумент от чл.170, ал.2 АПК, оспорващия следваше да установи, че са били налице условията за
издаване на облагоприятстващ акт по искането му, като доказването на заявената
необходимост от придобиване на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му
сочи, че мотивираният с липсата й отказ за издаване на разрешение е
законосъобразен. Органът преценява наличието на необходимост от притежаване на
оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема
предвид и данните, събрани в хода на административното производство, а те не
дават основание да се приеме, че е отказа е незаконосъобразен.
Тълкуването на
относимата към спора разпоредба на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ налага извод, че законът възлага в тежест на лицето,
подало искане за издаване на разрешение, във всеки конкретен случай да докаже
съществуването на основателна причина от носене и употреба на огнестрелното
оръжие. Ето защо преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи
необходимостта от боравене с оръжие е въпрос за законосъобразност на акта и с
оглед събрания доказателствен материал решаващият съд правилно е приел, че
оспореният административен акт е законосъобразен, тъй като изложените в него
мотиви се свеждат именно до това, че по надлежния ред не е установена
необходимост от носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие.
Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ не може да бъде
самоцелно, а обосновано със сериозни и уважителни причини, каквито не са
изложени нито пред административния орган, нито в съдебната фаза. В тази връзка
изложените от оспорващия доводи, че е защитен свидетел и има опасност за живота
и здравето на семейството му не са основание да се приеме наличието на
предпоставки за издаване на исканото разрешение за самоотбрана, тъй като видно
от писмо вх.№451/19.02.2020г. (л.5 по делото), с Определение от 16.03.2017г. по
НОХД №52/2017г. по описа на СпНС към момента на издаване на оспорения
административен акт на основание чл.123, ал.2, т.1, б.“а“ от НПК му е била
осигурена лична физическа охрана, като мярката за защита е отменена по искане
на оспорващия с Определение от 11.06.2018г. на основание чл.123, ал.6 НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му, тоест след като към момента на издаването на оспорения административен
е била осигурена необходимата защита на оспорващия не са налице предпоставки за
издаването на исканото разрешение, което да е мотивирано с необходимостта от
самоотбрана.
При липсата на
данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и
имуществото на оспорващия, следва да се приеме, че при действащата законова
регламентация не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел
самоотбрана. Твърденията за евентуални заплахи от трети лица не са подкрепени с
надлежни доказателства и не са доказани надлежно, тоест не обосновават целения
от оспорващия резултат. В тежест на иницииралото производството лице е да
докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а събраните по
делото доказателства водят до извода, че не са налице материалноправните
предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен
акт по искането на оспорващия, като в тази връзка следва да се приеме, че
административния акт е издаден и в съответствие с целта на закона.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в предвидената законоустановената форма, при спазване на
предвидените административнопроизводствените правила, съгласно приложимите материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорения П.Ц.Р. *** срещу Отказ
за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ рег.№1808р-1542/01.02.2018г. на
Началника на РУ- Монтана, с който на основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с
чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ на оспорващия е отказано издаване на разрешение за
закупуване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2
от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ц.Р. ***
срещу Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ
рег.№1808р-1542/01.02.2018г. на Началника на РУ- Монтана.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: