Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18855 описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1, и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК от Б.П.П.Ф.
ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, представлявано от Н.Н.и Н.Н., срещу Н.Х.В., ЕГН **********, с адрес ***, ****, да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 7851/27.9.2017г., постановена
по ч.гр. дело № 14535/2017г. на ВРС, 14 състав, сумата от 3100.80 лв. /три хиляди и сто лева и 80 ст./ лева – дължима
главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS – **167571/ 02.12.2016
год.; сума в размер на 1306.25 лв.
/хиляда триста и шест лева и 25 ст./ лева – възнаградителни лихва, за
периода от 05.01.2017 год. до 05.01.2019
год.; сума в размер на 188.52 лв. /сто
осемдесет и осем лева и 52 ст./ лева – мораторна лихва, за периода от
05.02.2017 год. до 11.09.2017 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.09.2017 год., до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските за двете
производства.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума
и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е уведомен за заповедта за изпълнение по реда
на чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът
се е породил правният интерес да предяви настоящия установителен иск.
В исковата молба ищецът твърди, че с Договор за потребителски
заем с номер PLUS-14167571 от 02.12.2016, Б.П.П.Ф. ЕАД е отпуснало паричен
кредит в размер на 3000.00 /ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА/ лв. и заем за закупуването на
застраховка в размер на 420.00 /ЧЕТИРИСТОТИН И ДВАДЕСЕТ ЛЕВА / лв. Съгласно чл.
1 и чл. 2 от Договора, размерът на заема от 3000лв. е преведен по сметка на
кредитополучателя, а размерът на застрахователната премия се превежда директно
на застрахователя
„К.Ж.****" разсрочено с всяка вноска
по кредита.
Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена
от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което Б.П.П.Ф. ЕАД е
изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума Н.Х.В. е
удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението". Въз основа на чл.3 от същия, за ответника възниква
задължението да погаси заема на 25 месечни вноски- всяка по 189.05 лв. /СТО
ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТ ЛЕВА и 05 СТОТИНКИ /, които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 47.49% и годишния лихвен процент - 35.66%, посочени в параметрите
по договора.
Длъжникът Н.Х.В. е преустановила плащането на вноските
по кредит номер PLUS-14167571 на 05.01.2017г., като към тази дата са погасени 0
месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на Б.П.П.Ф. ЕАД става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на
4407.05 лв. /ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ЧЕТИРИСТОТИН И СЕДЕМ ЛЕВА и 05 СТОТИНКИ /,
представляващ оставащите 25 броя погасителни вноски към 05.02.2017, към която
дата е станал изискуем в целия му размер.
Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Кредиторът е изпратил покана
за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо на
посочения в договора адрес, като съгласно чл. 9 от Договора, изпратените до
посочения адрес изявления се считат за узнати от кредитополучателя.
Ищцовата претенция за главница е формирана от сборът
между оставащата главница по договор за кредит, както и главницата по вноските,
дължими за застрахователна премия. Освен отпуснатата в заем сума, ищеца
финансира и Застраховка „Защита на плащанията", като застрахователната
премия се заплаща разсрочено на равни вноски, като част от месечната
погасителна вноска
- сумата по застраховката в размер на
420.00 лв. е включена в размера на всяка погасителна вноска по кредита (25
вноски по 16.80 лв.=420.00 лв.).
След като Кредиторът е изпратил последна покана, в
която изрично е обявил кредитът за предсрочно изискуем в целият му непогасен
размер, оставащата сума за застраховката се анулира до края на договора.
Последната покана е изпратена на 05.06.2017 г., до която дата е заплатена
застраховката. В тази връзка периода, за който ищецът е заплатил застраховката
е от първата вноска по погасителен план 05.01.2017 г. до 05.06.2017 г.-датата
на изпращане на последната покана, т.е 6 х16.80= 100.80 лв. Поради това
претендира само сумата в размер на 100.80 лв., заплатена като застрахователна
премия.
По делото е
постъпил отговор от назначения от съда особен представител на ответната страна в срока по
чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва се иска по основание и по размер.
Сочи се, че въз основа на представените с исковата
молба писмени доказателства ищецът не установява надлежно заверяване на
посочената в договора сметка на ответника със сумата, посочена в договора за
потребителски паричен кредит, за да установи по безспорен начин, че е изпълнил
основното си задължение по същия договор - да отпусне уговорената парична сума.
В приложените писмени доказателства не може да бъде
открито поле „Удостоверение на изпълнението", за да се извърши преценка
какво е неговото съдържание.
Предвид горното като особен представител на ответника
релевира възражение, че „Б.П.П.Ф."ЕАД не е отпуснало като кредитор сума в
размер на 3000 лева на ответника Н.Х.В. не е предоставило реално такава парична
сума на последния, предвид което уговорените парични средства не са получени и
съответно твърденият договор за потребителски кредит не е влязъл в сила.
Особения представител на ответника още сочи, че
соченото от ищеца доказателство - сертификат № PLUS-**167571, представено с исковата молба, не установява,
още по-малко по безспорен начин, че е извършено твърдяното плащане на
застрахователя „К.Ж.к.Б.".
С оглед гореизложеното навежда възражение, че ищецът
не е предоставил на ответника кредит в размер на 420 лева за закупуване на
застраховка, било чрез заверяване на негова сметка с тази сума или чрез
заплащане директно на застрахователя „К.Ж.к.Б.".
С оглед защитата на ответника, особеният представител
прави оспорване на автентичността /авторството/ на Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-14167571 и Сертификат № PLUS-**167571, в частта на съдържащите се в тези документи
подписи на страната на кредитополучателя, при твърдения, че същите не носят
подписа на физическото лице Н.Х.В..
За акцесорната претенцията за мораторно обезщетение, с
оглед функционалната зависимост на акцесорното от главното задължение, твърди,
че също се явява неоснователно, а при условие на евентуалност и недоказано по
размер.
В с.з. ищецът с писмена молба поддържа исковете си и моли
за уважаването им, а ответникът чрез особения си представител поддържа отговора
и моли за отхвърлянето на исковете.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените по делото искове по реда на чл. 415 от ГПК
намират правното си основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал.2
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, доколкото се претендира
заплащане на незаплатена в срок главница, договорна лихва, и мораторна лихва, дължими
на основание Договор за потребителски
заем с номер PLUS – **167571/ 02.12.2016 год.,
сключен при условията на чл. 9 ал. 1 от ЗПК между страните.
В тежест на ищеца по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: че между
ищеца и ответника е сключен валиден Договор за потребителски заем с номер PLUS
– **167571/ 02.12.2016 год., че ищецът
е изпълнил собствените си задължения по договора да предаде заемната сума на
ответника, че са налице условията и е настъпил фактическият състав на
предсрочната изискуемост на задълженията на ответника, както и вида и размера
на задълженията, съответно падежа на задълженията, изпадането на ответника в
забава и размера и периода на обезщетението за забава.
Налице е оспорване на валидността на договора за кредит с оглед
възражението за неавтентичност на документа, материализиращ волята на
ответника, а именно оспорване на положения за ответника подпис. От изготвената
и приета по делото СГЕ обаче се установява, че подписите, положени за ответника
в Договор за потребителски паричен кредит PLUS-**167571 и Сертификат № PLUS-**167571, са
на ответника Н.Х.В.. Същите обективират волята на ответника да се задължи по договорното
правоотношение.
Съдът
намира, че представеният Договор за потребителски паричен кредит PLUS-**167571,
отговаря на изискванията на ЗПК, следователно е възникнало валидно договорно
правоотношение между страните.
Съгласно т.
1 от ТР ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2017 /от 02 април 2019 г., на ВКС, ОСГТК,
допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Съгласно т.
2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2017 /от 27 март 2019 год./ на ВКС, ОСГТК, размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането.
В мотивите
на ТР е посочено, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем
за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но
не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона.
