№ 234
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300502337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. П. Г., чрез адв. М. С.-И.,
срещу решение № 260074/18.01.2022 г. по гр.дело № 3097 по описа на РС Пловдив за
2019 г.
С обжалваното решение РС Пловдив отхвърля предявения от жалбоподателя Д.
П. Г. иск за осъждане на ответника Б. П. Г., да заплати на ищеца сумата от 4000 лева,
дължима по договор за заем от 06.02.2016 г., с падеж: 31.12.2016 г., както и сумата от
4000 лева, дължима по договор за заем от 01.05.2016 г., с падеж: 31.12.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
22.02.2019 г. до окончателното им изплащане, като неоснователен и е осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва изцяло, като
счита постановения съдебен акт незаконосъобразен и неправилен. Оспорва извода на
съда, че свидетелските показания на свидетеля С. са неубедителни, вътрешно
противоречиви, а и, че не кореспондират с останалите събраните по делото
доказателства. Счита, че с ангажираните свидетелски показания се установява
безспорно предаването на паричните суми, уговорката за връщане и падежа. Твърди, че
1
по делото е доказано, че ответникът е имал финансови затруднения, поискал е и е
получил от брат си процесните суми, като свидетелските показания на съпругата на
ответника, с която живее, са изключително заинтересовани от изхода на делото,
доколкото ще се отразят на стандарта им на живот.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановен акт
по същество с който да бъдат уважени изцяло предявените искове, както и да му бъдат
присъдени направените пред съдебните инстанции разноски.
Съдът е счел постъпилия отговор на въззивната жалба ненадлежно подаден от
лице без представителна власт, а поради неотстраняване на посочената нередовност от
ответника Б. П. Г., процесуалното действие по подаване на отговор на въззивна жалба
е прието за неизвършено, на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК. Въззиваемият не взема и
становище в настоящата инстанция по същество на спора.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Пред районен съд Пловдив са били предявени за разглеждане искове с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните са били сключени неформални договори за
заем, по силата на които на 06.02.2016 г. и на 01.05.2016 г. на ответника Б. П. Г. били
предадени от ищеца Д. П. Г. суми от по 4000 лева, с уговорен падеж на задължението
за връщане и по двата договора - 31.12.2016 г., като моли да бъде осъден Б. П. Г. да му
ги заплати, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ответникът оспорва изцяло исковете, като твърди, че не са възникнали заемни
правоотношения, процесните суми никога не са му били предоставяни в заем, никога
не е взимал суми на заем от ищеца, а с производството се цели защита срещу друго
изискуемо вземане, присъдено с влязло в сила решение.
Приети са писмени доказателства, разпитани от първоинстанционния съд са
свидетели – дъщерята и съпругата на ответника, за установяване на сключване на
договорите и предаване на сумата на посочените дати и съответно опровергаването на
тези показания.
Районният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин наличие на сключен
между страните договор за заем, включително реално предаване на сумите по двата
2
договора, тъй като не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля С., дъщеря
на ответника, като заинтересовани, поради влошените отношения с баща и, вътрешно
противоречиви и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства –
писмени доказателства за наличие на кредитна задлъжнялост към кредитни
институции на ищеца, доказателства за доходи на страните и свидетелски показания на
свидетеля Г.а, също преценени като заинтересовани, на осн. чл. 172 ГПК, но
кредитирани доколкото се припокриват със свидетелските показания на другия
свидетел и приетите писмени доказателства. С оглед така обсъдените доказателства
ПРС е счел, че ищецът не е провел пълно главно доказване по предявените на осн. чл.
240, ал. 1 ЗЗД искове, по които доказателствената тежест е негова, както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и обстоятелството, че е предадена въз
основа на договор за заем. Обосновал е подробно, че насрещното доказване на
ответника е породило обоснована вероятност съществуването на твърдените от ищеца
обстоятелства и факти във връзка с претенцията му да не са се осъществили, поради
което е приел, че поради неустановяване на реално предаване на сумата, фактическият
състав на сделката не е осъществен и е отхвърлил изцяло предявените искове.
В настоящото производство не са допуснати нови доказателства.
Във въззивната жалба не се оспорва приетата от районния съд фактическа
обстановка въз основа на приетите по делото неоспорени писмени доказателства,
изключително подробно обсъдени в решението, поради което и настоящия състав не
може да приеме за установени други факти, без изрично възражение на страните, за
което съдът счита ненужно да ги преповтаря и препраща към мотивите, изложени в
решението на РС Пловдив, на основание чл. 272 ГПК, в тази им част. С оглед
направените в жалбата възражения основно по отношение на начина на третиране на
свидетелските показания, събрани по делото и формирания въз основа на тях извод за
недоказаност на претенцията, в което се изразява правния спор, следва да бъде
посочено следното:
Настоящият състав споделя посоченото в обжалваното решение, че за успешното
провеждане на предявените искове, ищецът, при условията на пълно и главно
доказване, следва да установи наличието на валидни правоотношения по договори за
заем, сключени с ответника, изпълнение на задълженията си за предаване на заемните
суми, уговорен и настъпил падеж на задължението за връщане на сумите.
Както е посочено и в първоинстанционното решение, договорът за заем е уреден
в чл. 240 от ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им.
Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем
и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с
произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. Съдебната
3
практика приема, че за да възникне договорното правоотношение, освен постигнато
съгласие между страните следва да има и реално предаване на сумата, предмет на
договора, като предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната,
която се позовава на сключения договор за заем и основава претенциите си на този
договор. С оглед реалния характер на договора за заем, същият се счита сключен не в
момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да
получи в заем парична сума, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари
бъдат предадени на заемателя. Когато такова реално предаване на сумата липсва,
фактическият състав на сделката не е осъществен.
За установяване на твърденията в исковата молба, както постигнатото съгласие,
така и предаване на сумите от по 4 000 лв. на посочените две дати – 06.02.2016 г. и на
01.05.2016 г., е разпитан свидетел, воден от ищеца, жалбоподател в настоящото
производство – свидетелят Е. Б.ова С., която заявява, че на посочените дати е била
извикана от чичо си да присъства на предаване на парите от него на баща и, които
баща и трябвало да върне до края на годината. От показанията и, а и от останалите
приложени по делото писмени и гласни доказателства, както и от изявленията на
страните, се установява, че отношенията между свидетеля С. и ответника, неин баща, са
трайно и силно влошени. Свидетелските и показания не са убедителни, доколкото са
схематични, противоречат на останалия събран доказателствен материал относно
наличие на кредитна задлъжнялост и финансови затруднения при изпълнение на
парични задължения на чичо и, както и на свидетелските показания на свидетеля Г.а.
Свидетелските показания на свидетеля са и нелогични по отношение на факта, че са
сключени неформални договори с такъв предмет, на доверие, въпреки, че доверие
между страните не е имало, тъй като са били в трайно влошени отношения от 2015 г.,
за което свидетелстват както разпитаните свидетели, така и приетите писмени
доказателствата за налични съдебни производства между тях, във връзка с финансови
спорове. Свидетелските показания и на двете свидетелки следва да се преценят като
заинтересувани от изхода на спора, съгласно чл. 172 ГПК, поради роднинските връзки
със страните и доказаните влошени отношения между тях и свидетелите.
Както бе посочено по-горе, в тежест на доказване на ищеца е да установи по
безспорен и несъмнен начин в производството предаване на сумите, предмет на
процесните договори за заем. За да бъде уважена претенцията му, следва да бъдат
представени убедителни доказателства, които по категоричен начин да установят
твърдените факти, от които произтича искането му. От събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен извод, какъвто е необходим за
установяване на основателността на исковете, че процесните суми са били реално
предадени на ответника, на основание сключени между тях договори за заем със срок
до 31.12.2016 г. Свидетелските показания, събрани по делото на свидетелите на двете
страни, са противоречиви, като свидетелите са заинтересовани и показанията им се
4
преценят съобразно всички други данни по делото. Показанията на свидетеля С. не са
достатъчно убедителни, като се разколебават не само от противоречията с показанията
на свидетеля на насрещната страна, а и от част от представените по делото писмени
доказателства, посочени по-горе, които установяват кредитна задлъжнялост на ищеца
и финансови затруднения при погасяване на задълженията му. От съвкупната преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства също не може да се направи
категоричен и несъмнен извод за наличие на предаване на сумите, посочени в исковата
молба, на ответника, с поемане на задължение за връщането им. За уважаване на
исковата претенция ищецът е необходимо да докаже пълно и главно факта на
сключване на договорите за заем, а за ответника е достатъчно с представените от него
доказателства да внесе съмнение в осъществяването на тези факти, за да осуети това
доказване и уважаването на исковете. Такова разколебаване в категоричността на
представените доказателства от ищеца е сторено със свидетелските показания на
свидетеля Г.а, заявила липса на необходимост от вземане на заем на парични средства
от съпруга и, подкрепящи се от част от писмените доказателства, а и най-вече тези
писмени доказателства, установяващи финансови затрудненията на ищеца в периода, в
който твърди да е дал в заем сумата от 8 000 лв. на ищеца. Поради това и не е доказан
по несъмнен и категоричен начин факта на сключване на договорите и предаване на
сумите по тях на ответника, което е необходима предпоставка за уважаване на
претенциите, поради вменената от закона доказателствена тежест за установяването им
от страната, която черпи права от тези факти.
Съдебната практика е категорична и последователна в разбирането си, че
доказателствената тежест не е задължение да се представят доказателства за
установяване на фактите, а е задължение за съответната страна да понесе
неблагоприятните последици от това, че твърдения от нея факт не е бил установен с
нужната убедителност от събраните в производството доказателства. Тези
неблагоприятни последици са свързани с това, че съдът трябва да приеме, че
недоказания факт не се е осъществил и страната не може да черпи от него изгодни за
себе си правни последици. Или в конкретния случай, поради липса на доказан по
категоричен начин факт на получаване на сумите от страна на въззиваемия Б. Г., на
основание договори за заем, съдът следва да приеме, че не е налице доказано
сключване на договорите за заем и не съществува за ответника задължение за връщане
на процесните суми.
До същите правни изводи при решаване на спора е достигнал и районния съд,
като е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено изцяло, а подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
На жалбоподателя, с оглед изхода от спора, не се дължат сторените в
5
производството разноски, а въззиваемия не претендира такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260074/18.01.2022 г., постановено по гр. дело №
3097/2019 г. по описа на РС Пловдив, ХI граждански състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6