РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Бургас , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100500370 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***,
ул. *** № * вх. * ет. *, чрез упълномощения от него процесуален представител адв.
Добромира Полименова против Решение №260780 от 02.12.2020 г. по гр.д. № 1857/2020 г.
по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника иск против Етажната
собственост с адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 1 вход 2, представлявана от
управителя „Би Ейч Пи Фасилити“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Абоба № 6, представлявано от Светла Стоянова Белчева за
отмяна на решенията, взети на проведено общо събрание на ЕС на 11.02.2020 г. , като наред
с това е осъдил ищеца да заплати на ответната ЕС сумата от 300 лева разноски за първата
инстанция.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно и необосновано,
постановено в противоречие със събраните доказателства. Прави се оплакване, че съдът не
се е произнесъл по нито едно от наведените конкретни основания за отмяна, в това число и
по възражението касаещо процесуалната легитимация на ответната страна, за която същият
следи служебно. В тази връзка се твърди, че ответната ЕС се представлявала от г-жа Ш., в
1
качеството й на Председател на Управителния съвет, а не от дружеството „Би Ейч Пи
Фасилити“ ЕООД, което съдът неправилно приел за надлежен процесуален представител по
делото. На посоченото дружество не били възложени правомощия по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС,
нито по силата на сключения договор за управление от 01.02.2020 г., нито по друг начин. С
оглед на това допускането до разпит на г-жа Ш. като свидетел било в нарушение на
процесуалните норми. Изброени са и конкретни нарушения на правилата по свикване и
провеждане на общото събрание на ЕС от 11.02.2020 г, които според въззивника
обосновават извод за незаконосъобразност на взетите решения. По – конкретно се сочат
следните нарушения: липсва подпис върху поканата за свикване на ОС, както и дата и час на
нейното поставяне; липсват доказателства, от които да се установява, че е бил спазен
седемдневния срок между свикването на ОС и провеждането му; липсват подписи на всяко
присъствало на ОС лице върху самия протокол, с което да бъдело удостоверено как всеки
един от тях е гласувал по точките от дневния ред; събранието било проведено при липса на
нужния кворум. В тази връзка се твърди, че представените на ОС идеални части от общите
части на сградата били изчислени неправилно - в сбора били включени ид.ч. притежавани от
Т. Д., която не е присъствала, нито е била представлявана на събранието. От общия сбор на
представените на събранието идеални части следвало да се извадят както ид. части,
притежавани от Т.Д. /2.7621 %/, така и тези на С.Ш. /2.7021 %/, като след извършеното
приспадане, ставало видно, че към началния час на провеждане на ОС нужния кворум от 67
% не е бил налице и събранието следвало да се отложи с един час. Относно взетите решения
по т. 7 от дневния ред, озаглавена „обсъждане на други въпроси“ се излагат оплаквания, че
предмета на тези въпроси не бил предварително конкретизиран. Изброени са и други
нарушения свързани с мястото на провеждане на ОС, с представителната власт на етажните
собственици, липса на отразяване в протокола от ОС на направените от собствениците
предложения и изявления, съществуващо несъответствие между дневния ред и взетото
решение по т. 4 с предмет „обсъждане на бюджет и разпределение на суми“, противоречие
на решението по т. 4 с чл. 51, ал. 5 от ЗУЕС. Акцентира се върху допуснато нарушение на
нормата на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС при приемане на решението за допускане на „техническа
грешка“ в съдържанието на предходен протокол от ОС от 17.01.2020 г. относно
наименованието на фирмата, с която е сключен договор за управление. По изложените
съображения, въззивната страна моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с
което исковата претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени разноските за двете
инстанции. Не се сочат доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Етажна
собственост. В същия се излагат подробни съображения за неоснователност, както и за
недопустимост, поради просрочие, на въззивната жалба. Оспорват се като неоснователни
оплакванията на въззивника за ненадлежно представителство на ЕС в настоящото
производство от страна дружеството „Би Ейч Пи Фасилити“ ЕООД, което по силата на
договор за управление на общи части от 01.02.2020г. имало качеството на управител. В
закона не се съдържа изискване лицата, присъствали на ОС да подписват самия протокол,
2
достатъчно било същите да удостоверят присъствието си на ОС чрез полагане на подпис
върху списъка на присъствалите лица, представляващ неразделна част от протокола.
Оспорва се като неоснователно и опровергавано от събраните доказателства възражението
за неспазване на 7 –дневния срок, регламентиран в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Като
неоснователни се оспорват и възраженията досежно изчисляване на необходимия за
провеждане на събранието кворум. Твърди се, че етажния собственик Т. Д. била
представлявана от нейния баща, със забележка „член на домакинството“. Това възражение
се оспорва и като преклудирано, тъй като било направено за първи път във въззивната
жалба. Що се отнася до представляваните от С. Ш. идеални части, то правилно същите са
пресметнати като 100 %, а не ½ от тях, с оглед бездяловия характер на съпружеската
имуществена общност. Като неоснователни се оспорват и възраженията за съществуващи
разминавания между дневен ред и взети решения, тъй като самия закон давал възможност в
дневния ред да бъдат включени и други въпроси, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС. Изразено е
становище и по всички останали възражения, изложени във въззивната жалба. С оглед на
изложеното в отговора, въззиваемата страна моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Също претендира за присъждане на сторените във
въззивното производство разноски.
В проведеното пред БОС съдебно заседание въззивникът се представлява от
процесуалния си представител адв. Полименова, която заявява, че поддържа подадената
въззивна жалба и излага подробни доводи за основателност на предявения иск. Посочва, че
изцяло в доказателствена тежест на Етажната собственост е да докаже законосъобразното
свикване и провеждане на ОС на ЕС, каквото доказване в настоящото производство не било
проведено. Заявява, че с предходно решение на ОС е било избрано друго дружество за
управител на ЕС и смяната на същото посредством използваната техника за отстраняване на
техническа грешка месец по – късно, след изтичане на седемдневния срок за поправка на
протокола, води до извод, че процесното ОС не е свикано редовно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, процесуалния представител на ЕС
оспорва подадената жалба и изразява становище за неоснователност на същата.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има
правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима. По възражението
на въззиваемата страна за недопустимост на жалбата поради неспазен срок за нейното
подаване, съдът се е произнесъл с определението си по чл. 267 от ГПК като е посочил, че от
приложените по делото книжа се установява, че жалбата е подадена по пощата в последния
ден от двуседмичния срок за обжалване, а именно на 22.12.2020г., т.е. същата е в срок.
При служебната проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
3
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от В. К. В., с която е
предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, с който се иска отмяна на всички
решения, взети на проведено на 11.02.2020 г. Общо събрание на Етажната собственост на
вход № 2 на сграда, находяща се на адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич” № 1,вход 2. В
исковата молба са изложени твърдения за допуснати редица нарушения на процедурата по
свикване и провеждане на оспореното общо събрание: липса на покана за свикване на ОС;
нарушения на изискванията за кворум за провеждане на ОС; неспазване на правилата
относно изготвяне на протокола от ОС и неговото съдържание; несъответствие на взетите
решения с приетия дневен ред и др.
Ответникът по иска в подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва
предявения иск като неоснователен като излага подробни доводи по всяко едно от
възраженията на ищеца и заявява обосновани твърдения относно законосъобразното
провеждане на оспореното общо събрание.
В хода на производството пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства, които районният съд е обсъдил в мотивите на оспорения акт. Въз основа на
същите, БРС е приел за безспорни следните факти: че ищецът е собственик на самостоятелен
обект, попадащ в етажната собственост на сграда, находяща се в град Бургас, ул. Адам
Мицкевич № 1, вход 2, както и че на дата 11.02.2020 г. е било проведено оспореното с
предявения иск Общо събрание на етажната собственост. Тези факти не се оспорват и пред
настоящата инстанция.
По делото е представена Покана за свикване на ОС на ЕС, което ще се проведе на
11.02.2020 г. от 18.00 часа, с посочен дневен ред, в която е указано, че мястото на
провеждане на ОС ще бъде във „вход Г, ет. 3, офис 10“. В края на поканата е отразен текст
„Професионален домоуправител „Би Ейч Пи Фасилити“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Абоба“ №
6а“. Върху поканата липсва подпис.
Представен е протокол от 03.02.2020 г. за залепена покана за ОС, свикано на
11.02.2020 г. от 18.00 часа, в който е отразено, че същата е залепена на дата 03.02.2020 г. в
присъствието на свидетеля С. М. Ш. /ап. 30/, което е удостоверено единствено с подписа на
посочения свидетел.
По делото като доказателство са приобщени Протокол от проведеното на 11.02.2020
г. Общо събрание, ведно със списъка на присъствалите и гласували лица, както и копия на 4
броя пълномощни, удостоверяващи представителната власт на лицата, упълномощени да
представляват етажните собственици П.С. /ап. 6 и ап. 7/, Р.Д. /ап. 27/, П.Д. /ап. 3/ и М.М. /ап.
13/.
Като доказателства са приети и протоколите от проведени предходни две общи
събрания, съответно на 17.01.2020 г. и на 11.12.2019 г., от съдържанието на които се
установяват взети решения относно представителството на етажната собственост. С
4
решение, взето на проведеното на 11.12.2019 г. ОС на ЕС за управител е била избрана г-жа
С. Ш.. В т. 4г от обсъждания протокол е взето решение със следното съдържание: за
бъдещите общи събрания домоуправителят да уведомява етажните собственици по нов ред:
освен с писмено обявление, поставено на входа и с лична покана по телефон или имейл.
От представения Протокол от ОС на ЕС, проведено на 17.01.2020 г. се установява, че
по т. 2 от дневния ред е взето решение с предмет дейността по поддръжката на вход „Б“ да
се възложи на фирма „Белчев строй“ ЕООД, с което дружество домоуправителят С. Ш. да
сключи договор за поддръжка на ЕС.
По делото е представен и Договор за възлагане на дейности по поддръжка на общи
части в сграда в режим на етажна собственост, сключен на 01.02.2020 г., страни, по който са
Етажната собственост, представлявана от С. Ш. и дружеството „Би ейч пи фасилити“ ЕООД.
Пред районен съд е разпитана като свидетел и етажния собственик С.на Ш., която
заявява, че на предходното събрание, проведено от 17.01.2020 г., било взето решение за
управител на ЕС да бъде избрана фирмата „Би ейч пи фасилити“ ЕООД, но протоколчика
бил сбъркал името като вместо това дружество било посочено дружеството „Белчевстрой“
ЕООД, като управител и на двете дружества било лицето С. Белчева. По възражението на
ищеца за недопустимост на свидетелските показания на св. Ш., поради качеството й на
управител на ЕС, съдът се е произнесъл с протоколно определение от 12.11.2020г. като е
приел същото за неоснователно поради това, че настоящ управител на ЕС е дружеството „Би
ейч пи фасилити“ ЕООД, легитимирано да представлява ЕС в процеса по силата на
сключения договор за управление.
Въз основа на извършения анализ на събраните по делото доказателства, БРС е
формирал правни изводи относно законосъобразното свикване и провеждане на процесното
общо събрание като е приел, че същото е надлежно свикано, в съответствие с разпоредбата
на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Съдът е констатирал, че не са допуснати нарушения, опорочаващи
оспорените решения на ОС на ЕС, поради което е отхвърлил предявения иск като
неоснователен.
При така установената фактическа обстановка и след извършена самостоятелна
преценка на събраните доказателства, Бургаският окръжен съд в рамките на осъществения
въззивен контрол, намира от правна страна следното.
Разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС предвижда потестативно право на всеки собственик на
обект в етажната собственост да може да се защити срещу решения на общото събрание на
етажната собственост. За да бъде отменено решението на общото събрание по делото следва
да се установи, че решението е взето при нарушен ред за свикване на общото събрание или
при нарушение на предвидените в закона или правилника за вътрешния ред процедури и
правила за вземане на решение, както и когато решението на ОС на ЕС противоречи на
императивни правни норми или е взето по въпроси, които са извън компетентността на ОС
5
на ЕС, предвидена в чл. 11 от ЗУЕС. Доказателствената тежест между страните се
разпределя по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като в тежест на ищцовата страна е да
докаже, че е притежава обект в сградата – ЕС и че е проведено ОС, на което са гласувани
решения, а ответната страна следва да установи, че решенията са взети при надлежно
свикано и проведено общо събрание, както и че същите не противоречат на императивни
материалноправни норми.
По делото не е спорно, че предявеният иск е допустим като предявен от лице,
разполагащо с материалноправна легитимация, както и че същият е депозиран в рамките на
законоустановения 30 – дневен срок, считано от датата на поставяне на съобщение за
изготвен протокол от проведеното ОС по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Спорните въпроси, поставени пред въззивната инстанция са свързани с това дали е
проведена надлежна процедура по свикване на ОС, съответно по неговото провеждане.