Договорът
се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на
предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При
настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния
план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
Уговорената
в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на
санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Съгласно
решение № 23/24.03.2015г. по т.д. № 1717/2013г. на ВКС, I ТО, моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало
до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Във
формираната съдебна практика, обективирана в решение № 148 от 02.12.2016г. по
т.д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. и Определение № 330/25.05.2017г. по т.д.
№ 1289/2016г. на ВКС II ТО е прието, че начинът на удостоверяване на връчването
на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита
вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост
от избрания от кредитора способ за уведомяване, като в производството по
установителен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на
удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването
се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при
тълкуване на договорните клаузи. Отделно се сочи, че фингирането на недоставено
или само на изпратено съобщение като получено цели защитата срещу недобросъвестно
поведение на получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да
получава съобщения.
Допустимо е
да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника
като получено единствено в случай, че договорът между страните предвижда
определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще
се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника
изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава
уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено
посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл.
връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) - Решение № 25/03.05.2017 г. на
ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд.
В
конкретния случай съдът намира, че макар и да е налице уговорка в чл. 9 от
Договора за фингирано връчване на съобщения, то ищецът не е положил дължимата
грижа за надлежно връчване на съобщението за предсрочната изискуемост /няма
данни за съобщаване на посочения от длъжника електронен адрес/, не се
установява и недобросъвестност от страна на ответника във връзка с връчването
/няма доказателство, че действително адресът посочен от длъжника е непълен,
доколкото отбелязването от страна на пощенския служител, представлява
твърдение, подлежащо на доказване, а не е надлежно доказателство за сочения
факт/.
Съгласно
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I ТО, в хипотезата
на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба
по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
В
конкретния случай предсрочната изискуемост на договора за кредит е била обявен
на длъжника надлежно с връчване на исковата молба на особения му представител
на 29.06.2018г. От тази дата, съгласно т. 2 от ТР 3/2017 на ВКС, ОСГТК, ищецът
изгубва преимуществото на срока, отпада погасителния план и в негова полза не
се дължат възнаградителни лихви, а само главницата, както и мораторна лихва върху
непогасения остатък от кредита.
От
изготвената по делото ССЕ се установява, че сметка на ответника на 05.12.2016г.
е преведена сумата от 2895лв., формирана като от общия размер на кредита от
3000лв. е удържана такса ангажимент от 105лв. До 30.11.2018г. /датата на
проверката от вещото лице/ няма данни за извършвани плащания по процесния
договор. Неплатеното задължение е както следва: главница 3000лв., договорни
лихви от 1306,25лв., и застраховка – 100,80лв. Сумата по застраховката не е
предоставена на ответника, а е превеждана от банката в полза на застрахователя
на месечна база. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е
преустановено плащането по застраховката. Мораторната лихва, начислена от
банката, е в размер на 188,52лв. за периода 06.02.2017г. до 25.09.2017г. върху остатъчния размер на главницата от
2925,97лв.
В исковата
молба /както и в заповедта за изпълнение/ се претендира за главница сумата от
3100.80 лв.
Съгласно
представеният Договор за потребителски паричен кредит PLUS-1416757, главницата е
в размер на сумата от 3000лв., а останалата сума от 100,80лв. представлява
заплатени от банката в полза на трето лице затсрахователни вноски. В договора главницата
е обозначена като „размер на кредита за потребителски цели“, както и като „общ
размер на кредита“. Това е и сумата, преведена по сметка на ответника, като от
същата е удържана такса ангажимент. Сумата, която се обозначава като главница
по договор за заем /кредит/, представлява дадените в полза на заемателя заемни
средства. В този размер не се включват други плащания, свързани със сключването
на договора за заем. В случай, че същите се дължими, те се дължат на друго
правно основание, тъй като не представляват връщане на заемната сума. В
конкретния случай сумата от 100,80лв. се дължи на друго правно основание, тъй
като не е включена в общия размер на заемната сума. Поради това същата не може да бъде
претендирана като главница. Искът е основателен за сумата от 3000лв., представляваща
главница /заемна сума/, дадена от ищеца в заем на ответника. За сумата от 100,80лв.
