№ 33234
гр. София, 16.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20231110119766 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С разпореждане № 111491 от 06.08.2024 г. съдът е разпоредил да се връчи
на ищеца по делото препис от определение № 11086 от 15.07.2024 г.,
постановено по в.гр. д. № 5443 по описа за 2024 г. на СГС, въззивен 3-Б състав
и молба № 29094 от 11.07.2024 г., подадена до СГС, с указание, че може да
представи отговор на искането за изменение на решението в частта за
разноските по реда на чл. 248 от ГПК, обективирано във вече връчената на
02.05.2024 г. въззивна жалба № 378 от 02.01.2024 г., в едноседмичен срок от
получаването на съобщението.
В дадения срок, на 14.08.2024 г., ищеца е подал становище, в което
заявява, че счита искането за изменение на решението в частта за разноските
за неоснователно. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът
по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските. В процесния случай решението е
обжалваемо, и е връчено на ответника лично на 17.12.2023 г., а въззивна жалба
№ 378 от 02.01.2024 г., в която се съдържа искане за изменение на решение №
20010 от 04.12.2023 г. в частта за разноските е подадена на 02.01.2024 г.,
поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява подадена в срок.
След като се запозна с възраженията и материалите по делото,
1
съдът счита молбата за неоснователна, по следните съображения:
С разпореждане № 14326 от 12.06.2024 г. СГС, въззивен 3-Б състав е
оставил без движение въззивна жалба с вх. № 378/02.01.2024 г., подадена от
П. К. И. срещу Решение №20010/04.12.2023 г., постановено по гр.д. №
19766/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, като на същия е
указано, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението с нарочна
молба следва да посочи дали с изложеното във въззивната жалба прави искане
на основание чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в
частта относно присъдените разноски или прави искане за преразпределение
на отговорността за разноски с оглед изхода на спора във въззивната
инстанция.
С молба № 29094 от 11.07.2024 г. жалбоподателят е изпълнил указанията
на съда и е заявил, че оплакванията във въззивната му жалба относно начина
на разпределяне на отговорността за разноски в първоинстанционното
производство имат характер на молба по чл. 248 ГПК относно присъдените
разноски в размер на 400 лева за съдебно – счетоводна експертиза.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК вещо лице се назначава по искане на
страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото
въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството,
занаятите и други. От горната разпоредба следва, че вещото лице е физическо
лице, даващо заключение относно въпроси, по които съдът сам не може да се
произнесе – назначено от съда, с професионална подготовка и опит в
съответната област, незаинтересовано от изхода на делото. Настоящият състав
няма специлизираните знания в областта на счетоводствоито, поради което и
допускането и изгатвянето на съдебно – счетоводна експертиза е било не по –
малко необходимо, отколкото допускането и изгатвянето на съдебно –
техническа експертиза. Двете експертизи са изготвени професионално и
компетентно, за същите ищеца е заплатил съответстващите определени от
съда депозити, които предвид икономическата обстановка в страната не са
прекомерно високи. За дейността на всяко от вещите лица се дължи
възнаграждение, от което впоследствие се удължат всички изискуеми от
държавата данъчни и осигурителни вноски, от което следва, че всъщност
знанията и уменията на вещото лице се оценяват на доста по-ниска от
депозита цена. От друга страна, доколкото вещите лица обикновено са
2
сериозни в своите професионални области специалисти, ниското
възнаграждение единствено би ги демотивирало от участие в процеса и
съответно отказ от изготвяне на експертизата. При постановяване на своя
краен съдъбен акт съдът е използвал заключенията и на двете вещи лица,
поради което и искането по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за изменение на решението в частта
за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, обективирана във въззивна жалба №
378 от 02.01.2024 г., допълнително уточнена с молба № 29094 от 11.07.2024 г.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3