Редът за свикване на общо събрание на собствениците в сгради в режим на етажна
собственост е регламентиран в разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС. Според същата общото
събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които имат право да свикват общото
събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-
късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа.
Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които
свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде
насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в
неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето й.
От приетата като доказателство по делото покана се установява, че същата не
отговаря на императивното изискване, въведено с нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, а именно
същата да е подписана от лицата, които свикват общото събрание. Основателно е
оплакването на въззивника в тази връзка, че районният съд неправилно и в противоречие
със събраните доказателства е приел, че поканата за свикване на ОС е подписана. Върху
самата покана липсва подпис, поради което не може да бъде преценено дали в
действителност същата е отправена от лицата, които имат право да свикат общо събрание.
Това обстоятелство впрочем изрично се признава от процесуалния представител на
ответната страна в проведеното пред първата инстанция съдебно заседание, в което същият
заявява, че действително липсват дата и подпис върху поканата, но тези реквизити
съществували в протокола, удостоверяващ датата и мястото на нейното обявяване чрез
залепване. Това становище не може да бъде споделено, тъй като предвидените в чл. 13, ал. 1
от ЗУЕС изисквания за наличие на дата и подпис върху самата покана са императивни и
цитираната норма не предвижда подобна факултативна възможност, която да дерогира
тяхното приложение. В допълнение следва да се отбележи, че спазването на изискването
свикването на ОС да бъде удостоверено чрез подпис на лице, което е оправомощено да
инициира провеждане на ОС, не се установява и от протокола за залепване на поканата.
Видно от приетия като доказателство протокол за залепване на покана от 03.02.2020 г. ,
6
същият носи подпис само на лицето С. Ш., действаща в качеството си на свидетел на
поставянето на поканата на входа на сградата, от което още веднъж се установява, че не
само върху поканата, но и върху протокола за залепването й, липсва подпис на лице,
оправомощено да свиква ОС.
Ето защо и само с оглед обсъденото нарушение на изискванията касаещи
задължителните реквизити на поканата за свикване на ОС, следва да се приеме, че е нарушен
реда за свикване на ОС, което представлява самостоятелно основание за отмяна на
оспорените решения поради тяхната незаконосъобразност.
В допълнение следва да се посочи и следното. Видно от текста на поканата за
свикване на ОС, се установява, че лицето, от името на което същата е отправена е
дружеството „Би Ейч Пи Фасилити“ ЕООД. До датата на провеждане на оспореното ОС -
11.02.2020 г., става ясно, че това дружество не е разполагало с надлежна легитимация
спрямо етажните собственици за свикване ОС. С решение на ОС от 17.01.2020 г. за
управител на етажната собственост е било избрано дружеството „Белчев строй“ ЕООД, като
едва на оспореното понастоящем ОС, проведено на 11.02.2020 г. е взето решение /за
гласуването на което не е била предвидена точка в обявения дневен ред/ за поправка на
допусната техническа грешка в решението от 17.01.2020 г. , изразяваща се в погрешно
посочване на наименованието на дружеството, избрано за управител на ЕС.
Законосъобразността на това конкретно решение от 11.02.2020 г. е оспорена изрично с
исковата молба, като ищецът заявява, че напрактика със същото е подменена волята на
етажните собственици, изразена в решението от 17.01.2020 г. В отговор на това възражение,
ответната страна е изразила становище, че двете дружества „Белчев строй“ ЕООД и „Би ейч
пи фасилити“ ЕООД са свързани лица, като техния управител и едноличен собственик е
едно и също лице – С. Белчева. С това е обяснена и допуснатата техническа грешка. Твърди
се, че тази грешка се установявала и от представената оферта, обсъдена на ОС, която
изхождала именно от „Би ейч пи фасилити“ ЕООД, а не от избраното дружество „Белчев
строй“ ЕОО. Но в подкрепа на тези твърдения не са ангажирани никакви писмени
доказателства, а събраните гласни доказателства не следва да бъдат кредитирани доколкото
със същите се цели да се опровергае съдържанието на писмен документ, носещ подпис на
страната. В случая се касае за решение на ОС на ЕС, което следва да бъде отразено в писмен
протокол, с нормативно установено съдържание. Според Решение № 8 от 24.02.2015г. по
гр.д. № 4294/2014г., г.к., I г.о. на ВКС, наличието на специални изисквания към изготвянето
и съдържанието на протокола му придават доказателствена сила, подобна на официалните
свидетелстващи документи. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и
оповестяване на този протокол – съставя се в 7-девен срок, подписва се от председателя и
протоколчика, които удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. Изготвянето на
протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно място в етажната
собственост, за поставянето на което също се изготвя протокол от председателя на
управителния съвет, респективно управителя и един етажен собственик, ползвател, или
7
обитател. Според касационната инстанция, смисълът на тази процедура е в две насоки.
Проверява се още веднъж съдържанието му освен от подписалия го председател и от етажен
собственик, респективно обитател, или ползвател и се оповестява съдържанието му на
всички. Предвиден е кратък срок – 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите и
от узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател, или обитател може да
оспори съдържанието на протокола, респективно достоверността на взетите решения.
Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола,
удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин
за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена
сила, подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане на срока за
оспорване на съдържанието му, протокола се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила.
С оглед на даденото разрешение, следва да се приеме, че към датата на залепване на
поканата за свикване на оспореното ОС – 03.02.2020 г., етажните собственици са били
обвързани от съдържанието на протокола от предходното ОС, проведено на 17.01.2020 г., в
което за управител на ЕС е избрано дружеството „Белчев строй“ ЕООД. Ето защо и
представената по делото покана, в която като неин съставител е посочено друго лице, което
не е легитимирано да свиква ОС, не отговаря на императивните изисквания на закона и не
може да породи целените правни последици, а именно надлежно свикване на ОС.
Изложените по – горе изводи касаещи редовността на поканата за свикване на ОС не
влияят върху правните последици на решението на ОС от 11.02.2020 г., с което след
приетата поправка на допусната техническа грешка, е прието, че управител на ЕС е именно
дружеството „Би ейч пи фасилити“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС
подаването на молбата за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на ЕС не спира
тяхното изпълнение, освен ако съдът на постанови друго. В настоящия случай ищецът не е
поискал спиране на изпълнението на взетите решения, предмет на предявения иск, поради
което съдът правилно зачитайки и действието на сключения договор за възлагане на
дейности по поддръжка на общи части е приел за надлежен процесуален представител на
ответната ЕС именно дружеството „Би ейч пи фасилити“ ЕООД. С оглед на това
оплакванията на въззивника за липса на надлежна процесуална власт на представителя на
ответната страна се явяват неоснователни.
Ето защо при липса на проведено пълно и главно доказване на факта ,че събранието е
свикано при спазване на законовите изисквания, оспорените решения следва да бъдат
отменени като незаконосъобразни само на това основание, без да се налага да бъдат
обсъждани останалите възражения на ищеца. Поради нeсъвпадането на крайните изводи
на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение на БРС следва да
бъде отменено, като вместо това предявеният иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС бъде
уважен изцяло.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззивника
8
следва да се присъдят претендираните разноски за двете инстанции, които възлизат на обща
стойност в размер на 820 лева, от които 80 лева държавна такса за първата инстанция и 40
лева – за въззивната, както и 700 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото
представителство пред БРС, чието заплащане е удостоверено с разписка. Направеното от
ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Предвиденото в чл. 7, ал. 1 т. 4
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на
наредбата обн. в ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.) минимално възнаграждение за адвокат за
неоценямем иск е в размер на 600 лева. В случая, съдът като съобрази фактическата и
правна сложност на спора, характера и броя на заявените оспорвания, както и извършените
процесуални действия, намира, че претендираното възнаграждение в размер на 700 лева не
се явява прекомерно. Пред настоящата инстанция въззивната страна не претендира
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260780 от 02.12.2020 г. по гр.д. № 1857/2020 г. по
описа на Районен съд Бургас и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни всички решения, взети на
проведеното на 11.02.2020 г. Общо събрание на Етажна собственост с адрес:
гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 1 вход 2, представлявана от Управител
-„Би Ейч Пи Фасилити“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Абоба № 6, представлявано от Светла Стоянова
Белчева, обективирани в протокол от същата дата.
ОСЪЖДА Етажната собственост с адрес: гр. Бургас, ул. „Адам
Мицкевич“ № 1 вход 2, представлявана от Управител -„Би Ейч Пи Фасилити“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
Абоба № 6, представлявано от Светла Стоянова Белчева да заплати на В. К.
В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** № * вх. * ет. *, сумата
9
от 820 лв. (осемстотин и двадесет лева), разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10