/претендирана като главница, а представляваща застраховка, платена в полза на
трето лице/, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От
изготвената по делото ССЕ се установява, че дължимият размер на
възнаградителната лихва, за периода от
05.01.2017 год. до 05.01.2019 год. е 1306.25 лв. Предсрочната
изискуемост обаче е настъпила на 29.06.2018г., т.е. преди крайния падеж на 05.01.2019г.
, което означава, че след посочената дата 29.06.2018г. до 05.01.2019г. не се дължат възнаградителни лихви по договора
за кредит, съгласно ТР 3/2017. Съгласно погасителния план и ССЕ, съдът след
собствени изчисления намира, че за периода до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост 29.06.2018г. се дължи възнаградителна лихва в размер
на 1174,79лв., т.е. претенцията в тази й част се явява основателна, а за
разликата до пълния претендиран размер - неоснователна.
Предвид
приетото от съда за датата на настъпване на предсрочната изискуемост в хода на
процеса на 29.06.2018 год., съдът намира, че дължимата мораторна лихва се
определя от падежните дати на всяка едно просрочено вземане до 11.09.2017 год.
и същата е в размер на 60,05лв. общо за посочения период. В този смисъл искът
се явява частично основателен до посочената сума.
С оглед частичното уважаване на исковете,
съдът намира, че на двете страни се следват разноски, на основание чл. 78 ал. 1
и ал. 3 от ГПК, съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете. Доколкото
ответникът е защитаван от назначения му от съда на разноски на ищеца особен
представител, същият не е сторил разноски, които да му бъдат възстановявани. На
ищеца се следват разноски в размер на сумата от 130,77лв. за заповедното
производство и сумата от 1179,32 лв. за исковото производство /съразмерно на
уважената част от исковете въз основа на списъка по чл. 80 от ГПК и
доказателствата/.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Н.Х.В., ЕГН **********, с
адрес ***, ****, ДЪЛЖИ НА Б.П.П.Ф. ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, представлявано от Н.Н.и Н.Н., по Заповед за изпълнение № 7851/27.9.2017г.,
постановена по ч.гр. дело № 14535/2017г. на ВРС, 14 състав, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/ – дължима
главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS – **167571/ 02.12.2016
год.; сума в размер на 1174.79лв. /хиляда сто седемдесет и
четири лева и 79 ст./ – възнаградителни лихва, за периода от 05.01.2017 год. до 29.06.2018г.; сума в
размер на 60.05 лв. /шестдесет лева и 5 ст./
– мораторна
лихва, за периода от датата на падежа до 11.09.2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.09.2017 год., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от Б.П.П.Ф. ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, представлявано
от Н.Н.и Н.Н., срещу Н.Х.В., ЕГН **********, с адрес ***, ****,
да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по
Заповед за изпълнение № 7851/27.9.2017г., постановена по ч.гр. дело № 14535/2017г. на ВРС, 14
състав, сумата
от 100.80 лв. /сто лева и 80 ст./ – дължима
главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS – **167571/ 02.12.2016
год.; сума в размер на 131.46 лв. /сто тридесет и
един лева и 46 ст./ лева – възнаградителни лихва, за
периода от 29.06.2018г. до 05.01.2019 год.; сума в размер на 128.47 лв.
/сто двадесет и осем лева и 47 ст./ – мораторна лихва, за периода от 05.02.2017 год.
до 29.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 26.09.2017 год, на основание чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Х.В., ЕГН **********, с
адрес ***, ****, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.П.П.Ф. ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, представлявано от Н.Н.и Н.Н., сумата от 130,77лв. /сти и тридесет лева и 77 ст./, представляващи разноски за
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, за които е
издадена по Заповед за изпълнение № 7851/27.9.2017г., постановена по ч.гр. дело
№ 14535/2017г. на ВРС, 14 състав, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Х.В., ЕГН **********, с
адрес ***, ****, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.П.П.Ф. ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, представлявано от Н.Н.и Н.Н., сумата от 1179,32 лв. /хиляда сто седемдесет и девет лева и 32 ст./, представляващи разноски
за настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: